№ 5645
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110155762 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът В. Г. К. твърди, че на 03.12.2020 г. бил привлечен като обвиняем по пр.пр. №
1243/2019 г. на РП-Разлог, ДП № 3794 ЗМ-213/2019 г. на РУ-Банско за престъпление чл. 290,
ал. 1 НК. На 27.01.2021 г. в РС-Разлог бил внесен обвинителен акт против ищеца, по което
било образувано н.о.х.д. № 7/2021 г. на РС-Разлог. На 29.03.2021 г. бил призован на
разпоредително заседание в качеството на подсъдим. На 13.07.2021 г. бил оправдан с
присъда на РС-Разлог, която била протестирана от прокуратурата и потвърдена с решение от
02.07.2021 г. на ОС-Благоевград. В резултат на наказателното преследване ищецът твърди,
че претърпял неимуществени вреди – страх, унижение, чувство за малоценност,
безпомощност пред клюките, било опетнено доброто му име в обществото и сред приятели,
колеги и семейството и като банков служител. Неимуществените вреди, които е претърпял,
ищецът оценява на 10000 лв. Претендира посочената сума. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска по основание и
размер. Оспорва да са налице действително претърпени неимуществени вреди, описани в
исковата молба. Твърди, че органи на ответника не са извършили спрямо ищеца правно
нерегламентирани действия в хода на наказателното производство. Оспорва да е налице
голяма продължителност на наказателното производство. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен и неотговарящ на
твърдените вреди, икономическия стандарти в България, както и на установената съдебна
практика по аналогични случаи, предвид и факта, че ищецът не бил задържан. Моли за
отхвърляне на иска.
1
Съдът, като обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на
страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа следното:
От писмените доказателства, представени от страните се установява, на 25.03.2019 г.
ищецът В. К. по телефона е подал сигнал, че управляваният от него л.а. „**“ не се намирал
на мястото, на което бил паркиран, до полицията, поради което била образувана полицейска
проверка. На същата дата ищецът се е явил в РУ-Банско, където пред разследващ полицай
като свидетел ищецът е заявил, че лекият автомобил го е закупил като употребяван от
частно лице и че не знаел кой може да му е взел автомобила. На 03.12.2020 г. ищецът е
привлечен като обвиняем по пр.пр. № 1243/2019 г. на РП-Разлог, ДП № 3794 ЗМ-213/2019 г.
на РУ-Банско за престъпление чл. 290, ал. 1 НК – лъжествидетелство за посочените
показания като свидетел. На 27.01.2021 г. в РС-Разлог е внесен обвинителен акт против
ищеца, по което било образувано н.о.х.д. № 7/2021 г. на РС-Разлог. На 29.03.2021 г. е
призован на разпоредително заседание в качеството на подсъдим. На 13.07.2021 г. е
постановена оправдателна присъда на РС-Разлог, с мотиви от 23.01.2024 г., в които се
приема, че изречените изрази от ищеца не съставляват лъжествидетелстване, тъй като за
състава на това престъпление е нужно показанията, дадени като свидетел, да са свързани, да
са относими към предмета на делото по дадено наказателно производство. Присъдата е
протестирана от прокуратурата и потвърдена с решение от 02.07.2024 г. на ОС-Благоевград.
Св. А. дава показания, че познава ищеца от 30 години. Ищецът тежко понесъл
наказателното преследване, изпаднал в стрес, бил уплашен, потиснат, това продължило
четири-пет години. За периода на наказателното преследване ищецът се затворил в себе си.
Обичайната му компания се свила, като ищецът продължил да излиза и да се вижда само със
свидетеля А.. От душа на компанията ищецът станал мълчаливец, начумерен.
Св. П. дава показания, че познава ищеца повече от 20 години, познат и колеги на
ищеца. Ищецът имал притеснения от воденото наказателно дело, да не влезе в затвора, да не
го уволнят от банката, в която работи. Здравето му се разклатило, лично ищецът два пъти го
водил на невролог, появил се и псориазис.
Показанията и на двамата свидетели са достоверни, непротиворечиви и съдът ги
кредитира досежно впечатленията на свидетелите.
Според кредитираното заключение на комплексната експертиза на д-р Н., невлолог, и
д-р В., ортопед-травматолог, се установява, че към момента ищецът има мозъчно-съдова
болест, като първият припадък с неепилептичен характер е получил през м.10.2024 г., както
и псориазис, като тази диагноза е получил през лятото на 2024 г.
Вещите лица не могат да дадат заключение, че двете болести са в причинна връзка с
воденото против ищеца наказателно производство.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
Исковете представляват претенции за обезщетяване от страна на държавата на
2
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата,
съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от съответното длъжностно лице (чл. 4 ЗОДОВ), като процесуално легитимирани да
отговарят са съответните държавни учреждения (чл. 7 ЗОДОВ) в качеството им на
процесуални субституенти на държавата.
С оглед установеното от фактическа страна съдът намира за осъществени
юридическите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, доколкото по отношение на
повдигнатото на ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер е налице
влязла в сила оправдателна присъда на наказателния съд, с която ищецът е оправдан поради
липса на доказателства да е извършил инкриминираното деяние.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение от 15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г.,
ОСГК когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража
като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание
държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в
съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания
само когато обвинението е неоснователно. Съответният съд не е процесуално легитимиран
да представлява държавата и когато постанови осъдителна присъда и впоследствие
обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда. В
този случай процесуално легитимирана да представлява държавата е Прокуратурата на
Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение. Приема се, че
липсва причинна връзка между актовете на съда и настъпилите вреди. Такава има
единствено с действията на Прокуратурата на Република България, защото без повдигане на
неоснователно обвинение не би се стигнало и до неправилна осъдителна присъда.
Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган,
който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер.
Следователно при неоснователно държавно обвинение прокуратурата е правозащитният
орган, които трябва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините
за увреждането. Именно по тази причина съдът намира, че ответникът по делото
Прокуратура на Република България е пасивно легитимиран да отговаря за претърпените от
ищеца вреди както в досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателния процес.
Съобразно практиката на ЕСПЧ ищецът е обект на наказателно преследване и когато срещу
него се води наказателно производство, както в случая, откакто е научил за образуваното
производство, тъй като това е датата, от която е налице „обвинение” по смисъла на чл. 6, т. 1
ЕКПЧ (вж. решението Кориляно с/у Италия от 10 декември 1982 г., A-57, стр. 14. § 35 in
3
fine). Без значение е дали формално ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, ако по
отношение на него са извършвани процесуални действия, съставляващи наказателно
преследване. В случая съдът приема, че наказателното преследване против ищеца е
продължило в периода 03.12.2020 г.-02.07.2024 г.
По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по основание е доказан.
По отношение на размера му съдът съобрази следното:
Размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди следва на основание
чл. 52 ЗЗД да се определи от съда по справедливост. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от
23.12.1968 г. справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактен критерий. Попълването на този критерий с конкретно
съдържание предполага оценка на определени обстоятелства, имащи значение за
настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението. В частност при исковете
по чл. 2 ЗОДОВ критериите за определяне справедливо обезщенеие за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, следва да се съобразят
постановките на т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на
ВКС, ОСГК – да се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е
производството е прекратено или е постановена оправдателна присъда, причинна връзка
между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които обвинението е прекратено или
постановена оправдателна присъда, продължителността на наложената мярка за
неотклонение „задържане под стража“ или друга мярка за процесуална принуда и
причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. От съществено значение е как обвиненията са се отразили
върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и
ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания,
други увреждания и неудобства; колко продължително са засегнати чувствата на конкретния
индивид. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв
случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца, а в противен случай съдът присъжда обезщетение само за
„нормално очакваните“ вреди на едно пълнолетно лице от накърняване правата му от
неоснователното обвинение – притеснения от воденото наказателно производство,
неудобства от взетите мерки за процесуална принуда, както и от продължителността на
производството.
Наказателното преследване е продължило повече от три години. Ищеца го е грозяла
опасност от осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наказание лишаване от
свобода до 5 години лишаване от свобода. От показанията на св. А. и П. се установява, че
ищецът в резултат на наказателното преследване е изпаднал в силен стрес и уплаха,
затворил се в себе си, изолирал се, свил се приятелският му кръг, ищецът се притеснил да не
4
го уволнят от банката, в която работи. Същевременно, против ищеца била взема мярка за
неотклонение „подписка“, а не задържане под стража, а вероятността за налагане на
ефективно наказание лишаване от свобода, вместо условно осъждане, съдът намира за
малка.
Като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че дължимото на ищеца
обезщетение, които би могло да репарира неимуществените вреди, е в размер на по 200 лв.
за всеки месец, в който е бил наказателно преследван, т.е. 43х200=8600 лв.
Съдът намира, че на ищцата не се дължи обезщетение в по-висок размер, доколкото
ищецът не е търпял по-интензивно ограничаване на своята правна сфера в по-
продължителен времеви отрязък – не е бил задържан, а само с мярка за неотклонение
„подписка“ и то до постановяване на първоинстанционната присъда. Вещите лица по
комплексната експертиза освен не могат да дадат заключение, че двете болести на ищеца
(мозъчносъдова болест и псориазис) са в причинна връзка с воденото против ищеца
наказателно производство.
До размера от 8600 лв. искът за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 10000 лв. – следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, но искане за
присъждането на разноски е направила само ищецът.
Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. държавна такса и 1200 лв. адвокатски
хонорар. Съобразно уважената част от иска на ищеца се дължат разноски от 1042 лв.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
възстанови на съда сторените разноски за експертиза в размер на 800 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ на В. Г. К., ЕГН
**********, сумата от 8600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (притеснения, безпокойства, стрес) от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 02.07.2024 г.
присъда от 13.07.2023 г. по н.о.х.д. № 7/2021 г., РС-Разлог, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над сумата от 8600 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. Г. К., ЕГН **********,
сумата от 1042 лв., разноски, сторени по делото.
5
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ в полза на Софийския
районен съд сумата от 800 лв., разноски за депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6