Решение по дело №14725/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  262266                          21.09.2021  година                               град Пловдив

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

      

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА

                                                                

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14725 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК *******против С.П.С., ЕГН **********, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата в размер на 600 лева, получена от ответника без основание, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от получаване на исковата молба от ответника до окончателното й изплащане, евентуално ако се отхвърли този иск да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева, с която сума ищецът се е обогатил без основание за сметка на ищеца ведно със законната лихва, считано от получаване на исковата молба от ответника до окончателното й изплащане.

Исковта молба е връчена на ответника на 13.11.2020г.

В исковата молба се твърди, че на 09.06.2016г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата от 600 лева, която сума била недължимо платена поради липса на основание. Изложените от ищеца факти, характеризиращи хипотезата липса на основание се свеждат до твърденията относно несъществуващ между страните договор за кредит. В случай, че съдът намери че искът е неоснователен, се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева, в резултат на неоснователно разместване на блага, изразяващо се в обогатяването на ответника за сметка на ищеца със сумата от 600 лева, с която ищецът се  е обеднил. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като излага доводи, че не е получавал такава сума по сметката си. Искането е да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно № 1 от 28.05.1979г. на ВС, Пленум е прието, че първият фактически състав на член 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В същото постановление е казано също така, че начална липса на основание е налице и в случаите когато предаването е станало и без наличието на някакво правоотношение.

По делото е изслушано заключение на вещото лице С.К., от което се установява, че на 09.06.2016г. по откритата в Уникредит Булбанк АД банкова сметка ***, разкрита на 21.06.2012г., ищецът е извършил превод на сумата от 600 лева с  посочено основание договор за заем № ******. Ищецът твърди, че такъв договор за заем не  е бил сключван с ответника, като между страните е имало сключени други два договора за кредит № ***** за отпусната кредитна линия от 1500 лева и № ******** които са представени по делото и от съдържанието на които се установява да касаят други вземания.

Ето защо съдът приема за установено, че преведената от ищеца сума в размер на 600 лева е постъпила по банковата сметка на ответника.   

В доказателствена тежест на получилия плащането ответник е да докаже основанието, на което го е получил, защото само тогава искът срещу него би бил отхвърлен. Ответникът не е посочил, нито е установил основанието за получената сума. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я получи или задържи, то той дължи нейното връщане.

С оглед на изложеното искът по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи като основателен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представени са доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лева, 200 лева за ССЕ и 100 лева за юрк. възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК ******, СУМАТА от 600 лева, платена с платежно нареждане от 09.06.2016г. по банковата сметка на ответника в Уникредит Булбанк АД с IBAN ***, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА от 350 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

                                                

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/ Анета Трайкова

Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.