Решение по дело №316/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 270
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 1 октомври 2019 г.)
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20193310100316
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 270

                                                01.10.2019г., гр.Исперих

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

На осемнадесети септември през 2019 година,

в публично заседание, в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

Секретар: Анна Василева,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 316 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила искова вх.№ 1775/25.04.2019г. от „ДАНИМПЕКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.Варна, бул”Трети март” № 22 „З”, представлявано от Й.И.Г., действащ чрез процесуален представител Адвокатско дружество „Басаров и Гонов”, представлявано заедно и поотделно от адв.Митко Басаров и адв.Паскал Гонов, против „НИЛСАТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разград,, ул.”Христо Ботев” № 39, представлявано от управител и едноличен собственика Ш.Х.Д., като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от 1 285.79 лева – главница и неустойка в размер на 128.56лв., съгласно раздел VII т. 7.1 от подписания Договор за продажба на стоки с отложено плащане на цената № ВН041/19.11.2018г.  Претендира и за сторените съдебни и деловодни разноски.

Ищецът твърди, че с ответника са били в договорни отношение за доставка на стоки, съгласно подписания между тях договор за поръчка № 24 от 19.11.2018г., както и съгласно подписаните във връзка с него Договор за продажба на стоки с отложено плащане на цената № ВН041/19.11.2018г. и Анекс № 041/19.11.2018г. На основание цитираните договори ищецът осъществил продажби на стоки към ответника, за което били издадени и надлежно получени от ответника фактура № **********/07.12.2018г. на стойност 452.40лв., с падеж – 17.12.2018г. и фактура № **********/22.01.2019г. на стойност 3857.44лв., с падеж 01.02.2019г.

От страна на ответното дружество била заплатена авансово сума в размер на 1285.82лв., а в последствие и сумите 1285.82лв. и 452.40лв., като незаплатена останала само сума в размер на 1285.82лв. по фактура № **********/22.01.2019г.

С допълнително споразумение от 04.04.2019г. между страните по договора ответното дружество се задължило да изплати дължимата сума в срок до 08.04.2019г., но не изпълнило задължението си. С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на настоящата искова молба.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. С депозирана молба от адв.Паскал Гонов от АК – София – процесуален представител на ищеца, се поддържа изцяло исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът не депозира такъв, не заявява становище по иска, не прави възражения, нито доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не депозира становище.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са в условията на обективно съединяване иск за неизпълнение на договорно задължение, имащо своето правно основание при посочените по-горе обстоятелства в разпоредбата на чл. 327 ал. 1 ТЗ, във вр. с чл.79 от ЗЗД – осъдителен иск за защита на правото на продавача- търговец по договор за търговска продажба да получи първоначално дължимото – стойността на предоставените стоки и услуги, съобразно уговореното между страните при сключване на договора, когато реалното изпълнение е все още възможно и има интерес от него /в случая заплащане на дължима цена/ и иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на парично задължение.

Разгледани по същество – исковете са основателни. Предвид обстоятелството, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е правил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. Същевременно Съдът съобрази, че са налице предпоставките на чл. 239 ал.1  от ГПК, а именно: 1.На ответника със съобщението, с което му е изпратен препис от исковата молба и с призовката, с която е призован за съдебно заседание, редовно връчена, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и 2. Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът прецени, че следва да постанови неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, като ищцовата претенция се уважи изцяло.

С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира разноски по настоящото дело в размер на 194.85лв. – 44.85лв. ДТ и  и 150.00лв. депозит за вещо лице. С исковата молба е направено искане да се присъдят всички направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. Видно е от приложените по делото документи, че освен ДТ в размер на 44.85лв., които ищецът е внесъл по указания на съда, първоначално е внесена ДТ в размер на 56.58лв. Следва тази сума също да бъде присъдена в полза на ищеца. Колкото до претендираното адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че макар по делото да е представено адвокатско пълномощно, липсват доказателства за заплатен адвокатски хонорар, поради което такъв не следва да бъде присъждан в полза на ищеца.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ал. 1 ГПК, съдът

           

                                                                           Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА на основание чл. чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 92 ЗЗД, „НИЛСАТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разград,, ул.”Христо Ботев” № 39, представлявано от управител и едноличен собственика Ш.Х.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „ДАНИМПЕКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.Варна, бул”Трети март” № 22 „З”, представлявано от Й.И.Г., сумата от сумата от 1 285.79(хиляда двеста осемдесет и пет лв. и 79ст.) лева – главница и неустойка в размер на 128.56(сто двадесет и осем лв. и 56ст.), съгласно раздел VII т. 7.1 от подписания Договор за продажба на стоки с отложено плащане на цената №ВН041/19.11.2018г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „НИЛСАТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разград,, ул.”Христо Ботев” № 39, представлявано от управител и едноличен собственика Ш.Х.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „ДАНИМПЕКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.Варна, бул”Трети март” № 22 „З”, представлявано от Й.И.Г., направените от страната съдебни и деловодни разноски по настоящото производство общо в размер на 251.43 /двеста петдесет и един лв. и 43ст./ лева.

            Решението не подлежи на обжалване /чл.239 ал.4 от ГПК/.

 

           

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: