№ 474
гр. Пазарджик, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220201282 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ„Г.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление с.Варвара, обл.Пазарджик, представлявано от Б. С. Г., против
Наказателно постановление №656671-F643918/17.08.2022г., издадено от
Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив, с което за
нарушение на чл.180 ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, чл.86 ал.1 и ал.2 от
ЗДДС, чл.119 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от ППЗДДС, на основание чл.180 ал.2 вр.
чл.180 ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за
материална незаконосъобразност на НП. По-конкретно, жалбоподателят
намира, че АНО е следвало при санкциониране на деянието да приложи
привилегирования състав на чл.180 ал.3 от ЗДДС. С тези доводи моли съда да
измени обжалваното НП, като намали размера на наложената имуществената
санкция на 200 лева. Претендира заплащане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Представлява се от пълномощника адв.П. Г. от САК, която поддържа жалба с
изложените в нея съображения, включително и по отношение претенцията за
1
разноски по съразмерност.
АНО, редовно призован не се явява. Представлява се от пълномощника
юриск.Митка Чардакова- Джутова, която оспорва жалбата, като излага
аргументи за материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното
НП. Пледира неговото потвърждаване. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата,
прецени изложените в същата доводи, а така също и становището на
ответната страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена пред
компетентния да я разгледа съд, от активно легитимирано лице и в
предвидения от закона срок. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, поради следните съображения:
На 04.01.2022г. жалбоподателят ЕТ„Г.” подал в ТД на НАП- Пловдив, офис
Пазарджик заявление за регистрация по ЗДДС с вх.
№**********/04.01.2022г.. В тази връзка, на инспектори към ТД на НАП-
Пловдив, било възложено да извършат проверка за наличието на основание за
регистрация по ЗДДС, в резултат на която било установено, че ЕТ е формирал
от дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване облагаем оборот за
задължителна регистрация, в размер на 55 703.64 лв. за периода от
01.07.2020г. до 30.06.2021г.. По този начин за ЕТ възникнало задължение в 7-
дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот
от 50 000 лева, да подаде пред ТД на НАП-Пловдив заявление за регистрация
по ЗДДС, а именно до 07.07.2021г..
След извършване на проверката ЕТ бил регистриран по ЗДДС, считано от
21.01.2022г., с връчване на Акт за регистрация по ЗДДС
№130422200180084/18.01.2022г.
За периода от 07.07.2021г. (датата, на която е следвало да бъде издаден
акт за регистрация, ако лицето беше подало заявление в срок) до 21.01.2022г.
(датата на извършената регистрация на ЕТ по ЗДДС) търговецът следвало да
2
бъде регистриран по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него
доставки. По този начин жалбоподателят не начислил ДДС в размер на
397.49 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 4814 лв., извършени за
данъчния период от 01.12.2021 г. до 31.12.2021г., когато търговецът не е бил
регистриран по ЗДДС, тъй като не е подал заявление за регистрация, въпреки
че е бил длъжен.
В случай, че ЕТ е бил регистриран по ЗДДС, е следвало, по реда на чл.86
ал.1 и ал.2 от ЗДДС, да начисли ДДС в общ размер на 397.49 лв. по
извършените облагаеми доставки за данъчния период от 01.12.2021г. до
31.12.2021г., като в срок до 31.12.2021г. състави обобщен отчет, който да
отрази в дневника си за продажби за същия данъчен период. СД по ЗДДС и
дневниците за покупки и продажби към нея за посочения данъчен период
следвало да бъдат подадени от ЕТ в компетентната ТД на НАП- Пловдив,
офис Пазарджик, в срок до 14-число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно до 14.01.2022г. включително.
Нарушението било извършено на 15.01.2022г. в гр.Пазарджик и
установено на 17.02.2022г. с представяне от страна на ЕТ на изискани
документи в хода на извършена ревизия. Размерът на неначисления ДДС от
397.49 лева за данъчния период от 01.12.2021г. до 31.12.2021г. бил определен
по реда на чл.67 ал.2 и ал.3 от ЗДДС и съгласно формулата на чл.53 ал.2 от
ППЗДДС- като данъчната основа се умножава по ставката на данъка 9 %, а
когато не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той
е включен в договорената цена.
Във връзка с така извършеното от ЕТ нарушение на чл.180 ал.2 вр. чл.102
ал.3 т.1 от ЗДДС, чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, чл.119 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от
ППЗДДС бил съставен АУАН, надлежно предявен и връчен на
представляващия, срещу който не постъпило възражение. Въз основа на
съставния АУАН, на 17.08.2022г. било издадено атакуваното НП, връчено на
представляващия ЕТ на 31.08.2022г..
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св.Н. Б., които като логични и безпротиворечиви, съдът
напълно кредитира, независимо обстоятелството, че свидетелката е служебно
обвързана с АНО. В същото време св.Б. няма никакъв личен мотив да уличава
3
жалбоподателя, като му приписва поведение или деяние, което обективно да
не е извършено от същия, още повече че установените от нея факти не се
отричат от жалбоподателя. Св.Б. бе категорична, че във връзка с подадено
заявление за регистрация по ДДС от жалбоподателя било установено, че
същият не е бил регистриран своевременно, като същевременно е извършил
облагаеми доставки в дейността си, като облагаемият оборот за задължителна
регистрация е бил достигнат от ЕТ в един по-ранен момент от този на
подаване на заявлението за регистрация. Св.Б. установи, че ЕТ още в хода на
ревизионното производство е самоначислил дължимия ДДС.
В качеството си на въззивна инстанция по същество съдът осъществи
цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от възраженията, направени в жалбата. При
извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН, надлежно предявен и
връчен на санкционираното лице чрез законния му представител. В АУАН и в
НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. НП също е
съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен за това. В АУАН и
НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички
обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно
възприетата правна квалификация.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че ЕТ е достигнал облагаем оборот в размер на 55 703.64 лв. още за
периода 01.07.2020г.-30.06.2021г., поради което е подлежал на задължителна
регистрация по ЗДДС в срок до 07.07.2021г. (в 7-дневен срок от изтичане на
данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лв.). Установи се
също така, че заявление за регистрация по ЗДДС е било подадено от ЕТ на
04.01.2022г., т.е. със закъснение от почти 6 месеца. Не е спорно по делото, че
извършената от контролните органи проверка във връзка с това заявление, е
установила, че за данъчния период 01.12.2021г.-31.12.2021г. задълженото
лице е реализирало облагаеми доставки в размер на 4814 лева от продажби в
заведения за бързо хранене към данъчно незадължени физически лица,
отчетени чрез монтирани и въведени в експлоатация ФУ в търговските
обекти. Неначисленият ДДС за посочения данъчен период е изчислен от
данъчните органи по формулата, заложена в чл.53 ал.2 от ППЗДДС, като
4
размерът му се равнява на 397.49 лв.
Процесното нарушение е осъществено чрез бездействие по отношение на
задължението за начисляване на дължимия данък и се отличава от другото
извършено от жалбоподателя нарушение, свързано с достигането на оборот за
регистрация по ЗДДС, осъществено в периода от датата, когато за същия е
възникнало задължението за регистрация до датата, на която то е подало
заявлението. Настоящото нарушение е свързано с неначисляването на ДДС от
лице, по отношение на което са били налице основанията за регистрация по
ЗДДС. Нарушението обхваща съответния данъчен период, през който лицето
не е начислило дължимия ДДС, доколкото не е било регистрирано по ЗДДС,
макар преди това да е достигнало законоустановения за това оборот.
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС предвижда, че при определяне на
данъчните задължения на лицето, в случаите когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите. Същевременно, съгласно разпоредбите
на чл.87 ЗДДС и чл.125 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 ЗДДС, данъкът се дължи за всеки
данъчен период, който би съществувал, ако дружеството бе изправно и бе
подавало своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава, доколкото
би било регистрирано, за него би възникнало задължението за начисляване на
данъка за всеки един данъчен период. В този смисъл, напълно верен е изводът
на АНО, че доколкото жалбоподателят не е изпълнил в срок /до 07.07.2021г./
своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, то за
периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС на
21.01.2022г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки за всеки един от данъчните периоди. С оглед на посоченото
правилно АНО е приел, че за данъчния период от 01.12.2021г. до 31.12.2021г.
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, отделно и
самостоятелно от останалите от същия вид, извършени в предходните
едномесечни данъчни периоди.
Както бе посочено по-горе, установено е, че за процесния данъчен период
01.12.2021г.-31.12.2021г. жалбоподателят е извършил облагаеми доставки на
стойност от 4814 лева, за които дължимия ДДС за периода е в размер на
5
397.49 лева. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което
данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка
при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл.125 за
този данъчен период- задължения по начисляването, които са останали
неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС
(какъвто е и настоящият случай). В случая данъкът е следвало да бъде
начислен за данъчен период 01.12.2021г.-31.12.2021г., но е бил начислен едва
за данъчен период 01.02.2022г.- 28.02.2022 г., съгласно посоченото от АНО в
обжалваното НП, т.е. два месеца месец по-късно.
Съгласно разпоредбата на чл.180 ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, което, като
е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с
имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Съгласно ал.2 на
същата законова норма, ал.1 се прилага и когато лицето не е начислило данък,
тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този
закон в срок. Същевременно в чл.180 ал.3 ЗДДС, представляваща
превилигирован състав за нарушението по ал.1, е предвидено, че когато
регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, имуществената
санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.. При
систематично и логическо тълкуване на трите алинеи на коментираната
правна норма следва, че те предвиждат санкции за едно и също нарушение-
несвоевременно начисляване на данъка, като ал.1 и ал.2 имат различни
субекти на това нарушение (по ал.1 регистрирано лице, а по ал.2 -
нерегистрирано, ако по отношение на него са били налице основанията за
регистрация), като предвиждат и едни и същи по вид и размер имуществени
санкции за ЕТ. Разпоредбата на ал.3 пък предвижда по-лека такава за същото
нарушение, но само ако данъкът все пак е бил начислен в срок до 6 месеца от
края на месеца, в който това е следвало да бъде сторено. Действително, ал.3
на чл.180 ЗДДС препраща единствено към ал.1, но ал.2 от своя страна
препраща също към ал.1, и то досежно обективните елементи на състава на
нарушението, с изключение на субекта. В този смисъл следва да се приеме, че
ал.3 е приложима и за хипотезите на ал.2 на чл.180 ЗДДС, каквато е и
трайната съдебна практика на касационната инстанция, обективирана в
6
Решение №674/14.9.2020г. на ПзАдС по КАНД№ 696/2020г. и Решение №
965/27.12.2019г. на ПзАдС по КАНД№ 1134/2019г.
Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че АНО
неправилно е ангажирал обективната отговорност на търговеца, като е
санкционирал същия по чл.180 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС, доколкото не отчел
наличието на предпоставки за приложение на привилегирования състав по
чл.180 ал.3 ЗДДС. В този смисъл съдът напълно споделя направените в
жалбата възражения, аргументирани с обстоятелството, че дължимия ДДС е
начислен в рамките на 6-месечния период по чл.180 ал.3 ЗДДС. В случая
приложима се явява именно тази законова разпоредба, тъй като са налице
всички предпоставки за това и същата се явява по-благоприятна за
нарушителя.
С оглед изложеното и доколкото по-горе бе посочено, а и отразено в
обжалваното НП, че данъкът, дължим за процесния период, е самоначислен
от ЕТ като размер за данъчия период 01.02.2022г.- 28.02.2022г., чрез подаване
на СД по ЗДДС, тоест в 6-месечен период, то АНО е следвало да наложи
санкция за нарушението, определена именно по реда на чл.180 ал.3 ЗДДС, в
размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.. Пет процента от
неначисления данък се равняват на 19.87 лв., който размер е под минимално
определения със санкционната норма на чл.180 ал.3 от ЗДДС размер от 200
лева. В този смисъл, съдът намира, че санкцията за процесното нарушение
следва да бъде определена в регламентирания от закона минимален размер от
200 лева, поради което наложената такава с обжалваното НП следва да бъде
намалена именно до този размер.
Тук е мястото да се отговори на възражението на процесуалния
представител на АНО, според който когато ДДС не е начислен в срок поради
закъсняла регистрация, самоначисляване не е допустимо и привилегията по
чл.180 ал.3 не може да се ползва. Това възражение не намира опора в закона и
е изцяло в разрез с установилата се като константна съдебна практика,
съгласно която ал.3 на чл.180 от ЗДДС се прилага освен в случаите, в което е
извършено нарушение по ал.1, а и в хипотезата на ал.2, която от своя страна
също препраща към първата алинея на чл.180 от ЗДДС.
Макар възражения в тази насока да не са изложени в жалбата, то съдът
намира за необходимо да посочи, че случаят не съставлява маловажен такъв
7
по смисъла на ЗАНН. С извършеното ЕТ практически лишава приходната
администрация от възможността да установи дали той коректно се разчита с
държавния бюджет и фиска. Това прави и нарушението със завишена степен
на обществена опасност. Нарушението освен това е на формално извършване,
като осъществяването му не изисква настъпване на вредни последици. С него
се засягат обществени отношения от бюджетната сфера и като цяло
фискалната политика на държавата. Всяко отклонение от изпълнение на
вменените от закона задължения, в това число и основното за търговците за
начисляване на ДДС, води до негативни последици- извършване на проверки,
събиране на документи и т.н., като по този начин се нарушава нормалното
развитие на обществените отношения, защитени със закона.
Процесуалният представител на жалбоподателя претендира направените
разноски за един адвокат. Представя документи за уговореното и изплатено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лв. (л.5 и л.98 от делото).
Процесуалният представител на АНО не прави възражение за прекомерност,
като от своя страна също претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. По въпроса за разноските на основание чл.144 АПК
субсидиарно приложение следва да намерят правилата на ГПК, тъй като се
касае за изменение на атакуваното наказателно постановление. В този смисъл
разноските следва да се присъдят по съразмерност, съобразно намаляването
размера на санкцията. Ето защо, НАП-София, чието структурно звено е
Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив (органът издал НП), доколкото
последното няма статут на ЮЛ, а такъв има само НАП- София, следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност, в размер на 180 лева. От своя
страна жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП-София
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 32 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр. чл.63 ал.7 т.1 и т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №656671-F643918/17.08.2022г.,
издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив, с което
8
на ЕТ „Г. – Б. Г.”, ЕИК *** със седалище и адрес на управление село Варвара,
обл.Пазарджик, ***, представлявано от Б. С. Г., за нарушение на чл.180 ал.2
във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, чл.86 ал.1 и ал.2, чл.119 от ЗДДС и чл.112,
ал.1 от ППЗДДС и на основание чл.180, ал.2 във връзка с чл.180, ал.1 от
ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като
преквалифицира нарушението по чл.180, ал.3 от ЗЗДС и НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. – Б. Г.”, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
село Варвара, обл.Пазарджик, ***, представлявано от Б. С. Г., ДА ЗАПЛАТИ
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ- гр.София 32 /тридесет и
два/ лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ- гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „Г. – Б. Г.”, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
село Варвара, обл.Пазарджик, ***, представлявано от Б. С. Г., 180 /сто и
осемдесет/ лева- разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9