№ 154
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502958 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 262263/07.07.2022 г. по гр.д. № 11593/2017 г. на СГС, I-4 състав е
отхвърлен иска на З. Й. П. срещу Гаранционен фонд за присъждане на сумата 30 000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, настъпило на 25.03.2015 г. около 12.30 ч. в гр. София, кв. „Факултета“, на
кръстовището на ул. Иван Гарванов“ с ул. „Медковец“, причинено от неизвестен
извършител, с неустановен автомобил, който нарушил правилата за движение по
пътищата, движейки се по ул. „Иван Гарванов“, посока от ул. „Книжовник“ към ул.
„Дръстър“, блъснал движещият се по напречната ул. „Медковец“, посока от ул. „318“
към ул.“Лвов“ велосипед марка „Rudday dax„ с рама № G402220331, управляван от
ищцата З. Й. П., с което причинил на същата травматични увреждания, след което
напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва върху главницата от
12.11.2015 г. до окончателното й плащане, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата З. Й. П. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
решение в която поддържа, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Не били
обсъдени всички доказателства в съвкупност, които безспорно установявали, че е
налице противоправно поведение на неизвестен извършител с автомобил, а
необосновано приел, че травмите на ищцата може да са получени вследствие падане
при загуба на равновесие. Изобщо не била обсъдена медицинската експертиза, според
която категорично велосипедът бил ударен отзад от МПС. Не била съобразена и
приетата автотехническа експертиза, според която също имало ПТП.
Жалбоподателката моли да бъде отменено решението и предявеният иск да бъде
уважен, ведно със законната лихва от 12.11.2015 г..
1
Гаранционният фонд е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага
доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата З. Й. П. е твърдяла в исковата си молба, че на 25.03.2015г., около
12.30ч., в гр.София, кв. „Факултета“, на кръстовището на ул.“Иван Гарванов“ с ул.
„Медковец“, настъпило ПТП, причинено от неизвестен извършител, с неустановен
автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата и движейки се по
ул.“Иван Гарванов“, посока от ул. „Книжовник“ към ул. „Дръстър“, блъснал
движещият се по напречната ул.“Медковец“, посока от ул. „318“ към ул.
„Лвов“ велосипед марка „Rudday dax“, с рама № G402220331, управляван от ищцата.,
с което причинил на последната травматични увреждания, след което напуснал
местопроизшествието.
В исковата молба З. Й. П., че в резултат на ПТП претърпяла травматично
увреждане – фрактура в дисталната част на лява ръка, поради което претърпяла болки
и страдания с голям интензитет, които продължават и към момента, множество
медицински интервенции, продължителен възстановителен период, придружен с
обездвижване на крайника, през който не могла да се обслужва самостоятелно и била
поставена в зависимост от помощта на трети лица, продължителен период на
рехабилитация. За продължителен период прекъснала социалните си контакти, не
могла да ходи на училище и играе с други деца Претърпяла и поражения на психиката
изразяващи се в негативни изживявания – страх, безпокойство, станала затворена,
тъжна и нещастна.
Поддържала е, че по нейно искане била образувана Щета № 210216/03,09,2015г.
пред Гаранционния фонд, по която бил постановен отказ за плащане на 12.11.2015 г.
Предвид изложеното е претендирала Гаранционният фонд да бъде осъден да й
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 12.11.2015 г., когато ответникът отказал
да му изплати извънсъдебно претендираното обезщетение, до окончателното и
изплащане.
Гаранционният фонд е депозирал отговор на исковата молба,с който е оспорвал
иска. Оспорвал е механизма на ПТП с възражението, че не е налице
виновно, противоправно поведение на неизвестен водач, който в нарушение на
правилата за движение по пътищата е блъснал ищцата, при управление на велосипеда.
Възразявал е, че травматичните увреждания са причинени без участие на друго ППС, в
резултат на падане на ищцата на пътната настилка, при управление на велосипеда. В
условия на евентуалност е възразявал, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, която в нарушение на правилата за движение по пътищата не се е
движила възможно най близо до дясната страна на платното за движение, като е
изскочила без да се огледа и без да намали или спре на пътното платно, ставайки
2
причина за ПТП. Оспорвал е претенцията и по размер.
По делото са събрани писмени доказателства и са изслушани заключения на
САТЕ и СМЕ.
От представения Констативен протокол № К254/25.03.2015 г. се установява, че
мястото на ПТП е посетено от дежурен ПТП – О „ПП“ СДВР, около 12.30ч., гр.София,
кв. „Факултета“, кръстовището на ул. „Иван Гарванов“ с ул. „Медковец“. В протокола
е записано, че е имало ПТП с участник 1 неустановено МПС, напуснал района на ПТП
и участник 2 - велосипед марка „Rudday dax“, с рама № G402220331, управляван от
ищцата З. П.. Установени са материални щети по велосипеда – деформирани преден
спирачен апарат, заден калник и др. Пострадала е З. П., с работна диагноза – фрактура
на лява китка. Като обстоятелства и причини за ПТП са посочени такива по данни на
водача на велосипеда - автомобил с неустановена марка и модел, управляван от
неустановен водач се движил в кв. „Факултета“, по ул. „Иван Гарванов“, с посока на
движение от ул. „Книжовник“ към ул. „Дръстър“ и в района на кръстовището с ул.
„Медковец“ участва в ПТП с движещият се по ул. „Медковец“ велосипед марка
„Rudday dax“, с рама № G402220331, управляван от ищцата З. П. към ул. „Лвов“. След
ПТП водачът на автомобила напуснал района на ПТП в неизвестна посока.
От показанията на свидетеля Р. М. А..– прабаба на ищцата се установява, че през
месец март била в домът си с останалите си племенници. Не разбрала кога ищцата е
излязла. След това дошла Р. и я извикала навън, че внучката й била ударена от кола.
Свидетелката излязла, но кола нямало. От Р. разбрала, че кола блъснала детето. Сама
кола не видяла. Взела на ръце детето и я внесла вътре. Ръката и била надута. Била
изплашена, пожълтяла, устните били сини. Повтаряла: „бабо ръката ми“. После баща и
я закарал в болница. Когато се върнала, ръката я боляла. Свидетелката и давала
аналгин. И сега й се оплаквала когато пере или е студено, че я боли. След инцидента не
карала колело. Ръката била гипсирана един месец. Тогава свидетелката и помагала при
къпане и обличане и за всичко. След инцидента З. не кара вече колело, защото я е
страх.
От показанията на свидетеля Р. З. Х. се установява, че ищцата й е съседка.
Докато готвела чула викове. Излязла навън и видяла З. до колата със счупена ръка и
прежълтяла. Момчето искало да и помогне. Завела я вътре, обадила се на баща и Д. и
след пет минути дошла линейка. Не видяла момента на удара. З. вече била долу, когато
я видяла. Чула шум от удара, но не го видяла.
От заключението по приетата СМЕ, изготвено от д-р Б. Б. се установява, че в
резултат на соченото ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания:
„Епифизиолиза /отлепване и изместване на разтежния хрущял/ на лявата лакътна кост
от II ст. в областта на лявата гривнена става. Счупване на лявата лъчева кост в областта
на лявата гривнена става“.
Съгласно заключението тези костни увреждания често се срещат в
ортопедичната практика при водачи на двуколесни превозни средства, както при
пациенти след спонтанно падане на уличното платно, така и след претърпяно ПТП –
след удар от МПС. При падане на велосипедист, независимо от причината, той
машинално прави опит за упора с една от ръцете, като ударът се локализира в областта
на дланта. Този механизъм води до центриран интензивен
удар върху дисталната епифиза на лъчевата кост, която има порест строеж и лесно се
чупи. При същият механизъм пострадалият получава и отлепване на растежния хрущял
на лакътната кост. И двете увреждания са вътреставни, локализирани
в китковата става. След ПТП ищцата получила спешна помощ. След извършени
изследвания е осъществено под локална анестезия: „наместване на фрактурите на двете
кости на лявата предмишница и обездвижването им чрез гипсова имобилизация за срок
3
от 35 дни“. Счупената лъчева кост е зараснала за срок от 35 дни, за който период е бил
стабилизиран и разтежния хрущял. Последвала е рехабилитация. Общо лечебният и
възстановителен период е продължил 2 месеца. През този период ищцата е търпяла
болки и страдания, като най интензивни са били непосредствено след злополуката,
през първите 2 седмици след нея, както и в продължение на около 3 седмици по време
на проведената рехабилитация. Извън тези периоди ищцата е търпяла периодични
болки, които са отшумявали с прием на обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки през първите 30 дни по време на зарастването на костите ищцата определено е
имала затруднения при обслужването си с лявата ръка в ежедневието. Към момента
ищцата е напълно възстановена, без негативни последици и усложнения.
От заключението по приетата САТЕ, изготвено от вещото лице доц. А. А. въз
основа на Констативния протокол и показанията на свидетеля Р. Х., се установява
следното: Автомобил с неустановена марка и модел, управляван от неустановен водач
се движил в денят на ПТП в кв. „Факултета“, по ул. „Иван Гарванов“, с посока на
движение от ул. „Книжовник“ към ул. „Дръстър“ и в района на кръстовището с ул.
„Медковец“ участва в ПТП с движещият се по ул. „Медковец“ велосипед марка
„Rudday dax“, с рама № G402220331, управляван от ищцата З. П. към ул. „Лвов“. След
ПТП водачът на автомобила напуснал района на ПТП в неизвестна посока.
Видимостта на двамата участници е била ограничена от ъгъла на къща, обратно
пропорционално на скоростите им на движение. Кръстовището не е регулирано, при
което велосипедът, като дясно стоящ е с предимство при преминаване през
кръстовището. Следвало е водачът на МПС при приближаване на кръстовището
отдалече, минимум от опасната си зона да намали скоростта до момента, в който ще му
се открие максимална видимост надясно по напречната ул. „Медковец“, а и отляво.
Доколкото от свидетелските показания се установява, че детето е било паднало до
автомобила, автомобилът не е намалил скоростта и спрял достатъчно интензивно, като
е навлязъл в коридора на движение на велосипеда. Според вещото лице следвало е и
водачът на велосипеда да намали скоростта и да не навлиза в кръстовището върху
велосипеда, а да пресече ул. „Иван Гарванов“, като пешеходец, бутайки велосипеда.
Съгласно заключението описаните щети по велосипеда в констативния протокол
– деформирани преден спирачен апарат, заден калник и др., биха могли да бъдат
получени и при падане на велосипедиста вследствие загубване на равновесие и
съприкосновението на велосипеда със земята. Показанията на свидетеля Р. Х., че е
видяла детето до автомобила и водачът му слязъл от автомобила, за да окаже помощ,
не изключват описания вариант за падане на детето и велосипеда без да са имали
контакт – удар с автомобила, поради действия на велосипедиста, предизвикани от
приближаващият се отляво автомобил в опасна близост.
Липсата на деформации на рамката, следи от задирания, ожулвания,
забърсване или боя върху части на велосипеда не изключва да е имало удар между
автомобила и велосипеда, настъпил на много ниска скорост на автомобила, колкото да
събори велосипеда с детето. Вещото лице не изключва варианта и удар да не е имало –
контакт между двете ППС, нито възможността детето виждайки приближаващият го
автомобил да е предизвикало загуба на равновесие и падане, поради рязко завиване
или да е задействало на спирачката и последвало падане върху пътната настилка.
Ищцата З. П. е разпитвана в образуваното по случая досъдебно производство,
където е заявила, че в деня на ПТП е управлявала велосипед по ул. „Метковец“, като
карала по средата. Когато достигнала кръстовището, където се намирал магазина на
Зори и навлязла в него, изведнъж видяла отдясно да идва черен автомобил. Натиснала
спирачка, но не могла да спре и се ударила в предна дясна врата на автомобила и
паднала.
4
При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира от
правна страна следното:
За допустимостта на иска по чл. 288 КЗ (отм.) срещу Гаранционния фонд е от
значение провеждането на предхождаща завеждането му извъсъдебна процедура, при
която пред Фонда е предявена претенция за изплащане на обезщетение от ПТП и
такова да е било отказано, ищецът не е бил съгласен с неговия размер или ГФ не се
произнесе по претенцията в тримесечен срок от завеждане на претенцията – чл. 288,
ал. 11 КЗ (отм.). Предвид установеното от събраните доказателства провеждане на тази
извънсъдебна процедура, като Гаранционният фонд е отказал да изплати обезщетение,
искът е процесуално допустим, поради което и постановеното по него решение е
допустимо.
Във връзка с правилността на обжалваното решение при съобразяване
направените от двете страни оплаквания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането,
безвиновната отговорност на ГФ за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП
лица се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на
територията на Република България, същото да е причинено от неидентифицирано
МПС; от ПТП да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди от смърт или
телесни увреждания. На общо основание тук важи изискването по отношение на
водача на неидентифицираното МПС да са налице елементите от фактическия състав
на деликта, включително негово виновно противоправно поведение, в пряка причинна
връзка с нанесените вреди. Само при кумулативното наличие на всички посочени
предпоставки, исковата претенция срещу ГФ ще бъде основателна.
Настоящият състав намира, че по делото е доказано настъпването на ПТП с
участието на неидентифициран автомобил и водач, както и механизма на същото,
предвид следното:
Вярно е, че няма преки доказателства, които да установяват, че З. П. е
претърпяла ПТП. Налице са обаче множество косвени факти, които, разгледани в
тяхната съвкупност, водят по несъмнен и безпротиворечив начин до единствения
извод, че З. П. е пострадала при ПТП. На първо място, за такова близките на З. са
съобщили веднага след падането на З. и на място е дошъл полицай от „Пътна
полиция“. Т.е., още към момента на получаване на травмите, когато З. и близките й са
били в шок и едва ли би им хрумнало да си измислят, те са съобщили за ПТП. Такова
съобщение още същия ден е направено и в болницата, където е заведена З. и там е
отразено, че е пострадала при ПТП. На следващо място, вещите лица както по САТЕ,
така и по СМЕ са посочили, че при наличните данни е възможен механизъм, при който
З. П. да е паднала вследствие удар от МПС или заради поведението на водач на такова
МПС. Вярно е, че в изводите на вещите лица има известни хипотези, предвид твърде
оскъдните данни за процесното ПТП, но тези хипотези са изградени логично и
обосновано, като почиват на логиката и опитните правила. На следващо място, липсват
каквито и да е други данни по делото, които да обосновават друг механизъм на
получаване увредите. Нещо повече, свидетелката Р. Х. сочи, че е видяла З. паднала до
лек автомобил и е чула шум от удара, като нейните показания подкрепят посочената
хипотеза на падане вследствие действия на МПС. Действително, вещото лице по СМЕ
е посочил, че е възможно травма като тази на З. да се получи и при всяка причина на
падане от велосипеда. Тази хипотеза обаче не се подкрепя от събраните доказателства
и е необоснована. Гаранционният фонд не е ангажирал никакви доказателства, които
да разколебават твърденията на ищцата за начина, по който е претърпяла вредите,
както и направените от вещото лице по САТЕ изводи.
Горното обосновава основателност на оплакването на жалбоподателката, че
5
изводът на първоинстанционния съд за липса на ПТП, а за получаване на травми при
собствено падане, е необоснован.
По делото не се установяват данни, идентифициращи автомобила, който е
ударил ищцата или неговия водач, поради което и Гаранционният фонд се явява
материално правно легитимиран по иска, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.)
От приетия от вещото лице механизъм на ПТП се установява противоправно
поведение на водача на неизвестния автомобил, който не е пропуснал движещия се по
път с предимство велосипед и по този начин е нарушил нормата на чл. 48 ЗДвП, в
резултат на което е настъпило ПТП.
Вината на водача се предполага, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
доказателства за оборването й не са събрани.
От друга страна от събраните по делото писмени доказателства се установяват
претърпените от З. П. неимуществени вреди – болки и страдания, в пряка причинна
връзка с претърпяното ПТП. На първо място се установяват получени непосредствено
при ПТП Епифизиолиза /отлепване и изместване на разтежния хрущял/ на
лявата лакътна кост от II ст. в областта на лявата гривнена става. Счупване на
лявата лъчева кост в областта на лявата гривнена става. З., която е била само на 12
г. е изпитала при ПТП стрес и уплаха. Впоследствие е била ограничена в ежедневието
си от поставения на лява ръка гипс за около 35 дни и е имала нужда от чужда помощ в
бита си. Не е можела да играе с другите деца както преди, докато е била с гипс.
Според вещото лице по СМЕ З. П. се е възстановила от непосредствените
травми окончателно за срок от 2 месеца. Все още изпитва известен страх да кара
колело. Понякога има болки в ръката, но към момента е напълно възстановена.
Относно размера на дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически болки и страдания на жалбоподателката, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
6
възрастта на ищцата при ПТП – 12 г. – възраст, която се характеризира с
изключителен динамичен начин на живот, която динамика несъмнено е била силно
ограничена за около два месеца; за около месец е имала нужда от чужда помощ в бита
си и не е можела да играе наравно с другите деца; преживените стрес и уплаха и
остатъчния страх да кара колело; обстоятелството, че ищцата е напълно възстановена
от травмата; лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в
страната към 2015 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размера на адекватната обезвреда на
претърпените от З. П. неимуществени вреди от ПТП е сумата от 15 000 лева, поради
което искът, съответно въззивната жалба на ищцата, са основателни до посочената
сума.
Пред първата инстанция застрахователят е направил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, която не се движела най-вдясно на пътното
платно и изскочила внезапно в кръстовището. Настоящият състав намира, че това
възражение е недоказано, макар да е установено по делото, че действително ищцата не
се е движела вдясно, а по средата на пътното платно (по нейни собствени думи), което
поведение е в нарушение на изискването на чл. 80 ЗДвП. Не се доказва обаче това
нейно противоправно поведение да е в причинна връзка с ПТП. Не се доказва още
ищцата да е излязла внезапно в кръстовището, а и тя не е имала задължение да
намалява и спира, тъй като се е движела по път с предимство.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва от 12.11.2015 г.,
– датата на отказа на Гаранционния фонд, настоящият състав намира следното:
Според чл.288, ал.7 от КЗ (отм.) Гаранционният фонд дължи лихви от датата, на
която изтича срока за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който
е не по-дълъг от три месеца от завеждане на претенцията. В случая от събраните
доказателства се установява, че З. П. е предявил претенция на 03.09.2015 г. поради
което срокът за произнасяне на Гаранционния фонд изтича на 02.12.2015 г.
Гаранционният фонд е постановил обаче отказ да изплати обезщетение на 12.11.2015 г.
и дължи лихва за забава от деня, следващ тази дата.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът на З. П. е отхвърлен за сумата от 15 000 лева, ведно със законната
лихва от 13.11.2015 г. до окончателното изплащане Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за сума над 15 000 лева
до претендираните 30 000 лева, а акцесорният иск – за дата 12.11.2015 г.
По разноските: При този изход от спора право на разноски имат и двете страни
съобразно защитения материален интерес
Жалбоподателката не е сторила разноски, но е била представлявана от адвокат
безплатно, на когото следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА. При защитаван интерес 30 000 лева минималното адвокатско възнаграждение е
1430 лева, а при защитен интерес от 15 000 лева ответникът дължи на адв. Т. 715 лева.
Гаранционният фонд не е сторил разноски, но е бил представляван от
юрисконсулт, поради което съдът му определя юрисконсултско възнаграждение по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 350 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските.
На адв. Т. следва да бъдат присъдени 715 лева и за първоинстанционното
производство – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 715 ЗА.
На Гаранционния фонд следва да бъдат присъдени разноски пред СГС в размер на
300 лева.
Гаранционният фонд следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
7
заплати държавна такса по сметка на СГС 600 лева, а по сметка на САС – 300 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262263/07.07.2022 г. по гр.д. № 11593/2017 г. на СГС, I-4
състав В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска на З. Й. П. против Гаранционния фонд с
правно основание чл. 288, ал. 11, т. 1 КЗ (отм.) за сумата 15 000 лева, ведно със
законната лихва за забава върху нея от 13.11.2015 г. до окончателното изплащане,
както и в частта на разноските и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да
заплати на З. Й. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № ***,
сумата 15 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 25.03.2015 г. в гр. София, ведно със законната лихва за забава върху нея
от 13.11.2015 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262263/07.07.2022 г. по гр.д. № 11593/2017 г. на
СГС, I-4 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да
заплати на адв. А. Т., гр. ***, ул. „***“ № *** сумата 715 лева – адвокатско
възнаграждение пред СГС и сумата 715 лева – адвокатско възнаграждение пред САС,
определени по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да
заплати в бюджета на съдебната власт държавна такса по сметка на СГС в размер на
600 лева и по сметка на САС – 300 лева.
ОСЪЖДА З. Й. П., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд сумата
300 лева – разноски пред СГС и сумата 350 лева – юрисконсултско възнаграждение
пред САС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8