№ 4122
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110138112 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Б. К. против „К. Й.“ ООД. Препис от исковата
молба и приложенията е връчен на ответника, който в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба.
Искането на страните за приемане на писмени доказателства е основателно и съдът го
уважава.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект на доклад на
делото:
Ищецът Г. Б. К. твърди, че на 10.03.2023 г. е сключил с ответника „К. Й.“ ООД
договор за паричен заем № ......, по силата на който получил сумата от 800 лева със срока на
погасяване до 10.08.2023 г. Посочва, че в договора бил уговорен годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 47,819 %, годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 39,96 % и
месечен лихвен процент в размер на 3,330%. Като условие за отпускане на кредита било
предвидено и задължение за ищеца да предостави поне две обезпечения измежду
уговорените между страните, като всяко трябвало да отговоря на подробно посочени в
общите условия към договора изисквания. В случай че не бъдат предоставени съответните
обезпечения в срок или същите не отговарят на зададените критерии, заемателят следвало
да заплати на заемодателя неустойка в размер на 388,34 лв. Ищецът развива доводи, че
договорът е изцяло недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
1
клаузата за ГПР не съдържала разписване на методиката, по която е образуван този процент,
и компонентите, от които се състои. Наред с това поддържа, че клаузата за ГПР била
неравноправна, тъй като не оповестявала действителния му размер, защото към него не било
включено възнаграждението за предоставяне на обезпечение, което представлявало разход
по кредита. От изложеното следвало да се направи извод, че липсва уговорен ГПР.
Поддържа, че договорът за заем е нищожен и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като уговорката за ГЛП не съдържала условия за прилагането му, база за изчисляването
му и размер на лихвения процент на ден, поради което следвало да се приеме, че липсва
уговорен лихвен процент. На следващо място посочва, че уговореният ГЛП противоречал на
добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва и не отговарял
на разходите, риска и очакваната печалба на кредитодателя, а предоставял възможност за
неоснователно обогатяване на последния. Предвид това и тук следвало да се направи извод,
че по същество липсва уговорен лихвен процент в договора за заем. Навежда доводи, че
уговорката за неустойка при непредоставяне на обезпечения била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като не отговаряла на присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В тази връзка посочва, че кредиторът сам следвало
да извърши преценка на кредитоспособността на потребителя и да оцени риска от
предоставянето на заема, като непредоставянето на обезпечение не можело да доведе до
вреди. Счита, че с уговорената неустойка в размер на 388,34 лв. се осигурявало скрито
допълнително възнаграждение за заемодателя и по този начин се нарушавали принципите на
добросъвестността, еквивалентността на насрещните престации и забраната за
неоснователно обогатяване. В евентуалност поддържа, че с уговорката за неустойка при
непредоставяне на обезпечения се заобикаляла забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като се
уговаряло още едно допълнително обезщетение, при това за неизпълнение на акцесорно
задължение, от което не можело да настъпят вреди. Счита за неравноправна и клаузата на
чл. 11 от договора. Развива аргументи, че договорните клаузи не били уговорени
индивидуално и в случая не бил приложим чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Ето защо, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за паричен заем № ...... от
10.03.2023 г., а в условията на евентуалност – да прогласи за нищожни клаузите от договор
за паричен заем № ...... от 10.03.2023 г., предвиждащи неустойка за непредоставено
обезпечение, ГРП, ГЛП и клаузата в чл. 11 от договора. Претендира разноски.
Ответникът „К. Й.“ ООД оспорва исковете. Поддържа, че ищецът е сключил
доброволно договора и е бил запознат с всички условия по него, като предсрочно е погасил
дължимата главница, поради което заемодателят не е събрал пълните размери на
уговорената възнаградителна лихва и неустойка. Посочва, че размерът на ГПР е уговорен
законосъобразно и към него не следвало да се добавя размерът на неустойката. Изяснява, че
ищецът бил предварително запознат с изискването за предоставяне на обезпечение и с
последиците от непредоставянето му, като се е съгласил с това. Развива подробни
аргументи, че уговорката за неустойка била индивидуално договорена и съответствала на
принципа за свобода на договаряне и автономия на волята, като ищецът сам е приел да
настъпят нейните последици, избирайки да не предостави уговореното обезпечение.
2
Посочва, че доколкото процесният заем се предоставял от небанкова финансова институция,
то рискът за заемодателя бил по-голям и неблагоприятните последици от евентуално
неизпълнение биха били по-тежки, което било достатъчно основание да се счита, че
уговорката за неустойка е законосъобразна. Ответникът оспорва да е налице заобикаляне на
закона с твърдения, че неустойката не представлявала разход по кредита или допълнителна
печалба, а целяла да прояви своите обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции.
Развиват се доводи, че при сключването на процесния договор не са накърнени добрите
нрави, тъй като профилът на клиентите, с които ответното дружество работи, бил по-рисков,
а същевременно ищецът бил запознат с цялата преддоговорна информация включително и
чрез стандартен европейски формуляр и сам е пожелал да получи заем при посочените
условия, без да има данни да е бил подведен или неинформиран. Ето защо, моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже фактите, от които извежда
твърденията си за нищожност на договора.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази становище по представените от ответника писмени
доказателства.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за
разрешаване на спора.
НАСРОЧВА делото за 13.03.2024 г. от 15:15 часа, за която дата и час да се призоват
страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на
исковата молба заедно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3