Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 27.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора Светла Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Христова касационно адм.д. № 35/2020г. по
описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
(ГДИН) гр. София срещу Решение № 119/22.07.2019г., постановено по адм.д. № 371/2018г.
по описа на Административен съд Ловеч. С решението е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София, да заплати на С.Б.Б. с ЕГН *********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затворническо общежитие *** сумата от 500 (петстотин лева)
лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 07.07.2014г. –
07.03.2018г. неимуществени вреди, изразяващи се в пропусната възможност за
личен контакт с посетител без наблюдение/видеонаблюдение и записване, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба –
01.11.2018г. до окончателното й изплащане.
В жалбата
си касаторът поддържа неправилност и необоснованост на решението поради неправилно
приложение на материалния закон. Поддържа се, че от събраните по делото писмени
и гласни доказателства не се е установило незаконосъобразно фактическо действие
или бездействие по задължение, произтичащо пряко от закона, което да е
основание за търсене на отговорност по реда на чл.284 от ЗИНЗС. Не са настъпили
вреди за ищеца, които да са в пряка връзка с незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на затвора във връзка с неосигуряване на
оборудвано помещение за провеждане на удължено свиждане. Излага се, че не е
осъществен състава на чл.284 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на съдебния акт и
постановяване на друг по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан. Алтернативно се поддържа становище за
намаляване размера на присъденото обезщетение, съобразно чл.52 от ЗЗД.
В съдебно
заседание касаторът ГДИН София, редовно призован, не се представлява. В писмен
отговор и становище поддържа касационната жалба и иска отмяна на обжалваното
решение, алтернативно претендира за намаляване размера на присъденото
обезщетение на основание чл.52 от ЗЗД.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, оспорва касационната жалба и излага
съображения по съществото на спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Административният
съд е бил сезиран с искова молба от С.Б., с която е предявен иск срещу ГДИН гр.
София за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за
периода от 07.07.2014г. до 07.03.2018г., причинени му от незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в липсата на
указаните изисквания за оборудване на помещение за удължено свиждане, които са
причинили на ищеца чувство на несигурност и малоценност. Удълженото свиждане е
практикувано от затворническата администрация, като всеки лишен от свобода е
бил в общо помещение с останалите и с техните посетители.
От
фактическа страна по делото било прието за безспорно установено от
административния съд, че С. Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в ЗО ***
при Затвора ***. С пет заповеди ищецът Б. бил награден с „удължено свиждане“ на
основание чл.98, ал.1, т.5 от ЗИНЗС. От писмените доказателства, постъпили по
делото от Главен директор на ГДИН и Началник на ЗОЗТ *** било установено, че в ЗОЗТ
*** съществува обособено помещение от 37 кв.м., в което се провеждат
свижданията на лишените от свобода и техните посетители. Поради ограничения
сграден фонд на ЗОЗТ *** не е обособено помещение специално за свижданията по
чл.98, ал.1, т.5 от ЗИНЗС. Удължените свиждания се провеждат в по-просторната
част от стаята за свиждане в различно време от свижданията по чл.86, ал.1, т.2
от ЗИНЗС, помещението е обзаведено с маси и столове (при необходимост и в
зависимост от броя на посетителите се внасят допълнителни маси и столове), допуска
се пряк контакт между лишените от свобода и посетителите, мероприятието протича
в присъствието на служител на НОС, стаята за свиждане е оборудвана със система
за видеонаблюдение. В годините назад удължените свиждания са били провеждани в
служебната столова, която също е обзаведена с маси, столове и кухненска част,
но тъй като това е създавало известни неудобства за служителите и помещението
не е било оборудвано с видеонаблюдение, е въведена горната организация за
удължените свиждания.
Изложеното
по-горе, както през исковия период, така и в момента се потвърждава и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели – главни надзиратели в ЗОЗТ ***.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът обосновано е приел от
правна страна, че исковата претенция е допустима и основателна. До този извод
съдът е достигнал, като е съобразил влязлото в сила Решение № 7205 от
14.05.2019г. по адм.д. № 3502/2018г. на ВАС във връзка с установената от него фактическа
обстановка, въз основа на непротиворечивите, подробни и ясни писмени и гласни
доказателства, установяващи, че между страните няма спор по отношение на
фактите.
Съдът е
приел, че за да бъде уважен искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което/които се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца,
както и причинна връзка между тях. Съдът е приел, че в случая са налице и са
доказани и трите предпоставки.
Съдът е
установил, че при удължените свиждания за исковия период, всичко пет на брой,
ищецът е бил поставен в условия на видеонаблюдение, като всички свиждания са
проведени в присъствието на служители от надзорно-охранителния състав, като
съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Направен бил решаващия извод, че ищецът
е бил лишен от възможност да остане „ненаблюдаван“ и „незаписван“ по време на
удължените свиждания, поради което са настъпили твърдените от него
неимуществени вреди. При определяне на техния размер, съдът е съобразил чл.52
от ЗЗД, соченият в исковата молба период 07.07.2014г. – 07.03.2018г., както и
характерът на увреждането – пропусната възможност за личен контакт с посетител
без наблюдение/видеонаблюдение и записване.
При
извършената проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на
решението и при упражняване на правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК съдът
приема следното:
Така
подадената касационна жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и
обосновано.
Административният
съд е установил правилно фактическата обстановка. Изложени са подробни мотиви с
преценка на събраните доказателства, които се споделят и от настоящата съдебна
инстанция.
В редица
свои дела ЕСПЧ сочи, че дори в условията на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, правата на лишените от свобода по чл.8, §1 от ЕКПЧ не могат да
бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в
упражняването на дейността им, и не може да бъде оправдана с други причини,
освен тези по чл.8, §2 на ЕКПЧ. Последната норма определя, че намесата на
държавата е допустима само ако е предвидена в закон и е необходима в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена и дори при
прилагането на изключенията по §2 на чл.8 от ЕКПЧ се изисква прилагане на
принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и
свободи, но задължение е на всяка държава да осигури нормални условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
В
конкретния случай видеонаблюдението и присъствието на надзорно-охранителен
състав по време на удължените свиждания правилно е преценена като
незаконосъобразна дейност на затворническата администрация, довела до
причиняване на неимуществени вреди за ищеца. Към датите на извършването им тези
действия не са били предвидени в закон, а са били въведени със заповед на Главния
директор на ГДИН София. Нещо повече – описаните действия от страна на служители
на ответника са извършени на основание административен акт, който в последствие
е отменен с влязло в сила съдебно решение на ВАС поради неговата
незаконосъобразност. С оглед на изложеното и презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС правилно първоинстанционният съд е уважил частично иска.
Относно
размера на обезщетението следва да се приеме, че преценката на съда е в
съответствие с принципа на справедливостта (чл.52 от ЗЗД, приложим на основание
§1 от ЗР на ЗОДОВ). Установените по делото незаконосъобразни действия на
служители на касатора при пет удължени свиждания, предоставени като награди за
настоящия ответник, лишаването на ищеца от възможност да остане „ненаблюдаван“
и „незаписван“ по време на тези свиждания, правилно са били преценени от съда
като действия, причинили вреди с интензитет, кореспондиращ на присъденото
обезщетение. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да
прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия
за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече
обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост,
съобразени от съда при приложението на чл.52 от ЗЗД. Предвид конкретната
установеност по делото, размерът на обезщетението е адекватно определен и би
обезщетил претърпените неимуществени вреди от ищеца, като няма основания за
намаляването му.
При
отсъствието на поддържаните касационни основания, решението на административния
съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 119 от 22.07.2019г., постановено по адм. дело № 371/2018г. по
описа на Административен съд Ловеч.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.