РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 15.04.2022 година

       

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                      Членове:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                      ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 26 по описа за 2022 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

              Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 86 от 15.12.2021 година, постановено по административно наказателно дело № 254 по описа за 2021 година на Троянският районен съд, с което трети наказателен състав е отменил Наказателно постановление /НП/ № 311 от 09.07.2021 година, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, като незаконосъобразно.

              По подробно наведените в касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, се иска отмяната му.

Касационният жалбоподател, счита че визираното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна, правната му квалификация е правилна и съответства на описаното нарушение. Излага, че не са налице условията да се приеме същото за маловажен случай, съгласно чл. 28 от ЗАНН, поради степента на обществена опасност, обоснована от значимостта на защитаваните обществени интереси. Счита, че както съставеният АУАН, така и издаденото НП отговарят на изискванията на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от същия закон, направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между констатациите в АУАН и НП. Наложеното наказание e съобразено с тежестта на нарушението и степента на обществена опасност и с него се постигат задачите и целите, които поставя чл.12 от ЗАНН. В заключение моли да бъде отменено решението на РС Троян и потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно, с алтернативно искане при необходимост да бъде върнато за ново разглеждане от РС Троян.

              Връчен е препис от подадената касационна жалба на ответника    Т.Х.К., който в предоставения му 14-дневен срок е депозирал отговор на касационната жалба, чрез адв. Ц.А.. 

    В съдебно заседание  касаторът, редовно призован се представлява от ю.к. Й., който поддържа изцяло касационната жалба, като счита, че  решението на първоинстанционния съд е незаконосъобрано, необосновано и неправилно. 

     В съдебно заседание  ответникът - Т.Х.К., редовно призован явява се лично и се представлява от адв. Ц.А., който поддържа отговора на касационната жалба.

      В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен.   

              Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63а от ЗАНН.  

     Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

                        В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.   

               Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 17.02.2021 г. в късния следобед К. заедно със свой познат свидетелят П.А. Ч. с управлявания от него автомобил марка „Мицубиши“, модел „Л 200" с peг. № ********отишли в махала „Нешковци“ в землището на с.Черни Осъм, Ловешка област, кьдето К. имал къща и рибарник. Наловили  риба, която поставили в пластмасови чантички и потеглили в посока къщата на бабата на Ч.. По пътя видял човешки дири в снега и спрял автомобила. През зимния сезон в махалата не пребивавали хора и им се сторило странно и подозрително да има следи в снега. К. слязъл и ги проследил, като, според негови и на свидетеля Ч. твърдения в близост до пътя, до ограда видял облегната пушка.Двамата се поколебали как да постъпят с намереното оръжие най-вече с оглед на факта, че в махалата нямало покритие на мобилен оператор, за да могат да се обадят в РУ Троян при ОДМВР Ловеч. Било заснежено и студено, вече се стъмнявало и двамата решили да вземат в автомобила оръжието и на място, на което има обхват да се обадят. Потеглили с автомобила и на около 200 метра, в близост до къщата на свидетеля Ч. били спряни за проверка от свидетелите Н. Н./служител в РДГ София/ и Д.К./ служител в ИАГ София/. В хода на проверката жалбоподателят К. доброволно предал на посочените служители нарезно оръжие - болтова карабина, с неустановена марка, самоделно, калибър 7.62 х 54R, с монтиран оптически прицел, за което бил изготвен съответния протокол. При проведен разговор със свидетелите Н.и К., К. и Ч. обяснили,че оръжието не е тяхна собственост и че са го намерили. Заявеното от тях, както и констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол серия Р014 №007664/17.02.2021 г., съставен от свидетеля Н.Л.Н..

                На К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ Серия БООА №000046 от 25.03.2021 г. от М.А.С. горски инспектор при РДГ Ловеч, в който за нарушени норми са посочени чл.84 ал.1 пр.1 във вр.чл.43 ал.3 пр.2 т.1 от ЗЛОД. Актосъставителят приел че извършва движение, управлявайки автомобил марка „Мицубиши“ , модел „Л 200“ с per. № ********, по земен път в землището на с.Черни Осъм, с извадено от калъф и сглобено дълго нарезно оръжие - болтова карабина, с неустановена марка, самоделно, калибър 7.62 х 54R, с монтиран оптически прицел, намиращо се зад предните седалки на посочения автомобил, без да притежава редовно заверен билет за лов за 2021 г. Жалбоподателят подписал акта, като в графата за обяснения е вписал, че прилага «сведение». В сведението са отразени обстоятелствата, изложени по-горе. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/ № 311 от 09.07.2021г. на Директора на РДГ гр.Ловеч, с което на Т.Х.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ за нарушение по чл. 84, ал.1, пр.1 във връзка с чл. 43, ал.3, пр.2, т.2 от ЗЛОД и е отнет в полза на държавата 1 /един/ брой автомобил марка „Мицубиши“, модел „Л 200“ с рег. № ********, с пазарна стойност 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 20, ал.1 от ЗАНН и чл. 95, ал.2 от ЗЛОД.

                При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити. За да отмени обжалваното наказателно постановление въззивният съд е приел, че визираното в акта и НП нарушение, за което е ангажирана административно наказателната отговорност не е доказано по несъмнен и категоричен начин със събраните по делото доказателства, като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, водещи до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.  

                Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Настоящият състав споделя изводите на решаващият състав за недоказаност на нарушението, както и че не са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

                Същественото в административнонаказателното производство е да се установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.  Ангажираната от наказващият орган  разпоредба на чл.84 ал.1 пр.1 от ЗЛОД, предвижда за който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Според разпоредбата  на чл.43 ал.3 пр.2 т.1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

                Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗЛОД за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет. В случая К. е нямал писмено разрешително за провеждане на лов, както е заявил пред РС „нито е ловец“, нито е подавал документи да стане ловец. Без да е изяснена фактическа обстановка в НП е ангажирана разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЛОД предвиждаща глоба в размер от 50 до 400 лева за лице, което ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч.

             Събраните по делото доказателства/писмени и гласни/ сочат, че процесното деяние е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Правилни са и изводите на РС за недоказаност на приетото за извършено нарушение.  

            Анализирайки  разпоредбите на чл. 43, ал.2 и ал.3 ЗЛОД, в които е определено в какви действия се изразява ловуването и съобразно събраните в хода на процеса гласни и писмени доказателства РС правилно е приел, че ловуване не е установено по безспорен и категоричен начин. Безспорно установено по делото е, че процесното оръжие е било намерено в автомобила, управляван от жалбоподателя, но от събраните по делото доказателства липсват такива, че със същото е ловувано.  В тази връзка са и събраните гласни доказателства, доколкото никой от разпитаните свидетели не е установил привлеченото към административнонаказателна отговорност  лице да е извършвало действия по ловуване. Показанията на разпитаните свидетели, от една страна Н.Л.Н./служител в РДГ София/ и Д.В.К./ служител в ИАГ София/, които са установили твърдяното нарушение и от друга на К. и свидетеля Ч. не излагат обстоятелства, че с процесната карабина е ловувано. Такива данни не са установени и в образуваното досъдебно производство, по което е повдигнато обвинени за престъпление по чл.339, ал.5, пр.2 и 6, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. РС е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията на свидетелите, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК. Липсват доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти. 

               Анализа на целокупният доказателствен материал не установява по безспорен и категоричен начин, че К. е „ловувал” по смисъла на  чл. 43, ал.3, т.1 ЗЛОД. Следователно обосновани са изводите на решаващият съд за недоказаност на приетото за извършено нарушение. Доказването на елементите от фактическия състав на приетото за извършено нарушение е в тежест на АНО. Като не е осъществил пълното им доказване, последица от това е отмяна на издаденото от него НП. При тази фактическа установеност за недоказаност на нарушението се следва и отмяната на НП в частта на разпореденото отнемане в полза на държавата на автомобила, като вещ послужила за извършване на нарушението по чл. 95, ал.2 ЗЛОД, която се налага само при установено нарушение по чл. 84, 85 и 86 ЗЛОД. Като е отменил изцяло НП, РС-Троян е постановил правилно решение

              Според разпоредбата на чл.52 ал.4 ЗАНН в тежест на административно наказващият орган е да установи с допустими от закона доказателства всички обстоятелства досежно извършеното нарушение по несъмнен начин. Във всички случай, когато административно наказващият орган обсъжда събраните доказателства, е задължен да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо, да извърши такова, за да се установи обективната истина още в тази фаза на производството /в този смисъл е Постановление №10 от 28.09.1973г., Пленум на ВС, което не е загубило правната си сила/. В конкретния случай административния орган не е обсъдил представените по АУАН доказателства, /вкл. записаното в акта и депозирано от К. възражение, наименовано „Сведение“/ съответно не е извършил разследване на спорните обстоятелства, каквито безспорно са налични по образуваната административнонаказателна преписка, по отношение конкретизацията на автора на извършеното нарушение, с оглед спецификата на конкретния случай, за да се установи по безспорен начин извършването на нарушението, авторът и неговата вина. 

              Този пропуск не може да бъде преодолян с хипотезата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, тъй като не е установен по безспорен начин извършителят на нарушението с изискващата се конкретизация. В този смисъл, ако цитираният текст позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото последствие наказателно постановление. Поради изложеното касационната инстанция намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установят административното нарушение посочено в НП, обосноваващо извода за неговата незаконосъобразност.

    Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства не се установява да е осъществен състав на нарушение по текста на чл.84 ал.1 пр.1 във вр.чл.43 ал.3 пр.2 т.1 от ЗЛОД, за което е наказан касаторът по административен ред. Изложените от решаващият съд мотиви за незаконосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият състав. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като намира за безпредметно да ги повтаря.                      

               Неоснователни са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.  

                Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

                При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Троян за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗЛОД.   Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на ответника. Фактическите констатации и правните изводи за недоказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.    

     От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.  

    При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.  Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.               

    С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Троян за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

    Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

             Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86 от 15.12.2021 година постановено по наказателно административен характер дело № 254 по описа за 2021 година на Районен съд Троян.   

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. 

 

   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.