№ 643
гр. Русе, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20224520200987 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба на С. Н. А., с ЕГН -
**********, чрез адв. Н.Ф. /упълномощена/, против НП № 38-0003423/24.11.2021г.,
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Русе, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАвП.
В жалбата се оспорва описаната в НП фактическа обстановка, посочва се, че
жалбоподателят не е осъществил вмененото му административно нарушение, не е
извършвал превоз срещу заплащане и не е имал икономическа облага от извършения
превоз. Молят за отмяна на обжалваното НП. В с. з. жалбата се поддържа от
жалбоподателя и неговия процесуален представител, който претендира и присъждане
на съдебни разноски съобразно представените доказателства за тях.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, не
изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП поради
доказаност на описаното нарушение, което било с висок обществен риск.
Районна прокуратура - Русе, редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна :
От доказателствата по делото /писмени и гласни/ – разпит на актосъставител П.,
се установява, че на 03.11.2021г. около 15,30ч., след подаден сигнал от служители на
ГКПП Дунав мост до гр.Русе за незаконен превоз на пътници, са посетили граничния
пункт. Там се намирал спрян за проверка лек автомобил, категория М1, марка
„Фолкваген Крафтер“ с рег.№ FSC 9388, пътуващ от ФР Германия за Р България,
управляван от жалбоподателя. Установено е, че в автомобила са пътували четирима
пътници, двама от които /Г.Е.М. и Ш.М.И./ дали писмени обяснения /приложени по
делото/, които били продиктувани и записани от служители на ГКПП, след
прочитането им подписани от двете пътуващи жени. В обясненията си Ш.И. посочва,
1
че познавала жалбоподателя на първо име С./ и му имала телефона, като му се
обадила в Р Германия за да го помоли за превоз до Р България, на което жалбоподателя
се съгласил, като уговорката им било като пристигнат в Р България да му даде сумата
от 80 евро. В обясненията си Г.М. посочва, че не познавала жалбоподателя, била взела
телефона му от неин познат, като му се обадила в Германия за да го помоли за превоз
до Р България на което жалбоподателя се съгласил, като уговорката им било като
пристигнат в Р България да му даде сумата от 100 евро. В снетите обяснения от водача
на автомобила, същият отрича да е получавал пари от пътуващите, които му били
познати. Като взели предвид снетите писмени обяснения на пътниците от автомобила
служителите на РД „Автомобилна администрация“ гр.Русе приели, че жалбоподателят
извършва международен превоз срещу заплащане. Установено било, че за
управлявания от него автомобил не са издадени лиценз за извършване на превоз на
пътници на територията на РБългария, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници. При така установеното актосъставителят съставил на водача АУАН за
извършено нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр. Актът бил подписан от
актосъставителя, свидетеля и от нарушителя, който го подписал като отбелязал, че има
възражение, а именно че той и пътниците били приятели и нямали уговорка за
заплащане на превоза на пътниците. Като доказателства в акта били описани СУМПС,
контролен талон, предна регистрационна табела и 3бр.обяснения. В предоставения от
закона тридневен срок не постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения
АУАН, на 24.11.2021г. било издадено атакуваното НП № 38-0003423 на Директора на
РД "Автомобилна администрация" – гр. Русе, в което изцяло била приета и
пресъздадена установената с АУАН фактическа обстановка и правната квалификация
на нарушението, за което на жалбоподателя било наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП. В НП
АНО е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост на
съставения АУАН, след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на
нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН,
няма основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото писмени доказателства и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.186, ал.1 от НПК, /в срок от 7 дни от
узнаване за връчено на 23.05.2022г. НП на жалбоподателя/, видно от отбелязването на
приложеното по делото НП. Жалбата е депозирана от процесуалния представител на
жалбоподателя на 27.05.2022г. Жалбата е подадена пред надлежния съд от лице, което
има право и интерес от обжалване, поради което същата е редовна и процесуално
допустима, а съдът в първото с.з. мотивирано е възобновил срока на обжалване на
процесното НП, съобразно процедурата по чл.186 от НПК.
В задължителната служебна проверка относно редовното съставяне и връчване
на АУАН и НП, съдът не установи наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон. АУАН е съставен от длъжностно лице – служител на ИА“АА“,
РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92, ал. 1 ЗАвП.
При съставяне на акта са спазени императивните норми на чл.42 ЗАНН, относно
съдържанието и реквизитите на акта и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗАвП наказателните постановления се
издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
от определени от него длъжностни лица. Няма съмнения относно компетентността на
АНОрган, тъй като по делото са представени доказателства в тази насока – приложена
е Заповед №РД – 08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС, с която в т. І. 6 са
2
оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП за установени нарушения на
регламенти на ЕС, ЗАвП ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на тях. Предвид изложеното посоченият в НП адм. орган е имал законовата
компетентност да издаде обжалваното НП.
Съгласно чл.6 от Закона за автомобилните превози обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които
се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води
регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България. По делото не се спори и е
установено безспорно, че за управлявания от жалбоподателя МПС - лек автомобил,
категория М1, марка „Фолкваген Крафтер“ с рег.№ FSC 9388, не са издавани лиценз
за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността. Не се спори и затова, че с управлявания от него автомобил
жалбоподателят е превозвал четирима пътници от ФР Германия до Р България.
Спорният момент е в това, доколко осъщественият превоз на четиримата пътници
покрива критериите за обществен превоз, според легалната дефиниция на понятието,
дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП - „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда
сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство. От събраните по делото доказателства следва да се установи
доколко е налице заплащане от превозваните лица на жалбоподателя за извършения
превоз и налице ли е за него икономическа облага. Данни за извършено заплащане има
само в обясненията, снети от двете пътнички в автомобила. Обясненията са снети и
записани от служители на ГКПП и са подписани от Г.Е.М. и Ш.М.И.. Съдът намира,
че от посочените събрани доказателства не може да се установи безспорно факта на
заплащане, тъй като няма преки доказателства за това. В снетите обяснения
жалбоподателят също категорично отрича да е получавал заплащане. При така
посоченото за съда остава недоказан основният съставомерен факт, а именно че
жалбоподателят е получил заплатена сума пари за извършения превоз. Това поставя
под съмнение и наличието на другата предпоставка - икономическа облага за
жалбоподателя, която дори и да е налице е с пренебрежимо ниска стойност.
Независимо от посоченото по-горе съдът намира, че дори да се приеме за
доказано, че нарушителят е осъществил вмененото му нарушения, то това несъмнено
съставлява „маловажен случай” на административно нарушение, за което е следвало да
бъде приложен чл.28, б.”а” от ЗАНН. В конкретният случай съдът приема, че
извършеното от жалбоподателя нарушение освен всичко друго е и явно незначително и
при констатирането му административнонаказващият орган е следвало да съобрази
това. Жалбоподателят е превозвал свои познати, за което е следвало да получи
минимално заплащане /по делото е установено от обясненията на И. и М., че
евентуалното заплащане би било дължимо при пристигане на територията на Р
България/, с което да покрие частично общите разходи по инцидентно съвместно
пътуване. В този смисъл обществената опасност от допуснатото нарушение е в много
по-ниска степен, тъй като не е установено системно извършване на нарушението,
същото по-скоро има инцидентен характер. Нарушението като вид е формално, от
него не са констатирани реално причинени вреди или негативни последици за
превозваните лица. По изложените съображения за съда процесното нарушение
покрива всички критерии на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При
3
извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 ЗАНН наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона, като по посочените горе критерии
отграничи “маловажните” случаи на административно нарушение от нарушенията,
обхванати от чл.6 от ЗАНН. В случаите когато деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение, наказващият орган следва да приложи чл.28
ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно
ТР №1 от 12.12.2007г. по тълк.н.д. №1/2005г., НК. Според цитираната съдебна
практика когато деянието представлява маловажен случай на административно
нарушение, административнонаказващият орган следва да приложи чл.28 ЗАНН,
като преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката по чл. 28 ЗАНН.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие с материалния закон.
Процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на
разноски по чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на
800 лева, за което е представил Договор за правна защита. Съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН
в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваният акт е
отменен. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените в раздела въпроси се
прилага субсидиарно ГПК. Издаденото по прилагане на чл. 78, ал. 1 ГПК/отговорност
за разноски/ ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдържа в т. 1
задължително тълкуване, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението като в договора следва да
е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия
случай по делото е представен договор за правна помощ, подписан двустранно от
клиент и адвокат, в който е посочено, че сумата от 800 лв. е платена в брой. Ето защо
съдът намира за доказана претенцията на жалбоподателя за реално направени съдебни
разноски по настоящото дело, поради което и следва да се присъдят такива в негова
полза. Направеното възражение от въззиваемата страна за прекомерност на
разноските и искане същите да са съобразени с размера, предвиден в чл. 7, ал.2, т.2
НМРАВ е неоснователно. Размерът на заплатения адвокатски хонорар действително
надвишава определения по наредбата, но това завишаване е оправдано с факта, че
процесуалния представител пътува от друго населено място. Освен това
процесуалният представител е участвал активно в процеса /включително и за
възобновяване срока на обжалване по чл.186 от НПК/, представил е множество
писмени и гласни доказателства, поради което адвокатският хонорар в този размер е
изцяло обоснован.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НП № 38-0003423/24.11.2021г., издадено от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ гр.Русе против С. Н. А., с ЕГН - **********, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Н. А., с ЕГН – **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ гр.Русе ДА ЗАПЛАТИ на С. Н.
А., с ЕГН - ********** сумата 800лв./осемстотин лева/ за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административния съд – гр. Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5