№ 12184
гр. С, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110138417 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 422 ГПК , вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЗК „ Л....“ АД твърди, че на 17.07.21г. около 12.20ч. в гр. С л.а. „Ауди“ с рег.
№ СВ 0876МН , управляван от И. К. , при движение по ул. „Д А“ с посока от ул. „Е С“ към
бул. „Ч В“, пред №2А преминал през несигнализирана и необезопасена неравност-дупка на
пътното платно, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила –увредени задна и
предна дясна гуми. За настъпилото произшествие бил съставен протокол за
ПТП№1790019/17.07.21г. Поддържа, че събитието е настъпило в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” , в резултат на което и след
заведена щета №5000-1261-21-252410, ищецът в качеството на застраховател заплатил
сумата от 771,52лева . Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е
попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в
размер на платената сума, поради което претендира същата, заедно със законната лихва от
предявяване на иска до погасяване за задължението, както и мораторна лихва в размер на
31,08лева за периода 07.12.21г.- 30.04.22г. Претендира разноски.
Ответникът С О оспорва иска, като твърди, че ПТП не е настъпило при описания
механизъм и на описаното в исковата молба място, че няма причинна връзка между
описания механизъм на ПТП и вредите, че ищецът е имал основания да откаже плащане на
щетата, че не е налице покрит риск, че обезщетението надхвърля размера на действителните
1
вреди, че е налице съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
протИ.правно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице.
С определението от 31.01.2023 г. за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че на 17.07.2021 г. посоченият в исковата
молба автомобил, застрахован при ищеца по описаната в исковата молба имуществена
застраховка Каско, е участвал в ПТП, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 771,52 лева за вредите, настъпили от твърдяното ПТП, че пътят, на който се
твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Ето защо и на основание чл. 153
ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От показанията на свидетеля, както и от представените от ищеца уведомление за
настъпило застрахователно събитие и Протокол за ПТП№ 1790019/17.07.21г. , се
установява, че на 17.07.2021 г., в гр. С, лек автомобил марка „Ауди“, мод „Q7“ с рег. № СВ
0876 МН , управляван от свидетеля, се движи по ул. „Д А“ с посока към бул. „Ч В“ , при
което автомобилът попада е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. От
показанията на свидетеля, от отправеното до ищеца уведомление за щета, както и от описа
на ищеца, се установява, че вследствие на ПТП са били увредени два броя гуми с джанти –
предна и задна дясна гуми. Този извод се потвърждава и от заключението на съдебната
автотехническа експертиза, според което е налице причинна връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила, обезщетени от ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.
2ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
2
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът,
който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена или несъобразена
скорост. Ответникът, носещ тежестта, не ангажира доказателства, от които да ес установи,
че водачът е управлявал автомобила с несъобразена скорост. Напротив, от показанията на
свидетеля се установи обратното – че е управлявал автомобила с много ниска скорост, като
предвид липсата на знание у водача за наличието на препятствието на пътното платно, както
и предвид това, че той не е длъжен да предвижда наличието на подобно препятствие на
пътя, а при възприемането му – не е имал възможност да го избегне, съдът приема, че на
описаното в исковата молба място е била налице дупка, необозначена по начин, позволяващ
избягването й.
Установява се от представената по делото застрахователна полица за застраховка
„КАСКО“ на МПС , че пътнотранспортно произшествие, каквото е налице в настоящия
случай, е покрит риск по застраховката. Противно на изложеното от ответника увреждането
на гумите на ППС, настъпило вследствие на ПТП, е покрит риск съгласно „КЛАУЗА 1“ , при
условията на която е сключена имуществената застраховка „Каско“ и която покрива всички
рискове – съобразно представените по делото ОУ. Ето защо възражението на ответника, че
реализиралият се риск не е покрит, е неоснователно.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът,
който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него
3
собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на щетите, причинени на
процесното МПС, без прилагане на коефициент на овехтяване възлиза на 833,50 лева.
Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи обезщетение за действителните вреди
без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е насочена към
обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в
тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е
в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря
за него понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В
този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Доколкото извършеното застрахователно плащане не надхвърля размера на
действителните вреди, определен по горепосочения начин, то в полза на ищеца възниква
вземане в размер платеното обезщетение от 771,52 лева. Искът следва да бъде изцяло
уважен.
Доколкото е налице отправена и получена покана от ищеца до ответника за заплащане
на сумата от 771,52лева –поканата получена на 06.12.21г. , и доколкото не се твърди от
ответника и не са ангажирани доказателства за заплащане по щетата, същият е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за забава за периода от 07.12.21г. до 30.04.22г. в
претендирания размер от 31,08лева.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 625лева за исковото
производство /за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/, и разноски по заповедното
производство в размер на 25 лева за заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на З... „Л....“АД с
ЕИК .... срещу С О, адрес: гр. С, ул. ......., на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 771,52 лева, представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на
лек автомобил марка „Ауди“, мод „Q7“ с рег. № СВ 0876 МН , причинени вследствие на
4
ПТП, настъпило на 17.07.2021 г., в гр. С, заедно със законната лихва от 05.05.2022 г. до
погасяване на задължението , както и за сума в размер на 31, 08лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода 07.12.21г.- 30.04.21г. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 23993/22г. по
описа на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА С О, адрес: гр. С, ул. ....... ДА ЗАПЛАТИ НА З... „Л....“АД с ЕИК .... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625 лева – разноски за настоящото исково
производство, както и сумата от 25 лева – разноски по ч. гр.д. № 23993/22г. по описа на
СРС, 69с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5