№ 13193
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110153790 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „С...“ АД, ЕИК ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ срещу М. Н. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
С/адрес/.
Излага се, че ищецът е доставял на ответника водоснабдителни услуги
като отношенията по повод на тези доставки са регламентирани и се уреждат
с Общите условия на дружеството, действали през исковия период. По силата
на чл.2 от тях се излага, че ответното дружество е с качеството потребител за
имот с кл.номер ********** открит за имот с адрес в гр.София, ЖК
БЪКСТОН, бл.31Б, ет.16, ап.70. За периода от 12.08.2016 г. до 13.01.2022 г. са
били доставени и потребени количества вода, за които са издадени фактури
на обща стойност от 3 525,70 лева по фактури за исковия период като сума за
доставена и потребена вода. Претендира се и законовата лихва за забава от
датата на сезиране на съда – 21.04.2022 г. до окончателното им плащане,
както и сумата 379,75 лева като мораторна лихва за период от 12.09.2016 г. до
13.01.2022 г., които суми се твърди, че не са платени и са потърсени по реда
на заповедното производство. По издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение, с оглед на което е предявен и настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил такъв от страна на ответника, с
1
който искът се оспорва като неоснователен. Излага се, че част от сумата е
погасена с давност. Отделно се оспорва реалната доставка на услугите,
нарушаване на чл.30 и сл. от Наредбата досежно индивидуалното отчитане на
водомерите и срокът за тяхното отчитане, оспорва се и методиката на отчет.
Излага се, че сумите не са начислени по реален отчет, а по прогнозни
стойности. Не оспорва доказателствените искания и не ангажира
доказателства като не спори досежно обстоятелството, че е носител на вещно
право спрямо имота.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.415 от ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
От правна и фактическа страна Софийски районен съд като взе
предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 21483/2022г. се установява, че
ответницата е била осъдена да плати на ищеца сумите по исковата молба – 3
525.70 лева като неплатена стойност на доставени услуги за периода от
12.08.2016 г. до 13.01.2022 г. ведно със законовата лихва за забава от
21.04.2022г. - датата на сезиране на съда до окончателното плащане, както и
сумата от 379,75 лева като мораторна лихва за период от 12.09.2016 г. до
13.01.2022 г. в качеството й на потребител за ВиК услуги за кл. № **********
за имот в София, жк Бъкстон, бл.31Б, ет.16, ап.70
Страните не спорят досежно обстоятелството, че ответната страна е
носител на вещно право върху имота, а в този смисъл е приложената справка
от Агенция по вписвания чрез отдалечен достъп за вписвания по ЕГН на
ответната страна за персонални партиди за лицето – неоспорена като спор има
само досежно обстоятелството дали правилно е начислено и определено
количеството вода за абоната, както и дали задълженията за част от сумите са
покрити с давност.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел без
възражение от страните, се установява, че водоснабдяваният обект се намира
в ж.к. „Бъкстон“ бл.31 Б, ет.16, ап.70 и е водоснабден. За периода на
фактуриране от 12.08.2016г. - 14.12.2022г., включващ отчетен период от
29.6.2016г. до 07.12.2021г. за доставяни до имота ВиК услуги, стойността им
2
е в общ размер на 3 525,70 лв., подробно описана от вещото лице в табличен
вид. Няма данни в заключението на вещото лице тези стойности как са
отчетени - дали са прогнозни, извършван ли е отчет от проверител и как са
сформирани самите суми за главница, а и няма така поставена задача от
ищеца.
При горните факти и като съобрази закона съдът намира искът за
недоказан и неоснователен.
Съгласно текста на параграф 1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребител" на
такива услуги е всяко юридическо или физическо лице което е собственик
или ползвател на водоснабдения имот. По делото се установи, че през
исковия период М. е била носител на ПС върху имота, за който е била открита
индивидуална партида на потребител с кл. № **********, което е създало
облигационната връзка между страните. Тази партида има за цел отчитането
на потребените количества вода за всеки обект, който е включен във
водопреносната мрежа като от значение за уважаване на иска е дали реално е
доставяно такова количество вода. Самите условия за техническите
изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и
потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения;
редът за сключване на договорите за присъединяване и условията и редът за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи са предмет на
уредба на Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи по приложение на закона. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата имотите
на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации
или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към
водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен
възел; отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите се
отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните
канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи
чрез канализационно отклонение посредством ревизионна шахта или
ревизионен отвор - собственост на потребителите. Съгласно ал. 3 на чл. 7 от
Наредба 4 водопроводните отклонения с водомерните възли и
канализационните отклонения са част от общите мрежи на
водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат
от операторите като обаче потребителите следва да осигуряват условия за
присъединяване, като предоставят на оператора достъп до изградените от тях
водомерна шахта, разположена в поземлен имот или в помещение в сграда за
присъединяване на водопроводното отклонение към водопроводната
инсталация или към вътрешната водоснабдителна мрежа на потребителя,
ревизионна шахта, разположена в поземлен имот или в помещение на сграда
за присъединяване на канализационното отклонение към сградната
канализационна инсталация или към вътрешната канализационна мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004г.
изразходваното количество вода следва да се отчита по водомера на
водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия
водомер на водопроводното отклонение. Това количество пак по смисъла на
Наредбата се разпределя между потребителите в сграда-етажна собственост
въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.
По смисъла на чл. 32, ал. 2 от Наредбата в сградите - етажна
собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител,
изразходваното количество вода следва да се заплаща въз основа на
измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
3
отклонение за определен период време като е изчерпателно посочен редът на
отчитането на водомерите – извършва се като се прави първо отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на
общия водомер се извършва в присъствието на представител на
потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди
деня на отчитането. Съобразно ал. 3 на същия текст отчетеното по ал. 2
количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след
общия водомер при условията и по реда на наредбата. Изискване по ал. 4 е
отчетените данни по ал. 2 и 3 да се отбелязват в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Пак според нормата на чл. 35, ал. 1 от Наредбата показанията
на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, а по смисъла на
ал. 2 на същия текст когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от
един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане
на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие
с реалното потребление.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ОУ доставянето на питейна
вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на
сградните водопроводни отклонения. Ал. 2 на същия текст предвижда за
сгради - етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от
един потребител изразходваното количество вода да се заплаща въз основа на
измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл. 25 ОУ.
Последната норма регламентира разпределянето на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води. Съобразно ал.
1 на разпоредбата изразходваното количество питейна вода за сгради - етажна
собственост или за отклонения, към които са присъединени повече от един
потребител, се разпределя въз основа на отчета по чл. 22 и отчетите по
индивидуалните водомери, като в разпределението се включват всички
разходи на вода и загубите на вода в сградната или вътрешната водопроводна
инсталация. Разликата (общото потребление), между количеството питейна
вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и чл.
23, ал. 3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по
индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда на ал. 8 и
4
чл. 23, ал. 3 ОУ количества (ал. 2 на същия текст). Съобразно чл. 22 ОУ
изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите на
потребителите. Съобразно нормата на чл. 23, ал. 1, т. 2 показанията на
водомерите на водопроводни отклонения на потребителите на вода за
питейно-битови нужди се отчитат с точност до 1 куб. м. за период не по-
дълъг от 3 месеца. Отчитането на индивидуалните водомери след общия
водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след
отчитането на общия водомер – ал. 2 на същия текст. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК
услуги в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като
се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в
случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет– чл.
23, ал. 4 ОУ. Клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на
потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните
длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода. При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов
представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане – чл. 24, ал. 3 ОУ. Ал 4 на същия текст урежда
случаите на отказ за осигуряване на достъп или неосигуряване на такъв за
повече от една година. Предвидено е същите обстоятелства да се
удостоверяват с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от
поне един свидетел, след което операторът да изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49 ОУ и по реда на чл. 35 и сл. от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
По делото безспорно се установи, че исковият имот е бил
водоснабден, безспорно се установи и че до датата на сезиране на съда –
21.04.2022 г. имотът е с доставяни услуги за вода. Не се доказа обаче от
5
ищеца въпреки указаната от съда тежест нито стойността на услугите как е
била начислена – дали по "прогнозни" данни или по реален отчет, нито пък се
установи процедурата по определяне механизма на изчисляване на стойността
на услугата за доставяне на водоснабдителните услуги.
Само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени като
недоказани.
По разноските и на основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответната страна има право на
разноски съобразно уважената част от исковите претенции, които е сторила в
исковото и в заповедното такова. Видно е от представения договор за правна
помощ и съдействие от 08.11.2022г. и пълномощно от същата дата, както и от
договор за правна защита и съдействие от 08.09.2022г. и пълномощно от
същата дата е, че ответната страна Й. е упълномощила адв. И. да я
представлява по образуваното спрямо нея гр.дело с № 53790/2022г., а адвокат
Билева е била упълномощена да представлява длъжника Й. в воденото спрямо
нея заповедно производство с № 21483/ 2022г. като и по двете
представителства й е била с оказана правна помощ по смисъла на чл.38, ал.2
от ЗА. За предявените искове се търси възнаграждение от по 400 лева за всеки
един в исковото – за главницата и за мораторната лихва, и от 430 лева за
подаденото възражение в заповедното дело. Съгласно нормата на чл. 2, ал.2
от НМРАВ съдът сам определя възнагражденията по предоставената
безплатна правна помощ, като според текста на чл. 38, ал.2 от ЗА този размер
не може да бъде по – нисък от минимално-определените, а според
разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ възнагражденията са дължими за всеки
един от предявените искове, какъвто е конкретния. Или разноските в полза на
ответната страна, а именно за възнаграждение на адвокат следва да бъдат
присъдени в размер по приложените списък по чл.80 от ГПК в двете
производства или 800 лева по гр.дело 53790/ 2022г. и 430 лева по гр.дело с №
21483/ 2022г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК във връзка с чл.
239, ал. 2 от ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86
6
ЗЗД исковете на „ С...“ АД, ЕИК ..., представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ спрямо М. Н. Й. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С/адрес/ за установяване на вземане в полза на
ответника за сумата от 3 525.70 лева като неплатена стойност на доставени
услуги за периода от 12.08.2016 г. до 13.01.2022 г. ведно със законовата лихва
за забава от 21.04.2022г. - датата на сезиране на съда до окончателното
плащане, както и за сумата от 379.75 лева като вземане за мораторна лихва за
периода от 12.09.2016г. до 13.01.2022г., за които суми е издадена заповед с №
13208/ 12.05.2022г. по ч.гр.дело с № 21483/ 2022г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА ‚ С...“ АД,
ЕИК ..., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ да заплати на К.И.Б., ЕГН ********** по договор за
правна помощ и съдействие от 08.09.2022г. възнаграждение за процесуално
представителство на М. Н. Й. по гр.дело с № 21483/ 2022г. в размер от 430
лева и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 от
ЗА ‚С...“ АД, ЕИК ..., представлявано от изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на Н. И. И., ЕГН
********** по договор за правна помощ и съдействие от 08.11.2022г.
възнаграждение за процесуално представителство на М. Н. Й. по гр.дело с №
53790/ 2022г. в размер от 800 лева.
Решението е обжалваемо по въззивен пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за настоящото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7