Р Е Ш Е Н И Е
№
…
Гр.
София, ……...2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, I-20-ти състав, в
публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при
секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 12 114/2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – И.К.Н., твърди, че на
25.06.2012 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220, ал. 1
вр. с чл. 26, ал. 1 НК по образуваното ДП № 19/2010 г. на НСлС (пр.пр. №
15074/2009г. на СГП). Сочи, че му е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
По първоначално внесеният обвинителен акт било образувано НОХД 13298/2012 г. по
описа на СРС. Съдебното
производство било прекратено и делото било върнато на прокурора за отстраняване
на съществени нарушения на процесуалните правила. В резултат на това ищецът бил
привлечен като обвиняем още два пъти - на 30.01.2013 г. и на 21.02.2013 г. Отново
му било повдигнато обвинение и било образувано НОХД 3841/2013 г. по описа на
СРС-НО-7 състав. И.Н. твърди, че с присъда от 10.10.2013 г. е бил признат за
невиновен и оправдан. Оправдателната присъда на СРС била окончателно потвърдена
с решение на СГС от 14.05.2014 г.
Ищецът твърди, в резултат на незаконно
повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени вреди от свързването му с
извършване на тежко престъпление, като за период от 2 години името му и
авторитетът му в обществото били накърнени. Заявява, че е бил ограничен от
взетата срещу него мярка за неотклонение „подписка“. Засегнати били честта и
достойнството му, както и професионалният му авторитет, в резултат на което
била затруднена професионалната му реализация. Отношенията му с близки и
познати също били повлияни. Поради това иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника - П.на Р.Б., да му заплати обезщетения в размер на: 1/
30 000 лева - за причинените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане на оправдателната
присъда в сила (14.05.2014 г.). и 2/ 19 600 лева – имуществени вреди,
представляващи заплатени в хода на наказателното производство адвокатски
хонорари. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът-П.на Р.Б., оспорва исковете.
Поддържа, че не е доказано ищецът да е претърпял описаните неимуществени вреди,
както и същите да са в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва
размера на претендираното обезщетение като завишено. Прави възражение за
прекомерност на имуществената вреда, представляваща претендирания адвокатски
хонорар, който неколкократно надвишавал минималния размер по Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че бил за
повече от един адвокати.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че И.К.Н. е привлечен
като обвиняем с постановление от 25.06.2012 г. по образуваното ДП № 19/2010 по
описа на НслС. Със същото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение
„подписка“ (постановление, л. 8-9).
От материалите съдържащи се в приетото по делото НОХД
13298/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 7-ми състав се установява, че образуваното
досъдебно производство е приключило с внасянето на обвинителен акт на
13.07.2012г.. С разпореждане на съда от 19.09.2012 г. съдебното производство е
прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснато съществено
процесуално нарушение.
След връщане на делото на прокуратурата, ищецът още два пъти
(на 30.01.2013 г. и на 21.02.2013 г.) е привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл. 220, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
чл. 1 от НК. С постановленията на ищеца е определена мярка за неотклонение
„подписка“ (постановления, л. 11-14). За тези деяния на 01.03.2013 г. в Софийски
районен съд е внесен обвинителен акт. Образуваното НОХД 3841/2013 г по описа на
СРС е приключило с присъда, с която ищецът е бил признат за невиновен и
оправдан. В заседанието от 10.10.2013 г. , в което е постановена присъдата, е
отменена и взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „подписка“.
Първоинстанционната присъда е потвърдена с решение от 14.05.2014г. на по ВНОХД
№ 5731/2013 г. по описа на СГС-VI въззивен
състав, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
Обстоятелствата, че наказателното производство по
повдигнатото обвинение е приключило с влязла в сила присъда, с която ищецът е
бил признат за невиновен и оправдан, не са спорни между страните.
С договор от 25.06.2012 г. И.Н. е уговорил с адв. К.С.зас
защитата си по ДП 19/2012 г. по описа на НСлС адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лева, което видно от договора е заплатено изцяло /л.35/.
От представеното и прието по делото пълномощно (л. 62) се
установява, че на 03.06.2013 г. И.Н. е упълномощил адв. К.С.да го защитава до
приключване на всички инстанции на НОХД 3841/2013 г на СРС, като в текста на
пълномощното, подписано и от упълномощения, на адв. Симеонов е изплатено
възнаграждение в размер на 4 000 лева.
От представените и прието по делото договори за правна
защита и съдействие се установява, че със защитата на ищеца по НОХД 3841/2013 г
по описа на СРС е било ангажирано и адвокатско дружество „Д., А.и съдружници“.
От приетия по делото договор от 22.05.2013 г. се установява, че за защитата на
ищеца пред районния съд е било договорено възнаграждение в размер на 9 600
лева с ДДС, което видно от издадената фактура (л. 30) и приходен касов ордер
(л. 31) са били платени на 29.10.2013 г. За производството пред СГС на
12.02.2014 г. е бил сключен друг договор с адвокатското дружество. С него е
договорено, че за защитата пред въззивната инстанция ищецът дължи възнаграждение
от 6 000 лева с ДДС. Видно от приетите фактура и приходен касов ордер (л.
33-34) сумата от 6 000 лева е платена от И.Н. на 08.04.2014 г.
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.А.С.-Н.,
тя е съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че повдигнатото обвинение се е
отразило тежко на цялото семейство на ищеца, както и върху неговата репутация.
Името на И.Н. било свързвано с престъпление и той бил принуден да обяснява
какво се е случило на много негови колеги, които бели разпитвани по делото,
както и на фирми, с които работел. Според свидетелката повдигнатото обвинение
попречило на ищеца при търсенето на допълнителни консултантски ангажименти,
както и довело да отпадане на част от вече поетите. Свидетелката сочи, че през
2013г. тя заедно с дъщеря им заминали за Русия, но съпругът й не могъл да си
намери работа там, но продължавал да работи в Р. България. През април 2014г.
опитали процедура по инвитро за второ дето, но изследванията показвали, че при
него имало проблем на стресово нИ.и не можели да имат успешен опит, което му се
отразило много тежко. След това успяла да забременее, като към настоящия момент
кометнират за трето дете, но шансовете му поради тези здравословни проблеми не
били големи. Докато делото било висящо съпругът й на няколко пъти получавал
нервни кризи и викали Бърза помощ. Свидетелката сочи, че отзвукът в медиите още
седи и му вреди.
Според показанията на свидетеля К.И.Н. той е баща на ищеца. Свидетелят
заявява, че срещу сина му имало две дела, по които е оправдан. Първото във
връзка със сключени неизгодни договори за информационно обслужване, а второто
за назначаване на работа на някакво лице. Първото дело му се отразило много
зле, станал раздразнителен, имали сериозни семейни проблеми да имат дете. Според
показанията на свидетеля от 2012г. синът му нямал почти никаква професионална
дейност, стоял си в къщи, мъчел се да се среща с познати и приятели, но без
особен успех. Не могъл да възстанови отношенията, които имал преди. Свидетелят
сочи, че към момента И.Н. работи като инвестиционен посредник, както и че
отношенията в семейството му са добри.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни
хипотези, представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността на
държавата една, едно от които е в случаите на постановена оправдателна присъда,
какъвто е настоящият.
Между страните не са спорни фактите (определение по доклада
на делото), от които произтича отговорността на ответника, като процесуален
субституент на държавата- привличане на ищеца като обвиняем и наличие на влязла
в сила присъда, с която той е оправдан. Спорни са единствено характерът и
интензивността на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в причинна
връзка с незаконното му обвинение. Спори се също и относно размера на дължимото
обезщетение за имуществени вреди. В това отношение съдът намира следното:
По
искането за обезщетение неимуществени вреди:
По делото се установява от събраните
по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Н. и Д.С.-Н., че в
причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство той е претърпял
неимуществени вреди, свързани с тревогата му от хода и изхода на наказателното
производство. Установява се, че повдигнатото обвинение е довело до негативни
промени у ищеца, който е чувствал стрес и тревога, съществено са накърнени и чувството
му за чест и достойнство, накърнено е доброто му име в обществото.
Съдът приема, че не е доказана
твърдяната от ищеца невъзможност да си намери работа в причинна връзка с
повдигнатото му обвинение. Единствените доказателства в тази връзка са показанията
на свидетелите К.Н. и Д.С.-Н.. Същите обаче не съдържат свидетелства за
конкретна работа, на която ищецът е кандидатствал и такава му е отказана,
поради факта на наличие на висящо срещу него наказателно производство. Същевременно
несъмнено са намалели възможностите му за реализиране на различни проекти с
оглед широката му професионална компетентност и контакти.
По делото не са доказани и
твърденията за влошено здравословно състояние, причинено от повдигнатото
обвинение. Единственото доказателство в тази връзка отново са показанията на свидетелите
К.Н. и Д.С.-Н., които са близки роднини на ищеца. Други доказателства не са
събирани в подкрепа на това твърдение. Поради това и при преценка на
показанията на свидетелите съгласно чл. 172 ГПК, съдът намира за недоказано
влошеното здравословно състояние на ищеца в резултат на повдигнатото му обвинение.
За
причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи
неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1
от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през който обвинението е
повдигнато и поддържано; това, че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление
и за същото се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години,
както и това, че за срок от около 1 г. и 3 месеца е бил с марка за неотклонение
„подписка“, която, макар и най-леката предвидена, също е засегнала правата на
ищеца. Съдът съобразява и това, че при повдигане на обвинението, което е
станало през м. декември 2012 г. ищецът е бил на 42 години, в която възраст
човек е трудоспособен и социално активен. Същевременно съдът съобразява и
обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение за такъв тип
престъпление против личността естествено води до накърняване честта и доброто
име на личността, като последиците на това отзвучават дълго. В конкретния
случай те са били с по- изразен интензитет предвид широкото медийно отразяване
на повдигнатото обвинение и длъжността, в качеството на която на ищеца е
повдигнато обвинението. Установява се, че ищецът е бил с доказан професионален авторитет, като
повдигането на обвинение от вида на процесното е подронило същия, като се
установява от събраните по делото гласни доказателства, че е била затруднена,
макар и не напълно прекратена, успешната професионална реализация, според
качествата на ищеца. Ограничен бил и професионалният и приятелскит кръг на
контакти. Съдът намира, че по делото не се установява пълно, че в причинна
връзка с повдигнатото обвинение ищецът не е могъл да има деца. Стресът от така
повдигнатото обвинение несъмнено е повлиял в семейните отношения, които въпреки
това са останали стабилни. Също така ищецът е продължил да работа по основания
си консултантски договор в макар и в по- ограничен обем, продължава да се
реализира като специалист. При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид, че по същото време срещу ищеца е имало висящо и друго наказателно
производство, по което ищецът също е оправдан, което е допринесло за
негативните му изживявания и за което на самостоятелно основание може да
претендира вреди. При отчитане на всички посочени обстоятелства, както и като
взе предвид принципа на справедливостта и като съобрази икономическата
конюктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, във връзка с образуваното срещу него и водено наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, възлиза на 18 000 лева, за
която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 30 000 лева.
По
искането за обезщетение имуществени вреди:
В наказателното производство не е предвидена възможност
лицето, което е признато за невинно или срещу което наказателното производство е
прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на наказателното
преследване. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за
разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна
репресия, обуславя извод, че направените разходи от него в хода на
наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват
имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ. В този смисъл е и трайната практика на ВКС обективирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер, както следва:
Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 433/23.06.2010
г. по гр. д. № 563/2009 г., на ВКС, ІV г.о.; Решение № 355 от 03.08.2010 г. по
гр. д. № 1651/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 332 от 04.01.2016 г.
по гр. д. № 2807/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС. С оглед на изложеното,
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в наказателния процес,
представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване.
Ответникът е възразил, че платеното от ищеца възнаграждение
в хода на наказателното производство е прекомерно, а отговорността на П.следва
да бъде ангажирана за възнаграждение за един адвокат и то до размера на
минималния хонорар, съгласно Наредба № 1/2004 г.. Въпросът относно възможността гражданският съд по иск
с правно основание чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ по възражение на насрещната страна да
намалява размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи разходи
за адвокатско възнаграждение в наказателния процес е образувано тълкувателно
дело № 1/ 2017г. на ОСГК на ВКС, по което не е постановено решение. Настоящият
състав споделя практиката по чл. 290 от ГПК, обективирана в решения № 332 от
04.01.2016 г. по гр. д. № 2807/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и № 255 от
02.11.2015 г. по гр. д. № 1011/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, в които е
прието, че по иск по чл. 2 от ЗОДОВ се дължи
обезщетение за заплатения адвокатски хонорар в наказателния процес, но само до
разумния и обичаен негов размер. В мотивите на цитираните решения е посочено,
че в съответствие с добрите нрави увреденият също трябва да положи
усилия, за да не увеличава размера на вредите, в противен случай длъжникът не
дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи
грижи на добър стопанин. Настоящият състав напълно споделя тези правни изводи.
Принципът за добросъвестността и предотвратяването на неоснователното
обогатяване са общи принципи в гражданското право, като приспадането на приноса на кредитора, в
качеството му на пострадал в областта на деликтната отговорност е намерило
отражение в разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. С оглед конкретния характер на
претърпяната вреда размерът й- този на уговореното адвокатско възнаграждение,
както и изборът от колко адвоката да се представлява обвиняемият/ подсъдимият,
е поставен в зависимост от неговата волята. Същевременно в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. са определени
минималните такива, които се определят при липса на договаряне /чл.2, ал.2 от
Наредбата/, като липсва горна граница. Съдът намира, че с оглед приноса на
ищеца по чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ при уговаряне размера на възнаграждението и
избора му на броя защитници, които да ползва, в производството по този иск
съдът може да намалява обезщетението за този вид имуществена вреда под обективно
сторения разход, като взема предвид минималните размери по наредбата, като
разумно, обичайно възнаграждение и прецени конкретната фактическа и правна
сложност на наказателното дело.
В настоящия случай съгласно чл. 12 и чл. 13,
т.3 от Наредбата и чл. 220, ал. 1 от НК минималният размер на адвокатското
възнаграждение за фазата на досъдебното производство е 800,00лева плюс по 100.00лева за всеки следващ ден, както и
800,00лева за защита в съдебната фаза и по 100лева за всеки следващ ден. По
делото не е приложено досъдебното производство. В съдебна фаза са проведени
общо 5 съдебни заседания, едно от които пред въззивната инстанция и едно, на
което не е даден ход на делото, в които са събрани писмени доказателства,
разпитани са общо 12 свидетели и две експертизи, същото е разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие. От правна страна делото по същество не
представлява правна сложност, както предвид позицията на П.в хода съдебните
прения, така и предвид мотивите на двете съдебни инстанции за липса на
съставомерност както от обективно, така и от субективна страна.
Установява се,
че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение по договорите за правна помощ с
адв. Симеонов в размер на 1000лева за досъдебната фаза /които не се претендират
в настоящия процес/ и 4000лева- за съдебната и на адвокатско дружество „Д., А.и
съдружници“ в размер на 9600лева- за производството пред първата инстанция и 6000,00лева
за въззивната или общо заплатени възнаграждения в размер на 19600лева.
Предвид изложеното
съдът намира, че размерът на обезщетението за имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение в наказателния процес следва да бъде намалено до
размер от 8000,00лева като в тази връзка съдът взема предвид както посочените
по- горе минимуми и фактическата и правна сложност на делото, така и
обстоятелството, че за осъществяване на защитата по делото е достатъчен един
адвокат.
Предвид изложеното искът за обезщетение за имуществени вреди
следва да бъде уважен за сумата от 8000лева и отхвърлен за горницата до пълния
размер от 19 600 лева.
Отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение – така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по
т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай оправдателната присъда
е влязла в сила на 14.05.2014г., от която дата следва да се присъди лихва за
забава.
По разноските:
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на уговореното между ищеца и процесуалния
му представител адвокатско възнаграждение. От представения по делото договор от
19.07.2015 г. е видно, че уговореното възнаграждение е в размер на 2 000
лева, върху което
е дължим и ДДС в размер на 400 лева. В същото време минималното възнаграждение
при този материален интерес е 2 018 лева, без ДДС. Заплатеното от ищеца
възнаграждение не подлежи на намаляване.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1263,30лева- адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Н., с ЕГН: ********** ***
– адв. И.В., следните суми : 1/ 18 000 лева - представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за незаконно обвинение в извършване на
престъпления по чл. 220, ал. 1 вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна с присъда постановена на
10.10.2013 г. по НОХД № 3841/2013 г по описа на СРС, 7 състав, влязла в сила на 14.05.2014 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2014 г. до окончателното
изплащане; 2/ 8000лева – обезщетение за имуществените вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство
по обвинението в извършване на престъпления по чл. 220, ал. 1 вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, приключило с оправдателна с присъда постановена на 10.10.2013 г. по
НОХД № 3841/2013 г по описа на СРС, 7 състав, влязла в сила на 14.05.2014 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.05.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата до пълните предявени размери от 30 000лева за
обезщетение за неимуществени вреди и 19 600лева – за обезщетение за имуществени
вреди.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1
от ГПК вр. 10, ал. 3 от ЗОДОВ П.на
Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на
Иво К.Н., с ЕГН: ********** *** – адв. И.В., сумата от 1263,30лева –
разноски за производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: