Присъда по дело №100/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Присъда № 5/02.12.2021 г. по В.н.ч.х.д. № 100/2021 г.

С Присъда № 260017/18.11.2020 год., постановена по Н.ч.х.дело №
290/2020 год., К.йският районен съд е признал подсъдимата М. Н. П. от гр.К.
за невинна в това, че в периода от 05.01.2020 год. до 02.02.2020 год., а именно
на датите 05.01.2020 год., 18.01.2020 год. и на 05.02.2020 год. в гр.К., като
родител не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение -
Определение № 224389/28.09.2017 год., изменено с Определение №
261631/07.11.2017 год., изменено с Определение № 280295/28.11.2017 год.,
изменено с Определение № 305809/04.01.2018 год., изменено с протоколно
определение от 05.02.2018 год., изменено с протоколно определение от
21.03.2018 год., всички по гр.д.№ 31285/2017 год. по описа на СРС, относно
лични контакти на бащата Ю. П. Ф., с детето Н. Ю.Ф., поради което и на
основание чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото й частно обвинение за
извършено престъпление по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. С
присъдата съдът е осъдил частния тъжител Ю. П. Ф. да заплати на
подсъдимата М. Н. П. направените по делото разноски за адвокатска защита в
размер на 1000 лв., както и да заплати по сметка на PC - К. направените по
делото разноски за експертиза в размер на 384.30 лв.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител в първоинстанционното производство Ю. П. Ф. от гр.С.,
който я обжалва чрез повереника си като неправилна – необоснована,
постановена в нарушение на процесуалните правила и при неправилно
приложение на материалния закон. С жалбата повереникът на частния
тъжител – адв.З.С. от АК – С., моли да бъде отменена първоинстанционната
присъда, вместо което да бъде постановена друга такава, с която подсъдимата
М. Н. П. да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по
чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и да й бъде наложено наказание. В
писмено допълнение към въззивната жалба повереникът на частния тъжител
развива подробни съображения в подкрепа на жалбата. Твърди, че
първоинстанционния съд е постановил обжалваната присъда при превратно
тълкуване на доказателствата, тъй като е придал на веществените
доказателства стойност, каквато те нямат – позовал се е на снимки от камера,
предоставени от подсъдимата, чиято автентичност не е и не би могла да бъде
установена. В писменото допълнение към въззивната жалба се твърди още, че
първоинстанционният съд се е позовал на доказателства, каквито не са
събрани по делото – запис от камера над вратата на апартамента, какъвто
запис по делото не бил представен. Жалбодателят излага съображения за
нарушено право на защита на частния тъжител, поради оставяне без уважение
на съществени аргументи в подкрепа на обвинението – за заинтересованост на
свидетелите - родители на подсъдимата, както и за съществено противоречие
между показанията на свидетелите И. и Ч.. В съдебно заседание повереникът
на частния тъжител поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнението
1

към жалбата съображения. Претендира заплащане на направените от частния
тъжител разноски по делото. В хода на съдебните прения пред въззивния съд
частния тъжител Ю. П. Ф. заявява, че поддържа становището на повереника
си.
Подсъдимата М. Н. П. в съдебно заседание пред въззивната инстанция
твърди, че никога не е възпрепятствала режима на лични отношения на
частния тъжител с детето им, като винаги му е осигурявала достъп до детето.
Заявява, че на посочените в тъжбата дати тъжителят Ю. Ф. не бил идвал да
види детето, което било установено от камерата пред апартамента й. Сочи, че
е невинна и никога не е имала нещо против тъжителя да вижда детето си, като
когато бил идвал пред дома й със съдия изпълнител, винаги му била отваряна
вратата. Моли присъдата на РС - К. да бъде потвърдена. Защитникът на
подсъдимата – адв.И. Б. от АК – К., в съдебно заседание изразява становище,
че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда намира за правилна -
обоснована и законосъобразна. Твърди, че първоинстанционният съд е
установил фактическата обстановка, като се е позовал единствено и само на
събраните по делото доказателства, като в мотивите си е дал отговори на
всички въпроси, поставени както от частното обвинение, така и от защитата
на подсъдимата. Развива подробни съображения относно събраните във
въззивното производство доказателства, като счита, че същите не установяват
по безспорен начин идването на тъжителя в гр.К. на инкриминираните дати и
то с цел изпълнение на режима на лични отношения с детето. Моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като претендира
направените във въззивното производство разноски.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и доводите, изложени във въззивната жалба на
повереника на частния тъжител и в допълнението към нея, на основание чл.
313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба на повереника на частния тъжител Ю. П. Ф. от гр.С. е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано за подаването й лице, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение,
събрал е исканите и посочени от страните доказателства, относими към
предмета на доказване по чл.102 от НПК, като в хода на въззивното съдебно
следствие са събрани нови писмени доказателства. За да постанови
оправдателната си присъда по отношение на подсъдимата М. Н. П., въз основа
на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
2

Подсъдимата М. Н. П. е родена на **,**,**** год. в гр.К., живуща в
гр.К., неомъжена, с висше образование, работи, неосъждана.
От съжителството на семейни начала между тъжителя Ю. Ф. и
подсъдимата М.П., на **,**,**** год. се родил техния син - Н. Ю.Ф.. Двамата
родители се разделили, при което в края на 2018 година подсъдимата П.
заедно с детето Н. се преместили да живеят в гр.К. на адрес - бул.„Б.“ № 8,
ап.58. Този дом обитавали и нейните родители - свидетелите З. П. и Н. П.. По
повод разделното живеене на родителите, по образувано гражданско дело №
31285/2017 год. по описа на Софийски районен съд били постановени
привременни мерки относно режима на лични отношения на бащата Ю. Ф. с
детето Н. Ю.Ф.. Те били изменяни няколко пъти, като считано от 21.03.2018
год. те имали следното съдържание: бащата има право на режим на лични
отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30
часа до 18.00 часа, без преспиване, както и 15 дни през лятото, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. По повод на това, Софийски
районен съд на 17.04.2018 год. издал изпълнителен лист. ДСИ при Районен
съд - К. образувал изпълнително дело № 455/2018 год. по издадения
изпълнителен лист с взискател Ю. Ф. и длъжник - М.П.. Последната молба за
извършване на действие от него по цитираното дело била с вх.№
1024/26.08.2019 год., след което било издадено Разпореждане от ДСИ за
предаване на детето Н. Ю.Ф. на неговия баща за 15 дни през лятото по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, при което били
насрочени две дати за предаването - 05.09.2019 год. и 10.09.2019 год., които
не били осъществени, поради нередовно призоваване. Следващото действие
по изпълнителното дело било във връзка с молба от Ю. Ф. с вх.№
495/20.07.2020 год.
Първоинстанционният съд приел от фактическа страна също, че
подсъдимата П. и свидетелките И. И. и М. Ч. били приятелки, поради което
всяка събота и неделя последните две гостували в дома на М.П., като винаги
присъствали и родителите й - З. П. и Н. П.. Така ставало и през месеците
януари и февруари 2020 год., когато те идвали с децата си в апартамента,
обитаван от подсъдимата, към 8.30 часа и оставали там до обяд. През това
време тъжителят Ф. не бил идвал там, за да взима детето си. За сигурност и за
доказване дали бащата Ю. Ф. идва да осъществява режим на лични
отношения с детето си, през 2018 год. подсъдимата М.П. чрез фирма
монтирала видеокамера над входната врата на апартамента, в който живеела в
гр.К..
Тъжителят Ю. Ф. съставил множество документи, озаглавени
протоколи, в които вписал дата, адреса на който живеела подсъдимата П. в
гр.К., и причината за отиването там, а именно - осъществяване режима си на
лични контакти със сина си Н., където позвънявал, но никой не му отварял
вратата. В тези документи имало положени по два подписа, като в протокола
от 05.01.2020 год. подписите били срещу имената на Ю.Ф. и П. Л., от
18.01.2020 год. - от Ю.Ф. и Л. И., а от 02.02.2020 год. - от Ю.Ф. и Х. И..
3

По делото било прието като веществено доказателство флаш памет,
която била експертизирана. Заключението по назначената съдебно -
техническа експертиза е, че не може да се даде еднозначен отговор дали са
автентични записите, тъй като е необходимо да сравнят файловете от
представената флашка с тези от първоизточника. Вещото лице Т. установява,
че записите, представляващи 13 броя снимки от дата 05.01.2020 год., 8 броя
снимки от дата 18.01.2020 год. и 16 броя снимки от дата 02.02.2020 год., не са
последователни, а са през произволно избрано време през около 2- 3 минути,
както следва: за датата 05.01.2020 год. - от 09:28:29 часа до 09:39:22 часа, за
18.01.2020 год. - от 9:29:31 часа до 09:46:24 часа, и за 02.02.2020 год. - от
09:28:10 часа до 09:48:19 часа. От разпита му в съдебно заседание било
видно, че датата и часът на записващото устройство не всякога съответстват
на астрономическото време, поради което не можело да се установи с
категоричност, дори и при изследването на устройството, дали представените
снимки от флашката са правени на датата и часа, обозначен на тях.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за
установена от обясненията на подсъдимата М.П., от свидетелските показания
на И. И., М. Ч., З. П. и Н. П., както и от извършената справка по изпълнително
дело № 455/2018г. по описа на СИС при PC - К.. Първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на посочените свидетели, като е приел, че всички те
са били на мястото на деянието, поради което са придобили непосредствени
впечатления както от подсъдимата, така и от пострадалия; показанията им
били еднопосочни, взаимно допълващи се и последователни, като изграждали
една логична житейска картина, която кореспондирала и с обясненията на
подсъдимата М.П.. Съответно, решаващият съд не е кредитирал показанията
на свидетелите П. Л., Х. И. и Л. И., тъй като е счел, че същите не са
потвърдени от никакви други доказателства, а това било необходимо, защото
и тримата са приятели и близки на частния тъжител, а двама от тях били
роднини помежду си по права линия. Първоинстанционният съд не е дал вяра
на показанията на последно посочените трима свидетели, тъй като те не
знаели адреса, на който са идвали в гр.К. през месеците януари и февруари
2020 год., не можели да посочат има ли табелка на вратата на апартамента, на
който е звънял тъжителя Ю. Ф., както и етажа на който се намира, като съдът
е счел за нелогично да са ходили многократно до този апартамент, а да не
могат да дадат конкретно описание на входната врата и етажа, на който се
намира. Съдът е посочил в мотивите си, че свидетелските показания и на
тримата свидетели досежно твърдението, че в инкриминирания период е
имало позвъняване на вратата на подсъдимата М.П. са в противоречие с
безспорно установеното от другите събрани по делото доказателства, че
такова не е имало, съгласно свидетелските показания на И. И., М. Ч., З. П. и
Н. П., както и на обясненията на подсъдимата П..
Първоинстанционният съд е направил извода, че е налице съмнение
относно явяването на тъжителя Ю. Ф. през инкриминирания период от
05.01.2020 год. до 02.02.2020 год. на три дати до дома на М.П., за да
4

осъществи режима на личен контакт с детето си, при което тя не му е
отворила врата и така не е изпълнила и е осуетила съдебното определение.
Приел е също, че индиция за този извод са и обстоятелствата, че частния
тъжител Ю. Ф. не се е обадил предварително на трите дати на майката на
детето си - подсъдимата М.П., за да уведоми, че пътува за гр.К., за да види
сина си; не е сигнализирал в Районното управление или на ЕЕН 112, че не се
спазва определението на съда за осъществяване на режима на привременни
мерки, дори не е подал никаква молба по образуваното от него изпълнително
дело при ДСИ при КРС за осъществяването на режима му на лични
отношения в инкриминирания период; не бил сезирал отдел „Закрила на
детето“ - К., както бил правил многократно преди и след това; както и че
режимът на лични отношения на тъжителя с детето бил събота и неделя от
9.30 часа до 18.00 часа, поради което ако той се е явил в 9.30 часа, то записът
от камерата над входната врата на апартамента, в който живее подсъдимата
П., би го заснела, а и било нелогично поведението му да си тръгне след като
не му била отворена вратата в 9.30 часа, тъй като режимът му бил до 18.00
часа.
С оглед на тези съображения, първоинстанционният съд е направил
извода, че подсъдимата М.П. от обективна и субективна страна не е
осъществила състава на нито едно от двете посочени форми на
престъплението по чл.182 ал.2 от НК, тъй като не се установявало тя да е
извършила каквито и да било действия или бездействия по отношения на
постановените привременни мерки на лични отношения на тъжителя Ф. с
детето си Н. в инкриминирания период от 05.01.2020 год. до 02.02.2020 год.,
като присъдата не можело да почива на предположения, съгласно чл.303 ал.1
от НПК, а обвинението следвало да бъде доказано по несъмнен начин. Съдът
е посочил още в мотивите си, че в случая безспорно било налице
неосъществяване на установения със съдебен акт режим на лични отношения
на бащата с детето в периода от 05.01.2020 год. до 02.02.2020 год., но без
наличието на виновно поведение - действие или бездействие, от страна на
подсъдимата, поради което не било налице престъпление.
Настоящата инстанция не споделя направения от първоинстанционния
съд анализ на събраните по делото доказателства, както и изложените от
същия съображения, с които е приел едни и е отхвърлил други от
противоречивите доказателства. Неправилно съдът не е кредитирал
показанията на свидетелите П. Л., Х. И. и Л. И., мотивирайки отказа си за това
с обстоятелствата, че същите не са потвърдени от никакви други
доказателства, а това било необходимо, защото и тримата са приятели и
близки на частния тъжител, а двама от тях били роднини помежду си по права
линия; същите не знаели адреса, на който са идвали в гр.К. през месеците
януари и февруари 2020 год., не можели да посочат има ли табелка на вратата
на апартамента, на който е звънял тъжителя Ю. Ф., както и етажа на който се
намира, като е счел за нелогично да са ходили многократно до този
апартамент, а да не могат да дадат конкретно описание на входната врата и
5

етажа, на който апартамента се намира. Това е така, тъй като обстоятелството,
че посочените свидетели са приятели на частния тъжител само по себе си не
лишава показанията им от достоверност, още повече, че същите са дадени под
страх от наказателна отговорност. Без правно значение в тази връзка е и
обстоятелството, че двама от тези свидетели – Х. И. и Л. И., са роднини
помежду си по права линия. Необосновани са и останалите посочени
съображения на първоинстанционния съд да не даде вяра на показанията на
тези свидетели, тъй като всички те в достатъчна и житейски оправдана степен
са дали описание на адреса, на който твърдят, че са ходили заедно с частния
тъжител, за да осъществи последния определения му режим на лични
контакти със сина си – свидетелите сочат на кой етаж се намира апартамента
/или поне кое копче на асансьора следва да се натисне, при установеното
обстоятелство, че апартаментът се намира на петия етаж, но се натиска
копчето с цифра „6“ на асансьора/, обитаван от подсъдимата П.,
разположението му спрямо асансьора и стълбището, както и наличието на
монтирана камера над входната му врата, като не е логично и не би могло да
се изисква от свидетелите да могат да цитират и точния адрес на блока. Нещо
повече, показанията на свидетелите Л., Х. И. и Л. И. се подкрепят, макар и
косвено, и от събраните в хода на въззивното съдебно следствие писмени
доказателства – заверени ксероксни копия на писма от Агенция „Пътна
инфраструктура“; банково удостоверение, издадено от „Уникредит Булбанк“
АД – гр.С.; както и 2 бр. фактури – фактура № **********/18.01.2020 год. и
фактура № **********/02.02.2020 год., ведно с 2 бр. разписки към тях,
издадени от „Б.“ ООД – гр.К., от които доказателства се установява, че лекият
автомобил „М.“ с рег. № ** **** **, собственост на частния тъжител Ф., е бил
заснет на 05.01.2020 год.в 8:38:28 часа от камерата на преброителен пункт на
АПИ в К. в посока Х., както и на същата дата е бил заснет от камерите на
преброителните пунктове в Ц. и Ц., съответно в 11:56:33 часа и 12:03:32 часа
в посока С.. Установява се от тези доказателства още, че на 18.01.2020 год. и
на 02.02.2020 год., малко след 9:50:00 часа и на двете дати, на бензиностанция
„Р.“ в гр.К. /стопанисвана от „Б.“ ООД – гр.К./ е закупено дизелово гориво,
което е заплатено с кредитна карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД –
гр.С. на частния тъжител Ю. Ф.. Или, настоящата инстанция намира, че от
съвкупността от преки /показанията на свидетелите П. Л., Х. И. и Л. И./ и
косвени /обсъдените по-горе писмени доказателства, събрани във въззивното
производство/ доказателства следва да се приеме за установено по несъмнен
начин от фактическа страна, че на инкриминираните с частната тъжба дати –
05.01.2020 год., 18.01.2020 год. и 02.02.2020 год., частния тъжител Ю. Ф. е
идвал в гр.К., именно с цел да осъществи определения му режим на лични
контакти с малолетното му дете Н. Ф., но не успял да осъществи такива, тъй
като никой не му отворил вратата на апартамента, обитаван от подс.П. и
нейните родители, респ. детето не му било предадено от подсъдимата в
изпълнение на съдебното решение за осъществяване на лични контакти между
бащата и детето. Впрочем, индиция за това са и съставените от частния
6

тъжител Ю. Ф. писмени протоколи за всяка от посочените по-горе дати,
макар и подписани от самия него и от свидетелите Л., Х. И. и Л. И., в които са
отразени именно тези обстоятелства. Все в тази връзка следва да се отбележи,
че неотносими към предмета на доказване по делото са обсъжданите от
първоинстанционния съд обстоятелства дали частния тъжител се е обадил
предварително на подсъдимата, че ще идва на инкриминираните дати за
осъществяване на личните контакти с малолетното им дете /каквото
задължение очевидно същия няма/; дали е сигнализирал в Районното
управление или на ЕЕН 112, че не се спазва определението на съда за
осъществяване на режима на привременни мерки; дали е подал молба по
образуваното от него изпълнително дело при ДСИ при КРС за
осъществяването на режима му на лични отношения в инкриминирания
период; дали е сезирал отдел „Закрила на детето“ - К., както бил правил
многократно преди и след това; както и че било нелогично поведението му да
си тръгне, след като не му била отворена вратата в 9.30 часа, тъй като
режимът му бил до 18.00 часа, като от тези обстоятелства не може да се
правят каквито и да било изводи. Изводът на първоинстанционния съд за
нелогичност на поведението на частния тъжител в посочения от съда смисъл
също не може да бъде споделен, тъй като това обстоятелство освен, че е
ирелевантно за предмета на доказване по делото, е и изцяло субективно
виждане на съда. С оглед изложеното настоящият състав намира, че
показанията на свидетелите Л., Х. И. и Л. И. следва да бъдат кредитирани
изцяло, като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с други
доказателства по делото.
Предвид тези съображения, въззивният съд намира, че не следва да бъде
давана вяра на обясненията на подсъдимата П., както и на показанията на
свидетелите З. П., Н. П., И. И. и М. Ч. в частите им, в които установяват, че на
инкриминираните с тъжбата три дати частния тъжител Ф. не бил идвал в
апартамента на подсъдимата и нейните родители, за да осъществи лични
контакти с малолетното си дете. Още повече, че свидетелите З. П. и Н. П. са
очевидно заинтересовани от изхода на делото, като родители на подсъдимата,
а и от материалите по делото се установява, че същите са във влошени
отношения с частния тъжител Ф., при което са налице съществени съмнения в
достоверността на показанията им. Що се отнася до показанията на
свидетелите И. И. и М. Ч., то настоящата инстанция намира, че между тях
съществуват съществени противоречия, както правилно отбелязва и
повереника на частния тъжител във въззивната си жалба и в хода на
съдебните прения пред въззивния съд. Тези съществени противоречия са
относно обстоятелството, дали по времето, през което двете свидетелки
твърдят да са били в апартамента на подсъдимата П., съвпадащо с
определеното време за осъществяване на личните отношения между тъжителя
и детето Н., са наблюдавали на екрана на телевизора в реално време образа от
камерата над вратата на апартамента /както твърди св.И./, или са гледали
филми на телевизора, вкл. и са пускали детски филмчета на децата, и никога
7

не са наблюдавали случващото се пред входната врата на апартамента в
реално време /съгласно твърденията на св.Ч./. Тези съществени противоречия
внасят значително съмнение в достоверността на показанията на посочените
две свидетелки, поради което настоящият състав не им дава вяра. С оглед
изложеното, настоящият състав намира, че показанията на свидетелите З. П.,
Н. П., И. И. и М. Ч. изграждат защитна версия в полза на подсъдимата,
целяща да я оневини.
Що се отнася до обясненията на подс.П. в частта им, в която твърди,
вкл. и в хода на съдебните прения пред въззивния съд - че никога не е
възпрепятствала личните контакти на частния тъжител с малолетното им дете
Н. Ф., но тъжителят не се интересувал от него и не го бил търсил, респ. че на
инкриминираните дати тъжителят не бил идвал в апартамента й за
осъществяване на такива лични контакти, то настоящият състав намира, че в
тези им части обясненията на подсъдимата са нелогични, изолирани и
неподкрепени от други кредитирани от съда доказателства, а напротив –
същите се опровергават от доказателствата, на които въззивният съд дава
вяра, обсъдени по-горе в мотивите. Нещо повече, от събраните в пода на
първоинстанционното съдебно следствие писмени доказателства - протоколи
за принудително отнемане и предаване, съставени от ДСИ при РС – К., се
установява, че многократно /в пет случая/ през 2019 год. тъжителят Ф. е искал
да осъществи лични контакти с малолетното си дете Н. Ф. с помощта на ДСИ
при Районен съд – К. по изп.дело № 455/2018 год., при всички от които детето
Н. Ф. не е било предадено от подс.П. в изпълнение на съдебното решение за
лични контакти между тъжителя и детето, като такива не са били
осъществени поради неявяването, респ. ненамирането на адреса, на длъжника
по изпълнителното дело – подс.П., от което може да се направи извод за
трайна упоритост на последната за неизпълнение и/или осуетяване на
съдебното решение за лични контакти между детето Н. Ф. и баща му –
частния тъжител по делото.
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка и
извършеният анализ и оценка на събраните доказателства от въззивния съд,
изложени по-горе в мотивите, настоящата инстанция намира, че развитите от
първоинстанционния съд съображения и направеният краен правен извод по
отношение невиновността на подс.М.П. в извършване на престъплението, за
което е обвинена с частната тъжба, са необосновани и незаконосъобразни.
Същите не съответстват на събраните по делото доказателства, които са
обсъждани превратно и в нарушение на правилата на формалната логика и на
процесуалните правила. Ето защо, настоящата инстанция намира, че
подс.М.П. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав на престъплението по чл. 182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като
при условията на продължавано престъпление през периода 05.01.2020 год. –
02.02.2020 год., а именно на 05.01.2020 год., на 18.01.2020 год. и на
02.020.2020 год. /а не както е посочил първоинстанционният съд в
обжалваната присъда по отношение на третата дата – 05.02.2020 год./, като
8

родител не изпълнила и осуетила изпълнението на влязло в сила съдебно
решение - Определение № 224389/28.09.2017 год., изменено с Определение
№ 261631/07.11.2017 год., изменено с Определение № 280295/28.11.2017 год.,
изменено с Определение № 305809/04.01.2018 год., изменено с протоколно
определение от 05.02.2018 год., и изменено с протоколно определение от
21.03.2018, всички постановени по гр.дело № 31285/2017 год. по описа на
СРС, относно личните контакти на бащата Ю. П. Ф. с детето Н. Ю. Ф..
Престъплението по чл.182 ал.2 от НК е осъществено от подс.П. от
обективна страна, тъй като същата е родител – майка, на малолетно дете,
който е задължен да изпълнява определен с влязло в сила съдебно решение /в
случая определение за определяне на привременни мерки/ режим на лични
контакти между другия родител – бащата, и малолетното дете, които лични
контакти подсъдимата П. не е изпълнила и е осуетила с поведението си –
неотваряне на вратата на обитавания от нея и детето апартамент и
непредаването му на тъжителя за осъществяване на определените лични
контакти между бащата и детето и в определеното за това време.
Престъплението подс.П. е осъществила от обективна страна при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК – налице са
повече от две /три/ деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Подсъдимата П. е извършила престъплението и от субективна страна,
при форма на вината - пряк умисъл: същата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е
искала тяхното настъпване. Това е така, тъй като с оглед възрастта на
подсъдимата, нивото й на психическо и физическо развитие, образованието и
жизнения й и социален опит, същата несъмнено е съзнавала наличието на
влязло в сила съдебно решение за определяне на личните контакти между
частния тъжител и малолетното им дете Н. Ф., както и задължението й да
изпълнява привременните мерки, определени от съда, като предава детето на
баща му за осъществяване на тези лични контакти в определеното в
съдебното решение време, въпреки което на инкриминираните дати не е
изпълнила и е осуетила изпълнението им, чрез неотваряне на вратата на
апартамента, който обитава с детето, и чрез непредаването му на бащата,
именно което всъщност е и целения от нея резултат.
Посоченото налага обжалваната оправдателна присъда да бъде
отменена изцяло, вместо което следва да бъде постановена нова осъдителна
присъда, с която подс.М.П. следва да бъде призната за виновна в това, че при
условията на продължавано престъпление през периода 05.01.2020 год. –
02.02.2020 год., като родител не изпълнила и осуетила изпълнението на
влязло в сила съдебно решение - Определение № 224389/28.09.2017 год.,
изменено с Определение № 261631/07.11.2017 год., изменено с Определение
9

№ 280295/28.11.2017 год., изменено с Определение № 305809/04.01.2018 год.,
изменено с протоколно определение от 05.02.2018 год., и изменено с
протоколно определение от 21.03.2018, всички постановени по гр.дело №
31285/2017 год. по описа на СРС, относно личните контакти на бащата Ю. П.
Ф. от гр.С. с детето Н. Ю. Ф. - престъпление по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26
ал.1 от НК.
При налагане на наказанието за извършеното престъпление съдът
съобрази, че в случая са налице императивните предпоставки за
освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Това е така, тъй като за
извършеното умишлено престъпление закона предвижда наказание, по-малко
от три години лишаване от свобода, а именно: наказание „пробация“ и
кумулативно наказание „глоба“ от две хиляди до пет хиляди лева; подс.П. не
е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказание по реда на раздел IV-ти от Глава VII-ма от НК; и от престъплението
няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. С оглед
изложеното, следва подс.М.П. да бъде освободена от наказателна
отговорност, на основание чл.78а от НК, като й бъде наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. За да наложи
административното наказание в посочения размер, съдът съобрази
смекчаващите и отекчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства –
чистото й съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на дееца,
причините и мотивите за извършване на престъплението – влошените
отношения между страните от дълго време, типичната за този вид
престъпления обществена опасност на деянието. С оглед на тях съдът намира,
че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК на подсъдимата следва
да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер,
посочен по-горе.
С оглед постановяването на нова присъда, с която е призната за виновна
в извършването на престъпление по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и е
осъдена оправданата от първоинстанционния съд подсъдима М.П., на
основание чл.189 ал.3 от НПК следва да бъдат възмездени и направените от
частния тъжител Ю. Ф. деловодни разноски пред двете съдебни инстанции –
за държавни такси и адвокатско възнаграждение, общо в размер на 4 000.25
лв., като подсъдимата бъде осъдена да заплати посочената сума на тъжителя
Ф.. Следва подсъдимата П. да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен
съд - К. направените в хода на първоинстанционното съдебно следствие
разноски за възнаграждение на вещо лице, в размер на 384.30 лв.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

10

2.

11

Номер на акта:	5
Дата:	2 декември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия:	Деян Георгиев Събев

Дело:	20215100600100
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	5 май 2021 г.

Присъда по дело №100/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите