№ 4388
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.........
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110142078 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
„Т.......... е предявило срещу О........... искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 28208/2021 г. на СРС, 145 състав: сумата от 1360.20 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № ........, находящ се в гр.
С..............“, бл. ..........., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /20.05.2021 г./ до изплащане на
вземането; сумата от 150.73 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.04.2021 г., сумата от 60.56 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, сумата от 10.32 лв. –обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 19.04.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, изчислена при
прилагане на системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия на
„Т.......... купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена определен
срок, което ответникът не е сторил, поради което е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от О..........., чрез
1
А.К., в който се заявява, че оспорва исковете, тъй като между страните нямало данни да е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия за процесния имот и период. Навежда възражение за давност. Оспорва претенцията
за дялово разпределение, като твърди, че няма основание за начисляване и претендиране на
такса за дялово разпределение. Исковете за лихва също били неоснователни, тъй като
ищецът не бил ангажирал доказателства за датата на публикуване на сайта на дружеството
на дължимите суми, респ. ответникът не е поставян в забава и не дължал обезщетение за
забава. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответника, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна
енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 1360.20 лв.,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер от 60.56
лв. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че това обстоятелство се
установява от представения по делото договор за дарение, обективиран в нотариален акт от
23.04.2008 г., видно от който ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния имот – апартамент, находящ се в гр. С..............“, бл. .......... преди исковия период.
Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния
период. В подкрепа на направения извод са и другите представени писмени документи по
делото – постановление за възлагане на възбрана, молба от „Б........ и др. Ето защо и в
приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема за
доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за собственика – О..........., е възникнало задължение да плати
дължимата цена.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответникът се явява материалноправно
легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот.
2
Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на
ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е общите условия да са влезли в
сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия,
предоставени като извадка от публикация във вестник „М..........“. По делото не е установено
и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите
условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на трето лице.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
представените с исковата молба писмени доказателства, като количеството и качеството на
доставената топлинна енергия за процесния апартамент не са спорни между страните – с
доклада по делото съдът е отделил за безспорно, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020
г. стойността на доставената и незаплатена от ответника топлинна енергия за процесния
имот възлиза на 1360.20 лв. Посоченото обстоятелство се установява и от представените от
ищеца писмени документи, вкл. от индивидуалните справки, изготвени от „Д..........
/подизпълнител на „Т........../, както и от извлечението от счетоводните книги на „Т........ на л.
29 от делото, видно от което по издадената обща фактура № .......... от 31.07.2018 г.,
отнасяща се период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., на стойност 1370.04 лв. са извършвани
плащания от страна на ответника и е останала незаплатена сума в размер на 37.27 лв.; по
издадената обща фактура № ........ от 31.07.2019 г., отнасяща се период от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. на стойност 702.19 лв. е останала незаплатена сумата от 602.02 лв., а по
издадената обща фактура № ........... от 31.07.2020 г., отнасяща се период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. на стойност 757.84 лв. е останала незаплатена сумата от 720.91 лв.
Съдът намира, че към посочената по-горе сума за топлинна енергия следва да се
добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 60.56
лв. Възражението в отговора на исковата молба за липса на основание за плащането на
сумите за дялово разпределение в полза на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбите
на чл. 36 от Общите условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № ......../06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.......... и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
3
на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки,
третото лице е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за погасяване на задължението за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия в размер на 1360.20 лв. и на таксата
за дялово разпределение в размер на 60.56 лв. през процесния период, с оглед на което
исковете се явяват доказани по основание и размер.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т.е. в случая от 20.05.2021 г. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 20.05.2018 г., са погасени по давност.
За процесния период са действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи
условия прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по
отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г.,
започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. септември 2017 г. – от 15.11.2017 г., за
вземането за м. октомври 2017 г. – от 16.12.2017 г. и т.н. Издаването на Общата фактура не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. Задължението за заплащане на
посочената в общата фактура сума не е възникнало с издаването , то е възникнало преди
това и то въз основа на ползването на топлинната енергия. Да се приеме противното
становище, че давността започва да тече след изтичане на срока за плащане на общата
фактура, би означавало да се предостави възможност кредитора по едно вземане по своя
воля да сторнира включено в дадена фактура вземане и да издаде нова за същото и така да
продължава до безкрай давностния срок на вземането си.
С оглед изложеното и като взе предвид, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28208/2021 г. на СРС, 145 състав, е било подадено
на 20.05.2021 г., погасени с изтичане на тригодишен давностен срок са всички вземания за
главници, чиято изискуемост е настъпила до 20.05.2018 г. Това означава, че погасени с
изтичане на тригодишен давностен срок се явяват вземанията за периода м.05.2017 г. –
м.03.2018 г. вкл., тъй като за вземането за месец април 2018 г. /което става изискуемо на
15.06.2018 г./ давността не е изтекла. За да прецени каква част от вземането за посочения
период е погасена по давност, съдът взе предвид, че за целия отоплителен сезон от м.05.2017
г. до м.04.2018 г. претендираната от ищеца и незаплатена от ответника сума за топлинна
енергия възлиза на 37.27 лв. съобразно посоченото по-горе. Ето защо и на основание чл.
162 ГПК съдът приема, че погасена по давност се явява сумата от 34.17 лв., останала
незаплатена по Общата фактура 31.07.2018 г. и касаеща погасения по давност период, като
4
съдът определя тази сума по реда на чл. 162 ГПК. Така, непогасена по давност се явява
сумата в размер на 1326.03 лв. /3.10 лв. + 602.02 лв. + 720.91 лв./ за периода от м.04.2018 г.
до м.04.2020 г., до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер от 1360.20 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.03.2018 г. вкл. следва да се отхвърли.
Като законна последица следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По отношение на услугата за дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. Най-старото задължение от м.06.2018 г. в размер на 2.48 лв. е възникнало на
30.06.2018 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 20.05.2021 г. Предвид посоченото
никое от задълженията за такса дялово разпределение не се явява погасено по давност. Ето
защо предявеният иск за сумата от 60.56 лв. за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. следва
да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
За непогасения по давност период – от м.04.2018 г. до м.04.2020 г. вкл., намират
приложение цитираните Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016
г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако
последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т........ не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за периода от м.04.2018 г. до м.04.2020 г.
вкл. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съдът
определя размера на дължимото обезщетение за забава върху непогасената по давност
главница по реда на чл. 162 ГПК,като то възлиза на сумата от 137.09 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 19.04.2021 г. За разликата до пълния предявен размер от 150.73 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорната претенция в размер на 10.32 лв. за периода 31.07.2018 г. – 19.04.2021 г. се явява
изцяло неоснователна.
5
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. Съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора в полза на „Т........ следва да бъдат присъдени по съразмерност
разноски за заповедното производство в размер на 78.64 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство в размер на
126.79 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи
в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете
съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед предмета на дейност на
дружеството.
С оглед изхода на спора, ответникът също има право на разносни на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК както в заповедното, така и в исковото производство. В случая ответникът е бил
представляван безплатно от А.К., поради което не нея следва да се присъди в настоящото
исково производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, минимума от 340,73 лв. съгласно
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по
съразмерност и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – сумата от 12.52 лв.
На същото основание следва да се присъди в полза на адв. А.К. и адвокатско
възнаграждение по съразмерност за безплатно оказаната правна защита и съдействие в
заповедното производство в размер на 11.02 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О..........., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. С..............”, бл. ..........., дължи на „Т.........., ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление в гр. С..........., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата 1326.03 лв. – главница, представляваща
доставената топлинна енергия за периода от м.04.2018 г. до м.04.2020 г. вкл., за имот,
находящ се в гр. С..............“, бл. ..........., сумата от 60.56 лв. – главница за извършена услуга
дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 137.09 лв. – обезщетение за
забава за периода 15.09.2018 г. – 19.04.2021 г. върху вземането за топлинна енергия, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 28208/2021 г.
на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата
над присъдената сума до пълния предявен размер от 1360.20 лв. и за периода от м.05.2017 г.
до м.03.2018 г. вкл., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 150.73 лв., както и
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 10.32 лв. за периода от 31.07.2018 г. до
19.04.2021 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
6
ОСЪЖДА О..........., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С..............”, бл. ..........., да
заплати на „Т........, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр.С............, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 126.79 лв. – разноски, сторени в исковото
производство пред Софийски районен съд и сумата от 78.64 лв. – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т........, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр.С............, да
заплати на адв. С............, САК, с адрес в С..........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 12.52 лв., разноски за настоящото производство за безплатно оказана
правна помощ, както и сумата от 11.02 лв., разноски за безплатно оказана правна помощ в
заповедното производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7