Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Оряхово, 06.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на втори октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Крумова гр. дело №289 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
От Т.К.М., ЕГН:**********
*** против Е.А.М., ЕГН:********** *** е предявен иск с правно основание чл.49,
ал.1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство без да се издирват мотивите
за вината.
Ищецът изрично е
посочил, че не възразява след прекратяване на брака, съпругата да запази
брачното си фамилно име „ М. “.
В подкрепа на иска са
представени писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
В откритото съдебно заседание, ищецът
лично поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът редовно призован чрез дъщеря си К. К. не се явява
и не се представлява.
Съдът,
след като обсъди наведените от страните доводи и предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касателно прекратяването на брака:
Страните
са в брачни отношения, като бракът е сключен на 30.06.1997г. в с.Селановци,
обл.Враца, за което е издаден Акт №3 от същата дата на Община Оряхово.Горното е
видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа Акт №3 30.06.1997г. на Община Оряхово.
Твърди
се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на 30.06.1997г. в
с.Селановци, който е първи и за двамата съпрузи.По време на брака имат родено
едно дете, което е пълнолетно, а именно – К. Т. К., ЕГН:**********.
Ищецът
сочи, че бракът им вървял добре, но
преди петнадесет години ответницата напуснала семейното им жилище и заживяла
при своята дъщеря, в нейния дом, на посочения адрес за призоваване, тъй като
отношенията им се влошили и стигнали до убеждението, че не могат вече да
съжителстват заедно.След известно време ищецът разбрал, че съпругата му е
напуснала страната и е заминала в чужбина, на работа.Оттогава не са се виждали
и не общуват по никакъв повод.
Твърди, че към момента бракът им е изпразнен
от нужното му съдържание, и двамата си имат свой собствен живот, необвързан от
другия.Не желаят да опитват да градят каквито и да било семейни
отношения.Повече от петнадесет години са във фактическа раздяла и ищецът
останал в семейното жилище на посочения в молбата адрес.Заявява,
че след раздялата им е правил много
опити да заздравят брака си, но това не се получил и нямам никакви контакти с
ответницата.
Посочено
е, че по време на брака не са придобили недвижимо имущество, дялове в
дружества, акции или каквито и да било ценни книжа, нито са регистрирали ЕТ и
не са придобивали в режим на СИО МПС, както и нямат открити общи парични
влогове.
Ищецът е уточнил, че не възразява след
прекратяване на брака, съпругата му да запази брачното си фамилно име “ М. “.
От
показанията на свидетеля К. Т. К. – дъщеря на страните се потвърждават
изнесените в исковата молба твърдения на ищеца относно обстоятелството, че
родителите й са разделени от около 15 години и, че майка й и към момента се
намира в чужбина – в Република И..Свидетелката уточнява, че е уведомила майка
си за съдебното заседание, проведено на 02.10.2020г., както и, че майка й и е
казала, че не претендира за нищо и, че ще е в нейна полза да запази брачното си
фамилно име, за да не сменя документи.
При
тези доказателства следва да се приеме, че в брака е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, основание по смисъла на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен.Страните са във фактическа раздяла от около 15 години, като
влошаването на отношенията им е трайно и необратимо.Следва да се приеме, че
връзката между страните е само формална и продължаването й е в ничий интерес - нито
на самите страни, нито на обществото като цяло.
Вината за разстройството в брака:
Съгласно чл.49, ал.3
от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.Такова искане
няма, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.
Фамилното име на съпругата след развода:
Ищецът е уточнил, че
не възразява след прекратяване на брака, съпругата му да запази брачното си
фамилно име “ М. “.Ответницата не е изразила становище по въпроса.От
представеното Удостоверение за граждански брак е видно, че същата след брака е
приела фамилното име на съпруга си - „ М. “, поради което съдът счита, че с
оглед липсата на становище от нейна страна по въпроса и с оглед
продължителността на брачната връзка, ответницата е известна в обществото с
приетото след брака фамилно име, поради което следва да запази същото.Следва да
се отбележи, че ответницата е изразила пред своята дъщеря – св.Константина
Константинова желанието си да запази брачното си фамилно име, тъй като това
щяло да е в нейна полза и нямало да й се налага да сменя документи.
Разноските:
Страните
не претендират разноски по делото.
Съдът определя
окончателна държавна такса от 20.00 лева, вносима от страните по равно.
Мотивиран от
горното,Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД НА ОСНОВАНИЕ чл.49, ал.1 от СК и ПРЕКРАТЯВА сключения на 30.06.1997г.
в с.Селановци, обл.Враца, с Акт №3 от същата дата на Община Оряхово граждански
брак между Т.К.М., ЕГН:********** *** и Е.А.М., ЕГН:**********, с постоянен и
настоящ адрес *** и с посочен в исковата молба адрес с.Селановци, обл.Враца,
ул.“ Гео Милев „ №6, поради настъпило в
него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака, Е.А.М., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** и с посочен в исковата
молба адрес с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Гео Милев „ №6, ДА НОСИ брачното си фамилно име „ М. ”.
ОСЪЖДА Т.К.М., ЕГН:********** *** и Е.А.М.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** и с посочен в исковата молба адрес
с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Гео Милев „ №6 ДА ЗАПЛАТЯТ окончателна държавна такса за водения процес по сметка
на РС – Оряхово в размер на 20.00 лева / двадесет лева и нула стотинки /, вносим от
двамата по равно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: