Р Е
Ш Е Н
И Е
№…..…/..……г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в публичното
заседание на дванадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АНЖЕЛИНА Х.
при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдия Х.
търговско дело № 3345 по описа за
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл. 266 ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Н.” ООД, гр. П. твърди,
че на 05.03.2009г. е сключен с ответника
договор за изработка на рекламни изделия – платнища за рекламни чадъри,
покривки, знамена и др. Основното задължение на ищеца-изпълнител е да
изработи и достави на ответника- възложител
поръчаните рекламни материали, а
ответникът от своя страна - да плати цената им. Твърди, че за отделните
доставки има издадени данъчни фактури и стокови разписки, като след извършени
прихващания, ответникът продължава да дължи общо сума в размер на
164 578.59 лева с вкл. ДДС, подборно уточнена по отделните фактури.
Претендира и лихви за забава върху дължимите от ответника суми в общ размер от
12 274.69 лева, подробно уточнени по размер и период върху всяка главница.
Твърди, че е налице извънсъдебно признание от ответника за дължимостта на
сумите по процесните фактури- споразумение от 02.03.2011г., както и писмо във
връзка със счетоводното приключване за 2010г.
В о.с.з. на 12.10.2012г. след частично оттегляне на исковете и
прекратяване на производството, ищецът поддържа претенциите за главница в
размер на 156 472.39 лева и лихви за забава в размер на 11 486.67
лева. Претендира и разноските по делото.
Ответникът „А.” АД, гр. С. оспорва изцяло исковете. Не
оспорва сключването на договора за изработка и доставката по първата фактура № **********/01.06.2010г.,
като твърди, че задължението му по тази фактура е погасено чрез прихващането,
твърдяно от ищеца, както и пет частични плащания в общ размер от 7 500
лева. Оспорва всички останали твърдения на ищеца за други доставки и дължимост
на други суми. Твърди, че фактурите, на
които ищецът основава претенциите си, не са подписани от представител на
ответното дружество, нито доказват извършени доставки. Оспорва цитираните от
ищеца документи да съдържат изявления, имащи характера на извънсъдебно
признание на размера на дължими от ответника суми.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че между страните
съществуват дълготрайни търговски отношения, предхождащи датата на процесния
договор. Няма спор, че на 05.03.2009г.
между тях е сключен на договор за
изработка, по силата на който ответникът в качеството му на възложител възлага,
а ищецът- изпълнител поема задължение да конфекционира по зададени параметри и
текстил, предоставен от възложителя, минимум 16 000 броя от описаните в чл.1 ал.1 изделия /платнища
за рекламни чадъри, рекламни покривки и др./.
В чл.1 от договора подробно е регламентиран начинът на извършване на
работата, в чл.4 сроковете за изпълнение на поръчките, а в чл.5- цените и
начина на плащане. Съгласно чл.5 ал.2 и ал.3 изпълнителят се задължава да
фактурира на възложителя конфекционираните изделия Първо качество, а
възложителят е длъжен да плати стойността на фактурираната изработка в
30-дневен срок от датата на
приемателно-предавателния протокол за доставка на ушитите изделия в склада.
Предаването на стоките с приемателно-предавателен протокол е договорено в чл.6
ал.11 от договора, като същият е и механизмът
за предаване на плата от възложителя на изпълнителя. В раздел VІ са договорени рекламационно производство и неустойки, като в чл.16 има клауза за
мораторна неустойка при забава на възложителя за плащане на договореното
възнаграждение /0.5% от неиздължената сума за всеки просрочен ден, но не повече
от 5%/.
Няма спор относно извършването и
приемането на доставката по фактура № **********/01.06.2010 г. на стойност
27 820.41 лева с вкл. ДДС. Безспорно е и погасяването чрез прихващане на
сумата 20 561.50 лева. Спорно е погасяването на останалата част от
фактурираната сума по горецитираната
фактура /7 258.91 лева/, както и останалите доставки по описаните в исковата
молба фактури, съставени от ищеца и подписани едностранно от негов
представител.
Безспорно е, че за извършваните
по договора доставки, между страните не са съставяни приемателно-предавателни
протоколи. От показанията на св.Илиева се установява, че за доставките от
страна на ищеца- изпълнител са съставяни стокови разписки в три екземпляра,
които са се подписвали от представител на ищеца и от шофьора на ответника,
товарещ стоката. В определени случаи разписките са били едностранно подписани
само от ищеца. Последният трети екземпляр оставал в ищцовото дружество,
останалите два се давали на шофьора.
Няма спор и от представените два
протокола за прихващане /от 12.11.2009г. и от 30.12.2009г./ е видно, че
страните са уреждали търговските отношения помежду си чрез прихващания,
като е констатирано, че след
прихващанията към 30.12.2009г. остава общо задължение на ответника към ищеца в
размер на 90 886.94 лева.
От основното и допълнителното заключение
на съдебно-икономическа експертиза се установява, че издадените
от ищцовото дружество процесни фактури са осчетоводени от ответното дружество и
са включени в дневниците на покупките и продажбите. В счетоводството на ищеца
началното салдо към 01.01.2010г. по сметка 411 Клиенти по партидата на
ответното дружество е 90 886.95 лева. За периода 01.01-31.12.2010г. са издадени фактури на стойност
369 387.93 лева, като за периода са платени 257 000 лева, по протокол
са направени прихващания по фактура №210 на обща стойност 8 123.41 лева или
общо задължението е намалено с 265 123.41 лева. Размерът на вземането от
ответното дружество на 31.12.2010г. е 195 151.47 лева. През 2011г.
от ищцовото дружество срещу ответното дружество не са издавани фактури.
През 2011г. са платени 17 700 лева.
Размерът на вземането към 31.12.2011г. е 177 033.89 лева.
Размерът на задължението на
ответното дружество към ищцовото дружество на 01.01.2010г. е 86 545.71
лева, като през 2010г. и 2011г. в ответното дружество са осчетоводени фактури
на стойност 375 968.30 лева. През годината са осчетоводени като платени и
прихванати 285 480.12 лева, размерът на задължението към ищцовото
дружество към 31.12.2011г. е 177 033.89 лева, каквото е и салдото в
ищцовото дружество по сметка 411 Клиенти по партидата на ответника. За периода
07.06.2010г.-28.01.2011г. от ответното дружество срещу ищцовото са издадени
фактури на стойност 20 561.50 лева. След прихващане на двете суми задължението
на ответника към ищеца остава 156 472.39 лева, подробно отразено по
отделните фактури в таблицата на допълнителното заключение на СИЕ.
По делото е представено споразумение от
02.03.2011 г., едностранно подписано от представител на ответника, което
представлява предложение за разсрочване на съществуващите към тази дата
задължения в общ размер от 159 379.55 лева.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД:
Отговорността на ответника по
предявения главен иск може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен
фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден
договор между страните, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е
приел срещу възнаграждение да изпълни конкретни видове работи; 2/ пълно и
качествено изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа; 3/ приемане
на извършената работа от страна на ответника; и 4/ неизпълнение от ответника на
задължението му за заплащане стойността на изпълнената работа. Ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да
установи основателността на предявените искови претенции.
Въз основа на
събрания доказателствен материал се установява наличието на сключен между
страните валиден договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, както и изпълнението на
задълженията на ищеца за изработка и предаване на поръчани рекламни
изделия – платнища за рекламни чадъри, покривки, знамена и др. в периода 2009-2010г. В рамките на периода на
търговските отношения между двете страни ответникът е изплащал на части паричните си
задължения към ищеца без да се конкретизира по коя от съставените фактури се
извършва плащане. Междувременно с двустранно подписани протоколи са извършвани
и прихващания на насрещни вземания между страните.
От събрания
доказателствен материал се установява също, че в рамките на обичайните
търговски взаимоотношения на страните, не се е спазвала разпоредбата на чл. 10
от процесния договор за изработка за съставяне на приемателно-предаватеелни
протоколи за доставка на ушитите изделия. За изработени и предадени вещи от
ищеца на ответника са съставяни стокови разписки, които са посочвани като номер
във всяка една от процесните фактури.
Този факт се
потвърждава и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, видно от
която процесните фактури, макар и
едностранно съставени и подписани от ищеца, са осчетоводени и в
ответното дружество и са включени в дневниците на покупките и продажбите. И в двете счетоводства / и на
двете страни/ размерът на задължението на ответника към ищеца към 31.12.2011г.
е 177 033.89 лева. Съдът
приема, че само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването ú в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата – представляват недвусмислено
признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Фактът на извършването на
доставките и тяхната стойност се потвърждава и от самия ответник, като
настоящият съдебен състав приема изходящото от ответното дружество предложение за споразумение от 02.03.2011г.
като извънсъдебно признание.
По изложените
съображения, съдът намира, че ищецът е изпълнил договорните си задължения,
което предпоставя изискуемостта на вземането му за възнаграждението, определено
по размер с депозираните по делото съдебно икономическа експертиза и допълнителната съдебно
икономическа експертиза. Ищцовата претенция се явява
доказана както в своето основание, така и по размер, с оглед на което
заведеният главен иск следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 156 472.39 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът предявява претенция за присъждане на законна лихва за забава върху
главницата от датата на издаване на данъчната фактура до датата на подаване на
исковата молба – 20.04.2011 г., в размер на 11 486.67 лева.
В чл. 16 от процесния договор е уговорена неустойка за обезщетяване на вредите от забава
при плащане на договореното
възнаграждение от страна на възложителя.
Тази уговорка несъмнено представлява договорна мораторна неустойка по смисъла
на чл.92 ал.1 от ЗЗД. С уговарянето на договорна неустойка страните са
изключили приложението на разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД. При неизпълнение
на договорно парично задължение законна лихва може да се търси само, ако не е
уговорена мораторна неустойка, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика.
В конкретния случай мораторна неустойка е била уговорена, поради което
претенцията за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на 11 486.67 лева е
неоснователна.
По разноските по делото:
Съдът констатира, че ищецът е
направил разноски по делото в размер на 11 655.15 лв., като с оглед
уважената част на исковете му се дължи сумата 10 316 лева. Ответникът има
право на сумата 841.84 лева с оглед отхвърлената и прекратената част от
исковете.
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК след измършено прихващане в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 9 474.16 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
район И., ж.к. Д. 2, бул. „П.. Ц.Л.” № ***, да заплати на „Н.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П. 4016, район Ю., ул. „К.Ш.” №***, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата от 156 472.39
лева, представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение по сключен
между страните договор за изработка на рекламни изделия – платнища за рекламни
чадъри, покривки, знамена и др., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.04.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 9 474.16 лева разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Н.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. П. 4016, район Ю., ул. „К.Ш.” № ***, иск с правно
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 11 486.67 лева,
като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: