Решение по дело №965/2024 на Административен съд - Велико Търново

Като разгледа докладваното от съдия Г. Ч. канд № 20247060600965 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Г. К. от с. Поликраище, обл. В. Търново, чрез ...Т. К.-К. от ВТАК, срещу Решение №418/18.10.2024 г. по АНД №817/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Счита, че НП не отговаря на изискването за реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и оспорва мотивите на въззивния съд в тази връзка. Намира, че нарушението, за което е санкциониран, не е недоказано от фактическа страна. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено наказателно постановление. В условията на евентуалност излага съображения, че наложеното наказание не е правилно определено и се явява несъразмерно тежко. Моли за присъждане на разноски. В представено по делото писмено становище упълномощеният адвокат поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация – началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, не се явява, не се представлява и не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С Решение №418/18.10.2024 г. по АНД №817/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-1275-000654 от 04.04.2024 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което за извършено от К. административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

За да постанови съдебния си акт, Районен съд – Велико Търново е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 20.03.2024 г. около 16:45 ч. служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново спрели за проверка лек автомобил „Нисан Навара“ с регистрация Великобритания, управляван от К., служебно известен на органите. На подаден от контролните органи сигнал на ул. „Чумерна“ до №13, в посока ул. „Гео Милев“ к.спрял автомобила. Полицейските служители пристъпили към проверка на документите. При поискване К. представил документи, но не представил СРМПС на управлявания от него автомобил, като заявил, че свидетелството не е в него, а е в баща му, който е собственик на автомобила. Контролните органи поискали документ за застраховка, като Крадачев заявил, че няма и не представил такава. Извършили му проверка за алкохол и наркотични вещества, като пробите били отрицателни. Докато били в служебния автомобил, един от служителите забелязал, че водачът извадил СРМПС от жабката, след което го прибирал. Контролите органи отново му разпоредили да представи талона, той поддържал вече заявеното. Тогава му било разпоредено да отвори жабката на автомобила и там се видяло свидетелството, което К. предал на проверяващите. По талон се установило, че собствеността на автомобила е негова. При това положение, на водача бил съставен АУАН серия GA № 1233064 от 20.03.2024 г. за това, че на 20.03.2024 г. около 16:45 ч. в гр. В. Търново, ул. „Чумерна“ до №13 в посока на движение към ул. „Гео Милев“ управлява собствения си лек автомобил „Нисан Навара“, като по време на проверката при поискване на водача да представи СРМПС на автомобила, същият „не предава, отказва и не представя СРМПС“. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП. АУАН е връчен с бланкетно посочване за наличие на възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

При така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН е годна основа за издаване на НП, а то, от своя страна, не страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност. Изложени са мотиви, че не е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като при описанието на мястото на нарушението е допусната техническа грешка в НП, която не е съществена и не води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а същевременно в АУАН местонарушението е коректно описано. Извършена е преценка, че в АУАН и в НП ясно и точно са описани елементите от фактическия състав на вмененото нарушение: какви указания не е изпълнил водача, как е осуетил проверката. Направен е извод, че с деянието си К. виновно не е изпълнил задължението си като водач на МПС по чл. 6, т. 2 от ЗДвП, като не е съобразил разпореждане за предоставяне на документи за проверка от лица, които са оправомощени по закон да осъществяват контрол. Въззивният съд е приел, че отказът да предаде изисканите документи е осуетил извършването на проверка, поради което деецът е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Посочено е, че въпреки предаването на свидетелството, предхождащите действия са тези, които осъществяват както от обективна, така и от субективна страна административното нарушение. Нарушението е доказано от писмените и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Наказанието е правилно определено, като са съобразени смегчаващите и отегчаващите обстоятелства. РС е потвърдил обжалваното пред него НП.

Така постановеното решение е неправилно.

Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Въпреки горното, според настоящата касационна инстанция изводите на районния съд за безспорна доказаност на вмененото на Й. К. деяние са неправилни. Касаторът е санкциониран за това, че при поискване да представи СРМПС на автомобила, същият не предава, отказва и не представя СРМПС. Описаното деяние е определено като нарушение на чл. 103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Очевидно квалификацията не е прецизна, непосочвайки, че става дума за второто предложение на цитираната норма. Задълженията според тази разпоредба са водачът да спре и да изпълни дадените указания, като правилното спиране на автомобила в случая не е спорно. По отношение на процесния състав – дадените указания от контролните органи са за представяне на документи, включително свидетелство за регистрация на МПС. Изпълнителното деяние е бездействие – не изпълнява дадените указания, които следва да са ясно и конкретно зададени. От фактите по делото обаче се установява, че всъщност проверката приключва с изпълнение на разпореждането за представяне на СРМПС /независимо как се е стигнало до това/ и реално не е налице установено неизпълнение, което да може да се подведе под нормата на чл. 103 от ЗДвП. Описаното в АУАН и НП не съответства на дадената квалификация, доколкото фактически указанията на контролните органи са изпълнени и реално липсва съществен елемент от състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Следва да се отбележи още, че на нарушението по чл. 103 от ЗДвП за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, кореспондира санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. С процесното НП за твърдяното нарушение на чл. 103 от ЗДвП обаче е наложена санкция по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Като е стигнал до изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Въпреки това е нужно да се подчертае, че изводът, че водачът в случая е изпълнил конкретното указание и не е допуснал нарушение по чл. 103 от ЗДвП, не означава, че поведението му в хода на проверката следва да се толерира. Въпреки че не се доказва съставомерност на деянието, на К. следва да се обърне внимание, че, като водач на МПС, при проверка по ЗДвП следва да е стриктен, уважителен и изпълнителен, както и да съдейства на контролните органи и да не възпрепятства изпълнението на задълженията им. При поискване е длъжен да представи документите си и тези на автомобила. Задължението на водача да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, е въведено с чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и неизпълнението му води до ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Отказът да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин да осуети извършването на проверка от органите за контрол подлежи на санкция по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира касационната жалба за основателна. Направените изводи от районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъде отменено Наказателно постановление №24-1275-000654 от 04.04.2024 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН направеното от касатора искане за присъждане на разноски по делото е основателно. Съгласно Договор от 26.09.2024 г. платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. Областна дирекция на МВР – Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на Й. Г. К. от с. Поликраище направените разноски в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК вр.чл. 63в от ЗАНН, Административния съд – В. Търново

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №418/18.10.2024 г. по АНД №817/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1275-000654 от 04.04.2024 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Й. Г. К. от с. Поликраище сумата от 300 лева (триста лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.