№………/11.11.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА - ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Светлана Стоянова и прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното
от съдия Симеонов касационно адм. дело № 2405 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
пр.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава
ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция
по труда”-Варна, депозирана чрез пълномощник –
юрисконсулт Д.О., против Решение
№ 1362/05.07.2019 г. по
НАХД № 1422/2019 г. по описа на
ВРС, с което е отменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна НП № 03-008720/21.12.2017 г., с което на „САДКО ИНВЕСТ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Приморски парк”
536, № 271, ет.2, представлявано от управителя Н. М., за извършено нарушение на
чл.62 ал.3 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР (ДВ, бр.37/2004 г.), на основание чл.416
ал.5, вр. чл.413 ал.2 от КТ, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лв.
В жалбата се твърди, че решението
на съда е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила – касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди
се, че в оспореното НП точно и пълно е описано какво е допуснатото нарушение от
страна на наказаното дружество, което се явява едновременно възложител и
строител на обекта и това обстоятелство не го освобождава от отговорност да
осигури безопасни и здравословни условия на труд. Счита се, че допуснатото
нарушение е безспорно установено както от обективна, така и от субективна
страна, като се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго
такова по съществото на делото, с което НП да бъде потвърдено. В съдебно
заседание касаторът, чрез юрисконсулт Б.Н., поддържа жалбата на изложените в нея основания,
доразвити в пледоария по същество.
Ответникът „САДКО ИНВЕСТ” ООД, в съдебно заседание, чрез пълномощник
– адв. Л. М., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на изложените от
страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество тя
е неоснователна.
Варненският районен съд е обсъдил становищата
на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства. За да отмени наказателното постановление, ВРС е приел, че: На 14.11.2017 г. при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от представители на ДИТ-Варна, (свидетели във въззивното
производство П. М. и Н. И.), на строителен обект: „ жилищна сграда”, намираща
се в гр. Варна, УПИ LIII-281, кв.44, по плана на 21-ви м.р.
гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.2563.281 по КК гр. Варна, с възложител „САДКО
ИНВЕСТ” ЕООД, представлявано от управителя Н. Х. М., резултатите от която са обективирани
в Протокол Варна ПР1740176/13.12.2017 г., установили, че по изграденото скеле
не е монтирана предпазна мрежа. Констатираното дало основание на св. М. да
приеме, че е осъществено нарушение на чл.62 ал.3 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (наричана
по-нататък Наредба № 2/2014 г.), за което и бил съставен АУАН №
03-0087206/13.12.2017 г., въз основа на който било издадено и атакуваното НП. АУАН
бил съставен в присъствието на упълномощено лице, предявен и подписан от него
без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН било депозирано писмено възражение, в
което било посочено, че е допуснато нарушение на чл.57 от ЗАНН, като се твърди,
че липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН издал
обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.62 ал.3 от Наредба № 2/2004
г., на основание чл.416 ал.5, вр. чл.413 ал.2 от КТ,
наложил на дружеството „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лв.
Предвид установените факти съдът
е счел, че НП е издадено от компетентен
орган и в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, но в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съдържащи се в чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. На първо място съдът е
приел, че в НП отговорността на дружеството е ангажирана в качеството му на
работодател, а в АУАН – в качеството му на строител. На следващо място съдът е
счел, че както в АУН, така и в НП липсва пълнота относно фактите, въз основа на
които АНО е приел, че санкционираното дружество притежава качеството
„работодател“, респ. „строител“, с оглед ангажиране отговорността му по чл.62
ал.3 от Наредба № 2/2004 г. По така изложените съображения, ВРС е приел, че не
е спазено императивното изискване на закона за индивидуализиране на нарушението
от обективна и субективна страна, поради което е отменил НП.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е събраните по делото
доказателства и доводите на страните и прилагайки
правилно материалния закон е стигнал до обоснован извод
за незаконосъобразност на наказателното постановление. Съдът е обсъдил всички приложими правни норми, като
даденото от него тълкуване, в контекста на вмененото
нарушение и доказателствата
по делото, се споделя изцяло
от настоящия касационен състав.
При преценката на законосъобразността на издаденото наказателно
постановление въззивният съд правилно е извел решаващ правен
извод за нарушение във формата
на НП поради неспазване на императивното
изискване на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН, вр. чл.416 ал.6 от КТ, за индивизуализиране
на нарушението откъм обективните и субективните му елементи. За целта
е следвало актосъставителят,
а след това и АНО, подробно да посочат
относимите към
съставомерността на допуснатото
нарушение конкретни факти, както и точно да индивидуализират
субекта на нарушението като разяснят защо намират,
че именно наказаното търговско дружество в качеството си на работодател
по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ е осъществило състава на административно нарушение по чл.62 ал.3 от Наредба
№ 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при
извършване на СМР.
Недоказани останаха твърденията
на жалбоподателя, че всички заварени на обекта лица са посочили „Садко Инвест“ ООД като техен работодател. В показанията си
пред въззивния съд свидетелят Н. И. посочва, че работниците на обекта са
декларирали, че работят за наказаното дружество и в последствие при
документалната проверка са представени трудови договори за тези лица. Посочените
декларации и договори обаче не присъстват нито в административно-наказателната
преписка, нито в кориците на въззивното и касационното дело. При това положение
нарушението, за които е ангажирана имуществената отговорност на дружеството
остава недоказано от страна на административнонаказващия
орган, чиято е тежестта да го стори.
В тази връзка
административно-наказващият орган е следвало да се
съобрази и с обстоятелството, че в проверения
от контролните органи на инспекцията
по труда обект е имало и други подизпълнители и конкретно да уточни
кои са обстоятелствата,
от които се извежда отговорността
точно на наказаното дружество, като се установи и посочи изрично то
какво качество притежава – на строител или на работодател. Административно
– наказващият орган дължи яснота при
описание на нарушението и убедително доказване на същото.
Съдържанието на НП е дефинирано по закон
и не поставя под съмнение необходимостта
от пълно описание на посочените
в чл.57 от ЗАНН реквизити. Изискването за описване на всички
елементи от състава на нарушението
е гаранция за това санкционираното лице да разбере
за какво точно е наказано, съответно за упражняване
правото му на защита. А за да може
наказателното постановление,
като правораздавателен акт, с който се
ангажира административно-наказателната
отговорност на едно лице, да
предизвика тези последици, същият следва да отговаря
на формалните изисквания на закона,
гарантиращи и правото на защита на
наказаното лице.
Изложеното е достатъчно основание за отмяна
на наказателното постановление, поради което, като е сторил
това, районният съд е издал правилно
съдебно решение, което следва да се
остави в сила от касационната инстанция.
Служебната проверка на валидността и допустимостта на решението обуславя извод, че то
е постановено от надлежен състав на районния съд
в рамките на правомощията му по чл.63 ал.1 изр. първо от ЗАНН и вследствие на сезирането
му с редовна и допустима жалба срещу издаденото наказателно постановление.
Предвид изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, вр.
чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1362/05.07.2019 г. по
НАХД № 1422/2019 г. по описа на
ВРС, с което е отменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Варна НП № 03-008720/21.12.2017 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.