Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1361 07.11.2019
г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Бургас V наказателен състав
На осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета
година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
при секретаря Райна
Жекова
като разгледа
докладваното от съдия Стефанова НАХД №3981 по описа за 2019 година,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството
е образувано по жалба на „К.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б., чрез управителя П.
К. Д., срещу
наказателно постановление № К19_148-F479179/25.04.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение чл. 86, ал.1 т.1,2 и 3 и ал.2 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 146,06 лева.
Жалбоподателят моли да
бъде отменено наказателното постановление, сочи подробни аргументи в жалбата си за липсата на дата на извършване на нарушението и дата на
откриването му, като и мястото където е
извършено. Счита се, че не е избрана правилната законова материална норма за
посоченото в акта и НП нарушение. Оспорва се компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Сочат се липса на
мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
За открито съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован представител не се явява. Явява се упълномощен адвокат. Поддържа се
жалбата сочи се нарушение на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, сочи се липсата на реквизити по чл.42 т.3 и т.4 и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Представителят
на наказващия орган, счита че наказателното постановление е законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено. Не ангажира доказателства.
Жалбата е
подадена от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН и
пред материално и териториално компетентния съд. Същата съдържа изискуемите от закона
реквизити е
процесуално допустима.
Бургаският районен
съд, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Нарушението, за което е реализирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е било установено при извършена предварително селекция
от системата VIES
за неотразено вътреобщностно
придобиване. От отдел „Селекция” с РИП № П-020000219003518-0РП-001/11.01.2019 г.
било констатирано, че през месец МАРТ на 2018 г дружеството-жалбоподател извършило
вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл.13 от ЗДДС на стоки (компютърни компоненти видео-карти)
от „Ingram
Micro Distribution GmbH“ DE129422178. За доставката контрагентът издал фактура с
№159844/20.03.2018г с данъчна основа в размер на 7 467,
90 евро. „Ingram Micro Distribution GmbH“ DE129422178 бил с валидна регистрация по ДДС и декларирал вътреобщностната доставка към „К.“ ООД, с ЕИК ..., през месец март на 2018 г.
Плащането към чуждестранното дружество било извършено по банков път на
19.03.2018 г. Транспортът от Г. до Б. бил организиран от чуждестранното
дружество и бил за негова сметка. В качеството се на лице-платец на данъка по
ВОП, съгласно разпоредбите на чл.84 от ЗДДС, „К.“ ООД издал протокол по
чл.117 от ЗДДС към горепосочената фактура №**********/01.01.2019 г. с данъчна
основа 14605,94 лева и начислен ДДС в размер на 2 921,19 лева. Протокът
бил издаден след срока по чл.117 ал.3 от ЗДДС и бил отразен в
справката-декларация по чл.125 от ЗДДС, дневниците за продажбите и покупки по
чл.124 от ЗДСДС през месец ЯНУАРИ на
2019г, а не през данъчния период, през който данъкът за вътреобщностните
придобивания е станал изискуем съгласно чл.63 ал.3 от ЗДДС.
Предвиди горното свидетелката К.–Г.
в качеството на инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас в присъствието на
упълномощено от дружеството лице и свидетеля Г. същ инспектор съставила акт за
установяване на административно нарушение, в който правната квалификация на
нарушението е по чл. 86 ал.1 т.1,2 и 3 и ал.2 от ЗДДС.
Актът бил подписан от упълномощеното лице без възражения. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на съставения акт
е издадено обжалваното наказателно постановление №К19_148-F479179/25.04.2019 г., издадено от директор
на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение чл.
86, ал.1 т.1,2 и 3 и ал. 2 от ЗДДС на основание чл. 180а, ал.1 от
ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 146,06
лева. Наказателното
постановление било вречено на пълномощник на жалбоподателя (пълномощно на лист 8
от делото) на 19.08.2019 г.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за
установена от събраните входа на настоящото производство доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите К. и Станева и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй
като ги счита за безпристрастни, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и ЮЛ в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка
Съдът не е обвързан нито с твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 ЗАНН вр. чл.14 ал.2 НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС),
а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка на контрол подлежи и самия АУАН по отношение на неговите
функции–констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП
са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от
приложената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г (лист 10 от делото).
Нарушението е
установено на 01.04.2019г, видно от протокол
№П-02000219003518-073-001/01.04.2019г (лист 22-24 от делото).
По приложения материален закон:
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че от обективна страна е било осъществено от „К.“ ООД състав на
нарушението по чл.86 ал.1 от ЗДДС. Фактурата за
получена услуга от Г. била издадена съответно на 20.03.2018г (лист 31, 32 и 33 от делото), а плащането е станало на 19.03.2018
г. Данъкът е станал изискуем от „К.“ ООД като последното трябвало да издаде
протокол по чл.117 ЗДДС в 15-дневен срок от датата на
фактурата, да включи размера на данъка при изготвяне на справката-декларация за
същия месец и да включи протокол в отчетните регистри по ДДС.
В настоящия случай, обаче нито в АУАН, нито в НП е посочена
дата на извършване на нарушението и крайният срок (датата), в който привлеченото
към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си по чл.86 ал.1 т.1,2 и 3 от ЗДДС, тъй
като фактическото описание на нарушението, според наказващия орган е извършено
чрез бездействие. Както в акта, така и в НП е посочено, че лицето не е начислило
дължимия данък ДДС, като не го е отразило в справката-декларация за месец март
2018 г, без обаче да посочи в какъв срок е следвало да бъде начислен, а е
посочил само междинния етап от сложния фактическия състав на начисляването
–издаването на протокол по чл.117 ЗДДС. Изпълнителното деяние по чл.
180а ал.1 от ЗДДС е осъществено
само чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни
задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е
недопустимо той де се извежда по тълкувателен път. От цитираните от наказващия
орган норми посочването на точната дата на нарушението е основен признак от състава
на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим реквизит от АУАН и НП видно от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нормите на чл.86
ал.1 и ал.2 от ЗДДС указват
императивно как се изпълнява задължението за начисляване на ДДС – чрез
извършване на няколко последователни действия, всяко с определен срок. Това от
своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването
за пълнота, следва в АУАН и в НП изрично да се посочи до кога (като
дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога
да издаде протокол по чл.117 ЗДДС, до кога е следвало да включи в дневника си
за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния
период). В процесните АУАН и НП такова описание
липсва, поради което и настоящия състав счита, че в случая е налице самостоятелно
процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се
„обвинява“.
Посочените нарушения водят до категоричен извод за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и основание за
неговата отмяна.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение
трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К19_148-F479179/25.04.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ТД на НАП-Бургас, с което на „К.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление в гр.Б., чрез
управителя П. К. Д. за нарушение чл. 86, ал.1 т.1,2 и 3 и
ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 146,06 лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:
Р. Ж.