РЕШЕНИЕ

Номер  260599                      15.07. 2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                            ХІV наказателен състав

 

На шести ноември                                            двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер   3242  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

         Обжалвано е Наказателно постановление № 25/10.04.2020год. на ** на РИОСВ - Пловдив, с което на П.Д.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 3000 / три хиляди/ лева за нарушение по чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

         Жалбоподателя моли съда да отмени наложеното с наказателното постановление наказание по съображения изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна – РИОСВ - Пловдив, чрез своя процесуален представител предлага да бъде потвърдено процесното НП.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

         ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

 

          Жалбоподателят С. заемал длъжността ** на Община Родопи през 2019г. На 18.07.19г. служители на РИОСВ Пловдив, сред които и свид.Ю. извършили проверка в землището на с.Първенец, общ.Родопи. В три имота общинска собственост установили замърсявания с различни отпадъци – хартия, картон, строителни такива, пластмаси, включително и едни брой диван. В тези имоти нямало изградени места за регламентирано изхвърляне на такива отпадъци, поради което горното било счетено за нарушение на нормата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО и срещу жалбоподателя С. бил съставен АУАН № 53/14.10.2019г. за това, че не е организирал почистването на отпадъците, изхвърлени на нерегламентирани места. Въз основа на него било издадено и атакуваното наказателно постановление.   Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителката Е.Г.Ю. разпитана като свидетел в съдебното производство, както и от събраните в хода на делото писмени доказателства – протокол от проверка №0008892/18.07.2019г., Заповед, писма и покана.

         Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, като намира че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и съставяне на АУАН. Твърди, че след като на процесната дата 18.07.19г. е констатирано замърсяването с отпадъци и е съставен протокол, в който са дадени предписания да се почистят замърсените терени, то не е следвало да му се състави и АУАН. Това възражение не е основателно, тъй като контролните органи разполагат с различни правни възможности, които не се изключват взаимно. Предписанията имат за цел отстраняване на вредните последици от самото нарушение и възстановяване на първоначалното положение, докато административно наказателната отговорност има за цел чрез наказанието да превъзпитава, така щото да не се допуска за вбъдеще някакво девиантно поведение на задължения субект. В този смисъл няма принципна пречка да бъдат издадени конкретни предписания за почистване на терените, а отделно от това да се стартира административно наказателно производство за деянието квалифицирано като административно нарушение. Последното обаче става не с протокола от проверката, а със съставянето на АУАН. В процесния казус се установява, че терените са били изчистени, макар малко след срока по даденото предписание – 13.08.2019г. Следователно към дата на съставяне на АУАН – 14.10.2019г., нарушението е било отстранено. В този смисъл настоящия случай се отличава от други от същия вид, тъй като е налице добросъвестно отношение от страна на нарушителя, за да изпълни следващото му се задължение. Макар нарушение да е било извършено към дата 18.07.2019г., то се е постарал да отстрани последиците от същото и това е станало преди да бъде образувано административно наказателно производство спрямо него. Ето защо според съда е могло и по реда на чл.28 б.а ЗАНН,  чрез предупреждение да се постигне целта на закона, а като е издадено НП последния е приложен неправилно. На следващо място нормата на чл.19, ал.3, т.15 ЗУО изисква от **а на общината да организира почистване, а не да извърши самото действие по почистването. В този смисъл дори самото осигуряване на договор с почистваща фирма, формално изпълва изискването на закона. По делото не се установи кога е извършено замърсяването на терените, колко време те са били в това състояние, та да се даде възможност на **а да организира почистването. Защото не може да се очаква, че след всеки изхвърлен боклук на нерегламентирано сметище, следва да се ангажира администартивнонаказателна отговорност на **а за това. Ето защо настоящата инстанция намира за основателно и възражението, че няма как един ден  - 18.07.2019г., който е дата на констатираното замърсяване, да се вмени като период на бездействие на **а.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивския районен съд, ХІV н.с.

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25/10.04.2020год. на ** на РИОСВ - Пловдив, с което на П.Д.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 3000 / три хиляди/ лева за нарушение по чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПАС по реда на АПК и на основанията предвидени в НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.