ОПРЕДЕЛЕНИЕ№286
гр. Пловдив, 11.02.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, XIV
състав в публично заседание на тридесети януари,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов
възз.ч.гр.д. № 2255 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение
по чл.423 от ГПК от „Дайнатек“ООД против заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 635/31.05.2019г., издадена по ч.гр.д.№
1133/2019г. на Районен съд- гр.Асеновград. Иска се, като бъде прието
възражението, да бъде постановено спиране на производството по изп.дело №
1322/2019г. на ЧСИ П. И., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
по заповедта за изпълнение. Във възражението се сочи, че заповедта за изпълнение
на парично задължение не е надлежно връчена на дружеството и по- конкретно, че
за същата те научили от залепено на 14.08.2019г. уведомление по горепосоченото
изпълнително дело. На адреса на управление на дружеството имало лице, което
можело да получи заповедта за изпълнение. Уведомление по чл.47 от ГПК не било
залепено на вратата на офиса, а и не била изпълнена стриктно процедурата,
предхождаща разпореждането за залепване на уведолнение.
От кредитора В.К.Г. е подадено писмено становище,
с който възражението се оспорва като неоснователно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с твърденията
на длъжника и с материалите по делото, намира следното:
Възражението е подадено в срока по чл.423,
ал.1 от ГПК, съобразно с твърденията във възражението и приложените към същото
доказателства относно момента, в който законният представител на „Дайнатек“ООД
реално е научил за издадената заповед за изпълнение, и е процесуално допустимо.
По ч.гр.д. № 894/2019 г. на Районен съд- гр.Асеновград
по заявление от В.К.Г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 635/31.05.2019г. против длъжника „Дайнатек“ООД, със седалище
и адрес на управление: гр.****. Същата е изпратена на адреса на управление.
Съобщението е върнато с отбелязване, че адресатът е търсен на 04.06.2019г. в
10,20 часа, на 11.06.2019г., 12,50 часа и на 16.05.2019г., 17,30 часа, но не е
открит служител, на когото да бъде връчена заповедта. От призовкаря К.С. е
отразено също така, че по сведение на съседи дружеството е напуснало адреса. На
20.06.2019г. е разпоредено да се залепи уведомление по чл.47 от ГПК на същия
адрес. Такова е залепено на 24.06.2019г. на входната врата на сградата.
Длъжникът не се е явил да получи заповедта и след изтичане на срока по чл.47,
ал.2 от ГПК е разпоредено издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл.423, ал.1, т.1- 4 от ГПК,
възражението е основателно, когато е налице една от следните алтернативни
условия:
1. заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника; 2. заповедта
за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не
е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В случая се твърди
първата от четирите хипотези- ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение.
Безспорно между страните е обстоятелството,
че през периода, през който е осъществено връчването на заповедта за изпълнение
на парично вземане, на адреса на управление на „Дайнатек“ООД, не са пребивавали
негови служители. Това обстоятелство се потвърждава и от приетата по настоящето
дело справка от ТД на НАП, видно от която няма регистрирани никакви трудови
договори с това дружество, както и от показанията на разпитаните свидетели.
Разпитаната като свидетел призовкарка К.С. сочи, че още при първото посещение
на адреса, като не е открила в офиса лица, на което да връчи заповедта за
изпълнение, разговаряла с някакви жени, които работели във вътрешния двор, и те
й казали, че фирмата е напуснала адреса. Свидетелката Б. Р. е едната от тези жени.
В показанията си тя сочи, че към момента на разговора с призовкарката на офиса
откъм улицата вече нямало надпис с фирма „Дайнатек“. Преди да се изнесе фирмата
те с колежката й били виждали собственика на фирмата, имало надпис на офиса,
както и пощенска кутия с такава табелка. Свидетелката Ш. Д. не е служителката
на „Дайнатек“ООД, но соли, че поддържа контакт със собственика на фирмата и тя
го е уведомила за намереното от нея уведомление, залепено от ЧСИ П. И. Тази
свидетелка сочи, че не е видяла на вратата на офиса да има залепено уведомление
от Районен съд- гр.Асеновград. Свидетелят А. В. сочи, че до някое време целият
вход на офиса на „Дайнатек“ЕООД бил облепен с фирмени надписи на фолио.
Впоследствие тези надписи били почти изцяло премахнати. През лятото на миналата
година той видял, че на вратата на офиса е залепено уведомление.
Съгласно чл.50, ал.2 от ГПК,
ако търговецът е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. При
справка в Търговския регистър се установява, че и понастоящем адреса на
управление на „Дайнатек“ООД- гр.****, ул.“****, не е променен. Действително,
разпоредбата на ал.4 към чл.50 от ГПК предвижда и залепване на уведомление по
чл.47. Съгласно трайната съдебната практика на ВКС обаче / така например Решение
№232/03.12.2018 по дело №1284/2018 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 253/13.12.2016 г. по т. д. №
1606/2016 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 54/25.05.2017 г. по т. д. № 1759/2016 г. на ВКС, II т. о., Решение № 126/10.11.2015 г. по т. д. №
1825/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 178 по т.д.№ 835/2011 г. на
І т.о., Решение № 256 по т.д.№ 429/2017 г. на ІІ т.о., Решение № 48 по т.д.№
1158/2014 г. на І т.о. на ВКС и др./,
залепването на уведомление е задължително само в изрично посочените в ал.4
хипотези- когато връчителят не намери
достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи
съобщението, и то при положение, че търговецът продължава да поддържа офис на
адреса и не го е напуснал. Всъщност в тази връзка следва да се отбележи и това,
че заповедното производство е образувано за претендирани вземания, за които се
твърди, че са възникнали от сключен между страните договор за наем на
помещението на ул.“****. В заявлението по чл.410 от ГПК изрично се твърди, че
договорът е бил прекратен на 03.04.2017г. поради изтичане на срока му, а
помещението е било освободено на 24.02.2019г.. По отношение на последното
обстоятелство от страна на длъжника не са заявени никакви твърдения, а и с
оглед на събраните по делото и обсъдени по- горе доказателства, е налице
достатъчно основание същото да бъде възприето като такова отговарящо на
истината. В обобщение на горното настоящият състав на ПОС приема, че заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 635/31.05.2019г. следва да
се счита редовно връчена на основание чл.50, ал.2 от ГПК още с връщане на
17.06.2019г. на първото съобщение. Разпореждането на заповедния съд да бъде
залепено уведомление по никакъв начин не опорочава редовността на връчването,
нито задължава настоящата инстанция да приеме, че заповедта за изпълнение ще да
е редовно връчена само, ако действително е изпълнено разпореждането за
залепване на уведомление.
По отношение на факта на залепването на
уведомление следва да се отбележи, че същият е удостоверен в официален
документ- уведомление, на гърба на което е налице разписка, по утвърден,
съгласно чл.
4 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа,
свързани с връчване по ГПК, образец, с
посочване на датата и мястото на залепване на уведомлението / 24.06.2019г., на
входната врата/. Този официален документ не може да бъде приет за опроверган
единствено на база на показанията на свидетелката Ш. Д., още повече, че в
момента, в който тя е открила залепеното от ЧСИ уведомление с изходящ номер от
08.08.2019г. двуседмичният срок по чл.47, ал.2 от ГПК отдавна е бил изтекъл. Относно
редовността на връчването е без значение интервалът между отразените в първото
съобщение посещения на адреса, тъй като, съгласно чл.47, ал.1, изр.4 от ГПК,
правилото невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото
адрес да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, не се прилага, когато връчителят е събрал
данни, че ответникът не живее на адреса. Ето
защо, възражението по чл.423 от ГПК не следва да бъде прието.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 от ГПК,
подадено от „Дайнатек“ООД против заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 635/31.05.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 1133/2019г. на Районен
съд- гр.Асеновград..
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: