Р Е Ш Е Н И Е
№ 260110
гр.Нови пазар, 15.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на тринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в следният състав:
Районен съдия: Галина
Николова
Съдебен секретар: Бойка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 47
по описа на НПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща
обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1114/20г.
на НПРС срещу ответника както следва:
1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр.
с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 713,29лв.; 2/ иск по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
53,01лв. възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.05.2018 г. и
3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 183,22лв. мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 16.10.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 26.10.2020 г.
Ищецът сочи, че съгласно договор за револвиращ
потребителски кредит № ***г. между
ищеца и ответницата, на последната е предоставен кредит в размер на 949,52 лв.,
който тя да погасява на за срок от 24 месеца по 153,26лв., съгласно погасителен
план.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 3 от договора при забава
на една или повече месечни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.
Ищецът сочи, че ответницата е преустановила плащанията
си по договора на 20.01.2018 г., към която дата са платени 19 бр. погасителни
вноски.
Съгласно чл. 3 от договора, вземането на ищеца било
станало предсрочно изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, от 20.02.2018 г.
Предвид на горното ищецът твърди, че ответницата дължи
по договора за кредит 713,29лв. главница; 53,01лв. възнаградителна лихва за
периода от 20.01.2018 г. до 20.05.2018 г.; 183,22лв. мораторна лихва за периода
от 20.02.2018 г. до 16.10.2020 г.
Предвид на горното, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответницата, че
вземанията му за претендираните по заповедта за изпълнение суми съществуват и
се дължат от ответницата.
Предявена е искова молба, съдържаща обективно
съединени искове с правно основание както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 713,29лв.;
2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 53,01лв. възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.05.2018
г. и 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 183,22лв. мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до
16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 26.10.2020 г.
При условие на евентуалност, в случай на отхвърляне на
исковете поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът
предявява осъдителни искове за всяко от вземанията си.
Ищецът претендира направените по делото разноски и
тези по заповедното производство.
От името на особеният
представител на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок. В него се сочи, че исковете са допустими, но основателен
е само искът за главницата. Сочи, че посочения в договора ГПР е 53%, което
надвишава допустимото от чл. 19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, поради което се явява
неравноправна клауза и искът за възнаградителната лихва следва да се отхвърли
като такъв. Оспорва доказаността на исковете.
Предвид на горното особеният представител сочи, че
само вземането по искът за главница се дължи, т.к то представлява непогасения
остатък от дължимата главница. Останалите искове са неоснователни.
В съдебно заседание,
особеният представител на ответника не оспорва исковете по размер, но поддържа отговора
си относно ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанетоа.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № 1114/20г. на НПРС срещу
ответника за сумите от 713,29лв. главница; 53,01лв. възнаградителна лихва за
периода от 20.01.2018 г. до 20.05.2018 г.; 183,22 лв. мораторна лихва за
периода от 20.02.2018 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен
срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.
От представените по настоящето дело доказателства се
установява, че ответникът
по делото е сключил с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ АД договор за револвиращ потребителски кредит № ***г. между ищеца и ответницата, по силата на който на
ответницата е предоставен кредит в размер на 2755,31лв., който тя да погасява
на за срок от 24 месеца по 153,26лв., съгласно погасителен план. Съгласно
договора годишния процент на разходите – 33,53% и ГЛП – 29,26% са включени в
размера на месечната вноска. Неразделна част от договора е погасителен план за
изпълнението му.
С договора, съгласно посоченото в него е
финансирано закупуването на мебели на стойност 2359,00лв. Освен стойността на
тези стоки, към финансираните от кредитора стоки и услуги е и заплащането на
застрахователна полица по групова застраховка № 5/2008 г. в размер на 396,31лв.
Приложена е фактура за закупената стока.
По делото е приложено извлечение от
сметките на длъжника по договора за кредит, от което се установява, че
ответницата е платила общо 19 погасителни вноски, на обща стойност 2911,94лв.,
последното плащане от които е на 28.12.2017 г. Останали като непогасени вноски
по договора, съгласно приетия по делото погасителен план са сумите за главница
в размер на 713,29 лв., и за възнаградителна лихва в размер на 53,01лв.,
дължима за периода от 20.01.2018 г. до 20.05.2018 г.
Съгласно посоченото в договора, крайната му
дата за изплащане на предоставения кредит е 20.03.2018 г., което прави
предявеното от ищеца вземане по заповедта за изпълнение падежирано, а с това и
изискуемо.
Настъпилия падеж на крайната дата за
изпълнение на договора и предявяването на претенцията на кредитора едва след
това, изключва само по себе си възражението за ненадлежно връчена предсрочна
изискуемост на вземането на ищеца.
Съгласно посоченото в договора,
предвидения в него и договорен от страните ГПР е в размер на 33,53 %, което не
надвишава посоченото в чл. 19, ал.4 от ЗПК, ограничаващ ГПР до пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
По делото е назначена съдебно – счетоводната
експертиза, съгласно която се установява, че от името на кредитора са платени
извършените от длъжника покупки към „Виденов Ийст“ ЕООД за покупка на 1 бр.
диван „Принцес“ на стойност 729лв., 1 бр. стол „Бруно“ на стойност 69лв.,
спално обзавеждане „мелиса“ на стойност 1262лв. и секция „Али“ на стойност
299лв. Установява се също, че са платени и посочените в договора застраховки
към застрахователните дружества „Кардиф Общо Застраховане“ АД, клон България и
„Кардиф животозастраховане“ АД, клон България, което се потвърждава от
приложение № 2, като самото плащане е извършено на 26.05.2016 г.
От заключението на вещото лице се
установява, че посоченото в договора за потребителския кредит плащане в общ
размер на 2755,31лв. е извършено към съответните адресати - „Виденов Ийст“ ЕООД
и застрахователните дружества. Неизпълнената част от погасителния план от
страна на ответницата е в размер на 713,00лв.
главница по договора за кредит, 53,30лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.05.2018 г. и сумата от 194,10 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата от 713,00лв. за периода от 20.02.2018 г. до
16.10.2020 г.
Съпоставяйки заявените от ищеца искови
претенции по трите иска и установеното по делото от съдебно-счетоводната
експертиза следва да се заключи, че искът иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124
от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за главница в размер от
713,29 лв. е основателен до размера, установен от експертизата, а именно до
сумата от 713лв., поради което
следва да се уважи до този размер, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.10.2020 г.
Относно искът по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 53,01лв. възнаградителна
лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.05.2018 г., същият е основателен и
доказан изцяло, доколкото заключението на вещото лице е за сума в по- голям
размер от претендираната сума и следва да се уважи изцяло.
Относно искът по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 183,22лв. мораторна
лихва за периода от 20.02.2018 г. до 16.10.2020 г., същият е основателен и
доказан изцяло, доколкото заключението на вещото лице е за сума в по- голям
размер от претендираната сума и следва да се уважи изцяло.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът по делото е направил разноски в
размер на 125лв. за ДТ.
Освен разноски за ДТ ищецът е заплатил и
направил разноски за особен представител на ответника в размер на 300лв. и 350лв.
за съдебно-техническа експертиза.
Ищецът претендира още, разноски за
юрисконсулт в размер на 100лв.
Общо се претендират разноски в размер на 875лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради уважаване
на всички искови претенции, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 875лв.
Ответницата не е направила разноски по
делото.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата
претенция и направените от последния разноски по заповедното производство. По
заповедното са направени разноски общо 75лв. поради уважаването на исковите
претенции, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по заповедното
производство разноски.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, по отношение на по отношение
на А.А.А. с ЕГН ********** ***,
че вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., ЗА
СУМАТА от 713,00 лв.(седемстотин и тринадесет лева) главница по договор за
потребителски кредит № ***г., за която
е издадена Заповед за изпълнение № 260140/16.11.2020 г.по
ч.гр.д. № 1114/2020 г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА,
като отхвърля иска за разликата над установения размер до размера на исковата
претенция за 713,29 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на по отношение на А.А.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., ЗА
СУМАТА от 53,01лв. (петдесет и три лева и една стотинка) възнаградителна
лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.05.2018 г.по договор за потребителски
кредит № ***г., за която е издадена Заповед
за изпълнение № 260140/16.11.2020 г.по ч.гр.д. № 1114/2020
г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на по отношение на А.А.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., ЗА
СУМАТА от 183,22лв. (сто осемдесет и три лева двадесет и две стотинки)
мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 16.10.2020 г.,по договор за
потребителски кредит № ***г., за която
е издадена Заповед за изпълнение № 260140/16.11.2020 г.по
ч.гр.д. № 1114/2020 г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, А.А.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, направени по делото разноски в размер на 875лв.
(осемстотин седемдесет и пет лева) по банкова сметка ***, BIC ***, Ситибанк Европа АД, клон България.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, А.А.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, присъдените по Заповед за изпълнение № 203/04.06.2020 г.по ч.гр.д. № 1114/2020 г. на НПРС разноски в размер на
75лв.(седемдесет и пет лева) по банкова сметка ***, BIC ***, Ситибанк Европа АД, клон България.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.
№ 1114/2020 г. на НПРС.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова