№ 137
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20225001000181 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 262, ал.3
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Д.Б.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. П., Община М., с. Т., ул. К. ** № 41, представлявана
от управителя П.Д.Е. чрез адв. Н.С. против разпореждане № 70 от
07.02.2022г., постановено по ч.т.д. № 20215200900163 по описа за 2021г. на
ОС Пазарджик, с което е върната частна въззивна жалба срещу определение
№ 137 от 04.11.2021г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск на „В.“
ЕООД ЕИК *** срещу „Д.Б.“ ЕООД ЕИК ***. Според жалбоподателят
оспорения съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалните
разпоредби и затова е незаконосъобразен и неправилен. Счита, за неправилна
констатацията на длъжностното лице връчител, че дружеството е напуснало
адреса на управление, при все, че не е ясно въз основа на какви събрани
данни е направил същата констатация. Твърди, че адреса на управление на
дружеството не е променен, както и че след като липсват събрани данни за
напускането му, приложението на чл. 50, ал.2 ГПК е необосновано. Оспорва и
извода на първоинстанционния съд, че срокът за обжалване на определението
за допускане на обезпечение следва да се приеме, че тече от 07.01.2022г.,
когато законния представител на дружеството е имал достъп до делото, като
се позовава на чл. 396, ал.1 ГПК, която сочи, че срокът започва да тече от
деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка.
Въз основа на изложеното, настоява съда да отмени обжалваният акт и да
постанови депозираната частна жалба вх. № 779 от 04.02.2022г. да бъде
администрирана за разглеждане от въззивния съд.
1
Насрещната страна – „В.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от адв.
В.К. Т. – П. е депозирала писмен отговор, с който оспорва частната жалба и
настоява оспорения съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила по електронната поща на ОС Пазарджик на
11.02.2022г. и с вх. № 935 на регистратурата от същия ден, а разпореждане №
70 за връщане на частна жалба на „Д.Б.“ ЕООД е постановено на 07.02.2022г.
и връчено на представляващия дружеството адвокат на 08.02.2022г., което,
съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК, налага извод за депозирането
й в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в
производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за
който е предвиден инстанционен контрол.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С разпореждане № 70 от 07.02.2022г., постановено по ч.т.д. №
20215200900163 по описа за 2021г. съдът е върнал частна жалба на „Д.Б.“
ЕООД срещу определението за допускане на обезпечение на бъдещ иск от
04.11.2021г., постановено по т.д. № 163/2021г..
Мотив да стори това първоинстанционния съд е намерил, като е
съобразил отразеното на разписката, удостоверяваща връчването на
съобщението на ЧСИ за наложения запор върху банкови сметки на ответника,
че призовкаря е посетил адреса на управление на дружеството, вписан в
регистъра и след като е констатирал, че на същия адрес „няма индикация на
тази фирма; няма офис, няма табела“ е върнал съобщението в цялост с
отбелязване за връчване при условията на чл. 50, ал.2 ГПК. Съдът е приел, че
констатацията на връчителя обосновава приложението на чл. 50, ал.2 ГПК,
както и че за последния не е съществувало задължение да връчва книжа на
лицето, охрана на сградата, тъй като същия не е адресат на съобщението, нито
са налице предпоставките за приложение на чл. 50, ал.4 ГПК. Като е посочил,
че твърденията на дружеството за липса на промяна в адреса на управление,
вписан в търговския регистър са неустановени, но и неубедителни, предвид
лисата на посочен етаж или номер, на който да се намира офиса на
дружеството съдът е приел, че съобщението за наложената обезпечителна
мярка е връчено редовно на 24.11.2021г. или най – късно на 07.01.2022г.,
когато законния представител на дружеството жалбоподател е имал достъп до
делото и се е запознал с материалите по същото и до подаване на частната
жалба на 04.02.2022г. срока за обжалване е бил отдавна изтекъл, поради което
и е върнал същата.
Съгласно чл. 396, ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на
иска подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, който за
молителя тече от връчването му, а за ответника от деня, в който му е връчено
2
съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от
службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал.1, т.3 ГПК.
Посоченото изключва адекватността на извода, направен от първостепенния
съд, че срока за обжалване на определението за допускане на обезпечението
тече от 07.01.2022г., когато на законния представител на ответното дружество
е осигурен „физически“ достъп до делото. Всъщност разпоредбата на чл. 396,
ал.1 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес, а именно
служебното, съгласно което съдът връчва на страните препис от актовете,
които подлежат на самостоятелно обжалване – чл.8, ал.2 ГПК. Затова и от
значение за началото на срока е факта на връчване на съобщението до
ответника за наложената обезпечителна мярка, в конкретния случай запор
върху банкови сметки на същото. Коментираното съобщение, изпратено от
ЧСИ П.Н. по образуваното изп.д. № 20219110400753 от 22.11.2021г. въз
основа на издадената обезпечителна заповед, е върнато в цялост с отбелязване
връчителя, че на адреса - с. Т., К. ** № 41 „Д.Б.“ ЕООД „…няма индикация
за тази фирма. Няма офис, няма табела“ и затова е „връчено по реда на чл. 50,
ал.2 ГПК“.
Приложението на законовата фикция на чл. 50, ал.2 ГПК изисква когато
връчителя посещава адреса на търговското дружество да установи има ли
фирмена табела или наименование на юридическото лице и при липса на
такива да положи усилия като събере сведения познат ли е на този адрес
търговеца или фирмата му, пребивавали ли са негови представители или
служители на същия адрес и при възможност кога, които обстоятелства
следва да бъдат удостоверени в разписката към съобщението, освен
констатациите за липса на офис, табела или „индикации за тази фирма“. В
конкретният случай връчителят се е задоволил единствено да посочи, че няма
индикации за тази фирма, няма офис и няма табела на фирмата, без да събере
сведения за това дали дружеството действително пребивава на посочения
адрес или в случай, че е сторил това, не го е отразил. Всъщност в разписката
липсва въобще отбелязване за това, че дружеството е напуснало адреса, а
отразеното обосновава приложението на чл. 50, ал.4 ГПК.
Изложеното до тук налага да се приеме, че връчването по реда на чл. 50,
ал.2 ГПК е опорочено и като такова нередовно, поради което и срокът за
обжалване на определение не е изтекъл, тъй като изобщо не е започнал да
тече. Като е достигнал до различен правен извод решаващия
първоинстанционен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде отменен, а делото върнато за администриране на постъпилата
въззивна частна жалба с вх. № 779 от 04.02.22г..
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 70 от 07.02.2022г., постановено по ч.т.д. №
3
20215200900163/2021г. на ОС Пазарджик, с което е върната частна жалба на
„Д.Б.“ ЕООД срещу определение от 04.11.2021г. за допускане на обезпечение
на бъдещ иск.
ВРЪЩА делото за администриране на въззивна частна жалба с вх. № 779
от 04.02.22г..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4