РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000307 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260088/18.01.2021 г., по т.д. № 1391/2020 г., на СГС,ТО, VI-12
състав е обявена неплатежоспособността на „Грийнплант София“ ООД с начална дата
31.12.2018 г.; по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност;
назначен е временен синдик и е насрочено първо събрание на кредиторите. Решението е
отбелязано в Търговския регистър на 18.01.2021 г. с вписване 20210118153352.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Грийнплант София“ ООД
което твърди, че е постановено в противоречие със закона, при нарушение на процесуални
правила и е необосновано като моли то да бъде отменено и въззивният съд да отхвърли
молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно приел, че
сделката, от която молителя извежда качеството си на кредитор има търговски характер.
Съдът се позовал на оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, съгласно която при
съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
Сделката не била търговска, защото не била свързана със стопанската дейност на
„Грийнплант София“ ООД. В първото по делото заседание била поставена допълнителна
задача към съдебно-икономическата експертиза, която да установи дали средствата от заема
са ползвани за дейността на търговеца или с друго предназначение. Съдът не допуснал
направеното искане и не извърши служебно проверка относно предназначението на заема и
използването му във връзка с дейността на търговеца. Съдът служебно следвало да
предприеме действия по установяване на характера на сделката, което следвало от
разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Твърденията на жалбопходателя, че заемът не е
1
търговска сделка и не е свързан с упражняваното занятие на ответника, не били опровергани
от молителя и не били ангажирани доказателства, че сделката е търговска за ответника.
Приетата съдебно-счетоводна експертиза не установила сумата на заема да е ползвана за
дейността на ответника. Твърденията на жалбоподателя са, че сумата е използвана за да се
уредят задължения към съдружниците, несвързани с търговската дейност.
Съдът неправилно приел, че по отношение на длъжника е налице състояние на
неплатежоспособност. От събраните по делото доказателства и експертизата се
установявало, че дружеството разполага с достатъчно имущество, за да покрие
задълженията си. Установено било, че общият размер на собствения капитал на дружеството
е 251 000 лева и че стойността на активите на дружеството е достатъчна, за да покрие
всички негови задължения. Паричните вземания на дружеството са в размер на 894 000 лв., а
коефициентът на ефективност на приходите е 28,22, което значело, че приходите са 28 пъти
повече от разходите
Състоянието на неплатежоспособност се определяло с оглед на цялостното
икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на конкретно извършено или
неизвършено плащане, нито само с оглед на коефициентите на ликвидност. Коефициентите
на финансова автономност/задлъжнялост били помощни и не сочели на наличие на
състояние на неплатежоспособност на търговеца, а били индиция за евентуално настъпване
на това състояние в бъдеще. Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в
изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, било недостатъчно за
преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение била и реализируемостта
на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от
доказателствата наличие на данни за несъбираеми и / или спорни вземания, в съответствие с
въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 от ТЗ засилено служебно начало в производството по
несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 от ТЗ, съдът дължал комплексна преценка на
спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за
ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо
състояние на длъжника. Като се е позовал на коефициентите за обща и бърза ликвидност,
без да изследва реализируемостта и вероятната събираемост на вземанията като основен
компонент на актива, съдът бил процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Решението на съда било в противоречие с чл.631 ТЗ. От заключението на
приетата експертиза се установявало, че собственият капитал, така и имуществото на
дружеството е достатъчно, за да покрие задълженията си без опасност за интересите на
кредиторите.
Въззиваемият „М. енд Партнърс“ ООД оспорва въззивната жалба и моли
въззивния съд да я остави без уважение. Поддържа, че процесният договор за заем е
сключен между търговци и съобразно чл.286, ал.3 от ТЗ представлявал търговска сделка
като оборимата законова презумпция поставя доказателствената тежест относно този факт
на ответника. Счита, че по отношение факта за какво са използвани заетите средства е
настъпила процесуална преклузия. В първоинстанционното производство била допусната
експертиза, която изследвала тези въпроси и не била оспорена като не било поискано
изслушването на повторна или допълненителна. Търговският характер на сделката се
изследвал към нейното сключване и било неотносимо за какво са използвани
предоставените в заем средства. Дори да се приемело, че сделката не е търговска, по делото
било установено, че освен задълженията към молителя, ответникът имал задължения и към
други лица.
Въззиваемият поддържа, че по делото е установена неплатежоспособността на
ответника. Коефициентът на ефективност на разходите, установен от вещото лице към
31.08.2020 г. бил 28.2222, което означавало, че приходите превишават разходите.
2
Същевременно било установено, че дружеството длъжник не е извършвало дейност поради
което няма нови разходи за закупуване на материали, суровини, заплащане на услуги и др. и
именно липсата на разходи обосновало този коефициент. Приетата по делото експертиза,
установила наличие на краткосрочни задължениs в размер 643 х.лв. Били изчислени
коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и показателите за
финансова автономност и ефективност на приходи и разходи. Вещото лице посочило, че
ответникът няма средства за посрещане на разходи и не извършва дейност, от която могат да
постъпят приходи. Всички данни, установени от експертизата сочели, че дружеството е
неплатежоспособно и свръхзадължено. Във въззивната жалба били посочени съдебни
решения, които били неотносими към процесния случай.
Въззиваемият счита, че затрудненията на длъжника не са временни, а трайни.
Същите продължавали 2 години и предвид данните от експертизата не можело да се очаква
подобрение на имущественото състояние.
Въззивният съд като осъди представените по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното дело е образувано по молба на „М. енд Партнърс“ ООД
срещу „Грийнплант София“ ООД с правно основани чл.625 от ТЗ, с която е поискано да
бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника, на основание
чл.607а ал.1 вр. чл. 608 от ТЗ, поради настъпила неплатежоспособност /съобразно уточнение
в съдебно заседание на 02.10.2020 г./. Молителят твърди, че по силата на договор за заем от
18.04.2019 г. Като заемодател предоставил на заемателя „Грийнплант София“ ООД сумата
75 000 евро чрез банков превод, извършен в деня на договора по посочената в договора
банкова сметка на ответника. Сумата следвало да бъде върната от заемополучателя в
тримесечен срок от датата на подписване на договора /чл.4, aл.1/. Уговорена била
възнаградитена лихва в размер на 1.74% от размера на предоставената в заем сума /чл.3,
ал.2/). Ответникът не върнал сумата в договорения срок като съгласно клаузите на договора,
в този случай договорът се продължавал автоматично за нов период от 1 месец, считано от
падежа /чл.7, ал.1/. С договора било уговорено, че за периода след продължаване на срока на
договора ответникът дължи лихва за всеки започнал месец в размер на 0,58% от заемната
сума /чл. 7, ал. 2/. В този случай било договорено право на заемодателя да прекрати договора
с едномесечно предизвестие, което да се счита за покана към ответника - заемател да върне
получената сума изцяло, ведно с дължимите лихви в срока на предизвестието /чл. 8/.
С едномесечно предизвестие, изпратено на 19.03.2020 г. до „Грийнплант
София“ ООД молителят го уведомил, че прекратява договора и го поканил да върне
получената сума изцяло ведно с дължимите лихви в посочения срок. Предизвестието било
изпратено и по електронен път на адреса електронната поща на дружеството-длъжник, на
който електронен адрес се е водила цялата търговска кореспонденция между страните
относно сделката.
С това предизвестие договорът за заем бил прекратен и възникнало вземане на
„М. енд Партнърс“ ООД за сумата по заема и уговорената лихва. Към 19.04.2020 г.
Длъжникът не бил изпълнил задължението си и от следващия ден - 20.04.2020 г. Изпаднал в
забава. Молителят твърди, че ответникът има задължение към него общ размер на 81 847.50
евро, от които: 75 000 непогасена главница - предоставена в заем сума по договора за
кредит; 1 305 евро възнаградителна лихва за периода от 18.04.2019 г. до 18.07.2019 г. на
основание чл.3, ал.2 от договора за кредит; 3 480 евро възнаградителна лихва за периода от
18.07.2019 г. до 19.03.2020 г. на основание чл.7, ал.2 от договора за паричен заем; 2 062.50
евро законна лихва върху дължимата главница за периода от 20.04.2020 г. до 27.07.2020 г.
Твърди, че ответникът не е в състояние да изпълни своите изискуеми парични
3
задължения, поради което е в състояние на неплатежоспособност.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва изложените фактически обстоятелства.
Счита, че вземането на молителя не попада в приложното поле на чл.608 ТЗ, тъй като
договорът не е търговски, а сумата се явява дадена на отпаднало основание, предвид
развалянето му. Оспорва и наличието на останалите материално-правни предпоставки,
пораждащи състоянието на неплатежоспособност, евентуално на свръхзадълженост.
По делото са обявени за ненуждаещи се от доказване наличието на договор за
заем, неговото прекратяване и липсата на плащане от страна на ответника. Допълнително
следва да се посочи, че самият договор е представен по делото, както и доказателства за
превеждането на сумата по сметката на ответника.
Представен е договор за прехвърляне на част от дял срещу възнаграждение,
сключен в Скопие на 21.08.2020 г. между „Грийнплант София“ ООД и Т. Н. М., в който е
декларирано, че „Грийнплант София“ ООД е съдружник в „Еуромедикус“ ДОО, Македония
като притежава 36% от учредителния капитал.
След направена служебна справка в Търговския регистър по партидата на
ответника се установява, че е обявявен единствено ГФО на „Грийнплант София“ ООД за
отчетната 2018 г на 30.07.2020 г. За 2019 г. „Грийнплант София“ ООД е декларирало, че не е
извършвало дейност с изрична декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и
като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице З.Д.
съгласно Балансите на „Грийнплант София“ ООД към 31.08.2020 г., към 31.12.2019 г. и към
31.12.2018 г., през целия анализиран период към 31.08.2020 г, към 31.12.2019 г и към
31.12.2018 г, основен дял в структурата на активите на фирмата са имали дългосрочните
финансови активи, както следва: към 31.08.2020 г в размер на 894 х.лв. представляващи
83.6 % от общите активи; към 31.12.2019 г в размер на 891 х.лв. представляващи 83.0 % от
общите активи; към 31.12.2018 г в размер на 881 х.лв. представляващи 98.8 % от общите
активи. Основен дял в структурата на пасивите фирма „Грийнплант София ООД, касаещи
дългосрочни и краткосрочни задължения, през анализирания период към 31.08.2020 г, към
31.12.2019 г и към 31.12.2018 г., са имали краткосрочните задължения, както следва: към
31.08.2020 г в размер на 643 х.лв. представляващи 60.1 % от общите пасиви; към 31.12.2019
г в размер на 897 х.лв. представляващи 83.5 % от общите пасиви; към 31.12.2018 г в размер
на 890 х.лв. представляващи 99.8 % от общите пасиви.
Вещото лице е изчислило показателите за ликвидност и автономност на
„Грийнплант София“ ООД. Ликвидността е показател за способността на фирмата да
извършва своите текущи плащания към кредиторите си. За норматив на общата ликвидност
се приема коефициент 1.00. Към 31.08.2020 г коефициента на обща ликвидност възлиза на
0.0000 Към 31.12.2019 г коефициента на обща ликвидност възлиза на 0.0089 Към 31.12.2018
г коефициента на обща ликвидност възлиза на 0.0124. Коефициентите на бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност имат идентични стойности.
Екпертизата е определила финансовата автономност като показател за
финансовото състояние на фирмата - нейната способност да посреща дългосрочните си
задължения. Посочила е, че собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум
4
една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг
период от време. За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0.33.
Към 31.08.2020 г коефициента на финансова автономност на дружеството е 0.3068. Към
31.12.2019 г коефициента на финансова автономност на дружеството е 0.0019. Към
31.12.2018 г коефициента на финансова автономност на дружеството е 0.0022.
Коефициентът на задлъжнялост е обратно пропорционален на коефициента на автономност.
Експертизата е изчислила съотношението между имуществото на дружеството и
паричните му задължения за всяка година от посочения период. Съгласно Балансите на
„Грийнплант София“ ООД към 31.08.2020 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., общата
балансова стойност на притежаваните активи от „Грийнплант София“ ООД към 31.08.2020
г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., са били достатъчни за покриване на всички негови
задълженията - текущи и не текущи пасиви. Съгласно Балансите на фирма „Грийнплант
София“ ООД към 31.08.2020 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., общата балансова
стойност на наличните краткотрайни активи на дружеството „Грийнплант София“ ООД към
31.08.2020 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., не са били достатъчни за покриване на
неговите текущи задълженията.
При направения финансово-икономически анализ за периода към 31.08.2020 г.,
към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г. вещото лице сочи като важен финансов индикатор за
фирмата е отрицателният нетен оборотен капитал в размер на 14 х.лв. Той е налице, тъй
като краткотрайните активи през анализирания период са по-малко от краткосрочните
задължения на дружеството. Това е посочено като симптом за недобро финансово здраве. В
конкретния случай липсата на нетен оборотен капитал предполага недоверие от страна на
кредиторите.
Вещото лице е констатирало, че вземанията на молителя в настоящия процес
„М. енд Партнърс“ ООД от „Грийнплант София“ ООД по Договор за паричен заем,
съгласно който са били преведени 75 000 евро на „Грийнплант София“ ООД са отразени
по сметка 1512 „Получени краткосрочни заеми във валута”. В счетоводните регистри на
дружеството по сметка 652 „Финансови разходи за бъдещи периоди” е отредена начислена
сума за лихви, за които не е предоставена на вещото лице разшифровка.
Съгласно Балансите на фирма „Грийнплант София“ ООД към 31.08.2020 г.,
към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., основен дял в структурата на активите фирма
„Грийнплант София“ ООД през целия анализиран период са имали дълготрайните активи,
както следва: към 31.08.2020 г. в размер на 894 х.лв. представляващи 83.6 % от общите
активи към 31.12. 2019 г. в размер на 891 х.лв. представляващи 83.0 % от общите активи към
31.12.2018 г. в размер на 881 х.лв. представляващи 98.8 % от общите активи в т.ч.
преобладаващи са били дългосрочните финансови активи, а именно: към 31.08.2020 г. в
размер на 894 х.лв. представляващи 83.6 % от общите активи към 31.12. 2019 г. в размер на
891 х.лв. представляващи 83.0 % от общите активи към 31.12.2018 г. в размер на 881 х.лв.
представляващи 98.8 % от общите активи. Към 31.08.2020 г, към 31.12.2019 г и към
31.12.2018 г, дружеството не е отчело наличие на ДМА. Дружеството не е отчело наличие
краткотрайни материални запаси. Към 31.08.2020 г., дружеството не е отчело наличие на
парични средства на каса или по разплащателна сметка.
Експертизата сочи коефициентът на ефективност на разходите като отношение
между приходите и разходите на дружеството. Той е по-голям от едно, когато приходите
надвишават разходите, и обратно - по-малък от едно когато разходите надвишават
приходите. Коефициентът на ефективност на разходите към 31.08.2020 г е 28,2222 което
означава, че приходите превишават разходите с 28 пъти. Коефициентът на ефективност на
приходите е обратнопропорционален на коефициента на ефективност на разходите и
представлява съотношение между разходите и приходите. Той е по- голям от едно когато
разходите надвишават приходите, и обратно - по-малък от едно когато приходите
5
надвишават разходите. Към 31.08.2020 г. стойността му е 0,0354. Поради липса на отчетени
приходи и разходи от дейността на „Грийнплант София“ ООД към 31.12.2019 г. и към
31.12.2018 г. коефициент на ефективност на разходите и приходите не се изчислява. Към
31.12.2018 г. поради липса на отчетени приходи, а само на разходи, то и коефициента на
ефективност на разходите е с нулева стойност, а Коефициент на ефективност на приходите
не се изчислява.
„Грийнплант София“ ООД за изследвания период не е отчело наличие както на
ДМА, така и на краткотрайни материални запаси. Съгласно Балансите на „Грийнплант
София“ ООД към 31.08.2020 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., дружеството
притежава вземания от Македонско дружество Еуромедикус ДООЕЛ и задължения към
молителя в процеса „М. енд Партнърс“ ООД, „Еуроплант“ ООД и Т. Н. М..
Във въззивната инстанция е изслушана допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена и като компетентно изготвена съдът възприема.
Съгласно заключението, по двустранно подписан на 18.04.2019 г. Договор за
паричен заем между „М. енд Партнърс“ ООД, в качеството си на заемодател се е задължило
да предаде в собственост на „Грийнплант София“ ООД като заемател сума в размер 75 000
евро чрез банков превод по сметка в Уникредит Булбанк АД по банкова сметка на
„Грийнплант София“ ООД IBAN *** , която сума е наредена на 18.04.2019 г. по сметка IB
AN *** в евро със записано основание Договор за заем от 18.04.2019 г. Получената сума в
размер на 75 000 евро с левова равностойност 146 687.25 лв. е била счетоводно отразена в
регистрите на „Грийнплант София“ ООД като приход по банковата валутна сметка на
дружеството и по кредита на с/ка 1512 „Получени краткосрочни заеми във валута“,
аналитичната партида на „М. енд Партнърс“ ООД като задължение към заемодателя.
На 18.04.2019 г. по банковата сметка на „Грийнплант София“ ООД IBAN *** в
евро освен наредените от „М. енд Партнърс“ ООД 75 000 евро с левова равностойност
146 687.25 лв., е постъпила и сумата в размер на 25 000 евро с левова ранностойност
48 895.75 лв., наредена от „Еуроплант” ООД или общо от двамата заемодатели получената
сума е в размер на 100 000 евро с левова равностойност 195 583 лв.
На 22.04.2019 г, с платежно нареждане, сумата в размер на 100 000 евро е била
наредена по сметка 7000 *** с титуляр Т. Н. М. със записано основание „връщане на заем“.
С тази сума в размер на левовата равностойност на 100 000 евро - 195 583 лв. е намалено
задължението на „Грийнплант София“ ООД към Т. Н. М. отразено по с/ка 1512 „Получени
краткосрочни заеми във валута“, аналитичната партида на Т. Н. М..
Съгласно Балансите на „Грийнплант София“ ООД към 31.08.2020 г., към
31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г., основен дял в структурата на активите на фирма
„Грийнплант София“ ООД през целия анализиран период към 31.08.2020 г., към 31.12.2019
г. и към 31.12.2018 г., са имали дълготрайните активи. Към 31.08.2020 г. общият размер на
активите на дружеството възлиза на 1 069 х.лв. в т.ч. 1./ Дълготрайни активи 894 х.лв.:
акции, дялове в смесени предприятия 3 х.лв /Еуромедикус ДООЕЛ - 3 520.49 лв./; вземания
над 1 год. 891 х.лв. /Еуромедикус ДООЕЛ - 890 531.95 лв./; 2./ Текущи (краткотрайни
активи) : парични средства няма; Разходи за бъдещи периоди – 175 х.лв.
Вещото лице констатирало, че вземанията на молителя в настоящия процес
„М. енд Партнърс“ ООД от „Грийнплант София" ООД по Договор за паричен заем,
съгласно който са били преведени 75 000 евро на „Грийнплант София“ ООД са отразени
по с/ка 1512 „Получени краткосрочни заеми във валута”. В счетоводните регистри на
дружеството по с/ка 652 „Финансови разходи за бъдещи периоди” е отразена начислена сума
за лихви в размер на 175 х.лв. Съгласно Балансът на фирма „Грийнплант София“ ООД към
6
31.08.2020 г, към 31.12.2019 г и към 31.12.2018 г, дружеството не е отчело наличие на ДМА;
дружеството не е отчело наличие краткотрайни материални запаси.; към 31.08.2020 г,
дружеството не е отчело наличие на парични средства на каса или по разплащателна сметка;
дружеството притежава вземания от Македонско дружество „Еуромедикус” ДООЕЛ и
задължения към молителя в процеса „М. енд Партнърс“ ООД, „Еуроплант" ООД и Т. Н. М..
Съгласно предоставеното извлечение от с/ка 522 „Краткосрочни вземания и
заеми” в периода от 02.04.2018 г до 27.07.2020 г, счетоводно отразеното вземане при
дружеството „Грийнплант София“ ООД за предоставен на македонското дружество
„Еуромедикус“ ДООЕЛ - чуждестранно юридическо лице, регистрирано съгласно
законодателството в Република Северна Македония с номер на регистрация № 27265310,
със седалище в гр. Скопие заем в размер 890 531.95 лв. с левова равностойност 455 321.76
евро.
Съгласно тримесечни отчети за финансовите кредити между местните и
чуждестранни лица в размер над 500 000 лв., предоставяни на БНБ във форма СПБ-4 за
периода от 02.04.2018 г до 27.07.2020 г, общият размер на обявените суми, предоставени от
„Грийнплант София“ ООД на дружество „Еуромедикус“ ДООЕЛ възлиза на 455 000 евро
като разликата от 321.76 евро (455 321,76 евро — 455 000,00 евро = 321,76 евро)
представлява заплатените такси към банката във връзка с нареденият превод, осчетоводени
като вземане от македонското дружество.
В периода от 02.04.2018 г. до 27.07.2020 г., съгласно счетоводните отразявания
не са констатирани предоставени заеми от „Грийнплант София" ООД на други дружества
извън дружество „Еуромедикус“ ДООЕЛ, регистрирано съгласно законодателството в
Република Северна Македония с номер на регистрация №27265310, със седалище в гр.
Скопие.
В периода от 02.04.2018 г. до 27.07.2020 г., съгласно счетоводните отразявания
по с/ка 1512 „Получени краткосрочни заеми във валута”, общият размер на получените
заеми от „Грийнплант София“ ООД от трети лица, дължими от дружеството към
заемодателите към 27.07.2020 г. възлизат на 896 937.11 лв. или 458 596.66 евро.
Съгласно Отчет за приходи и разходи на дружеството „Грийнплант София“
ООД за периода от 01.01.2018 г до 31.12.2018 г, същото не е отчело никакви приходи;
същото е отчело разходи, отразени в „Разходи за лихви и други финансови разходи“ в
размер на 3 х.лв.
Съгласно оборотната ведомост за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по
с/ка 629 „Други финансови разходи“ е отразена сумата в размер на 3 307.31 лв.,
представляващи осчетоводени такси, удържани от обслужващата банка.
Съгласно оборотната ведомост за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. са
отразени приходи по с/ка 7241 „Валутни разлики от вземания и задължения“ в размер на
287.80 лв., представляващи начислени от обслужващата банка лихви.
Съгласно Отчет за приходи и разходи на дружеството „Грийнплант София“
ООД за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., същото не е отчело никакви приходи;
същото не е отчело никакви разходи.
Съгласно оборотната ведомост за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. по
с/ка 629 „Други финансови разходи“ е отразена сумата в размер на 37.90 лв.,
представляващи осчетоводени такси, удържани от обслужващата банка.
Съгласно предоставената оборотна ведомост за периода от 01.01.2020 г. до
27.07.2020 г. Отразените разходи са в размер на 9 311.05 лв. по с/ка 602 „Разходи за външни
услуги“ сумата 9 240 лв., представляваща адвокатски хонорар с дата 06.04.2020 г.; по с/ка
7
629 „Други финансови разходи“ е отразена сумата в размер на 71.05 лв, представляващи
осчетоводени такси, удържани от обслужващата банка. Приходи от дейността към
27.07.2020 г. не са отразени.
В периода от 02.04.2018 г. до 27.07.2020 г., общият размер на вземането на
„Грийнплант София“ ООД от дружество „Еуромедикус“ ДООЕЛ, представляващо
предоставените от „Грийнплант София“ ООД на дружество „Еуромедикус“ ДООЕЛ заеми
отразени по с/ка 522 „Краткосрочни вземания и заеми” възлиза на 890 531.95 лв.
Не е констатирано „Грийнплант София“ ООД да е предоставяло заеми на
трети лица извън „Еуромедикус“ ДООЕЛ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице
всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до
компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от
ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на
чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му
съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията
на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
По делото от представените доказателства е установено и не се спори, че
между молителят „М. енд Партнърс“ ООД и „Грийнплант София“ ООД е сключен договор
за заем, по силата на който молителят е предоставил на ответника сумата 75 000 лв. в заем
при условията на подписания между страните договор като е уговорена и възнаградителна
лихва. Няма спор между страните, че договорът за заем е прекратен, както и че ответникът
не е върнал предоставената му в заем сума след отправената от молителя покана. Съдебно-
икономическата експертиза е констатирала, че сумата по заема е осчетоводена в
счетоводството на ответника.
Ответникът оспорва търговския характер на правоотношението. Договорът за
заем не е абсолютна сделка, по чл.1, ал.1 ТЗ, но от своя страна сключването му от страните,
в качеството им на търговци, обосновава приложение на презумпцията на чл.286, ал.З ТЗ,
оборването на която изисква установяване, че договорът не е свързан с търговската дейност
на заемополучателя. Ответникът е направил възражение относно търговския характер на
сделката с аргумента, че за него договорът не бил търговски, което следвало от
приложението на средствата, взети в заем. Същият обаче не е посочил какво е било
приложението на тези средства и не е ангажирал своевременно доказателства, които да
оборят законовата презумпция на чл.286, ал.2 от ТЗ. Съгласно мотивите по т.1 от ТР
№1/2017 гр. София, 03.12.2018 г. срещу подадената молба длъжникът може да вземе
становище, да направи възражения и да поиска събиране на доказателства както преди
провеждане на първото съдебно заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-
късно от приключването му. След приключването на това заседание правото за възражения
и доказателства се преклудира. Преклузията в производството по несъстоятелност настъпва
8
единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства, касаещи
активната легитимация по молбата, което означава, че преклузията настъпва и по
отношение на твърденията и доказателствата за търговския характер на сделката, от която
молителя извежда вземането си към ответника.
Дори да се приеме, че тъй като ответникът е възразил своевременно, че
сделката не е търговска по отношение на молителя, съдът по силата на чл.621а, ал.1, т.2 от
ТЗ има задължение да събира доказателства, въззивният съд намира, че по делото не е
установен нетърговският характер на процесния договор за заем. Спрямо молителя
презумпцията на чл.286, ал.1 от ТЗ действа и сделката е търговска до установяване на
противното. Правилата за търговските сделки се прилагат и за двете страни, вкл. и когато
само за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. /така в Решение
№ 159 от 28.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2256/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е. М.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК/. По отношение на „М. енд Партнърс“ ООД сделката
е търговска, което обуславя и нейния търговски характер.
Въззивният съд не счита възражението за липса на търговски характер на
сделката основателно и по следните съображения:
Действително, една от предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност по чл. 625 ТЗ, е задължението към молителя да произтича от търговска
сделка, за което правно релевантни са качеството на длъжника като търговец и търговският
характер на сделката, от която произтича вземането. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
Договорът за заем не е в кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски сделки, поради
което сделката следва да се определи като търговска, съобразно въведеният от законодателя
в чл. 286, ал. 1 ТЗ субективен критерий да е извършена от търговец при осъществяване на
дейността му по занятие.
Договорът за паричен заем е договор, с който заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Сключен от
търговски дружества, този договор представлява способ за кредитиране на търговско
дружество - типичната и непосредствена правна цел /каузата на договора/ при договора за
заем е да се получи определена парична сума. Правната теория не отъждествява каузата с
мотива за сключване на сделката, който може да бъде различен, включително и както се
твърди в случая – финансиране на трето /различно от страните по процесния договор за
заем/ лице. Заемът като договор, в това число и сключения между ищеца и ответника, по
своята природа и дефиниция съдържа в себе си каузата да се получи определената /и
предоставена/ сума пари. Договорът за заем има кауза получаването на парични средства и
представлява способ за кредитиране на ответника. Осигуряването на парични средства е
необходимо и непосредствено свързано с търговската дейност на ответника и
упражняваното занятие. Разходването на сумата, получена по договора за заем, чрез
предоставянето й в заем на друго търговско дружество представлява последваща процесния
договор сделка, която си има собствено основание и цел, които нямат отношение към тези
на процесния договор за заем.
От експертизата, изслушана във въззивното производство, е установено, че
процесният заем е послужил за погасяване на част от задължение за връщане на заем,
получен от друг кредитор на ответното дружество. Заетите пари, видно от установеното от
съдебно-счетоводната експертиза, са били предоставяни от „Грийнплант София“ ООД в
заем на „Еуромедикус“ ДООЕЛ, в което ответникът е бил съдружник. Финансирането на
дружество, в което ответникът е съдружник е дейност непосредствено свързана с дейноста
на ответника като търговец. Погасяването на задължение за връщане на средства, с които е
финансирана дейността на търговско дружество има също непосредствено отношение към
тази търговска дейност.
9
Търговското дружество по смисъла на Търговския закон е обединяване на две
или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Търговските
дружества са юридически лица. Търговското дружество е двузначен термин, който има
значение на: 1. Договор между лица, които обединяват усилията и/или средства за
осъществяване на определена търговска дейност. Преследва се определена стопанска, а не
идеална цел.
2. Самата правно-организационна форма за извършване на определена търговска дейност.
Центъра и на двете значения е стопанската дейност /извършването на търговски сделки/.
Сделки, които са извън тази цел са изключение за търговските дружества. Предметът на
дейност на „Грийнплант София“ ООД, публикуван по партидата на дружеството в
търговския регистър, е: Вътрешна и външна търговия с всякакъв вид стоки; покупка,
производство и търговия с промишлени стоки, стоки за бита, хранителни и селскостопански
стоки; транспортна и спедиторска дейност в страната и в чужбина; складови сделки;
хотелиерство, ресторантьорство; рекламни и информационни услуги; сделки с
интелектуална собственост, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона.
При толкова широко дефиниран предмет на дейност на ответния търговец, настоящият
съдебен състав намира, че чрез сключването на договор за заем и получаването на парични
средства може да се финансира всяка незабранена от закона дейност и същата при липса на
доказателства в противния смисъл би се явила дейност в предмета на упражняваното
занятие. Финансирането на дружество, в което ответникът е съдружник и изпълнението за
задължението за връщане на осигурените средства под формата на заем е дейност, която
има пряко отношение и е свързана с търговската дейност на ответника.
Вещото лице в своето заключение е установило, че ответникът няма и не е
имал към 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 31.08.2021 г. друго занятие освен да набира парични
средства чрез заеми от „М. енд Партнърс“ ООД, „Еуроплант“ ООД и Т. Н. М., които от своя
страна е предоставяло в заем на регистрираното в Република Северна Македония търговско
дружество „Еуромедикус“ ДООЕЛ. Съгласно Баланса на „Грийнплант София“ ООД към
31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 31.08.2021 г. единственото, което притежава това дружество са
вземания от регистрираното в Република Северна Македония търговско дружество
„Еуромедикус“ ДООЕЛ и задължения към молителя „М. енд Партнърс“ ООД, „Еуроплант“
ООД и Т. Н. М.. Към 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 31.08.2021 г. дружеството не е отчело
наличие както на ДМА, така и на краткотрайни материални запаси. Следоветелно
търговската дейност на длъжника е била насочена към осигуряване и снабдяване с парични
средства на дружество, в което е бил съдружник /инвестиции в дружеството „Еуромедикус“
ДООЕЛ/. Експертизата не е констатирала „Грийнплант София“ ООД да е предоставял заеми
на трети лица извън Еуромедикус“ ДООЕЛ. Съдът намира че процесната сделка и от тази
гледна точка се явява сделка, свързана с упражняваната от ответника търговска дейност.
По изложените съображения, съдът намира, че въззивникът - ответник не е
опровергал презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ.
По тази причина съдът приема, че „М. енд Партнърс“ ООД е кредитор с
изискуемо и ликвидно вземане по търговска сделка към момента на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, поради което е легитимиран да подаде
молба за обявяване в несъстоятелност на ответника.
При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът
изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения
10
по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.2006 г.- и частни държавни вземания. В разпоредбите на
чл.608 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ са предвидени хипотези, при които се презюмира настъпила
неплатежоспособност и които служат за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
По делото е установено, че ответникът е спрял плащанията си към молителя,
както и че не извършва търговска дейност. В процесния случай не са налице факти, които да
дадат основание на съда да презюмира неплатежоспособността на ответника, но посочените
факти са косвени доказателства, че е възможно състоянието на неплатежоспособност.
За да се установи състоянието на неплатежоспособност в този случай следва
да бъде извършен анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на
длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си.
При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели. При тяхното
изследване съдът изхожда от следното:
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
/плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо
се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж
до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по
вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота
са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг
вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи
задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани
според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато
при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че
от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси.
При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните
паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-
ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при
осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия
оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент,
ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен
спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да
посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните
11
запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при
реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в
парични средства.
На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза,
незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като %
от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната
основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза,
незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните
вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия
размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси
/материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна
или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на
предприятието.
На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване
на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност,
отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения.
Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на
вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1",
тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
Коефициентът на обща ликвидност на ответника за изследвания период е много под
единица – клонящ към 0 за периода 2018 и 2019 г. и 0 към 2020 г.
Коефициентите за финансовата автономност за целия изследван период са
под 0.33, което означава, че дружеството не е способно да посреща дълготрайните си
задължения, тъй като за това е необходимо собственият капитал на дружеството следвало да
бъде минимум 1/3 от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за
дълъг период от време. Тези стойности на коефициентите на финансова автономност сочат
на декапитализиран собствен капитал. Към това следва да се отчете и обстоятелството че
през периода е налице отрицателен нетен оборотен капитал – симптом на недобро
финансово; липсата на приходи от обичайната дейност и нулевия финансов резултат, както
и че коефициентите на ответника на рентабилност са нулеви и отрицателни, което показва
липса на потенциал на ответника да генерира и реализира доходи.
Предвид тези данни съдът намира, че ответникът е в състояние на
неплатежоспособност и по отношение на него следва да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде
определена 31.12.2018 г., към която дата икономическите и финансови показатели на
ответника сочат на лошо финансово състояние, съгласно изслушаната експертиза.
Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на собствения към
привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да
посрещне дългосрочните си задължения.
Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за
състоянието на предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно. Дългият срок, в който
е продължило това състояние сочи на необратимост на процеса.
12
Относно направените разноски:
При този изход на делото отговорността за разноските, направени от страните
следва да бъде възложена в тежест на въззивника – ответник и същият следва да бъде
осъден да заплати на кредитора „М. енд Партнърс“ ООД направените в производството
разноски.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на платеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела за несъстоятелност възнаграждението се изчислява на базата на стойността на
предявените вземания по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лв.
Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс
2 % за горницата над 100 000 лв.. Следователно минималният размер на адвокатското
възнаграждение по делото е 4731.52 лв. при цена на вземанията на молителя 81 847.50 евро.
Съдът с оглед така установения минимален размер, намира, че платеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Въззивникът следва да бъде осъди да заплати на въззиваемия направените от
него разноски в проицводството в размер на 5400 лв. за адвокатско възнаграждение и
депозит за експертиза, и по представен списък.
Воден от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260088/18.01.2021 г., по т.д. № 1391/2020 г., на
СГС,ТО, VI-12 състав като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА „Грийнплант София“ ООД да заплати на „М. енд Партнърс“ ООД
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 5400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13