№ 229
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно
търговско дело № 20215001000858 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
За жалбоподателя ИГН. АЛБ. АВР. чрез законен представител АЛБ. М.
АВР. се явява адв. Ц. с пълномощно по делото от по-рано.
За ответника Д.О.з. АД не се явява представител, уведомени от минало
съдебно заседание.
Вещите лица М.П. и Д.В. налице.
Вещите лица П.П. и Св. Сп. не се явяват, надлежно призовани.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
От вещото лице д-р Св. Сп. е постъпила на 21.03.2022 г. писмена молба,
с която уведомява съда, че вещото лице инж. П. е заболял от Ковид, поради
което не могат двете вещи лица да изготвят комплексната експертиза. Молят
да им се даде възможност да представят заключение, за което делото да бъде
отложено.
От ответника Д."О.з." ЕАД на 25.03.2022 г. е постъпила писмена молба,
1
с която уведомява съда, че пълномощникът адв. М.М. не може да се яви днес,
поради служебна ангажираност в друго населено място. Моли да се даде ход
на делото, да се изслуша заключението на вещите лица П. и В.. Заявено е, че
няма въпроси към експертите, да се приеме заключението, както и се иска да
се даде възможност да се изготви заключение и от комплексната експертиза.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на заключението на вещите лица М.П.
и Д.В..
Сне се самоличността на вещите лица и се напомни наказателната
отговорност по чл. 291 от НК.
М. П. П. – на 59 г., българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство.
В.Л. П.: Известна ми е наказателната отговорност. Поддържам
заключението.
Д. Н. В. - на 39 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без
родство.
В.Л. В.: Известна ми е наказателната отговорност. Поддържам
заключението.
На въпроса за какъв период от време са продължили състоянията на
остра стресова реакция и посттравматичното разстройство, както и дали
посттравматичното стресово разстройство е диагноза, отговарям по следния
начин: по отношение на това, което каза адвокатката, че е диагноза, в тази
връзка аз ще започна, тъй като ние съотнасяме състоянието на детето И. в тази
травма към общоприетите състояния по техните критерии, съотносими към
възрастта. Детето И. е имало остра стресова реакция, която не е конкретно
представена от свидетелите като такава, но имаме основание да приемем, че
това е времето, когато той е възприел, според детските си възможности,
обстановката в лечебното заведение, където е бил настанен, с тази непозната
за него среда и с ограниченостите, които е изтърпявал към онзи момент. Това
са били неговите първи възприятия и това ние считаме, че се явява остра
стресова реакция по причина, че детето И. няма възприятие за самото събитие
и съответно интервал от време, макар и кратък, в който да осмисля. Острата
стресова реакция е свързана точно с нежелани, неблагоприятни изненадващи
събития и това се явява за детето И..
2
Острата стресова реакция е едно много краткотрайно състояние, което е
свързано с много фактори и в случая става въпрос за болнично заведение и за
това, че детето е имало време, в което е възприело, че практически не е
застрашено. То е възприело, че е в болнична обстановка, но самото осмисляне
на тази нежелана реалност се явява острата стресова реакция. Тя е
кратковременна. След нея ние приемаме, че детето е преминало през
категорията на посттравматичното разстройство, но то е преминало с
възприятията на малолетното дете, за които г-жа психолога би обяснила по-
подробно, а не както при възрастните хора. Посттравматичното разстройство
касае един по-късен етап, който считаме, че при детето И. е продължил в
рамките на организираното физическо възстановяване, това, което майката
посочва за рехабилитационен период, колкото време е провеждан, защото
тогава той е имал известни неудобства и тогава е бил обективизиран като
състояние, което изисква и се очаква да има динамика, като стремежът е бил
динамиката да бъде в благоприятна посока. По отношение на неговата
адаптация ние считаме, че там няма значими нарушения по причина, че
отново според капацитета на възрастта си детето не е препятствало процесите
на възстановяване. То не е било в състояние или не е имало поведенчески
особености, които да компрометират медицинските процедури, които са
прилагани спрямо него.
Не сме коментирали дали детето И. е бил в кома. Острата стресова
реакция, както обясних, ние считаме, че това е първото възприятие на
нежеланата ситуация и то е изключително кратковременно. Ние не
коментираме количественото нарушение на съзнанието.
В.Л.В.: На въпроса дали в резултат на ПТП-то, непосредствено след него
при И. е имало момент на забавяне на интелектуалното развитие и ако да, за
какъв период от време, отговарям, че нямаме данни вследствие на процесното
ПТП при И. да има забавяне на интелектуалното функциониране в онази част
на органични нарушения на интелектуалното функциониране. Нямаме
обективни данни за неговото състояние преди ПТП-то, както и
непосредствено след него. Към настоящия момент се наблюдава един слабо
изразен интелектуален ресурс, който няма психо-патологични маркери, като
причините за това биха могли да бъдат много и са изброени. Ако допуснем
хипотеза, че вследствие на ПТП-то той е имал степен на изразеност
3
органично заболяване, което влошава неговото интелектуално
функциониране, в този кратък интервал от време, в рамките на 2-3 години, не
би могло да се очаква той да компенсира този интелектуален дефицит.
На въпроса може ли да се каже дали тази промяна, която сме
констатирали по отношение на тази краткосрочна памет донякъде се дължи на
черепно-мозъчната травма или не, отговарям, че това, което се посочва като
цитирана извадка е свързано със стандартизирана клинична методика от
инструмент, който оценява интелектуалното функциониране на децата в тази
възраст. Тази методика изследва интелектуалното функциониране в няколко
различни области.Тук са посочени най-високите и най-ниските резултати.
Това, което адвокатката цитира за прилики, кодиране, търсене на знаци,
памет и цифри отразява дефицит в тази слухова преработка. Слуховата
преработка е едно нарушение, което се идентифицира с т.нар. минимална
мозъчна дисфункция. Не бихме могли отново да дадем категоричен отговор
дали това е състояние, дължащо се на ПТП-то или е вследствие на т.нар.
вторична когнитивна преработка. Има много деца, които не са преживели
подобен инцидент, но имат подобно разстройство. Спецификите на това
разстройство се отличават с това, че детето има добро или относително добро
интелектуално функциониране, но има проблем, поради някаква причина,
тази причина може да е физиологична на първо място, може да е причина на
средата, може да е вторична когнитивна задръжка, т.е. слабите стимули на
средата да доведат до това изоставане в тази слухова преработка, но не може
да се изведе извод, че категорично това е вследствие на ПТП-то. Обичайно
това разстройство се диагностицира след 8-мата година, когато детето влезе в
учебна среда, тъй като значимо се проявява в неговото затруднение да
заучава нова информация, да изписва, да чете, да смята, но това в никакъв
случай обаче не означава, че то не може да бъде научено.
На въпроса може ли да се каже дали нарушенията, посочени в
амбулаторните листове на стр.7 и стр.8 от заключението са в причинно-
следствена връзка с ПТП-то и ако да, кога са отшумели отговарям, че
цитираните от адвоката амбулаторни листове касаят екипните оценки на
детето в периода 2019 г., в което подробно е описано едно психологично
изследване, което отбелязва, че интелектуалните способности на детето през
този период са били в норма, в ниската норма, без патологични особености.
4
Следва да се отбележи, че детското развитие е един изключително динамичен
процес и преди 3 години е имало налични проблеми, които до голяма степен
са съответни към сегашната реалност, но не бихме могли обаче да
пренебрегнем специфичните особености на средата, която повлиява и
кратковременната памет и начин, по който детето учи и развива своите
умения. Към онзи момент това е регистрирано от колегите в системата и то не
се различава качествено от това, което ние установяваме понастоящем.
Безспорно приемаме, че част от описаната тогава симптоматика е
вследствие и на ПТП-то, но както виждате подробно в психиатричния
преглед от 14.08. е описан статуса, в който се обяснява какво е тогавашното
физическо състояние на детето. Физическото състояние при всички хора,
камо ли при деца, се отразява пряко върху емоционалното състояние. Детето
в този период, а и в сегашния, няма все още достатъчно емоционален и
социален опит, с който да преработи стресогенни житейски
събития.
В.Л.П.: На въпроса дали непосредствено след ПТП-то може да се
говори за дементен синдром при И., отговарям, че деменцията е диагноза и
това е необратим процес. Деменцията е изключително неблагоприятен
дементен синдром, необратим и обикновено прогресиращ. При детето И.
нямаме основания да говорим за дементен синдром, защото ние като експерти
в момента сме в най-благоприятното положение, когато имаме възможността
да взаимстваме впечатления от наблюдението на колегите върху детето И. в
динамика, както единичните амбулаторни прегледи, така и експертните
оценки, защото ми се струва, че д-р С.-И. е както терапевт, така и експерт, ако
не греша. Всъщност ние имаме достъп до цялата медицинска документация,
като по отношение на неврологичните прегледи сме изключително коректни
да ползваме и анализираме това, което касае нашата сфера.
На въпроса може ли да се каже дали при И. след ПТП-то е било налице
забавяне на когнитивните умения и ако да, за какъв период от време са били,
като под когнитивни умения се има предвид тези по отношение на
познавателната му способност и знания, отговарям, че те са регистрирани
тогава и както госпожата психолог обясни те могат да имат различен
произход. Но пак да се върнем на това за диагностиката, че при детето И.
няма органична база, на която да се правят изводи за тежки последици, които
5
да представляват психиатрична симптоматика или психологична
дезадаптация. Да не забравяме, че дори и в решението на ТЕЛК, което се
явява експертна лекарска комисия, оценките не са толкова крайно
категорични и те са променени в динамика в рамките на една година.
На въпроса дали приемаме, че в резултат на ПТП-то при И. е бил налице
дефицит на когнитивните умения и ако да за какъв период от време отново
бихме повторили, че няма физически увреждания, усложненията на които да
са категорични в тази посока. Също така госпожа психолога обясни, че тези
смущения, които в хода на времето са регистрирани, които са набелязани, те
са в степен и изразеност, която не може еднозначно да се свърже с това.
На въпроса може ли черепно-мозъчната травма при И. да даде
отражения на когнитивните функции отговарям, че зависи какви са
органичните поражения на мозъка, с които ние не се занимаваме, но те са
факт и са последица за психиатричните и психологични особености.
В.Л. В.: Ако може само нещо да допълня. В момента нашата задача е да
направим една момента снимка на психиатричното и психологично състояние
и развитие на детето. Констатираните дефицити понастоящем не бихме могли
с категоричност да свържем с ПТП-то.
На въпроса дали И. е преработил травмата от ПТП-то към настоящия
момент или му е необходимо още време, искам да попитам къде сме
посочили, че той има психотравма? Посочили сме, че има проблем със
слуховата преработка.
В.Л. П.: Отново на същия въпрос, дали И. е преработил травмата от
ПТП-то, искам да уточня, че ние сме отбелязали, че детето И. към времето на
експертизата няма психично разстройство, което да е усложнение на
случилото се или тежка житейска адаптация, съотносима към неговата
възрастова зрелост, която отново да е свързана с тази психотравма, като
отново сме с уговорката, че преживяването на събитието от детето е по начин,
който е съотносим към неговата възраст. Няма състояние, защото ние
извършихме изследване на детето И. и задачата ни беше ако има психично
разстройство или психологични особености, актуални, да ги отбележим.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси.
Съдът
6
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещите лица П. и В..
В.Л. П.: Представили сме справки-декларации и моля да определите
възнаграждение, съобразно посоченото в тях, което да ни бъде изплатено от
съда.
Съдът, въз основа на представените справки-декларации
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ на всяко от вещите лица Д. Н. В. и М. П. П.
възнаграждение в размер на 548.50 лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от бюджетните средства на съда, за
което на двете вещи лица се издадоха два РКО за посочените суми.
Освободиха се вещите лица.
Адв. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, да се приеме експертното
заключение. Оспорвам същото в частта, в която вещите лица са приели, че
към настоящия момент при детето И. не се наблюдава остатъчна хемипареза
след извъртане и провличане на левия крак, както вещите лица са поставили
под съмнение претърпяната посттравматична епилепсия или както е посочено
в експертното заключение симптомна епилепсия. Моля съда да има предвид,
че вещите лица не притежават съответните медицински знания за това да
дават заключение по отношение физическото състояние на И., тъй като не са
невролози. Моля да се даде възможност на вещите лица по допуснатата
комплексна САТЕ да изготвят своето експертно становище за следващото
съдебно заседание.
Съдът намира, че делото следва да бъде отложено за изготвяне и
представяне на заключение по комплексната експертиза от вещите лица П. и
С., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещите лица П. и С. да изготвят и
представят заключение за следващото съдебно заседание.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 25.05.2022 г. от 14.15 часа, за която
дата да се призоват вещите лица П. и С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
7
Заседанието се закри в 14.18 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8