Решение по дело №255/2021 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 15.11.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският администратИ.ен съд, в публичното заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Б.а

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от администратИ.ния съдия М. Стергиовска КАНД № 255 по описа за 2021г. на АдминистратИ.ен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за администратИ.ните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от АдминистратИ.но-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на И.А.Л.,***, депозирана чрез адвокат Б. Б. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 141/13.08.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 504/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия „К“ № 4461839 на ОДМВР - Шумен, с който на И.А.Л., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено администратИ.но наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в протИ.оречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в ЕФ е допусната непрецизност при индИ.идуализиране на правното основание за ангажиране на отговорността му, доколкото не става ясно по коя от изброените в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП хипотези поведението се явява повторно, което от своя страна препятства в съществена степен надлежното упражняване на правото на защита на водача. Като допълнителен аргумент за отмяна на наложената глоба се изтъква обстоятелството, че неправилно е било отчетено и превишението на максимално допустимата скорост. По тези съображения касаторът обектИ.ира претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него ЕФ. В съдебно заседание И.Л., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. 

Ответната страна, ОД на МВР - Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която поддържа становище за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 22.01.2021г. в 19.40 часа, с автоматизирано техническо средство - радарен скоростомер тип „ARН СAМ S1“, било заснето движението на товарен автомобил марка „Порше Кайен с дизел" с ****************, който се движел по път I-2 км. 109+750 /р-н. за с. Белокопитово/ посока на движение към гр. Шумен със скорост от 101 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 60 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 101 км/ч.

Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – радарен скоростомер тип „ARН СAМ S1“ по път I-2 км. 109+750 /р-н. за с. Белокопитово/ посока на движение към гр. Шумен. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4461839, в който като нарушител било вписано името на ползвателя на автомобила, жалбоподателя И.Л., на който било предоставено за ползване МПС от представителя на „НЕС“ – М.П.М.. В описателната част на фиша било вписано движение с установена скорост от 101 км/ч – превишаване с 41 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя Л. на 25.02.2021г., като същият не се е възползвал от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод за безспорната доказаност от обектИ.на и субектИ.на страна на описаното във фиша нарушение, като обектИ.ирал и становище, че при издаването му са спазени специфичните изисквания на ЗДвП, и фишът притежава всички реквизити, въведени с чл. 189, ал. 4 от закона. В тази връзка, съдебният състав констатирал, че отговорността на водача е ангажирана в условията на „повторност“, която се извежда от факта, че с ЕФ сер. К, № 2988680 Л. е санкциониран за аналогично нарушение, при което този ЕФ е влязъл в законна сила на 04.06.20020г. Воден от тези съображения, районният съд потвърдил обжалвания пред него ЕФ, издаден на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална актИ.ност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотИ.ирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. В съответствие със събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, въззИ.ният съд е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин. Като е управлявал МПС със скорост от 101 км/ч, при отчетен толеранс от 3 км/ч от техническото средство, надвишаваща с 41 км/ч действащото ограничение на скоростта, жалбоподателят е реализирал състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 във вр. с  чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Нарушението е извършено повторно, след като водачът е наказан с ЕФ серия К № ЕФ № 2988680, влязъл в сила 04.06.20020г., за което правилно е администратИ.но наказан със съответното по вид и абсолютно по размер администратИ.но наказание. Нарушението е установено с техническо средство тип „ARH CAM S1“, което е преминало първоначална и последваща проверка, съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от представените по делото доказателства, със срок на валидност до 24.02.2020г. 07.09.2027г., поради което не може да се приеме твърдението на касатора, че погрешно е била определена скоростта на движение, съответно приспаднатият толеранс, в частност, че превишението възлиза на 40 км/ч. По делото е представен протокол по чл. 10 от Наредба № 8690-538 от 25.01.2021г., удостоверяващ използването на мобилното автоматизирано техническо средство, като към него е приложена и снимка на разположението му.

Следва да се отбележи също, че касационният състав намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е било нарушено правото му на защита с оглед допуснато опущение при изготвянето на ЕФ. Съобразно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш, в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съобразявайки това изискване на ЗДвП, касационният състав намира, че в случая е налице описание на нарушението - от фактическа и правна страна и е посочен размера на глобата, определен по реда на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не предвижда включване на допълнително описание на нарушението, респ. на формално изброяване на нормите, касаещи определяне размера на наложената санкция. От събраните по делото доказателства, в т. ч. и от приложената от страна на АНО справка за нарушител, безспорно се установява, че водачът Л. е бил санкциониран с влязъл в сила ЕФ, за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и наложено му наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и в случая са налице законовите основания за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В контекста на изложеното, не може да се сподели твърдението му за наличие на съществен порок, ограничаващ правото му на защита, с непосочването на конкретната хипотеза от чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, към която да препрати АНО – пределно ясно в ЕФ са описани белезите на вмененото на водача нарушение, включително и установеното превишение на максимално допустимата за движение скорост извън населено място, при което за водача не е съществувала неяснота за това каква простъпка му се вменява, съответно по какъв ред бИ.а санкциониран. Именно при отчитане на конкретно установеното превишение и при съобразяване на правилото на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е определен и двойният размер на наложената с фиша глоба. До аналогичен краен извод е достигнал и районният съд.

В обобщение на изложеното, съдът счита, че нарушението се явява доказано по безспорен начин, електронният фиш, предмет на разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, правната квалификация съответства на извършеното нарушение и правилно е приложена санкционната норма. Това налага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предявената претенция от страна ответната страна, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Шумен възнаграждение за юрисконсулт, изчислено на основание чл. 65, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, в минимален размер от 80 лева и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, Шуменският администратИ.ен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/13.08.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 504/2021г. по описа на съда.

ОСЪЖДА И.А.Л.,*** да заплати на Областна Дирекция на МВР - град Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                   2..........................

 

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.11.2021 г.