РЕШЕНИЕ
№ 946
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110131932 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л. К. Б.., Р. И. Б., Л. И. Б., Р. Л. К., В.
Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М., Р. Р. М., Н. Л. М. и Б. Л. Т., с която срещу [община] са предявени
субективно активно съединени частични осъдителни претенции с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД.
Ищците извеждат субективно предявените си съдебни права при твърдения, че са
законни наследници на И. П. Ш., бивш жител на [населено място], починал 11.12.1947 г. и
общо всички притежават 6/49 ид.ч. от оставеното от него наследство, разпределени, както
следва: по 1/49 ид.ч. за Л. К. Б.., Р. Л. К., Н. Л. М. и Б. Л. Т.; по 1/98 ид.ч. за Р. И. Б. и Л. И.
Б.; по 1/196 ид.ч. за В. Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М. и Р. Р. М.. Сочат, че наред с тях общият им
наследодател оставил още 18 законни наследника, които общо притежават останалите 6/7
ид.ч. от неговото наследство. Твърдят, че общият им наследодател е придобил правото на
собственост върху нива в землището на бившето село [населено място], местност "Т.", с
площ 3 дка. с крепостен акт № [номер] от 30.04.1910 г. С нотариален акт за продажна на
недвижим имот № [номер], дело № [номер] от 05.11.1911 г.,И. Ш. закупува съседна на
първата нива с площ 854.10 кв.м. в същото землище и местност и така се образувал общ
имот с площ 3845.10 кв.м., състоящ се от двата съседни имота, придобити и описани в двата
акта. Този общ имот навеждат да е одържавен с акт № [номер] от 13.01.1953 г. по Закона за
национализация на частни индустриални минни предприятия /ЗНЧИМП/ като част от
дълготрайните материални активи, обслужващи площ на Т. фабрика "Р.". Навеждат, че със
заповед № [номер] от 10.07.1993 г. на кмета на [община] е била възстановена собствеността
върху част от одържавения имот на наследниците на Ш. до размера от 1420 кв.м., а с влязло
в сила решение постановеното гр. дело № 405 от 1998 г. на САС по отношение на [община]
е установено, че на наследниците му билп признато, че възстановени собственици на още
2412 кв.м. от нивата в землището на с. [населено място], имот планоснимачен № [номер] по
1
кадастралния план от 1974 г. за [местност], 5-та част, като [община] е била осъдена да
предаде владението върху посочения имот. Твърдят по действащия регулационен план на
[населено място] възстановеният имот да представлява поземлен имот планоснимачен №
[номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [местност] целият с площ 3873 кв.м., от
който са били възстановени 3832 кв.м. Посочват, че съсобствения им имот попада в
границите на съществуващия [парк] на [населено място], предвид което ищците са били
информирани, че статутът на имота следва да се запази като част от парка. Допълват, че
поискали от [община] да отчужди възстановения имот и да го замени с друг равностоен
имот или да заплаща наем, тъй като ползва процесния имот, като реализира значителни
приходи от търговска дейност, като отдава под наем на трети лица площи за увеселителни
съоръжения, закусвални, кафенета и други търговски обекти. С оглед обстоятелството, че до
момента [община] не е предприела действия по отчуждаването на възстановения имот и
замяната му с друг подходящ, както и не е заплащала наем за процесния недвижим имот
твърдят да съществува за тях правен интерес да поискат връщането на суми, с които
ответникът се е обогатил за периода от 08.03.2017 г. до датата на предявяване на исковата
молба на 08.01.2021 г. или общо за 46 месеца. Претендират заплащане на обезщетение в
размер на по 8 360 лева за Л. К. Б.., Р. Л. К., Н. Л. М. и Б. Л. Т., предявени като частични от
тaкива в пълен размер от по 16 700 лева; по 4 175 лева за Р. И. Б. и Л. И. Б., предявени като
частични от такива в пълни размери от по 8 350 лева; по 2 087,50 лева за В. Д. М., Д. Р. М.,
Р. Р. М. и Р. Р. М., предявени като частични от такива в общи размери от по 4 175 лева.
Претендират законна лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане и сторените по делото разноски. Правят доказателствени искания и
представят писмени документи. Сочат, че между страните са се развили производства за
присъждане на обезщетение в предходни периоди.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва приложение да намира разпоредбата на чл.59, ал.1
ЗЗД. Оспорва твърденията да е засегнал интереси на ищците и непавомерно да се е
обогатила за сметка на тяхното обедняване. Сочи, че е неоснователно и необосновано
твърдението на ищците, че са лишени от възможността по вина на [община] да използват
гражданските плодове от собствения им процесен имот, а именно месечен наем. Твърди да е
спазил материалния закон и изпълнението на установените в съответните разпоредби
процедури и действията на общината не могат да бъдат счетени за неправомерни, а още по-
малко да представляват основание за обезщетение на основание, че не удовлетворяват
искането на ищците за връщане на собствеността им. Твърди невключването на процесния
имот в годишната програмата за придобиване, управление и разпореждане с общинска
собственост на [община] не може да бъде третирано като неправомерно. Неоснователно
намира твърдението, че ищците са предлагали на [община] да отчужди имота, като не били
представени документи, които да свидетелстват за това обстоятелство. Оспорва да извършва
търговска дейност върху собствения на ищците имот и да получава доходи от същата.
Намира претендираните обезщетения за прекомерно завишени. Навежда възражение за
изтекъл давностен срок, погасяващ правото на принудително изпълнение на вземането.
Изразява становище по доказателствените искания на ищците.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приетия като писмено доказателство по делото крепостен акт за
придобит недвижим имот № [номер] по дело № [номер] от 30.04.1910 г. на Г. П., I нотариус
при Софийски окръжен съд, че И. П. придобил правото на собственост върху нива в
землището на [населено място], [местност], с площ от 3 дка. въз основа на покупко –
продажба от Г. С.. Доказва се от препис от нотариален акт за продажна на недвижим имот
№ [номер], дело № [номер]/05.11.1911 г., че И. П. закупил от Г. С. и нива с площ 854.10
2
кв.м., находяща се в землището на [населено място], [местност]. Установява се, че от една
страна закупената втора нива граничела с такава също собственост на И. П.. Въз основа на
удостоверение за наследници изх.№3041/03.11.2020 г. се установява, че на 11.12.1947 г.
настъпила смъртта на И. П. Ш., сред чийто наследници по закон са ищците в настоящото.
Страните не спорят и от анализа на доказателствената съвкупност по делото се установява
идентичност между посочения в гореописаните крепостен и нотариален акт купувач на
двете ниви и наследодателя на ищците.
Въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства и заключението
на приетата по делото Съдебна техническа експертиза (СТЕ) по делото се установява, че
двете ниви са одържавени през 1953 г. по реда на ЗНЧИМП и за тях е съставен Акт за
държавна собственост № [номер]/13.01.1953г. на IV район. Имотът е възстановен на
наследниците на И. П. Ш. до пълния си размер от 3 832 кв.м. (общо за двете ниви), както
следва: със заповед № [номер]/10.07.1993 г. на кмета на [населено място] на основание чл.2
ЗВСВОНИ е възстановена собствеността върху имот с площ 1420 кв.м., [местност] и е
разпредено частично отписване от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА
[район] и с решение от 27.11.1998г. по гр.д.№ 405/1998 г. на Софийски апелативен съд, с
което на основание чл.108 ЗС [община] – [район] е осъдена да предаде владението върху
останалите 2412 кв.м. от имота на наследниците на И. Ш., а въз основа на съдебното
решение е издадена заповед № [номер]/01.12.1999 г. на областния управител на [населено
място]. СТЕ доказва, че двете ниви заедно формират имот, който на основание заповед №
[номер]/06.03.2011 г. на кмета на [община] – [район] е попълнен в кадастралната основа с
пл.№[номер], к.л. 545 от кв.[номер] по плана на [местност]. Заключението на приетата по
делото СТЕ установява, че имот с пл.№[номер] е идентичен с възстановения със заповед №
[номер]/10.07.1993 г. на кмета на [населено място] и с решение от 27.11.1998г. по гр.д.№
405/1998 г. на Софийски апелативен съд. Същият попада в УПИ [номер]-за парк, кв.[номер],
който попада в територията на реализирания [парк], а по КККР на [община] – [район] ,
одобрени със заповед № [номер]/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК
съставлява поземлен имот с идентификатор [номер] и площ от 3 877 кв.м.
Въз основа на СТЕ и допълнение към същата се установява, че общият размер на наема
за периода 08.03.2017 г. - 08.01.2021 г. възлиза на сумата от 391 656 лева, а общата сума
съгласно идеалните части на ищците е в размер на 47 957.94 лева.
Заключението на СТЕ съдът възприема като обективно и компетентно изготвено.
Обемът на правата на ищците от наследствената маса на И. П. Ш. не е спорен в
производството.
С молба от 19.02.2004 г. И. П. И., наследник на Ш., поискал от кмета на [община] –
[район] да бъде информиран какви дейности могат да се извършват върху възстановения
имот съобразно статута му. В отговор от 25.03.2004 г. би уведомен, че районната
администрация не разполага с парковоустройствения план на [местност] и е необходимо да
се отправи запитване към ДАГ-[община]. Такова запитване същият отправил на 31.03.2004
г. и с писмо от 02.06.2004 г. бил уведомен, че върху имота е реализиран част от парка, върху
него попада кръстовище на две главни алеи и е взето решение за възстановяване на частите
източно от главната алея при условията на становището на ДАГ за запазване
предназначението на имота и допустимо изграждане на обекти, съвместими с основната
функция след конкретни градоустройствени проучвания, доказващи тяхната
целесъобразност и устройствена функция, предстояло внасяне на проект в С. общински
съвет за избор на проектантски колектив и вземане на решение за бъдещото устройство на
територията съобразно предложенията на проекта.
С писмо от 27.06.2007 г. до кмета на [община] и председателя на С. общински съвет
наследниците на Ш. предложили замяна на имота с друг равностоен имот в рамките на
[населено място]. С писмо от 27.05.2010 г. до същите адресати наследниците на Ш.
3
предоставили тримесечен срок за замяна на имота, изкупуването му или сключване на
договор за наем, а в противен случай заявили готовност да заградят имота и да влязат във
владение. Кметът на [община] – [район] изразил становище за изкупуване на имота, но
имотът не бил включен в Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска
собственост на [община] за 2010 г. и 2011 г.
Не е спорно и се установява, че с влязло в законна сила на 18.07.2020 г. решение №
50129/25.02.2019 г. по гр.д. № 13958/2017 г. по описа на СРС, 51-ви състав [община] е
осъдена да заплати обезщетение на ищците в настоящото производство, Л. В. М. и Л. В. М.
обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 01.11.2013 г. -
07.03.2017 г.
При тази установеност на фактите се налагат следните правни изводи:
В периода 08.03.2017 г. - 08.01.2021 г. ищците са били съсобственици на имот с пл.
№[номер] от кв.[номер] по плана на [населено място], [местност], а по КККР на [община] –
[район], одобрени със заповед № [номер]/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК
-поземлен имот с идентификатор [номер], с площ от 3 877 кв.м., придобит въз основа на
наследствено правоприемство и реституция по реда на чл.2 ЗВСВОНИ при квоти по 1/49
ид.ч. за Л. К. Б.., Р. Л. К., Н. Л. М. и Б. Л. Т.; по 1/98 ид.ч. за Р. И. Б. и Л. И. Б.; по 1/196 ид.ч.
за В. Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М. и Р. Р. М..
Собственият на ищците имот попада в УПИ [номер]-за парк, кв.[номер], който
съставлява територията на реализирания [парк], стопанисван от ответника. Последният е
ползвал имота без да е установено основание за това, доколкото не се твърди и доказва
имотът да е бил закупен, заменен за друг равностоен или нает, въпреки отправени двукратно
предложения от ищците. С влязло в законна сила решение от 27.11.1998г. по гр.д.№
405/1998 г. на Софийски апелативен съд на основание чл.108 ЗС ответникът е осъдена да
предаде владението върху част от този имот с площ от 2412 кв.м. Предназначението на
парка за обществени цел не променя този извод, тъй като собственият на ищците имот
представлява частна собственост. По отношение на възстановяване на част от площта на
имота по реда на чл.2 ЗВСВОНИ със заповед № [номер]/10.07.1993 г. на кмета на [населено
място] не следва служебно да се извършва косвен съдебен контрол.
През целия исков период ищците са били лишени от ползване на съсобствения им имот
съобразно обема на правата си, поради статута на територията, в която попада същия.
Възраженията на ответника за отсъствието на обогатяване, доколкото в имота не са
поставени преместваеми обекти с търговско предназначение и не е било предвидено
поставяне на такива през целия заявен период е неотносимо, доколкото релевантно за
отговорността по чл.59 ЗЗД е ползване на имота от ответника без правно основание и
лишаване от правото на ползване на собственик, без да е необходимо владеещият
несобственик да е реализирал доходи или да е спестил разходи от това ползване. Въпреки
това следва да се посочи, че обогатяване може да бъде открито в спестяване на разходи за
придобиване или наемане на имота / Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС,
131/27.10.2009 г. по т.д. № 268/2009 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 255/29.06.2010 г. на ВКС,
по гр. д. № 5342/2008 г. ІІІ г.о./.
Предвид твърденията за обогатяване на ответника за сметка на ищците - обогатяване от
т.нар. непрестационен тип, при който обогатяването е посредством действия на обогатилия
се, които представляват вмешателство/ посегателство в чужда правна сфера/ и при липса на
друг иск за защита на правата твърденията се квалифицират по чл.59, ал.1 ЗЗД. Съставът
включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличието на връзка между
обогатяването и обедняването (която не е причнинна и произтича от общи факти, които са
ги причинили) и отсъствие на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. Наличието на тези предпоставки се установяват в
производството. По отношение на възражението за неприложимост на този субсидиарен иск
4
с оглед разпоредбата на чл.62, ал.5 ЗУТ следва да се съобрази произнасяне по настоящия
казус с определение № 25/31.05.2021 г. по адм.д.№28/2021 г. на смесен петчленен състав на
ВКС и ВАС. В случая фактическите твърдения, на които ищците основават предявените си
съдебни права са свързани с неоснователно обогатяване на ответника за тяхна сметка и
неоснователното им лишаване от възможността да ползват имота, а не до претенция за
обезщетение за вреди за конкретни бездействия на общинската администрация свързани с
отчуждаване на имота.
Твърденията на ответника, че ищците претендират пропуснати ползи, както и че
липсва законова възможност частно лице да отдава за търговско ползване част от площта на
изграден обществен парк, съответно се изключвало обедняването за ищците, са ирелевантни,
доколкото безспорно е установено, че собствеността върху съответните имоти принадлежи
на ищците. От статута на територията, в която се намира имота не следва извода, че същият
следва да се ползва безвъзмездно от общината.
При съобразяване на площта на възстановения на ищците имот и обема на правата на
същите се налага извода, че предявените частични претенции са основателни,до посочения в
допълнението към СТЕ размер.
Възражението на ответника за изтекъл давностен срок, погасил правото на
принудително изпълнение на вземането е неоснователно. Приложение намира петгодишен
давностен срок, чието начало е денят, следващ този, за който се претендира обезщетението
за неоснователно обогатяване (с оглед т.7 от Постановление на Пленума на ВС № 1/1979 г.)
и този срок не е изтекъл към дата на депозиране на исковата молба.
На ищците се следват сторените в производството разноски съобразно уважената част
пот исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищците са реализирали разноски в размер на
10 454 лева, от които 8 000 лева адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 07.01.2021 г., служещ като разписка за
получаване на сумата в брой. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е основателно,
доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това с оглед
броя на предявените искове, правото на всеки от ищците на разноски за възнаграждение на
един адвокат и цената на всеки един от частично предявените субективно активно
съединените искове и разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2 и т.3 и ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намалява
възнаграждението до сбора на минималния размер от 5 492,90 лева. На ищците се следват
разноски в размер на общо 7 607,12 лева.
На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер по чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски в размер на 4,28
лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [община], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица],
по искове с правно основание чл.59 ЗЗД , да заплати сумата от общо 47 957,94 лева,
предявени като частични от искове в размер на 100 200 лева, представляваща обезщетение
за ползване на поземлен имот планоснимачен № [номер], кв. [номер] по плана на [населено
място], [местност], за площ от 3832 кв.м. за периода 08.03.2017г. - 08.01.2021г., която сума
се дължи на всеки от ищците, съобразно притежаваната от тях квота в собствеността, както
следва:
на Л. К. Б.., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк] , [жилищен адрес] и със
5
съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от сумата от 7992,99 лева, частична
претенция от такава в пълен размер от 16 700 лева, ведно със законната лихва от 08.01.2021
г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над
сумата от 7992,99 лева до предявения частичен размер от 8350 лева;
на Р. И. Б., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и със
съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от сумата от 3996,49 лева, частична
претенция от такава в пълен размер от 8 350 лева, ведно със законната лихва от 08.01.2021 г.
до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над сумата
от 3996,49 лева до предявения частичен размер от 4 175 лева;
на Л. И. Б., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и със
съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от сумата от 3996,49 лева, частична
претенция от такава в пълен размер от 8 350 лева, ведно със законната лихва от 08.01.2021 г.
до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над сумата
от 3996,49 лева до предявения частичен размер от 4 175 лева;
на Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] и
със съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от сумата от 7992,99 лева,
частична претенция от такава в пълен размер от 16 700 лева, ведно със законната лихва от
08.01.2021 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за
разликата над сумата от 7992,99 лева до предявения частичен размер от 8350 лева;
на В. Д. М., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес]
и със съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от сумата от 1 998,25 лева,
частична претенция от такава в пълен размер от 4 175 лева, ведно със законната лихва от
08.01.2021 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за
разликата над сумата от 1 998,25 лева до предявения частичен размер от 2 087,50 лева;
на Д. Р. М., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] и
със съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от сумата от 1 998,25 лева,
частична претенция от такава в пълен размер от 4 175 лева, ведно със законната лихва от
08.01.2021 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за
разликата над сумата от 1 998,25 лева до предявения частичен размер от 2 087,50 лева;
на Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] и
със съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от сумата от 1 998,25 лева,
частична претенция от такава в пълен размер от 4 175 лева, ведно със законната лихва от
08.01.2021 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за
разликата над сумата от 1 998,25 лева до предявения частичен размер от 2 087,50 лева;
на Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] и
със съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от сумата от 1 998,25 лева,
частична претенция от такава в пълен размер от 4 175 лева, ведно със законната лихва от
08.01.2021 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за
разликата над сумата от 1 998,25 лева до предявения частичен размер от 2 087,50 лева;
на Н. Л. М., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и със
съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от сумата от 7992,99 лева, частична
претенция от такава в пълен размер от 16 700 лева, ведно със законната лихва от 08.01.2021
г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за разликата над
сумата от 7992,99 лева до предявения частичен размер от 8350 лева;
на Б. Л. Т., ЕГН ********** и адрес в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес]
и със съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от сумата от 7992,99 лева,
частична претенция от такава в пълен размер от 16 700 лева, ведно със законната лихва от
08.01.2021 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ частичната претенция за
разликата над сумата от 7992,99 лева до предявения частичен размер от 8350 лева.
6
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, [община], със седалище и адрес на управление
в [населено място], [улица], да заплати на Л. К. Б..,ЕГН **********, с адрес [населено
място], [жк] , [жилищен адрес], Р. И. Б., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк],
[жилищен адрес], Л. И. Б., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен
адрес], Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес],
В. Д. М., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], Д. Р.
М., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], Р. Р. М., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], Р. Р. М., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], Н. Л. М., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и Б. Л. Т., ЕГН ********** и
адрес в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], всички със съдебен адрес
[населено място], [улица], [адрес], сторените в производството разноски за тази съдебна
инстанция в размер на 7 607,12 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Л. К. Б..,ЕГН **********, с адрес [населено
място], [жк] , [жилищен адрес], Р. И. Б., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк],
[жилищен адрес], Л. И. Б., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен
адрес], Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес],
В. Д. М., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], Д. Р.
М., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], Р. Р. М., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], Р. Р. М., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], Н. Л. М., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и Б. Л. Т., ЕГН ********** и
адрес в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес], всички със съдебен адрес
[населено място], [улица], [адрес], да заплатят на [община], със седалище и адрес на
управление в [населено място], [улица], сторените в производство разноски в размер на 4,28
лева.
Присъдените на ищците суми могат да бъдат заплатени по банков сметки, както следва:
Л. К. Б.. – IBAN:[банкова сметка]; Р. Л. К. – IBAN:[банкова сметка], Н. Л. М. – [банкова
сметка]; Б. Л. Т. – IBAN:[банкова сметка]; Р. И. Б. – IBAN: [банкова сметка]; Л. И. Б.-IBAN:
[банкова сметка]; В. Д. М. – IBAN:[банкова сметка]; Д. Р. М.- IBAN:[банкова сметка]; Р. Р.
М. – IBAN:[банкова сметка] и Р. Р. М. – IBAN:[банкова сметка].
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7