Р Е Ш Е Н И Е
469
гр. Пазарджик, 05.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на единадесети ноември……....…….….…………………
през две хиляди и деветнадесета година........................
в състав:
Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА
Членове: МАРИАНА
ДИМИТРОВА ЕЛИ КАМЕНОВА
при секретаря Г.
Младенова........…......…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова..…..….в. гр. дело № 721 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 108/15.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1068/2018 г. Панагюрският районен съд е отхвърлил иска на А.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Уеб Финанс Холдинг“ АД ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Тодор Александров“ № 141, ет. 9, с който се иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 4618.45 лв. - главница, 2297.05 лв. - законна лихва за периода от 09.02.2009 г. до 16.01.2018 г. и 620.47 лв. – такса по Тарифа към ЗЧСИ, предмет на изп. дело 633/2011 г. по описа на ЧСИ Тодор Луков.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от А.Д.П. чрез
адв. Р.И. от АК-Бургас, със съдебен адрес ***, в която са изложени оплаквания
за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че неправилно районния съд е
приел, че оплакванията
за нищожност на цесията са неотносими към спора по чл.439 от ГПК. Изложени са
подробни съображения, обосноваващи това твърдение, като доводите са подобни на
изложените още в ИМ. Поддържа се и алтернативното искане за прилагане на
клаузите за прехвърляне на вземането за недействително на основание чл.143 и
чл.146 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни. Счита, че по
отношение на процесното правоотношение намират приложение както Законът за
потребителския кредит, така и Законът за защита на потребителите.
Искането е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което се уважи искът изцяло с присъждане на разноските.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Уеб Финанс Холдинг“ АД, в
който също така подробно са изложени съображения за правилност на обжалваното
решение. Счита, че Законът за потребителския кредит и Законът за защита на
потребителите не са приложими в настоящия казус, тъй като договорът е сключен
преди влизане в сила на тези два закова. Искането е постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседания и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата
си молба против „Уеб Финанс Холдинг“ АД ищецът А.Д.П. е твърдял, че получил
покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 633/2011 г. по описа на ЧСИ
Тодор Луков, в качеството му на наследник на починалия му баща Д. П. - длъжник
по делото. От поканата ищецът установил, че през 2011 г. в полза на „Централна
кооперативна банка“ бил издаден изпълнителен лист, съгласно който длъжници се
явявали Д. П. - баща на ищеца, С. П. - брат на ищеца и В.П. - майка на ищеца.
От ПДИ ищецът установил, че вземането - предмет на изпълнителното дело на
30.09.2008 г. - било прехвърлено чрез договор за прехвърляне на вземания на
„Уеб Финанс Холдинг“ АД. Вземането по това изп. производство се основавало на
договор, сключен между В.П. и ЦКБ, в който не била предвидена изрична
възможност за прехвърляне на правата по него на трето лице. Ищецът е твърдял,
че прехвърляйки вземането на трето лице, ЦКБ е нарушила императивните
разпоредби на ЗПК, съгласно чл.16, ал.1 от който било предвидено, че кредиторът
може да прехвърли вземането си срещу потребителя на друго лице само при
условие, че договорът за потребителски кредит предвиждал такава възможност.
Общите условия към договора за кредит били недействителни съгласно чл.146 от
ЗЗП, тъй като не били индивидуално уговорени, поради което и вземането по
кредита не било надлежно прехвърлено на ответника, съответно не била налице
материално-правна връзка между страните по спора. Искането е да бъде прието за
установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4618,45 лв.
главница, 2297,05 лв. законна лихва за периода от 09.02.2009 г. до 16.01.2018
г. и 620,47 лв. – такса по Тарифа към ЗЧСИ, предмет на изп. дело 633/2011 г. по
описа на ЧСИ Тодор Луков.
В законния срок ответникът е депозилар писмен отговор на исковата молба, в който е изложил доводи за недопустимост на иска. Твърдял е, че за ищеца липсва правен интерес за установяване нищожността на договора за цесия, доколкото нито е страна по договора, нито същият го уврежда, като самият договор за цесия обвързвал длъжника от момента на съобщаването му, което съобщение било връчвено на В.П. и Д. П. - наследодател на ищеца - на 28.12.2008 г. Освен това е твърдял, че когато договорът за потребителки кредит бъде обявен за недействителен, се дължало връщане само на чистата стойност на отпуснатия кредит, поради което наследникът се явявал задължен за тази сума, доколкото не се бил отказал от наследството. Поддържал е и доводи за неоснователност на предявения иск, тъй като спрямо процесния договор не се прилагали разпоредбите на ЗЗП, тъй като бил сключен на 14.04.2006 г., т.е. преди влизане на закона в сила. Поради това и не била налице забрана за прехвърляне на вземанията по договора за кредит на трети лица. Извън това е поддържал, че имало налична изрична клауза, предвиждаща възможност за прехвърляне на вземанията на кредитополучателя на трети лица.
Установява се от доказателствата по делото, че договорът за потребителски кредит с № 3654 е сключен на 14.04.2006 г. между ЦКБ АД като кредитодател и В.П. и Д. П. като кредитополучатели, при наличието на двама поръчители – С. Д.П. и Д. А. П., за сума в размер на 15000 лв. със срок за погасяване 84 месеца, считано от датата на сключване на договора при месечна вноска в размер на 268.82 лв. Договорен е лихвен процент в размер на основния такъв /който към датата на сключване на договора е 4%/ + добавка от 8.5%. Кредитополучателите са дали съгласие банката едностранно да променя лихвения процент, без да е необходимо предоговаряне, при промяна на пазарните условия. Договорени са санкции при неизпълнение и начинът на обявяване на предсрочна изискуемост. В чл.16 – Общи условия – е посочено, че кредитополучателите и поръчителите се съгласяват банката да предоставя личните им данни на трети лица – цесионери, кредитни бюра, лица, на които е възложено събирането на дълга и др.
Безспорно е между страните, че при ЧСИ Тодор Луков с район на действие Окръжен съд – Пловдив е образувано изпълнително дело по молба на „Уеб Финанс Холдинг“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1489/2007 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. От изпратената до жалбоподателя ПДИ се установява, че „Уеб Финанс Холдинг“ АД е придобил вземането от ЦКБ АД по силата на договор за цесия от 30.09.2008 г. Ответникът от своя страна е представил с писмения отговор копие от договора за цесия, от който е видно, че той е сключен на 30.09.2008 г. между ЦКБ АД и „Уеб Финанс Холдинг“ АД, като цесионерът е придобил от цедента вземания от трети лица, изчерпателно посочени в приложенията към договора, съдържащи поименен списък на вземанията. Безспорно е установено също така, че В.П. е уведомена от ЦКБ АД лично за сключения договор за цесия с писмо с обратна разписка на 28.12.2008 г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че е абсолютно невярна тезата, изложена в мотивите на решението на РС-Панагюрище, че била без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК действителността на договора за цесия или установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като тези факти не рефлектирали върху дължимостта на вземането - то съществувало и следвало да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождавало длъжника от отговорност за погасяването му.
Съгласно чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това обаче предполага, че изпълнителният титул е издаден въз основа на съдебно решение, постановено при наличието на валидно материално правоотношение между кредитора и длъжника и това е установено до приключване на съдебното дирене. Следва да се посочи, че правен интерес от установяване на нищожност на едно правоотношение има всяко лице, в чиято правна сфера то рефлектира. В конкретния случай жалбоподателят не е страна по договора за потребителски кредит, сключен с ЦКБ АД, а не е бил и страна в производството по гр.д. № 1489/2007 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, въз основа на решението по което е издаден и изпълнителният лист. А.П. е конституиран като длъжник в изпълнителния процес в качеството му на наследник на неговия баща – длъжникът Д. П. /починал след образуването на изпълнителното производство/, който е страна както по договора за потребителски кредит, така и по гр.д. № 1489/2007 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, т.е. касае се за обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителния титул, а за новоконституирания наследник е налице правен интерес да иска обявяването на съществуващото договорно правоотношение за нищожно.
Искът обаче наистина е неоснователен, но по съвсем различни съображения:
Както беше
установено по-горе, договорът за потребителски кредит е сключен на 14.04.2006 г. От своя страна Законът за
потребителския кредит /ЗПК/ е обнародван за пръв път на 30.06.2006 г. в бр.53
на ДВ и е влязъл в сила на 01.10.2006 г., а Законът за защита на
потребителите /ЗЗП/ е обнародван за пръв път на 09.12.2005 г. в бр.99 от ДВ и е
влязъл в сила на 10.06.2006 г.
Всеизвестно е, че общите правни норми, в това число и законовите правни норми, действат за напред (ex nunc). В съвременните правни системи това принципно положение се разглежда като гаранция за предвидимост на правния ред и като елемент от правната сигурност. Заложената в него идея е ясна – адресатите на новоприетите правни норми да могат да се запознаят с тях и да съобразят своето поведение с моделите на поведение, които нормите установяват. Уредбата на обратната сила на закона, дадена в разпоредбата на чл. 14 от Закона за нормативните актове (ЗНА), указва, че нормативен акт с обратна сила може да бъде приет, но само по изключение и то с изрична разпоредба. Обратно действие (ex tunc) е налице, когато една обща правна норма преурежда правните последици от факти, които са се реализирали преди нейното влизане в сила. Съотнесено към правнорелевантните факти по настоящия спор, това означава, че тъй като ЗЗП и ЗПК са влезли в сила след датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит, за да им се придаде обратно действие, по силата на което да се преуредят правните последици от клаузите на процесния договор, трябва в ЗЗП и ЗПК да се съдържа изрична правна норма, указваща обратното им действие съгласно чл.14 от ЗНА. Пример за това съществува в ЗПК, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., с който Законът за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 110 от 2008 г. и бр. 82 от 2009 г.) се отменя, а в § 5 на новия закон е посочено, че разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата. В отменения ЗПК, в сила от 01.10.2006 г., обаче липсва правна норма, която да му придаде /на целия закон или на отделни негови клаузи/ обратна сила, така, че да се преуредят правните последици на договорите за потребителски кредит, сключени преди 01.10.2006 г. Подобно е положението и при ЗЗП, който пък е обнародван преди сключването на договора за потребителски кредит, но е влязъл в сила след подписването му. Това означава, че разпоредбите на тези закони не могат да намерят приложение относно действия или събития, настъпили преди влизането им в сила, съответно не могат да преуредят правните последици на договора за потребителски кредит, сключен на 14.04.2006 г.
Именно по тези съображения искът с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В заключение следва да се посочи, че независимо, че изложените от районния съд мотиви са изцяло ирелевантни за разрешаването на спора, доколкото крайният резултат е верен, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав приема, че настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване по следните съображения:
Предмет на производството е установяване на недължимост на задължението на ищеца към ответника, по сделка /договор за потребителски кредит/, сключена между страни, едната от които е банка /търговец по занятие/. Предвид страните по договора за потребителски кредит, размера на задължението на длъжника и при яснота относно предмета на дейност на една от страните, би могъл да се презумира търговският характер на сделката, т. е. известните по спора обстоятелства не го изключват. Налице е функционална връзка между характера на спора, във връзка с който е издаден изпълнителен лист (изпълнителното основание), и характера на делото по установителния иск по чл. 439 ГПК (в подобен смисъл - определение № 20/08.01.2015 г. по . т. д. № 3526/2014 г., ВКС, I т. о.). Прехвърлянето на вземането по изпълнителния лист чрез цесия на ответника във въззивното производство не променя търговския характер на спора, по който е издаден изпълнителният титул. Налице е непротиворечива съдебна практика (определение № 55/16.02.2015 г. по т. д. № 390/2015 г. на ВКС, I т. о.), според която понятието "търговско дело" по смисъла на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК е с по-широко съдържание от понятието "спор по търговска сделка". В понятието търговско дело се включват и споровете, които функционално са обусловени от осъществяваната търговска дейност от ищеца, какъвто е и настоящия случай с предявения отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.
Отрицателният установителен
иск, предявен по реда на чл. 439 ГПК, е с цена, както следва: 4618.45 лв. - главница,
2297.05 лв. - законна лихва за периода от 09.02.2009 г. до 16.01.2018 г. и 620.47
лв. – такса по Тарифа към ЗЧСИ, поради което и на основание чл. 280, ал.
3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да
подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/15.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1068/2018 г. по описа на Панагюрския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: