Р Е Ш Е Н И Е
№ 1036/23.05.2018 година, град
Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на осми май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин
Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело
№ 434/2017 година.
Производството е по реда на чл.215 ал.1, вр. с
чл.225а ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от „****“ ООД – Поморие с ****, представлявано от
управителя Н.Б., чрез адвокат В.Ш. *** със съдебен адрес *** против заповед № РД
– 16 - 36/17.01.2017 година на кмета на Община Поморие.
С оспорената заповед, на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ, на жалбоподателя е
наредено да премахне строеж, установен като „незаконен“, представляващ „преустройство
на офис в зала за обществено хранене“, намиращ се на партерния етаж на жилищна
сграда с гаражи в поземлен имот с идентификатор 57491.502.120 по КККР на град
Поморие и е разпоредено да възстанови самостоятелен обект с идентификатор ****.9
по КККР на град Поморие с предназначение – за офис, съгласно одобрени и
съгласувани инвестиционни проекти на главния архитект на общината (лист 7 - 8).
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е материално незаконосъобразна. Заявява се, че обектът, описан в
заповедта, не е с променено предназначение, извършеното преустройство не е
довело до конструктивни промени, затова липсва строеж по смисъла на § 5 т.38 от
ДР на ЗУТ и не е необходимо разрешаване на строителството. Поддържа се, че
заповедта, на практика, е неизпълнима, защото обектът се намира в законно
построена сграда и няма промяна във вида, в който е съществувал от въвеждането
на сградата в експлоатация.
Иска се отмяна на заповедта, претендират се разноски.
Ответникът се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата. Представя административната
преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
От заинтересованите страни А.Г.,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на
разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е
предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са
засегнати непосредствено от волеизявлението на административния орган. Жалбата
е подадена в законоустановения срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, установи следната фактическа обстановка.
С жалба рег. № 94А – 1619 – 1/20.10.2016 година до кмета на Община Поморие А.Г.
– като собственик на обект с идентификатор ****.2 по КК на град Поморие –
жилище, разположено на първи жилищен (надпартерен)
етаж в сграда с административен адрес – град Поморие, улица „Георги Раковски“ №
11, уведомила кмета на общината, че разположения под жилището офис (с
идентификатор ****.9) на партерен етаж незаконно се използва като увеселително
заведение за хранене и развлечения, и в него се организират празненства с
музика – източник на силен шум и вибрации, които пречат на спокойното обитаване
на жилището ѝ. Г. посочила, че преустройството на офиса в заведение е
извършено чрез премахване на външен зид (калканна
стена) на сградата, а за тази съществена промяна на общите части тя не е
уведомявана, не е давала съгласие, нито такова е било искано от нея (лист 31 –
33 и 26 - 29).
Във връзка с подадения сигнал, на 09.11.2016 година служители на общината
посетили офиса, установили визуално, че е извършено преустройство и с писмо от
18.11.2016 година изискали от собствениците документи за извършването му (лист
22 – 23 и 21).
На 22.11.2016 година Н.Б. (управителя на „****“ ООД) представил по
проверката две конструктивни становища – за вътрешно преустройство на офис и за
вътрешно преустройство на ресторант, изготвени по негово възложение,
в които било заявено, че премахването на зидовете няма да доведе до
конструктивни промени и не е нужно усилване на конструкцията (лист 18 -
20).
На 24.11.2016 година служители на общината отново извършили проверка по
подадения сигнал на имот с идентификатор ****.9 и административен адрес – град
Поморие, улица „Георги Раковски“ № 11. При проверката било установено, че
офисът е собственост на „****“ ООД, че му е извършено преустройство, като е
променено предназначението му – в зала за обществено хранене с вход, направен
чрез пробиване на отвори в две калканни стени на две
съседни сгради, едната на съществуващия в съседната сграда хотел - ресторант
(собственост на жалбоподателя), а другата – на сградата, в която е разположен
офиса. Служителите констатирали, че изпълненото преустройство не е сред
случаите, в които не се изисква издаване на разрешение за строеж, че за осъществяването
му не е издавано съответно разрешение, а строителството е в нарушение на чл.
148 ал.1 от ЗУТ. За констатациите бил издаден констативен акт № 7/24.11.2016
година, към който била изготвена скица – приложение (лист 14 - 16).
На 08.12.2016 година управителят на „****“ ООД подал писмено възражение
против акта, в което заявил, че „залата се ползва по предназначение като
отворен офис“ (лист 12).
На 17.01.2018 година, въз основа на фактическата обстановка, установена в
акта, кметът на общината издал заповедта, оспорената в настоящото производство.
В нея установеното строителство е квалифицирано като извършено в нарушение на
чл.148 ал.1 от ЗУТ, поради което е разпоредено премахването на обекта.
В хода на съдебно оспорване са допуснати и приети две съдебно - технически
експертиза на обекта, описан в административния акт – за нивото на създавания
шум и за характера на извършените СМР, в това число и относно евентуалното
засягане на конструкцията на сградата (лист 167 - 182).
В рамките на първата експертиза вещото лице е констатирало, че музикалната
уредба, използвана в обединените офис и ресторант, не е източник на наднормени
стойности на шум в жилищните помещения на А.Г..
В рамките на втората експертиза, вещото лице е установило, че строежът представлява
преустройство с промяна на предназначението на обекта от офис в зала за
обществено хранене чрез отвори в двете калканни стени
на сграда 5749.502.120.1 и на сграда
5749.502.120.2 (премахване на тухлена
зидария, изолация, шпакловка и мазилка) - строеж IV категория. При оглед е
констатирано, че преустроеното помещение не е оборудвано като офис – в него са
разположени мебели, а подът, стените и таваните на ресторанта и на
преустроеното помещение са изпълнени по един и същ начин и с едни и същи материали.
Вещото лице не е получило от жалбоподателя или от общинската администрация
работни проекти за извършеното преустройство.
При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона форма, като съдържа
необходимите реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй
като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със
строителството.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 225а ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
В случая, фактическият издател на административния акт е именно кмета на
общината.
При издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения,
обуславящи нейната незаконосъобразност. Дружеството – жалбоподател е надлежно
уведомено, чрез управителя си, за започналото административно производство и му
е била дадена възможност да защити своите права и интереси, както чрез
представяне на доказателства, така и посредством писмено възражение срещу
изводите в констативния акт, послужил за издаването на заповедта. Възражението
на „****“ ООД е съобразено от ответника при издаването на обжалваната заповед,
като са изложени мотиви за неговата неоснователност.
Заповедта не нарушава приложимото материално право.
По делото се спори дали обектът, описан в обжалваната заповед е „строеж“ по
смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ или е „текущ ремонт“ по смисъла на § 5 т.43 от
ДР на ЗУТ. Спори се и дали е било необходимо съгласието на трети лица за
извършването му.
Съгласно § 5 т.38 от ДР на ЗУТ, "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
Нормата на § 5 т.43 от ДР на ЗУТ дава легално определение на понятието
„текущ ремонт“ - подобряването и поддържането в изправност на сградите,
постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на
сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи
зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в)
променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
От доказателствата по делото и заключението на вещото лице по втората експертиза
съдът прави извод, че обектът, описан в оспорената заповед, представлява
„строеж” по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ. Това се установява от неговите размери,
местоположение и конструктивни особености, материалите, от които е изграден и
които съответстват на тези по констативния акт и заповедта на кмета на
общината. Строежът е IV категория по смисъла на Наредба № 1/30.07.2003
година за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, затова издаването на заповед за
неговото премахване е от компетентността на кмета на общината, така както е
сторено и с процесната заповед.
Неоснователно е оспорването на процесуалния представител на жалбоподателя,
че извършените СМР могат да бъдат квалифицирани като „текущ ремонт“ в каквато
насока е разсъждавало вещото лице – строителен инженер. В конкретния случай,
предназначението на помещението, намиращо се в една сграда, е променено от офис
на зала за хранене чрез свързването му с ресторант, който е изграден в друга
сграда. Начинът на осъществяване на СМР изключва определянето им като „текущ
ремонт“ именно поради противоречието си
разпоредбата на § 5 т.43 б.“в“ от ДР на ЗУТ. Отделно, самата норма сочи
като обект вътрешно преустройство, а
по делото не се спори, че преустройството излязло извън очертанията на офиса и
е засегнало външни стени на две различни сгради.
За осъществения пробив и свързване на офиса с ресторанта на „****“ ООД е
било необходимо, както изричното съгласие на всички собственици на
самостоятелни обекти в двете сгради, така и издаването на разрешение за строеж
по надлежния ред.
Съгласно § 5 т.56 от ДР на ЗУТ, "калканна
стена" е външната стена на
сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци,
разположена на вътрешната граница на поземлен имот. Според чл. 38 ал.1 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи
на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Външните стени на сградите, каквито са двете калканни
стени, са общи части и за тяхното засягане (с пробиване на отвор) е било
необходимо съгласие на всички собственици на самостоятелни обекти. Нормата на
чл. 185 ал.1 от ЗУТ е неприложима предвид извършената промяна на
предназначението на помещението от офис в част от ресторантска зала. Съгласие
по реда на чл. 185 ал.2 от ЗУТ не е било искано или получавано от
жалбоподателя. Не е било поискано и издаване на разрешение за строеж от
общинската администрация. Според чл. 148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
След като за изграждането на строежа не е било издадено надлежно
разрешение, то той се явява незаконен и подлежи на премахване.
Жалбата, следва да бъде отхвърлена.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството
върху жалбоподателя. По делото от ответника е представено доказателство за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и 100 лева депозит за
вещо лице. От заинтересованата страна Г. са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и 200 лева
възнаграждение на вещо лице (лист 81, 154 и 71, 150). Така „****“ ООД следва да
заплати на ответника разноски в общ размер 700 (седемстотин) лева, а на
заинтересованата страна А.Г., за която актът е благоприятен – разноски в общ
размер на 800 (осемстотин) лева.
С оглед на изложеното, на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ ООД – Поморие с ****, представлявано от
управителя Н.Б. със съдебен адрес ***, против заповед № РД – 16 - 36/17.01.2017
година на кмета на Община Поморие.
ОСЪЖДА „****“ ООД – Поморие с **** за заплати на Община Поморие сумата от 700
(седемстотин) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „****“ ООД – Поморие с **** за заплати на А.С.Г. с ЕГН **********
сумата от 800 (осемстотин) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: