Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 24.1.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15
състав, в
публичното заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10023 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищцовата
страна Д.С.Д. твърди на 31.1.2017 г. да е пострадал при пътен инцидент в гр. Димитровград,
причинен от Т.Г.В. като водач на л.а. „Опел“ с рег. №******. Твърди се в
нарушение на правилата на движение Т.В.
да е предприел маневра ляв завой за влизане в паркинг, без да пропусне движещия
се направо мотоциклетист Д.Д., управлявал мотоциклет с рег. № ******. В
резултат на инцидента ищцовата страна получила травма на дясна подколенница,
оплаквания от болки и невъзможност да движи крака. Установена била оточна
подбедрица с деформация и патологична подвижност, ограничени и болезнени
движения в проксималния край, разкъсна рана, оток и кръвонасядане на дясно ухо,
охлузване и оток по предна повърхност на ляво коляно, оток с палпаторна болка
на палците на двете ръце. Ищецът е диагностициран с фрактура крурис дек,
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула. Извършена
му била операция. Ищецът бил изписан с препоръки да не натоварва крака 6 месеца
и му бил издаден болничен лист за 37 дни. Твърди се необходимите разходи за
лечение да са в размер на 1759,73 лв., включващи лекарства, остеосинтеза,
потребителска такса и др. Твърди се лечението на травмите да продължава и в
настоящия момент. При тези обстоятелства ищецът предявява иск за изплащане на
обезщетение от 50000 лв. за неимуществени вреди и 1759,73 лв. обезщетение за
имуществени вреди във връзка с проведеното лечение, ведно със законната лихва,
определена по реда на чл. 497 КЗ до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и сторените по делото разноски.
Ответникът
ЗАД „ОЗК-з.“ АД оспорва предявените искове. Излага съображения за недопустимост
на същите. Оспорва механизма, поради липса на влязла в сила присъда на
наказателния съд. Прави възражение за съпричиняване поради шофиране с превишена
скорост и неизползване на защитни протектори. Намира за завишен размера на
предявения иск. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с
водача на автомобила. Прави искане за привличане на трето лице-помагач – Т.В.,
като твърди да е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата норма.
Третото
лице-помагач сочи, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на Д.Д., тъй като е управлявал МПС с превишена скорост, без протектори и каска,
с технически неизправна спирачна система, без включени светлини и без да е
правоспособен за съответната категория МПС.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
По
НОХД № 301/2018 г. по описа на Димитровградски районен съд е одобрено
споразумение, с което Т.В. е признат за виновен в това, че на 31.12.2017
г. гр. Димитровград, при управление на
л.а. „Опел“ с рег. №******, е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 3, т.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл . 37, ал. 2 ЗДвП, е причинил
средна телесна повреда на Д.С.Д., изразяваща се в трайно затруднение на
движението на десния крак – счупване на костите на подбедрицата, като деянието
е извършено в пияно състояние, с установена концентрация на алкохол 0,81
промила – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. първо, б. „А“ НК.
По
делото е представен протокол за извършен периодичен годишен технически преглед
на мотоциклет „Ксингиуе“ с рег. № ******, в който е отразена техническата
изправност на това ППС за период до 05.08.2018 г. Ищецът притежава свидетелство
за управление на МПС категория „А“.
Видно
от приетата и неоспорена Съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К.Г., ПТП е
настъпило на 31.12.2017 г., около 13:00 часа в гр. Димитровград, на ул.
„Емилиян Станев“ до блок № 9. Въз основа на протокола за оглед от досъдебното
производство и фотоалбум, както и съобразявайки удостовереното за
разположението на двете МПС и констатираните увреди по тях, според експерта ударът
е настъпил по дължина на платното на ул. „Емилиян Станев“, гр. Димитровград –
около 36-37 м. от приетия ориентир, считано за посока на движение на
мотоциклета и на около 2,0 – 2,2 м. вляво от десния край на платното, считано в
същата посока. По широчина ударът е в лентата за движение на мотоциклета. Според
експерта към момента на удара автомобилът е бил в покой, преди да продължи
предприетата маневра за извършване на ляв завой. Скоростта на движение на
мотоциклета преди задействане на спирачната уредба (в района на произшествието)
е била 83 км/ч, а към момента на удара – 69-70 км/ч. За най-вероятен механизъм
на ПТП се приема: мотоциклет „Сингуе“ с водач Д.Д. се е движел в условната
дясна пътна лента и ускорявайки след „Т“-образното кръстовище е достигал до
скорост от порядъка на 83 км/ч. В обратната посока се е движел лек автомобил
„Опел“, управляван от Т.В., извършващ маневра завой наляво. Мотоциклетистът е
възприел навлизането на автомобила в пътната му лента за движение и от около 55
м. е реагирал с аварийно спиране. Автомобилът е останал в положение за
извършване на маневрата завой наляво – към момента на удара в покой.
Първоначалният контакт между МПС е настъпил с предна дясна част на автомобил в
зоната на заобления край на предната броня вдясно с предното колело на
мотоциклета – челен кос удар. При удара поотделно двете МПС са били
разположени: лекият автомобил – косо на пътното платно вляво с предна част,
насочена косо към приближаващия мотоциклет; последният – успоредно на
надлъжната ос на пътното платно с предна част, насочена към навлезлия в пътното
платно автомобил. От удара под масовия център на тялото на мотоциклетиста той
се е отделил от седалката на мотоциклета и е подхвърлен върху предния капак. С
плъзгане по него е достигнал до челното стъкло, счупил го е с глава в средната
му част, след което с плъзгане е изпаднал от лявата страна на автомобила вляво
от него и напред върху асфалта – на около 6-7 метра от него. Мотоциклетът е паднал
на дясната си страна до предната дясна част на автомобила. Участъкът на пътното
платно е прав в продължение на 185 м.,
без препятствия и добри условия на видимост. Излизайки от Т-образното
кръстовище на двете улици с едно наименование – ул. „Емилиян Станев“
мотоциклетистът е имал възможност да ускори мотоциклета от мястото до достигане
на скорост от 83 км/ч, да реагира за спиране и в режим на ефективно спиране да
отложи спирачна следа в продължение на 32 м. до мястото на удара. При движение
на мотоциклета с разрешената за населеното място скорост – 50 км/ч или
по-ниска, мотоциклетистът е разполагал с техническа възможност, при
своевременно реагиране на опасността, да предотврати настъпването на ПТП. В
протокола за оглед и медицинската документация по ДП не се съдържат данни за
използвани протектори за тялото от пострадалия. По делото няма данни дали към
момента на ПТП мотоциклетистът е управлявал мотоциклета с включени светлини.
За
установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.Д.– съпруга на ищеца. Същата
сочи, че след инцидента е посетила ищеца в болницата, наложило се е извършване
на спешна операция. Три месеца след нея не трябвало да стъпва с оперирания крак
на земята, след това започнал рехабилитация. По време на възстановителния
период ищецът станал раздразнителен, притеснявал се, че е неспособен да се
грижи за себе си и за семейството си. Нормално, без патерици, можел да ходи
след 10-11 месец от настъпване на инцидента. Преди това е работил като
международен шофьор, а сега – като шофьор в града, с по-ниско заплащане.
От
приетата и неоспорена от страните Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К., ортопед-травматолог, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреди:
закрита фрактура на тибията и фибулата (голям и малък пищял) на границата
средна-дистална трета на дясната подбедрица, разкъсно-конкузни рани по предно
външна страна на дясна подбедрица, предна повърхност на лявото коляно, оток и
кръвонасядане на дясното ухо, оток с палапторна болка на палците на двете ръце.
Фрактурата на тибията е лекувана оперативно с нископрофилна ъглово стабилна
заключваща плака – съвременен имплант, подходящ за лечението на този тип
увреди, както и два броя интерфрагментарни винтове. Фрактурата на фибулата би
могла да бъде остеосинтезирана с плака. Срокът на имобилизацията варира от 3 до
3,5 месеца, през които се забранявана пациента да стъпва с цялата тежест на тялото
си върху оперирания крайник. Периодът за пълно зарастване на този тип фрактури
е обикновено 6-7 месеца, след което се говори за забавяне в консолидацията на
фрактурата. Лечението на разкъсно-контузните рани и охлузванията по крайниците
се състои в първична хирургична обработка с медикаменти, стерилни превръзки,
които се подменят регулярно за около 2-3 седмици. Отокът и кръвонасядането
изискват локално приложение на криотерапия (поставяне на студен агент върху
травмираните зони) в рамките на 24 часа и имобилизация на двата палеца средно
за около 30-40 дни. Според експерта представените фактури за разходи за лечение
са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Може да се каже, че
временната нетрудоспособност е била най-продължителна поради фрактурата на
подбедрицата – 5-6 месеца при извършване на нефизически труд и 7-8 месеца при
тежък физически труд. При прегледа на ищеца експертът е констатирал, че са
налице клинични и рентгенови данни за пълно зарастване на фрактурите и на двете
кости, поради което на този етап ищецът е напълно възстановен и работоспособен.
Констатирани са движения дясна колянна става в пълен обем и дефицит в
повдигането на ходилото нагоре от 5-10°, който предизвиква лекостепенна
болка и дискомфорт в глезена при пълно
клякане на лицето до земята, без да го ограничава. Налице е лекостепенен оток в
дисталната трета на увредената подбедрицата в зоната на глезена, който ще
остане и за в бъдеще ще бъде по-оточен от здравия глезен, независимо дали
имплантът бъде отстранен или не.
В
Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза експертите посочват,
че с оглед получените при процесното ПТП травми не може да се даде категорично
становище за употребата на предпазни средства, тъй като самите предпазни
средства биват много и различни по вид, размер и устойчивост. При по-старите
модели каски за глава, тип „строителна“ каска, завършващи точно на нивото на
ушната мида, едно падане с висока скорост върху каската ще предпази главата, но
ухото ще попадне точно между две твърди контактни повърхности – ръба на каската
и черепа на пострадалия, в резултат на което ще се получи описания в
документацията оток с кръвонасядане на дясното ухо. В съдебно заседание
експертите допълват, че не може с категоричност да се каже дали ищецът е бил с
каска или не, няма описани друг тип наранявания или кръвонасядания. Може да е
вярно обратното, че ако тези наранявания не са описани, вероятно ищецът е имал
каска тип „строителна“.
От
справка на ТД НАП гр. Пловдив е видно, че трудовият договор на ищеца с „Янис
Хасково“ ЕООД е прекратен на 28.08.2018 г., като на 21.09.2018 г. ищецът е
сключил трудов договор с „Т.– Т.Ц.“ ЕООД.
ри
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна
страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил „Опел“ с рег. №******. В
качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското
законодателство. Този риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило
произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва: виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични
увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът
приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното
деяние е установено с влязла в сила присъда, която настоящият състав, при
съблюдаване разпоредбата на чл. 300 ГПК, дължи да зачете. Така съдът приема за
установено, че в нарушение на правилата на чл. 37, ал.2 ЗДвП автомобилиститът е
предприел маневра ляв завой без да пропусне движещия се по пътя мотоциклетист. Нарушението
е извършено виновно.
Съдът
намира за частично основателно възражението за съпричиняване. Установява се, че
на свой ред мотоциклетистът е нарушил чл. 21 ЗДвП, управлявайки превозното
средство със скорост от 83 км/ч преди задействане на спирачната уредба, при
максимално допустима скорост 50 км/ч. Съдът съобразява изводите на вещото лице,
че при движение със скорост от 50 км/ч или по-ниска мотоциклетистът е
разполагал с техническа възможност, при своевременно отреагиране на опасността,
да предотврати настъпването на ПТП. Ето защо следва да бъде определено 50%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на мотоциклетиста.
От
въпросното произшествие ищецът е претърпял травматични увреждания: закрита
фрактура на тибията и фибулата (голям и малък пищял), разкъсно-конкузни рани по
предно външна страна на дясна подбедрица, предна повърхност на лявото коляно,
оток и кръвонасядане на дясното ухо, оток с палапторна болка на палците на
двете ръце, като ищецът е претърпял операция за поставяне на заключваща плака и
два броя интерфрагментарни винтове на подбедрицата. По делото се установи, че
фрактурите са с доказан произход и са в резултат на процесното ПТП. Неоснователно
се явява възражението за съпричиняване на противоправния резултат. Разпоредбата
на чл. 137е ЗДвП задължава водачите на мотоциклети да използват предпазна
каска. От приетата комплексна експертиза се установява, че най-вероятно ищецът
е използвал предпазна каска тип „строителна“, поради което нараняванията в
областта на главата са ограничени до кръвонасядане на дясното ухо, и въпреки
удара в челното стъкло на автомобила няма засягане на черепа на мотоциклетиста.
Същевременно липсва нормативно вменено задължение за мотоциклетистите за
ползване на защитно облекло и протектори, а и дори да се приеме, че употребата
им е препоръчителна, експертите не сочат това да би предпазило тялото на
пострадалия от настъпилото счупване на подбедрица.
По
претендираното обезщетение:
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за
увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС). Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки първите месеци
от произшествието, с ограничена подвижност и възможност за натоварване на левия
крайник 5-6 месеца, както и възстановяване на работоспособността след 7-8
месеца. Установява се, че работоспособността на ищеца не е засегната и същият
работи по трудово правоотношение. Ищецът е претърпял една операция. Не са
налице загрозяващи белези, фрактурата е зараснала напълно, но е отчетен дефицит
в повдигането на ходилото на 5-10 градуса, което предизвиква лекостепенна
болка. Остатъчен е и оток в зоната на глезена на увредената подбедрица. Макар в
първоначалния период ищецът да не е могъл да стъпва на засегнатия крайник, не
се установява същият да е бил зависим от грижа на трети лица.
При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат
предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца
обезщетение от 30000 лв. е справедливо по отношение на претърпените
неимуществени вреди. Установява се необходимост от направените разходи за
лечение. Така при отчитане на определения процент съпричиняване 50% искът се
явява основателен за сумата от 15000 лв. неимуществени вреди и 879,87 лв.
имуществени вреди, за които суми исковете следва да бъде уважени.
На
основание чл. 496, ал. 3 КЗ вр. чл. 108, ал. 1 КЗ ответното дружество дължи
законна лихва с изтичане на тримесечен срок от претенцията по чл. 380 КЗ, т.е.
от 09.06.2018 г.
По отговорността за
разноски:
С
определение от 13.08.2018 г. ищецът е освободен от заплащане
на държавна такса и разноски.
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати в полза на адв. К. А.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 645,67 лв. (2082.79х0,31).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи заплащане на ответника на сторените по
делото разноски съобразно отхвърлената част. Съдът отчита, че от депозита по
КСМАТЕ не е изплатена сума от 96,40 лв. и същата подлежи на връщане. Така от
сторените разходи в общ размер 558,60 (в това число разноски за експертиза,
съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение) в тежест на ищеца следва
да се възложи сумата от 385,43 лв. (558,60*0,69).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответното
дружество дължи заплащане на държавна такса в размер на 635,19 лв., както и
разноски в размер на 93 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – з.“ АД, ЕИК ******да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, IBAN ***, на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпени
вреди в резултат на ПТП, реализирано на 31.12.2017 г. в резултат на виновно
противоправно поведение на водача на л.а.а „Опел“ с рег. № ******:
-
сумата
от 15000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 09.06.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 50000 лв.;
-
сумата
от 879,87
лв. – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 09.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 1759,73 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – з.“ АД, ЕИК ******да заплати
на основание чл. 38 ЗАдв. на адв. К. А.Д.
сумата от 645,67 лв. – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – з.“ АД, ЕИК ******да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 728,19.
– държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „ОЗК – з.“ АД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК
сумата от 385,43 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
е постановено при участието на Т.Г.В., ЕГН ********** като трето лице-помагач
на страната на ответника.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: