Определение по дело №1412/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….09.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.09.2019г., в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ 

   мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно търговско дело № 1412 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.419 ГПК по частна жалба  подадена от длъжник „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД срещу разпореждане № 21115/16.05.2019г за допуснато незабавно изпълнение, по което е постановена заповед № 3809/16.05.2019г. по ч.гр.дело №7164/2019г. на ВРС,50 с-в въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Жалбоподателят излагат оплаквания за необоснованост на изводите на съда за наличие на редовен документ, удостоверяващ заявените вземания от кредитор като изпълняеми задължения по основание и размер. Оспорва съществуването на дълга, посочен като предмет на цесия в полза на заявителя. Възразява за изтекла давност. Оспорва уведомяването от банката – цедент за прехвърляне на дълга. Въз основа на тези оплаквания, жалбоподателя моли да се отмени допуснатото незабавно изпълнение изцяло и да се обезсили издадения изпълнителен лист.

Отделно от тези оплаквания жалбоподателя оспорва и частта от заповедта, в която са определени разноски като излага оплаквания срещу възлагане на отговорност по  неоснователно заявление, евентуално за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение.

 Насрещната страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,чрез ю.к. Велев,  действала като зяавител по спорната заповед оспорва жалбите изцяло, като се позовава на редовност на ипотечен акт, посочен изрично в заявлението като документ, удостоверяващ обезпеченото вземане на неговия праводател - банка, предоставила кредит, подробно описан в нотариалния акт и задълженията на жалбоподателя като учредител на обезпечението за задължението си като кредитополучател за връщане на главница и лихви по договор за револвиращ кредит. Сочи, че актуалният размер на задължението е съобразен с поредицата от анекси, сключени с банката преди цесията, в които срокът за връщане на главницата е бил удължен до 31.08.2016г. Допълнително заявителят се позовава на придобиването на обезпеченото вземане и следващите го ипотечни права  с договор за цесия от 15.10.2018г , сключен с нот. заверка на подписите и ясно индивидуализиращ именно обезпечения с ипотеката дълг като придобито от цесионера право. Сочи, че цесията е била отбелязана по ипотечния акт и допълнително длъжникът е бил изрично уведомен за прехвърлянето от банката с писмо, достигнало до адресата като пратка с удостоверено в обратна разписка връчване. Оспорва възражението за давност като се позовава на неизтекли 5 години на погасителен срок от падежа на задължението, търсено като част от главницата. Като счита, че акта за ипотека е редовен от външна страна документ, който със съдържанието си удостоверява годна за принудително изпълнение вземане на праводателя му, а съобщената на длъжника цесия го легитимира надлежно да търси изпълнението в своя полза, моли съдът да потвърди незабавното изпълнение, допуснато въз основа на този а документ като законосъобразно и правилно. По отношение на разноските сочи, че същите се изчерпват с законов размер на държавна такса и минимален нормативно определен размер на юрисконсултско възнаграждение и счита възражението срещу тази част от заповедта за неоснователно.

Само жалбоподателят е претендирал за определяне на разноски за настоящото производство.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството:

Жалбата на длъжника (вх.№ 46463 от 26.06.2019г) са  подадени в срок (считано от връчването на заповед като приложение към покани за доброволно изпълнение, получени от законен представител на дружествата и лично от физическото лице на 13.06.19г, удостоверено от съдебен изпълнител по реда на чл. 418 ал.5 ГПК. Авансово дължимата такса е внесена.

Въззвиният съд констатира, че отчасти жалбата е насочена срещу допуснато изпълнение на частта от заповедта, с която са били определени разноски в полза на заявителя. Това произнасяне обаче няма самостоятелен характер и обжалването му е обусловено от стабилизането на заповедта, издадена по вземането на заявителя. При вече подадено възражение по материалното право, заповедта губи изпълнителна сила в частта за разноските (съобразно задължителните указания дадени с т.12 ТРОСГТК 4/2013 на ВКС) и съответно определянето им следва да бъде оспорено в исковия процес. В тази част оплакванията на жалбоподателя съответства на жалба по чл. 413 ГПК, съответно не може да бъдат разглеждани по друг съдопроизводствен ред. Инкорпорираното в частната жалба искане за отмяна на определени разноски следва да се отдели от производството по чл. 419 ГПК и върне за администриране след настъпване на условие за разглеждане на жалба по реда на чл. 413 ГПК.

В производството пред въззивен съд предмет на проверка е само допуснатото незабавно изпълнение, въз основа на преценка на удостоверителни документи, докато спорът по съществуването на удостовереното вземане следва да се разреши при прилагане на последиците по чл. 415 ГПК. Съответно извън предмета на обжалването остава оспорването на съществуване на цедирания обезпечен дълг. Въззивният съд констатира своевременно подадено (едновременно с жалбата) и редовно възражение от жалбоподателя, прието от заповедния съд, поради което е налице и предпоставката за разглеждане на жалбите срещу допуснатото изпълнение на спорния вече дълг и е открита възможността за установяване на спорното задължение в исковия процес по същество.

Обжалването е предприето от надлежна страна – длъжник,  оспорващ с възражение по реда на чл. 414 ГПК изпълняема заповед, издадена срещу него като кредитополучател по обезпечен с ипотека договор за кредит и производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания от останалите жалбоподатели и представените от тях доказателства, съвпадащи изцяло с тези посочени и пред първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е било образувано по молба на заявител- търговец срещу жалбоподателя и други лица   (търговски дружества и физическо лице, техен представител),  с адреси в седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК. Съответно на това сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2  ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г). 

Обжалваният акт е произнесен по редовно заявление, вземането за част от главница и добавена към нея законна лихва са достатъчно индивидуализирани в т. 9 и добавките към нея, включително с позоваване на твърдения за начина на възникване на обезпеченото с ипотеката задължение и настъпилите промени по него ( договор за банков кредит и анекси), придобиването му от кредитора с цесия и уведомяване на длъжника от цедента.  Твърденията на заявителя сочат допустима претенция на ипотекарен кредитор( цесионер, вписал промяната в лицето на кредитора в нотариалните книги)  срещу жалбоподателя като длъжник по банков кредит, обезпечен с ипотеката за  изискуемо вземане с настъпил уговорен падеж. Между описаните приложения само цитирания в т. 12 ипотечен акт в оригинал и препис съответства на документ по чл. 417 т. 6 ГПК, поради което и съдът приема, че заявлението може да бъде основано само на тази законова хипотеза. Всички останали приложения могат да се ценят само като документи, установяващи изискуемост по чл. 418 ал.3 ГПК.  Заявлението е редовно по смисъла на чл.410 ал. 2 вр. чл. 127 и 128 ГПК по отношение на заявените вземания.

Външната преценка на нотариалния акт за учредяване на ипотеката не поражда съмнение по редовността му. Документът отразява учредяването на ипотечни права от жалбоподателя „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД за обезпечение на задължение на този кредитополучател по договор за кредит за връщане главница от 200 000лв до 20.07.2013г при револвиране до определени лимити. Титуляр на правата по този документ е банката, предоставила кредита, но молителят се легитимира допълнително с нотариално заверен рамков договор за цесия, чийто предмет е допълнително конкретизиран в приложение, ясно обозначаващо именно обезпеченото с тази ипотека вземане на цедента. Върху този договор е вписана заверка за отразяване в нотариални книги към вписаната ипотека, поради което съдът възприема в цялост нотариалния акт и вписаната цесия за да установи надлежно противопоставените изменения на обезпеченото вземане (чл. 171 ЗЗД). Допълнително приложените документи удостоверяват и получаване на пощенска пратка, обозначена с изходящ номер, съответен на писмо, адресирано от банката кредитор до жалбоподателя съдържащо изрично уведомяване на длъжника  за прехвърляне на вземането. Обратната разписка по пратките сочи подписано изявление на лице, поело задължение за предаване на адресата.

При преценка на тези доказателства от външна страна съдът намира оплакванията на длъжника за изцяло основателни. На първо място договорът за цесия несъмнено има рамков характер (изяснен чрез отграничаване от други видове съглашения в Решение № 138 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 367/2009 г., I т. о., ТК) и макар да урежда окончателно съдържанието на поредицата от договорени сделки, сам по себе си не е достатъчен за да породи прехвърлителен ефект. Рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет на всяка от сделките в планираната поредица от еднотипни договори и именно с подписването на приложението се довършва фактическия състав по прехвърляне на конкретното обезпечено вземане. Тази част от съглашението несъмнено също е била част от пакета, чиято автентичност е удостоверена с официалната заверка,  доколкото и върху нея е поставен печат на нотариуса, приел подписите на цедента и цесионера. Редовно оформената обратна разписка също доказват редовното доставяне на уведомление по чл. 99 ЗЗД до длъжника. Макар в писмото до жалбоподателя е посочен различен адрес (№ 32 вместо № 42) от останалите изплатени до другите свързани с този длъжник лица разписки е видно, че са получавани от едно и също лице,  явно намерено на адреса, служещ за общ адрес на управление на всички дружества. Като преценени, че уведомление за цесията е връчено и лично на Росен Христов, представляващ всички юридически лица, оспорването на жалбоподателя на знанието им за цесията е явна злоупотреба с право.

Отбелязването на цесията върху ипотечния акт допълва началното му съдържание с данните за новия кредитор, заместил праводателя си и го легитимира като титуляр за всички права по този акт ( по смисъла, възприет в задължителната практика по т. 4г от ТРОСГТК 4/2013). В този смисъл и оплакването за липса на удостоверено титулярство на заявителя като кредитор по обезпечения с ипотечния акт дълг е неоснователно.

Оплакванията срещу точното съдържание на обезпеченото вземане като основание и размер също са неоснователни. В случая ипотеката ясно посочва договора за банков кредит, предоставената главница и крайния падеж, който несъмнено е настъпил според отразеното в акта, а и според признанието на неизгодните за заявителя факти по продължаването на срока на ползването до 31.08.2016г.  Ипотеката принципно легитимира кредитора да събере цялата сума, за която е вписано обезпечението, съответно и претенция за главница под този размер не следва да се установява допълнително.

Обжалваната част от разпореждането, издадено спрямо кредитополучателя по обезпечения и просрочен дълг изцяло съответства на удостоверените в документа по чл. 417 т.6 ГПК права и съответно следва да се потвърди в цялост. 

Разноски по полза на неоснователно обжалва страна не се присъждат.

По тези съображения и на осн. чл. 419 ал.1 вр. чл. 278 ал.2 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТДЕЛЯ от настоящото производство, образувано по реда на чл. 419 ГПК по частна  жалба вх.№ 46463 от  26.06.2019г, подадена от длъжник „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД срещу разпореждане 21115/16.05.2019г за допуснато незабавно изпълнение, по което е постановена заповед № 3809/16.05.2019г. по ч.гр.дело №7164/2019г. на ВРС,50 с-в въз основа на документ по чл.417 от ГПК В ЧАСТТА, представляващи искане за отмяна на същата заповед в частта, с която са определени РАЗНОСКИ в полза на заявителя, основано на оплакване за неоснователност на заявлението, евентуално прекомерност на размера на възнаграждение на представителя, като ВРЪЩА ОБРАТНО на първоинстанционния съд тази част от жалбите за администриране след приключване на исковото производство по оспорената заповед(по указанията дадени с т.12 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.

ПОТВЪРЖДАВА изцяло допуснато с разпореждане 21115/16.05.2019г  незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист по  № 3809/16.05.2019г. по ч.гр.дело №7164/2019г. на ВРС,509 с-в в полза на взискателя ипотекарен кредитор „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД срещу длъжника кредитополучател „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“АД за обезпеченото с ипотека вземане по  ипотечен акт №99 т. І рег.№ 1908 дело №81/2010г, вписан в СВ с вх. рег. № 16712 от 02.09.2010г, акт № 59,т. VII  дело № 9711г. с отбелязана цесия по договор от 15.10.2019г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (т.8 от ТР 4/2013г ОСГТК).

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.