Определение по дело №212/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 504
Дата: 22 февруари 2018 г.
Съдия: Орлин Руменов Чаракчиев
Дело: 20183100500212
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

..………../…….02.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-РИ СЪСТАВ в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

мл.с. ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

                                                                        

като разгледа докладваното от мл. съдия Чаракчиев

в.гр.д. № 212 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.Г. Калчев срещу Решение № 5213/13.12.2017 г., постановено по гр.дело № 4192/2017 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието за установено по отношение на въззивника, че Д.М.К. е собственик на реална част от 170 кв.м., заключена между точки 1, 4, 3 и 2 на комбинирана скица 2 към заключението на в.л. Рени Попова – л.134 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, от недвижим имот с идентификатор 10135.2723.364, м-стТраката“, по КК на гр.Варна, придобит от ищцата по силата на дарение, обективирано в нот. акт за дарение на недвижим имот №197, том XLІХ, дело 13722/1997г., на нотариус Д.Стоянова при ВРС, заснета като част от имота на ответника – имот с идентификатор 10135.2723.1171, по КК на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/ 14.10.2008г. на ИД на АГКК и която процесна реална част грешно е отразена в КККР от 2008 година, на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. В останалата част, с която е отхвърлен искът за площта, заключена между точки 4, 3, X, Y и Z на комбинирана скица 2 към заключението на вещото лице Рени Попова - л. 134 от делото, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивникът сочи, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и недопустимо, поради частична липса на мотиви. Поддържа, че първоначално е предявен положителен установителен иск, а в последствие иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, като в различните варианти на исковата молба са заявени и други претенции. Съдът механично е обединил тези претенции и ги е разгледал в рамките на един процес, поради което е разгледал нередовна искова молба. На следващо място сочи, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесната реална част от 170 кв.м., а районният съд е приел противното без да сочи доказателства за този свой извод. Поддържа, че разликата между площта на дарения имот от 613 кв.м., претендираната с исковата молба от 688 кв.м. и установената от вещото лице площ от 679 кв.м. е с неизяснен произход, а съдът не е развил мотиви, как тази разлика е придобита от ищеца, въпреки направеното възражение в този смисъл от ответника. Излага, че разликата в площта на владения от ищцата имот от 509 кв.м. и дарения ѝ от 613 кв.м. се дължи на проведена в района улична регулация и приложение на съответните разпоредби от ЗУТ. На следващо място ищецът не е доказал твърдението си, че по предходен план процесната реална част от ПИ с идентификатор 10135.2723.1171 е била отредена като част от имота на ищеца, а съдът не е развил никакви мотиви в тази посока. Сочи, че след като ищцата не е оспорила по надлежен ред предходните регулационни планове, те са запазили действието си и въз основа на тях е одобрен действащия в момента план, поради което липсват правни основания за исканата промяна на кадастралната карта.

По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ВРС, вместо което съдът да приеме, че исковата претенция е неоснователна и недоказана или да върне делото за разглеждане от друг състав на съда. Моли да бъде допусната тройна съдебна-техническа експертиза, която да даде заключение за точната измерена на място повърхност на процесните недвижими имоти.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба срещу постановеното решение, което намира за правилно. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на сторените разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з., като на основание чл. 267 от ГПК съдът дължи произнасяне по направените от въззивника доказателствени искания.

Съдът намира искането за допускане на тройна съдебна-техническа експертиза за неоснователно. На първо място то не е аргументирано, като не е посочен правнорелевантният факт, който се цели да бъде установен посредством това доказателствено средство. Искането не е и достатъчно прецизно формулирано, тъй като използването на израза „процесните имоти“ не може да замести посочването на конкретен обект на изследване, като се вземе предвид, че в предмета на делото е включено отразяването на множество имоти по предходни планове и действащата кадастрална карта. Най-сетне искането се явява и преклудирано на основание чл. 266, ал.1 от ГПК. Пред районния съд са изслушани две експертизи, включително допълнителна назначена по искане и на двете страни, която е дала заключение по въпроса каква е площта на частта, ограничена между синя северна граница на имот 364 на комбинирана скица и зелена граница на дял І на имот 1367 между посочената по комбинираната скица синя и зелена граница, както и каква е площта по дял І от нот.акт №197/97г. на имот 1367 на комбинирана скица № 2. В о.с.з. заключението на вещото лице е било изслушано, като процесуалният представител на ответника, сега въззивник, не е имал въпроси към експерта по отношение на измерените от него площи, нито е възразил срещу приемането на експертизата. Следователно в това съдебно заседание страната не е била препятствана да поиска назначаването на нова експертиза, но като не е сторила това своевременно, се е лишила от правото да прави нови доказателствени искания, тъй като са настъпили поетапните преклузии предвидени в ГПК. Поради изложеното доказателственото искане направено с въззивната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника да бъде допусната тройна съдебна-техническа експертиза, която да даде заключение за точната измерена на място повърхност на процесните недвижими имоти.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 28.03.2018 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1

 

 

                                  2