РЕШЕНИЕ
№ 1320
гр. Варна, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110201925 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*“ ЕООД против Наказателно постановление
(НП) № 03-2500179/22.04.2025 г. на директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - гр. Варна, с което на основание чл.416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ
на въззивното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.
за нарушение на чл.61 и чл.16, т.1 „б" от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР (ДВ бр.37 от 2004г.) във връзка с чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд (ДВ бр.124 от 1997г.).
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. На първо място
според жалбоподателя административнонаказващия орган не е изпълнил
задълженията си, произхождащи от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил
акта с оглед неговата основателност и законосъобразност, не е събрал
допълнителни доказателства за извършеното нарушение, преди да се
произнесе по преписката. На второ място, административнонаказващият
1
орган не е спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
като не е посочил датата и мястото, където е извършено нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Изложени са
доводи, че липсва индивидуализация на административното нарушение,
доколкото в НП не са посочени конкретните действия или бездействия на
нарушителя по извършеното нарушение, посредством изложени конкретни
фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението. На следващо
място се твърди, че дружеството не е извършило нарушение на разпоредбата
на чл. 61 и чл. 16, ал. 1, б. „б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд. На следващо място се сочи, че настъпилият на
място трудов инцидент не е свързан с обезопасяването на опасната зона на
височина +2.80, нито на стълбището, водещо до тази площадка, тъй като там
не са извършвани строителни работи, и респ. не е било необходимо да бъдат
обезопасявани. Изложени са съображения, че „Гранд Строй - Варна“ ЕООД, в
качеството си на изпълнител на строителните работи на строителния обект, е
изпълнил всички изисквания на Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, като е предприел необходимите действия за обезопасяване
на строителния обект на съответния етап от изграждането му, което се
потвърждава от обясненията на управителя, така и от представените в хода на
проверката вътрешнофирмени документи - трудови договори на работещите
във фирмата лица, форми за явяване на работа и книги за извършен
първоначален и периодичен инструктаж на работещите. Твърди се, че
нарушението представлява явно маловажен случай по смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Н. С. от АК – Варна, който поддържа подадената жалба и
отправеното искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По-конкретно намира, че извършеното нарушение представлява маловажен
случай.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Т. Х., която изразява становище за законосъобразност на
2
издаденото наказателно постановление. Сочи, че по делото са налице
доказателства, че на мястото на нарушението се е полагал труд от работници и
процесните стълби не са били обезопасени. Отправя искане за потвърждаване
на обжалваното наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 07.03.2025 г. св. С. Б. И. и Б. А. Д. (служители в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна) извършили проверка на строителен обект
"Двуетажни еднофамилни жилищни сгради", находящ се в обл. Варна, общ.
Варна, гр. Варна, м-ст „*", кв., кв. „Г.", СОП „З.".
Поводът за проверката бил сигнал, постъпил на тел. 112 за настъпил
трудов инцидент с работник.
На място св. И. и св. А. установили трима работници да полагат труд на
къща № 17, както и че изпълнителят на строежа и работодател на тези
работници е въззивното дружество "* - Варна" ЕООД.
При проверката контролните органи установили, че инцидентът е
настъпил вследствие на трудов процес по подаване на кофи с бетонов разтвор
на макара, която била монтирана на нестабилна опорна конструкция. Същата
конструкция била монтирана на етажна плоча на кота +2,80 и се състояла от
два хюнебека, единият от които е вертикален, монтиран от пода до тавана, а
другият бил хоризонтален, като на него била монтирана макарата, като
конструкцията не била добре укрепена. При подаване на кофа с бетонов
разтвор вертикалният хюнебек поддал, изхлузил се и падащ елемент ударил
лицето И. О. И., който паднал на земята и получил травматично увреждане на
предната част на главата.
По време на проверката присъствал и управителят на дружеството,
който казал на работниците да се върнат на къща № 17 и да продължат
работата си.
3
При оглед на къща № 17 контролните органи констатирали, че
работодателят "Г*" ЕООД не е обезопасил в опасната зона срещу падане от
височина площадка на кота +2.80 м. към стълбищната клетка на къща №17,
както и стълбище водещо към нея чрез приспособления (съоръжения,
ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от бордова
лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение, предпазващо работещите от опасността
падане от височина.
Тези обстоятелства контролните органи удостоверили в констативен
протокол.
На 10.03.2025 г. въззивното дружество изпратило до Дирекция
„Инспекция по труда"“- Варна уведомително писмо за отстраняване на
нарушението. Към писмото бил приложен и снимков материал за
обезопасяването на стълбищната клетка на кота +2,80 м. и на стълбището на
къща № 17 на проверявания строителен обект.
На 31.03.2025 г. св. С. Б. И. съставила срещу въззивното дружество
АУАН за нарушение чл.61 и чл.16, т.1 „б" от Наредба №2 за за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР (ДВ бр.37 от 2004г.) във връзка с чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд (ДВ бр.124 от 1997г.)
Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в
съдържанието му възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивното дружество подало писмени
възражения срещу съставения АУАН, като посочило, че в деня на инцидента,
съответно в деня на проверката не е било планирано извършването на работа
на къща № 17, като единствено наличието на остатък от бетон при работата на
къща № 18 мотивирало работниците да се преместят на къща № 17, където да
го използват.
На 22.04.2025 г. административнонаказващият орган, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал
обжалваното НП.
По доказателствата:
4
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелите С. Б. И., Б. А. Д. и Н.
Х. Е. и писмени доказателства – призовка, протокол за извършена проверка,
идентификационна карта, декларации и сведения от работници на "* - Варна"
ЕООД, уведомително писмо, акт за спиране, заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и
веществени доказателства – 4 бр. снимки.
Извършването на деянието се установява от свидетелските показания на
свидетелите С. Б. И., Б. А. Д. и Н. Х. Е., които съдът кредитира изцяло като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията
на свидетелите подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи за основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени и веществени
доказателства като обективни, достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите в своята съвкупност са
еднопосочни.
Посочените доказателства и доказателствени средства, обсъдени и
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради
своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН
5
и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити
по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност и съответно да организира
адекватно защитата си, а именно – посочено е, че при извършена проверка по
работни места на 07.03.2025г. във връзка с трудов инцидент с лицето И. О.
И.на строителен обект "Двуетажни еднофамилни жилищни сгради", находящ
се в обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, м-ст „Т*", кв., кв. „Г.", СОП „З." е
установено, че "*" ЕООД, ЕИК: * в качеството на работодател и строител не е
осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите и на
всички останали лица в близост до работните места, така че опасностите за
живота и здравето да бъдат отстранени, ограничени или намалени, тъй като не
е обезопасил в опасната зона срещу падане от височина площадка на кота
+2.80 към стълбищната клетка на къща №17, както и стълбище водещо към
нея чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно
високи и са изградени най-малко от бордова лента за крака, главно перило за
ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение,
предпазващо работещите от опасността падане от височина. Съгласно
наказателното постановление нарушението е извършено на 07.03.2025 г. на
строителен обект "Двуетажни еднофамилни жилищни сгради", находящ се в
обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, м-ст „*", кв., кв. „Г.", СОП „З.", към който
момент "* - Варна" ЕООД, ЕИК: * в качеството си на работодател и строител е
следвало да обезопаси площадка на кота +2.80 на къща №17, както и стълбище
водещо към нея с бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно
перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, предпазващо
работещите от опасността падане от височина.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е
налице нарушение на чл. 61 и чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи вр. чл. 14, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр.124 от 1997г.).
6
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗБУТ юридическите и физическите лица, които
самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които
ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява
временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в
съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия
на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и
на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до
работните помещения, площадки или места.
Чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(наричана по-долу в изложението Наредбата) въвежда задължение за
работодателите паданията от височина да се предотвратяват чрез
приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце
и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява,
че на процесната дата и място площадката на кота +2.80 м. на къща №17,
както и стълбището водещо към нея не са били обезопасени с бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение, предпазващо работещите от опасността падане от
височина.
Съгласно чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредбата (ред. изм. и доп. - ДВ, бр. 102
от 2006 г.) строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл.
на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова
дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в
съответствие с минималните изисквания на тази наредба.
§1, т. 2 от Наредбата дава легална дефиниция на понятието "Строител" -
лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово
правоотношение. Съгласно §1, т. 1 от КТ "Работодател" е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема
работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и
носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и др.).
7
Предвид изложеното, съдът намира, че въззивното дружество към
процесната дата е имало едновременно качеството и на работодател, и на
строител.
Доколкото е налице бездействие от страна на дружеството да обезопаси
процесните стълбищна площадка и стълбище срещу опасността от падане от
височина, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по
чл. 61 и чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи вр. чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд.
По възраженията на въззивното дружество:
Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН
съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за
отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място
страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на
своите становища. На второ място съдът винаги решава делото по същество,
т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства
и намери делото за изяснено от фактическа страна (в този смисъл -
„Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд
паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К. Л. и доц. д-р И. Т., стр. 386).
На следващо място както вече съдът констатира нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано чрез неговото описание. Посочено е, че
нарушението е извършено чрез бездействие от страна на въззивното
дружество и по-конкретно същото се изразява в липса на обезопасяване на
посочените в АУАН и НП места. Посочени са също времето и мястото на
извършване на нарушението, а именно че нарушението е извършено на
07.03.2025 г. на строителен обект "Двуетажни еднофамилни жилищни сгради",
находящ се в обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, м-ст „Т*", кв., кв. „Г.", СОП
„З.".
Възражението, че трудовият инцидент не е свързан с обезопасяването на
опасната зона е ирелевантно, доколкото нарушението е формално и не изисква
настъпването на общественоопасни последици.
Дори и в този ден да не е било планирано извършването на СМР в
8
процесната къща № 17, съответно на стълбищната площадка на кота +2,80 м. и
на стълбището, водещо към нея, то съгласно свидетелските показания на тази
дата работници са полагали труд, макар и непланирано. В случай, че внезапно
е възникнала необходимост да се оползотвори направеният бетонов разтвор,
работодателят е следвало да осигури здравословни и безопасни условия на
труд и на това място, на което работниците са се преместили непланирано.
Относно възражението, че в конкретния случай е налице явно
маловажен случай, съдът намира следното:
В чл. 39, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е регламентирана възможността за
санкциониране на нарушителите за явно маловажни случаи на нарушения,
установени при извършването им, с глоба с квитанция или фиш, което да е
бъде предвидено в съответния закон или
указ.
Разпоредбата на първо място не предвижда налагането на имуществена
санкция, което означава, че е приложима само по отношение на физически
лица, а на следващо място касае нарушения, установени при извършването
им, а не впоследствие при извършване на проверка от контролните органи.
Ето защо, съдът намира, че посочената разпоредба не е приложима.
Съдът намира, че установените по делото факти не припокриват и
хипотезата и на маловажен случай на административно нарушение, тъй като
конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид.
По отношение на имуществената санкция:
С оглед обстоятелството, че нарушението е отстранено веднага след
установяването му, "Г*" ЕООД носи административнонаказателна
отговорност по 415в, ал. 1 КТ, съгласно която за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лв.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство, че в административно-
наказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което
9
мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от
своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение
на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния
размер от 100 лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като
наложената имуществена санкция в размер на 300 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 100 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от
страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като
искане е отправено само от въззиваемата страна.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, от
което има право на 26,66 лв., пропорционално на отхвърлената част от
обжалването, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр.
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗпрП вр. чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Доколкото Дирекция "Инспекция по труда" – Варна е териториално
поделение на специализираната администрация на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не
самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище София, бул. "К." № 3, съдът намира, разноските следва да бъдат
присъдени в полза на юридическото лице Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда".
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от
ЗАНН, СЪДЪТ
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2500179/22.04.2025 г. на
директора на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) гр. Варна, с което на
основание чл.416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на „*“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл.61 и чл.16, т.1
„б" от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР (ДВ бр.37 от 2004г.) във връзка с
чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр.124
от 1997г.), като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от
300 (триста) лева на 100 (сто) лева;
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район „Младост“, бул. „Ц.О.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК *, със седалище гр.
София, бул. "К. А. Д." № 3 сумата от 26,67 лв. (двадесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки), представляваща разноски за юрисконсулт във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11