№ 80
гр. Бургас, 04.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Милена Ан. Досева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600033 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 12.30 ч. поради участие на членове от
съдебния състав в разглеждане на ВНОХД № 45/2025 г. и ВНОХД № 37/2025
г. в същата съдебна зала.
Апелативна прокуратура-Бургас, се представлява от прокурор Д..
Жалбоподателят подсъдим Г. З. Г., редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник адв. Д. С. от АК-Х.
Не се явява упълномощеният защитник Г. Д. от АК-Х.
Частните обвинители А. П. Я.а, М. Г. М., Г. П. М., М. П. К. и А. Д. С., не
се явяват, редовно призовани.
За А. Я.а, М. Г. и Г. М. се явява повереникът адв. М. Д. от АК-С..
Съдът докладва постъпила молба от адв. Р. М., като повереник на М.
К., с която уведомява, че няма да се яви в съдебно заседание поради служебна
ангажираност. Моли да се даде ход на делото и да се остави без уважение
въззивната жалба на подсъдимия.
Съдът докладва постъпило възражение от А. С. чрез „Адвокатско
1
дружество В. и Б.“ срещу въззивната жалба на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Моят упълномощен защитник адв. Г. Д. не се явява.
Аз съм се отказал от нейната защита. Съгласен съм да продължа защитата си
само с адв. Д. С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
След като се запозна с материалите по делото, изслуша становищата на
страните и съобрази, че личното явяване на частните обвинители в
настоящото съдебно заседание не е задължително, съдът намира, че няма
процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът предостави възможност на прокурора, адв. Д. и на адв. С. да се
запознаят с възражението, депозирано от „Адвокатско дружество В. и Б.“ от
името на частния обвинител А. С..
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Д.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. С.: Представям удостоверение за сключен граждански брак на
моя подзащитен, подписка от жителите на с. Д.Б., откъдето е и подсъдимият
2
Г., с искане за по-малка присъда, както и личностна характеристика от
работодателя му "В." ЕООД.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с представените писмени доказателства.
АДВ. Д.: Запозната съм. Моля категорично да не се приема подписката,
т.к. не е ясно нито от кого изхожда, какви са тези лица и съм сигурна, че една
подписка в подкрепа на жертвите на пътя би била доста по-дълга отколкото
тази.
След като изслуша становищата на страните, съдът намира, че следва
да приеме като писмени доказателства по делото представените от защитника
адв. С. документи, а именно удостоверение за сключен граждански брак на
подсъдимия, личностна характеристика на подсъдимия от управителя на
дружеството-работодател и подписка от жители на с. Д.Б..
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
удостоверение за сключен граждански брак на подсъдимия, личностна
характеристика на същия от управителя на дружеството-работодател и
подписка от жители на с.Д.Б..
ПОДСЪДИМИЯТ: Не искам да се събират други доказателства.
Счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на съдебните прения.
3
ПРОКУРОРЪТ: Съдебното производство пред първоинстанционния
окръжен съд се е развило при условията на съкратено съдебно следствие, като
подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата по обвинителния акт,
направил е самопризнание, приел е за обективна правната квалификация на
деянието, но изразява с жалбата несъгласие с размера на наложеното му от
съда наказание от 5 години и 4 месеца, след редукцията с една трета по чл. 58а
от НК. Иска намаляването му до размер, който да позволява приложението на
чл. 66 НК.
Недоволни от размера са останали и частните обвинители, които в
жалбите си обосновават несправедливост с обратен знак на така
определението наказание. Те пък претендират увеличаване на неговия размер
до максимално предвидения.
Установените по безспорен начин фактически положения по
възникване, развитие и приключване на ПТП, признати безусловно от
подсъдимия, смятам, че не налагат никаква ревизия на първоинстанционния
съдебен акт, в която и да било от исканите посоки, свързани с определянето
размера на наложеното наказание лишаване от свобода и лишаване от право
да управлява МПС, както и с начина на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода.
При напълно обективно изложена фактическа обстановка и направени
коректни правни изводи относно съставомерността на деянието и нарушените
правила по ЗДвП, съдът помоему е отмерил един напълно справедлив размер
на наказанието, отчитайки превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства като младата възраст на подсъдимия, необремененото му
съдебно минало и добрите характеристични данни.
Не са подминати и отегчаващите вината обстоятелства, от които с
превес са многобройните нарушения на правилата за движение – 21 броя,
въпреки неголемия професионален стаж на подсъдимия.
Представените днес допълнителни доказателства по отношение на
сключения граждански брак и добри характеристични данни, с оглед на които
може да бъде приета и тази подписка, считам че не налагат и не натежават с
по-голяма степен смекчаващите обстоятелства от тази, с която са били приети
от решаващия съд.
4
При предвидено наказание лишаване от свобода от 5 години до 15
години, съдът е определил справедлив размер от 8 години, който предвид
задължителното редуциране по силата на чл. 58а НК с една трета, е с
фактическо измерение от 5 години и 4 месеца.
Претендираното приложение на чл. 55 НК и от там постигане на
стойности, които да позволяват условното осъждане по чл. 66 НК намирам за
прекомерно и не съответно на доказателствата, които касаят количествения и
качествения критерий на обстоятелствата, определящи се като смекчаващи.
Няма нито една причина, поради която да се приеме наличието както на
многобройност, така и на изключителност на случая. Касае се за ПТП, което
не се отличава с особени характеристики от обичайните случаи на
транспортни произшествия. Безспорно, налице е един тежък резултат –
смъртта на едно младо момиче и множество сериозни телесни увреждания на
други две лица, който обаче, сам по себе си, е елемент от обективната
характеристика на съставомерност, и следователно не може да бъде отчитано
двукратно при решаване на въпроса за наказанието.
Затова считам, че претенциите относно наложеното наказание от
решаващия съд и в двете посоки – за увеличаването му от страна на частните
обвинители и за намаляването му от страна на подсъдимия, са неоснователни
и следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата на Сливенски окръжен
съд да бъде потвърдена без изменение.
АДВ. Д.: Поддържам изцяло основната и допълнителната ни въззивни
жалби, като в тях сме изложили подробно аргументи досежно становището ни
за необходимост от увеличаване размера на наказанието на подсъдимия.
Ние сме изразили становище и пред предходната инстанция и то е
залегнало в жалбите ни, а именно, че при изследване личността на дееца
касателно престъпленията по транспорта, основополагащо значение и тежест
има неговото поведение на пътя и субективното му отношение към
установените правила за движение по пътищата, а не толкова смекчаващи
вината обстоятелства, като чистото съдебно минало и характеристичните
данни. Над 90 процента от лицата, извършващи престъпления по транспорта,
са с добри характеристични данни и чисто съдебно минало. Разбира се, в
наказателноправен смисъл подобни обстоятелства имат своето значение и
5
тежест, но не са водещи за укоримостта на едно лице в контекста на стореното
от него като водач на МПС. Именно справката за извършени нарушения по
смисъла на ЗДвП и ППЗДвП е най-същественият източник, разкриващ дееца
като такъв с висока обществена опасност при този вид престъпления.
На стр. 23 от мотивите на Сливенския окръжен съд са описани най-
общо броят и част от вида на нарушенията на подсъдимия. Още на първи ред
на тази страница съдът е изразил становище, че е налице системно незачитане
от страна на подсъдимия на правилата за движение по пътищата. Малко по-
долу в статистичен стил е отразено, че от 2019 г. до инкриминирания момент
деецът 21 пъти е бил санкциониран по административно-наказателен ред за
нарушения на правилата за движение по пътищата, някои от които много
сериозни. Нашето становище е, че подсъдимият е лице с висока степен на
обществена опасност на пътя и всъщност е било въпрос на време да се случи
това, което вече е сторено.
Не може да не възникне въпросът, какъв е възпитателният и
превантивен ефект на материалноправната сила на наложените фишове и
наказателни постановления. Самата системност на нарушенията ясно показва
субективното му отношение към правилата за движение и към
общественоустановения ред. Не може да имаш по 5-6 нарушения, а в
годината, в която е настъпило ПТП те са 14 на брой, и да твърдиш, че си лице
с положителни характеристични данни. Според нас липсва задълбочен анализ
от предходната инстанция по този въпрос, респективно не е отчетена в
нужната степен характеристиката на дееца като водач при анализа на
обществената му опасност. От изключително значение е да се отбележи
липсата на какъвто и да е било принос от страна на пострадалите. Това е
отчетено от първоинстанционния съд, но е важно да се отбележи един
съществен факт, който въобще не е бил подложен на коментар при определяне
тежестта на наказателната репресия, която следва да понесе деецът, а именно
множеството телесни повреди, които са понесли другите две пострадали
жени. Безспорно броят на телесните повреди не е квалифициращо
обстоятелство. Достатъчно обаче е да е налице повече от една такава в едно
лице, за да се приеме този брой на уврежданията като утежняващо вината
обстоятелство. В случая става въпрос за 7 телесни повреди, като от някои от
тях оставят частични парези и невъзможност за възстановяване на двете
6
пострадали лица. Считаме този факт, който е описан в обстоятелствената част
на обвинителния акт, но убягнал от фактическия и правен анализ на
първоинстанционния съд, за съществен, и който води до завишена укоримост
на стореното от дееца, защото според нас е било въпрос на късмет жертвата да
бъде само една.
Най-вероятно след малко в пледоарията на защитата на подсъдимия ще
чуете, че той е човек с чисто съдебно минало, добър член на обществото.
Представиха се справки, че работи, уважаван от съгражданите си, но истината
е, че С. беше също едно изключително момиче. Тя се беше дипломирала в ***
университет във Варна, работеше абсолютно всяко лято с родителите си в
семейния бизнес в гр. С.. От осемнадесетгодишна, докато още учеше, тя и
работеше, беше шампион по водно спасяване, обичана и уважавана от своите
съграждани. Семейството й живее на гърба на съдебната палата, но просто
нямат сили да присъстват тук. За съжаление С. остана на 23 години, почти
колкото е броят на фишовете на подсъдимия за краткия му четиригодишен
стаж като шофьор. Доста често подсъдимите сключват граждански брак, за да
бъдат съжалявани. За съжаление, С. няма такава възможност да сключи брак.
В тази връзка, моля да измените първоинстанционната присъда, като
увеличите така наложеното наказание.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, колкото и да е трудно в
настоящия казус, моля да оставите без уважение жалбите на пострадалите
лица. Ще се опитам да обоснова исканията, изразени в жалбата на моя
доверител дотолкова, доколкото за нас спорът е за приложението на чл. 55 от
НК, което съответно е предвидено в закона и което позволява редукция на
наказанието.
Аз намирам, че с оглед на това процесуално поведение, което
доверителят ми има от първия момент на ПТП, до преминаване разглеждането
на съответното дело по специалната глава, която включва признаване на
всички факти и обстоятелства, които са изложени в обвинителния акт, за едно
поведение, което в крайна сметка говори за неговото поведение, и съответно -
характер и личност.
Дотолкова, доколкото в последните години действително се наложи
7
една тежка обстановка в обществото с оглед всички тези публично изразени
недоволства, и съответно по-късно се стигна и до промяна в НК,
увеличавайки съответно размера на наказанията, действително е трудно на
всеки един от нас да определи и съответно да балансира онова необходимо
наказание, което, както всички знаем, не представлява нито отмъщение, нито
някаква личностна разправа, а целта му е, с оглед личността на дееца, не само
на извършеното от него, а и на неговата личност, да се предприемат такива
мерки, както е в случая - лишаване от свобода, за какъв срок, за да може този
човек, както е записал законодателят, да се превъзпита, или по-точно – да
промени поведението си, да разбере вината си и оттам нататък да не
представлява опасност за обществото.
Твърденията, че сам по себе си, извършвайки някои нарушения, да,
действително, като бройка изглежда много тежко, но в нито едно от тези
нарушения, които се изтъкват както от страна на обвинението, така съответно
и на частните обвинители, не са от този тип и характер на особено тежки
такива нарушения на ЗДвП, защото, в такъв случай би било и наказанието
предвидено в същия този специален закон съвсем различно от тези глоби,
които са налагани. Няма отнети точки, няма лишаване от правоуправление, но
в крайна сметка са налице като бройка такива нарушения на ЗДвП. Това в
никакъв случай не може да гарантира, че видите ли, продължавайки така, било
въпрос на време да се стигне до един такъв тежък резултат. Тежкият резултат,
за който, както сме заявили и сам той заявява, е изключително тежко за него,
трудно го преживява и надали би го преживял. Дотолкова, доколкото следва
да оценяваме него като личност, защото, както свързах нещата, законодателят
е дал рамките на извършеното като деяние, завишени са съответно
наказанията както казах с оглед последните години и обществен интерес в
тази насока, но индивидуализацията вече е друго нещо. Когато Сливенски
окръжен съд е разсъждавал на тази база е приел, че общо взето съществува
баланс. Баланс дотолкова, доколкото опираме до онези наказания по ЗДвП и
до там приключват онези обстоятелства, които утежняват неговото
положение.
Да, за да се стигне до този резултат, естествено, че има нарушения на
ЗДвП, които водят до съответния текст в НК, така че тези нарушения в
настоящия случай - те са включени в квалификацията, както каза и
8
представителят на държавното обвинение, и не бихме могли само на тази база
да приемаме едно достатъчно тежко обстоятелство, което да утежнява
неговото положение.
От друга страна, когато трябва да оценяваме личността, аз за това съм и
записал в допълнението към жалбата, че едва ли могат да се намерят други
смекчаващи вината обстоятелства, да, естествено, едно от тях просто е
пропуснал с оглед психичното си заболяване към момента на извършване на
деянието – имам предвид липсата на оказана помощ от негова страна, но е бил
в шок, който не му е позволил съответно да разбере или да предприеме такива
действия. Тоест, трябва да разсъждаваме в посока по отношение неговата
личност и, както казах преди малко – необходимото, за да бъде променен, ако
съответно има нужда от това, да бъде превъзпитан, защото това е основната
цел. И тогава трябва действително да обърнем внимание на неговото
поведение до момента на настоящото деяние и виждаме, че освен тези
нарушения по ЗДвП, няма каквото и да е криминално проявление, което дори
да е залегнало в заявителски материал от компетентните органи. Оттам
стигаме до чистото съдебно минало, което в никакъв случай не може да бъде
пренебрегвано като тежест в тази ситуация.
От друга страна - човек, който от първите години на пълнолетието си
полага обществено полезен труд, в нито един момент не казва, че е на тази
възраст и много голяма част от неговите приятели или сънаборници, не
полагат такъв обществено полезен труд, а той е изключително трудово
ангажиран, дори и сега, когато го очаква съответното изтърпяване на
наказание, продължава в тази насока. Продължава да работи, защото съзнава,
че участието на всеки един член в един такъв процес е задължително и
необходимо. Съответно, чрез полагането на този труд той помага на
съжителката си, с която сега сключиха граждански брак и създадоха
семейство, оказва влияние в неговото поведение още повече в положителна
посока.
Немалка подкрепа и съответно изразено като становище по отношение
на него като личност, е представената днес подписка. Виждате, в едно малко
село, може би 90 процента от жителите, които го познават и живеят с него, са
гласували доверие, че едно по-малко наказание, което молят съда да бъде
наложено, ще бъде напълно достатъчно за неговото поправяне. Да, за
9
жертвите е тежко, но в крайна сметка трябва да преценим и него като човек и
член на обществото.
Казах преди малко за неговото процесуално поведение от първия
момент. Няма едно възражение, оспорване и каквото и да било обстоятелство,
дори и там, където би могло да има възможност в тази насока.
Всичко това, което казах, аз намирам за многобройни и действително
тежащи по своето значение обстоятелства, които говорят за едни смекчаващи
такива. Ето тези разсъждения следваше да приеме Сливенският окръжен съд и
тогава, когато отсъждаше съответното наказание, защото и представителят на
обвинението в Окръжен съд-Сливен, поиска не повече от 5 години наложено
наказание, но съдът стигна до извод, че следва да наложи едно наказание
почти близо до средното по предвидения текст. Именно този размер от 8
години, макар и сега редуциран, ми дава основание да намеря, че в тази
насока присъдата се явява явно несправедлива по отношение на него.
Да твърдя, че следва да приложим чл. 55 от НК и да стигнем до онези,
предвидени в текста на чл. 66 от НК съответни обстоятелства, ми е малко
трудно да кажа „наложете му присъда 3 години с приложението на чл. 66 от
НК“. Да, действително трудно бихме стигнали до този резултат, но
приемането на чл. 55 от НК като приложение позволява на съда да наложи
едно наказание под предвидения в закона минимум или към самия минимум.
Ето това е молбата както моя, така и негова и на всички негови приятели,
роднини, съселяни и работодатели.
Моля да уважите в тази насока жалбата.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото си
на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Съжалявам много за
случилото си. Искам да създам семейство, да си подредя живота.
Поддържам становището и исканията на моя защитник.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
10
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля за по-малко
наказание.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11