Решение по дело №61/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.38 от ЗДС.

Делото е образувано по жалба на Ц.К.Ц. *** против решение № 12/ 06.01.2023г. на Министерския съвет на Република България, в частта относно определеното му обезщетение за отчуждени имоти, както следва :

1. имот с идентификатор 18486.266.10, находящ се в землището на с.Гюргич, общ.Ружинци.

Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното парично обезщетение не представлява равностойно парично обезщетение като е в пъти по-ниско от реално дължимото и не отговаря на пазарните стойности. Сочи се, че присъденото обезщетение е несправедливо досежно неговия размер, поради което следва да бъде изменено и завишено съгласно изискванията на закона.

Иска се от Съда да измени решението в обжалваната част, като се завиши определения размер на парично обезщетение за имотите му. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата, като неоснователна. В писмено становище сочи, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Оспорва се изготвената по делото експертиза. Сочи се, че административният орган е съобразил изцяло легалната дефиниция в §.1а от ДР на ЗДС. Оспорва се експертизата относно въпросът свързан с периода, като се сочи, че той е законово определен и съдът не е компетентен да определи друг период на изследване, в който смисъл сочи, че е константна практиката на ВАС.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Оспорва се изцяло заключението на вещото лице. Претендира се ю.к. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство, оспорва жалбата в писмено становище, с което представя доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение. Оспорва се изслушаната по делото експертиза.

Заинтересованото лице Министъра на финансите не е взело становище.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет републикански пътища „Мездра-Ботевград“ и „Видин-Монтана“ са обявени за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 61+750(километраж по съществуващ път I-1) км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060(километраж по съществуващ път I-1) км 99+193 (километраж по проект), засягащ землищата на с.Ружинци, с.Гюргич, с.Плешивец и с.Черно поле на територията на област Видин, община Ружинци и др. землища на територията на област Монтана, е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план, със Заповед № РД-02-15-14/03.02.2021г. на Зам. министъра на регионалното развитие и благоустройство, влязла в сила, на която е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх. №90-03-981/31.10.2022г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обекта. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите - частна собственост, засегнати от изграждането на обекта. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл.34 и чл.34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 12/ 06.01.2023г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването са и части от процесните поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, като за отчуждените части са определени и съответните обезщетения, както следва :

1. имот с идентификатор 18486.266.10, находящ се в землището на с.Гюргич, общ.Ружинци, целият с площ от 7,001 дка, отчуждена част 4,918 дка, за която е определено обезщетение 2 828 лева.

Размерът на обезщетението е определен в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Бачовски консулт“ ООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-5982/30.05.2022г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключен договор № Д-152/20.11.2019г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за землището, в което се намира процесният ПИ. Заключението е извършено след обстоен преглед и анализ на сключените сделки за процесните землища в Службата по вписвания Белоградчик.

За землището на с.Гюргич вещото лице не е установило приложими сделки, отговарящи на критериите, поставени в чл.32,ал.2 от ЗДС, поради което е определило размера на обезщетението по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. За имота на жалбоподателя -имот с идентификатор 18486. 266.10 със засегната площ 4,918 дка, представляващ нива, 3-та категория, е определило обезщетение в размер на 3074 лева (при 625 лв/дка).

Обезщетението, определено от административния орган, е в размер на 2 828 лева, като видно от заключението и оценителския доклад от вещото лице е приложен различен коефициент за отстояние до най -близката урбанизирана територия, във връзка с което вещото лице дава обяснение и в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имот, предмет на оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати.

С определение от 27.02.2023г. ответникът и заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ са задължени най-късно в насроченото съдебно заседание да представят доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, но такива не са представени, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.38,ал.1 от ЗДС.

Предвид горното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган, съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл.34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл.33,ал.2 от ЗДС.

Отчужден е имот, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение.

Стойността на обезщетението е определена по реда на чл.32,ал.2 от ЗДС и по реда на чл.32,ал.3 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

„Пазарни цени“ по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Видно от горните разпоредби целта на горепосочения начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.

Само при липса на пазарни аналози съобразно чл.32,ал.2 от ЗДС следва да се използват другите, предвидени в ЗДС способи, различни от пазарните цени на имотите със сходни характеристики в близост до отчуждавания по чл.32,ал.3 от ЗДС.

За необходимост от справедливо обезщетение е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани, с оплакване за нарушаване на чл. 1 oт Πpoтoĸoл 1 във вpъзĸa c нeдocтaтъчния paзмep нa oпpeдeлeнoтo oбeзщeтeниe зa oтчyждeнитe им зeми. Видно и от същото следва да бъде пpиcъждaно тaĸъв paзмep нa oбeзщeтeниe, ĸoйтo дa e в cъoтвeтcтвиe cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнoтo имyщecтвo, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждаваните имоти-земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

Видно от горното, водещо е не формалното приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.

По отношение на землището на с. Гюргич следва да бъде възприето заключението, определящо обезщетението по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, именно поради обстоятелството, че не са установени относими пазарни аналози за 12 месечния период, считано от възлагане на оценката, визиран в разпоредбата на §.1а,т.2 от ДР на ЗДС. Съобразно чл.32,ал.3 от ЗДС в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи. Съобразно Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006г. се касае за едно изключение от общото правило, при безспорна липса на възможност да се приложи правилото, предписано с чл.32,ал.2 от ЗДС.

Видно от заключението за землището на с.Гюргич липсват каквито и да е пазарни аналози за разписания в закона период.

Предвид горното за землището на с.Гюргич следва да бъде възприет размера на обезщетението съобразно заключението на вещото лице за относимия период, като за отчуждавана част от имота на жалбоподателя същото е в размер на 3074 лева. Следва да бъде възприето заключението относно различната стойност, определена по реда на наредбата, тъй като вещото лице е обективирало измерванията си относно приложения по -висок коефициент, като изводите му се възприемат и от съда.

В приложимата разпоредба - §.1а,т.2 от ДР на ЗДС, е предвиден периодът, от който следва да се изследват сключените сделки, а именно в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, поради което съдът следва да приложи законовата разпоредба. В този смисъл са категорично и съображенията в Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006г., като не следва обратното и от посоченото по-горе Решение по делото Костов срещу България на ЕСПЧ. Съобразно чл.34б, ал.1 от ЗДС в решението си МС следва да посочи и размера на обезщетението, като определянето на същото е предвидено да се извърши при спазване на административната процедура, разписана в закона, и съответните срокове за това, което изключва определянето на обезщетението по пазарни цени към датата на издаване на самото решение, но предвидените срокове в закона са гаранция именно за определянето му в максимално близък срок. Необходимост от наличие на процедура, която да осигури цялостна оценка на последиците от отчуждаването, включително присъждане на размер на обезщетение в съответствие със стойността на отчужденото имущество, сочи и Решение от 14.05.2020г. на ЕСПЧ по делото Костов срещу България - т.64. В практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че държавите имат право на суверенна преценка при приемане на вътрешното си законодателство, отнасящо се до регламентиране на условията, при които може да бъде предвидено лишаването от собственост в обществен интерес /Решение № 9 от 5.12.2019 г. на КС по к. д. № 8/2019г./. Съобразно националното законодателство тази процедура предхожда решението за отчуждаване с оглед разпоредбата на чл.17,ал.5 от Конституцията на РБ. Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека няма нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, когато отнемането на собствеността е в обществена полза, направено е въз основа на закон, уреждащ процедурата, по която се извършва отчуждаването, без прекомерно забавяне и срещу справедливо и своевременно обезщетение. В тези случаи се приема, че намесата в правото на собственост чрез отнемането му е пропорционална на целта – да бъде задоволен общественият интерес. В случая оценката е изготвена в срока по чл.34а,ал.4,т.3 от ЗДС, считано от подаване на искането за отчуждаване, съобразно установените срокове в административното производство, поради което липсва основание за съда да определи обезщетението въз основа на приложими сделки от период, различен от законоустановения.

Предвид горното размерът на обезщетението следва да бъде определен по реда на чл.32,ал.3 от ЗДС за землището на с.Гюргич, а именно:

1. За отчуждената част от имот с идентификатор 18486.266.10, находящ се в землището на с.Гюргич, общ.Ружинци, обезщетение в размер на 3074 лева, вместо определено обезщетение от 2 828 лева.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна.

Постановеното решение № 12/06.01.2023г. на МС на Република България следва да бъде изменено в частта относно определеното обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор 18486.266.10, находящ се в землището на с.Гюргич, общ.Ружинци, което следва да бъде увеличено на 3074 лева.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.1 от АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя така, както са направени, а именно: за Д.Т.- 10 лв., за възнаграждение за вещо лице – 300 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се посочи, че съобразно чл.8,ал.3 от Наредба № 1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по такъв вид административни дела минималният размер на възнаграждението е 1000 лева, без ДДС, респ. с ДДС той е в размер на 1200 лева, какъвто е договореният и заплатен такъв по делото.

Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, съгласно §.1 ,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение № 12/06.01.2023г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060(километраж по съществуващ път I-1)= км 99+193 (километраж по проект), на територията на областите Видин и Монтана“ В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждени части от поземлени имоти, собственост на Ц.К.Ц. ***, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение за имота, както следва :

1. За отчуждената част от имот с идентификатор 18486.266.10, находящ се в землището на с.Гюргич, общ.Ружинци, от 2 828 лева на 3074 /три хиляди седемдесет и четири/ лева.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Република България, гр.София, да заплати на Ц.К.Ц. ***, разноски по делото в размер на 1510 /хиляда петстотин и десет/лева.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: