РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. ХАСКОВО, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря В.И. К.
в присъствието на прокурора Н. С. Тр.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Частно
наказателно дело № 20225600200016 по описа за 2022 година
Производството е по чл.14 т.1 б.“а“ от Европейската конвенция за екстрадицията.
Образувано е по искане от ОП – Хасково, внесено въз основа на молба от съдебните
власти на Република Т. – Шести тежък наказателен съд – Б. от 15.09.2021 год., предадена
по дипломатически път чрез посолството на Р. Т. в Република България на Министерство на
външните работи на Република България и препратена на Министерство на правосъдието, а
оттам – на Върховна касационна прокуратура на Република България, отдел
„Международен“ на 10.12.2021 год. за даване на разрешение за съдене за друго
престъпление на лице – **** гражданин Д. Д., род. ****год. в ****, ****, което Република
България е екстрадирала в Република Т. въз основа на предходна молба.
Молбата се отнася до престъпление, квалифицирано като „износ на наркотици и
психотропни вещества“ по чл.188 ал.1 и ал.3 от *** НК, а доколкото се твърди, че същото е
останало във фазата на опита - и във връзка с чл.35 от същия. Посочено е, че за същото е
изготвен обвинителен акт на Главна републиканска прокуратура – *** №2011/871 по
следствие №2009/1164. Дадено е описание на престъплението чрез посочване на дата и
място на извършване – 16.07.2007 год. в община ****, част от окръг ****, както и на начина
на извършване. Съгласно изложеното, Д. Д. заедно с други изброени лица бил член на
1
организирана престъпна група, създадена, за да изнася наркотици и психотропни вещества
от *** за *** с цел печалба - придобиване на материални средства. На 16.07.2007 год. били
заловени наркотични вещества, които са били на път на Р., но все още на територията на Т.
В молбата се сочи, че **** НК предвижда за това престъпление наказания лишаване
от свобода за срок не по-малко от 10 години с горна граница 30 години, както и парична
глоба. Изложено е, че давността за преследване на престъплението е 20 години съгл. чл.66
ал.1 дж от Закон №5237 от *** НК и изтича на 12.12.2033 год. Заявяват се гаранции, че
съдебният процес не е от политическо, военно или финансово естество, а на разположение
на ответника са всички законни права, произтичащи от турското национално
законодателство, но така също и от международните договори, по които Република Турция е
страна, като напр.договора за Европейския съд по правата на човека, както и че същият
няма да бъде съден освен за престъплението, за което се иска разрешение. Уточнява се, че в
момента лицето се намира в **** в гв.****, където изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, наложено му по друго дело за престъплението, за което е бил екстрадиран преди.
Декларира се готовност при нужда, да се предоставят други, допълнителни данни.
Множество приложения придружават молбата. Приложени са извадки от турския НК
– разпоредбите на чл.188 – производство и търговия с наркотични и психотронни вещества,
чл.35 – опит, чл.53 – лишаване от упражняване на някои права, а така също и протокол от
с.з. от 26.01.2021 год. на Първи тежък наказателен съд – ***, по време на което, след
назначаване на служебен защитник, на лицето Д. Д. е бил прочетен горецитирания
обвинителен акт и запознат със съдебното досие на Шести тежък наказателен съд - ****,
след което е било поискано неговото съгласие да бъде съден по тези обвинения. Отразено е,
че лицето е разбрало обвиненията и дало съгласие да бъде съден за сега представените му
обвинения.
Горепосочената молба за екстрадиция, ведно с приложените към нея документи е
внесена от Окръжна прокуратура - Хасково с надлежен превод на български език. ,
Представителят на Окръжна прокуратура- Хасково поддържа, че следва да се даде
разрешение на *** съдебни власти. искането за екстрадиция на лицето. Изразява становище,
че са налице всички законни предпоставки, и не са налице законните пречки, установени по
чл.6, чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА затова.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице на свой ред изразява становище за
основателност на искането.
Хасковският окръжен съд, като се запозна с получената молба за даване на
разрешение за съдене за друго престъпление и всички приложени към нея документи и като
прецени всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно
и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и като анализира приложимите национални
и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в
процеса, намира за установено следното:
Приложено е чнд №138/2020 год. по описа на ОС – Хасково. Същото е било
2
образувано по молба от съдебните власти на Република Турция в лицето на Главна
републиканска прокуратура - *** за предаване на *** гражданин Д. Д., тогава установен на
територията на Република България и живущ в гр.***, за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ с остатък 23 год., 5 месеца и 7 дни, наложено му по силата на
присъда на Четвърти тежък наказателен съд – *** от 23.07.2913 год. и след обжалването и
потвърждаването в сила от 26.11.2015 год. за престъпление по чл.188 ал.3, 4 и 5 от турския
НК. Дадено е описание на престъплението, за което е бил осъден, според което престъпна
група от гр.**** е притежавала собствени наркотични и упойващи вещества, които е искала
да продаде в Европа. За целта три лица, между които и Д. закупили товарен камион за
международни превози. В същия били изработени тайници. На 12.12.2007 год. и 13.12.с.г. в
гр.****, област *** същите три лица, вкл. Д. на два пъти натоварили в тайниците на камиона
наркотично вещество - хероин с общо тегло около 128 кг. Камионът е бил оставен в
автопарк и отпътуването му се забавило, благодарение на което полицейските органи са
разкрили и установили натоварения наркотик.
С Решение №36/2.04.2020 год., в сила от 10.04.2020 год. ОС – Хасково по реда на
същото чнд №138/2020 год. е уважил така получената молба и допуснал екстрадиция и
предаване на *** гражданин Д. Д., род. на ***год. в гр.****, област ***** на съдебните
власти на Република Т. за изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда наказание
„лишаване от свобода“. Предаването е било осъществено на 5.06.2020 год. на ГКПП
„Капитан Андреево“
На първо място, видно е, че настоящата молба има за предмет съвсем различно
престъпление от това, за което **** гражданин Д. Д. е бил предаден през 2020 год. от ОС -
Хасково, макар и двете да имат една и съща правна квалификация по турския НК –
престъпление по чл.188 от същия – производство и търговия с наркотични и психотропни
вещества. Извършени са обаче на различни дати и на различни места – съответно 6.07.2007
год. в ***, респ. 12.12. и 13.12.2007 год. в ***. Настоящото деяние е останало във фазата на
опита. Престъпната деятелност е осъществена в съучастие с различни лица. Предходната
молба е била за изтърпяване на вече наложено наказание „лишаване от свобода“ по влязла в
сила присъда, а сегашната – за започване на наказателен процес.
Предвид изложеното, настоящата молба е допустима и има годен предмет – даване
на разрешение екстрадирано по-рано лице да бъде съдено за друго престъпление, различно
от това, за което е било предадено и извършено преди предаването.
Независимо, че по българския ЗЕЕЗА не е дадена изрична регламентация на реда за
разглеждане на молба с подобно искане, тя намира своето основание в разпоредбата на чл.14
Европейската конвенция за екстрадиция, която в случая следва да намери директно
приложение.
Изискванията към молбата, респ. основанията на отказ – абсолютни и относителни,
подлежат на преценка на общо основание.
Съдът констатира, че преди всичко молбата се отнася за лице, срещу което е
3
образувано наказателно производство в друга държава за престъпление, за което по нейното
законодателство се предвижда наказание „лишаване от свобода“ повече от 1 година. Въз
основа на даденото описание на деянието може да се заключи, че то осъществява
признаците на престъпление и по българския НК, а именно – по чл.242 ал.2, респ. ал.4 вр.
чл.18 от НК – опит за контрабанда на наркотично вещество, с което е удовлетворено
изискването за двойна наказуемост. Така съдът констатира като изпълнени предпоставките
по чл.5 от ЗЕЕЗА за уважаването на молбата.
Не са налице пречките, установени от разпоредбата на чл.6 от ЗЕЕЗА – лицето не е
*** гражданин, наказателно отговорно е, не се ползва с имунитет, не му е предоставено
убежище в Република България.
Даденото описание на деянието дава възможност да се заключи, че не се отнася за
политическо, или свързано с него престъпление, нито за военно такова, лицето няма да бъде
съдено от извънреден съд. Екстрадицията няма за цел преследване или наказване на
основания като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско
състояние или политически убеждения, нито съществува риск правното положение на
лицето да се утежни поради някое от тези основания, нито пък риск да бъде подложено на
насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание или за
гарантирането на правата му в наказателното производство съгласно изискванията на
международното право. Престъплението не е амнистирано, преследването му не е погасено
по давност както по законодателството на замолената, така и на молещата държава. Няма
влязла в сила присъда за същото престъпление против същото лице в Република България.
Законът на молещата държава не предвижда смъртно наказание.
Специално обсъждане налага изискването по чл.7 т.6 от ЗЕЕЗА – изпълнението на
наказанието да не е погасено по давност и то както по законодателството на молещата, така
и на българската държава. Не е приложена извадка от съответния законов текст,
регламентиращ давността за наказателно преследване на деянието в Република Т., но в
самата молба същият е посочен – чл.66 ал.1 дж от Закон №5237 от *** НК, съгласно който
същата е 20 години и изтича на 12.12.2033 год., което отговаря за даденото описание на
фактите и на предприетите действия по разследването. Следва да се изтъкне, че българският
закон предвижда за такова деяние наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 до 20
години, както и глоба, при което давността за наказателно преследване съгласно чл.80 ал.1
т.2 от българския НК е 15 години и също не е изтекла.
Относителните основания за отказ по чл.9 от ЗЕЕЗА също липсват – деянието не е
подсъдно на български съд, за същото в Република България няма нито висящо, нито
прекратено наказателно производство, престъплението не е извършено извън територията
на молещата държава, не се отнася за произнесена задочно присъда.
Следва да се изтъкне, че идентичността на лицето, за което се отнася молбата е
установена по несъмнен начин – отнася се за Д. Д., **** гражданин, род. на *** год. в
гр.***, с баща **** и майка ***.
4
По изложените съображения молбата се преценява като основателна и исканото
разрешение следва да се даде.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДАВА СЪГЛАСИЕ по молбата от съдебните власти на Република Турция – Шести
тежък наказателен съд – *** от 15.09.2021 год. лицето Д. Д., **** гражданин, род. на ***
год. в гр.***, с баща **** и майка *** да бъде съден от турски съд в съдебен процес по
обвинителен акт на Главна републиканска прокуратура – **** за престъпление от дата
16.07.2007 год. по чл.188 ал.1 -3 от турския НК – износ на наркотици и психотропни
вещества в стадия на опита, различно от това, за което същият е бил предаден на съдебните
власти на Република Турция по силата на Решение №36/2.04.2020 год., в сила от 10.04.2020
год. на ОС – Хасково по реда на чнд №138/2020 год. и извършено преди него.
Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на Министерство на
правосъдието за уведомяване на молещата държава и на Върховна касационна прокуратура.
Решението подлежи а обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред АС -
Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5