Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
III-ти граждански състав в открито
заседание на 17.02.2021 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 7041 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание
чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и иск на основание чл.92 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „***“ ЕАД, ЕИКТ ***, седалище и адрес на управление ***
***, чрез адв. В.П.Г., САК, съдебен
адрес:*** против Н.Н.Е., следното : въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Н.Н.Е. е образувано ч.гр.д №4439/2019г. по описа на PC Плевен.
Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер
на 485.65лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във
връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, се предявява на основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение до размера на 357.57лв., която сума представлява цена на потребени и
незаплатени мобилни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги.
Наред с установителния иск по
чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата
молба се предявява и осъдителен иск срещу ответника за плащане на неплатени
лизингови вноски в размер на 148.89лв.
Допустимо
е съдът да е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК за сума, по-малка от
тази по заповедното производство, но на същото основание - вземане за
незаплатени далекосъобщителни услуги. Допустимо е също така, заедно с
установителния иск да бъде предявен и осъдителен иск, при условията на
обективно съединяване на искове, за чието разглеждане се прилагат общите
правила.
По
повод Договор за мобилни услуги от дата 10.11.2017г„ сключен за мобилен номер ***
по програма Тотал 24.99лв., с неограничени национални минути и роуминг в зона
ЕС, ответникът Н.Н.Е. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б.“
ЕАД с абонатен номер №*** за уговорения срок на действие 24 месеца на
предпочетената абонаментна програма до 10.11.2019г. като при възползване от
преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство ***
модел *** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на
7.09лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната №***. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода 10.11.2017г. до 14.02.2018г. Теленор е
издал:
- фактура №**********/15.11.2017г. за
отчетения период на потребление 10/11/2017-
14/11/2017г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 102.21лв. /с ДДС/,
от които:
- За мобилен номер *** 24.29лв./без ДДС/
за пропорционален месечен абонамент Тотал 24.99лв., Мобилен интернет на
максимална скорост в БГ 37.49лв., лизингова вноска 7.09лв.; Допълнителни Услуги
Мобилен Интернет 17.49лв.
Дължимата сума е платима в срок
30.11.2017г, Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
- фактура №**********/15.12.2017г. за
отчетения период на потребление 15/11/2017- 14/12/2017г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 53.54л/~ /с ДДС/, от които:
- За мобилен номер *** 20.82лв./без ДДС/
за пропорционален месечен абонамент Тотал 24.99лв., лизингова вноска 7.09лв.;
Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 5.83лв., Разговори към „Грижа за клиента”
0.06лв., Услуги с добавена стойност (SMS) 12.00лв.
Дължимата
сума е платима в срок 30.12.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 155.75лв.,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 11/2017г. и за
месец 12/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
- Кредитно известие
№**********/15.01.2018г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на -8,87лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер
на 7,09лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в
размер на 155,75лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер
на 153,97лв., платима в срок 30.01.2018г. Приложено е и извлечение от
детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурират- услуги
на стойност 153,97лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11
от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ
на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори
на ответника Н.Н.Е. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №***
на дата 15.02.2018г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за
плащане в размер на 485.65лв.
В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 182.79лв.; фактурирана е цената,
дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 148,89лв. и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 153,97лв.
Датата на деактивация на
процесния абонамент е 04.01.2018г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24.99лв.,за мобилен номер ***
до 10.11.2019г„ съгласно Договор за мобилни услуги от дата 10.11.2017г.
Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза
предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок.
Към
настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер както следва:
Чл.1.1.
б. „а“ Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора.”
Чл.
1.1.б. „б“ „.В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой без абонамент) съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.”
Ищецът
претендира неустойка съгласно уговорените правила с комисията за защита на
потребителите, а именно:
+359********* BGN120.32 неустойка
устройство
+359********* BGN 62.46 неустойка
Приложени
са уговорените правила за начисляване на неустойката като за номер *** е
начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни
абонаментни такси (без ДДС) в размер на 64.46лв., както и неустойка за
устройство в размер от 120.32лв.
Освен това, поради прекратяване
на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори
дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство марка ***
модел *** са обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер ***,
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД“.
При
сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на
услугите 15-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания
в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези
договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след месец 02/2018г., когато е издадена крайната фактура
№**********/15.02.2018г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
За
устройство *** модел ***, взето във връзка с мобилен номер ***, се дължи цената
в размер на 148.89/сто четиридесет и осем лева и 89ст./лв. след месец 02/2018г.
до м.10/2019г.
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД
Н.Н.Е. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Н.Н.Е. „При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагащ клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В
чл.20 от Общите условия е посочено че, всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл.23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за
които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания
от потребителя абонаментен план /програма/пакет. По силата на чл. 26
неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
В
конкретния случай ответникът Н.Н.Е. е подписал договор за услуги мобилния
оператор, ползвал е мобилен номер *** и не е изпълнил задължението си гк
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е
да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения
погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Н.Н.Е., е ЕГН: **********, адрес: ***, че към нея
съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от *** и ***, в общ размер на
336.76/триста тридесет и шест лева и 76ст./лв., от които:
153.97/сто петдесет и три лева и 97ст./лв.
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*** за периода от
10.11.2017г. до 14.02.2018г.
182.79/сто
осемдесет и два лева и 79ст./лв. неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги от дата 10.11.2017г. предсрочно прекратен на дата
04.01.2018г.
Прави
се и
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
148.89/сто четиридесет и осем лева и 89ст./лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски за периода от м.02/2018г. до м.10/2019г. по Договор за лизинг
от 10.11.2017г. За устройство *** модел ***, взето във връзка с мобилен номер ***
с абонатен номер №***.
Претендират
се разноски.
В
срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител адв.В., която оспорва
исковете по основание и размер. Заявява, че по делото липсват доказателства за това дали
по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е
предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно
тарифирани, а оттук- и дали са коректно фактурирани. Приложените по делото
фактури, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответника и
доказателствената тежест за получените от него далекосъобщителни услуги и
начина на определяне на цената им се носи от ищеца. Липсва доказателства за
едностранно прекратяване на договорите.
Твърди
се, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави и в тази
връзка не поражда задължения за ответника. В случая неустойка е начислена на
две основания- фиксирана сума и друга - в размер на месечните абонаменти до
края на срока на договора. При предварителното фиксиране на размер на неустойката,
подобна клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1,
предложение трето от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на потребителя, тъй като не се
държи сметка за цената на самата услуга, оставащият срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца. Доколкото противоречието е още при
уговарянето, то въобще не е налице валидна клауза за тази неустойка, същата не
е породила действие и оттук- претенцията се явява неоснователна.
Неустоечната
клауза се явява нищожна на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите
във вр. с чл.143 т.14 от ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по
смисъла на §13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В нормата
на чл.143 от ЗЗП се съдържа примерно изброяване на неравноправни клаузи, а
разпоредбата на чл.144 посочва изключенията. За да е нищожна една клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки
някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП; да не попада в някое от
изключенията на чл. 144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. Съдът намира,
че процесната клауза за неустойка осъществява фактически състав по чл.143 т.14
от ЗЗП, т.к. налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за
заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края
на първоначално уговорения срок, без доставчикът на практика да предоставя
услугите, като същевременно не попада в изключенията по чл.144 от ЗЗП. Клаузата
от процесния договор, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е
индивидуално уговорена, тъй като представлява част от предварително изготвен от
оператора бланков договор, в който се попълват при подписването му единствено
данните индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план /вид
предоставяна услуга. Ето защо ответникът, в качеството на потребител, не би
могъл да влияе върху съдържанието му, договаряйки със служителя на дружеството
промени в бланкетните клаузи. Противното - предоставена такава възможност при
подписване на процесиите договори, не се установява от ангажираните от ищеца
доказателства.
По
претенцията, касаеща неплатени лизингови вноски в размер на 148,89 лева с
договора за лизинг от 10.11.2017г. заявява, че ищецът е представил напълно
нечетливо копие на договора за лизинг, поради което не може да се провери
твърденията му за наличието на валидно възникнали между страните облигационни
правоотношения по посочения договора за лизинг и клаузите по него. Отделно от
това, начислените като дължими лизингови вноски в представените по делото
фактури не кореспондират на твърденията в исковата молба, като наред с това
начисленията за лизингови вноски във фактурите са крайно неясни /без посочен
период, лизингова вещ, за която се отнася вноската и др./.
Прави
се искане съдът да отхвърли исковете.
Направено
е и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. не се явява представител на ищцовата
страна, но е депозирано писмено становище.
В о.с.з. ответницата се представлява
от назначения особен представител адв.В., която оспорва иска и навежда доводи в
представени по делото писмени бележки.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона намира за установено
следното от фактическа и правна страна страна :
Искът
с правно основание чл.422 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок, допустим е и по същество частично основателен. Претенцията на ищеца,
касаеща претендираната неустойка следва да бъде отхвърлена. Предявеният
осъдителен иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По делото не е налице спор относно
това, че между ответницата и ищцовото дружество е подписан договор за мобилни
услуги от 10.11.2017год., както и че на ответницата е предоставено описаното в обостоятелствената част на
исковата молба мобилно устройство *** модел ***, при посочени в писменото съглашение елементи на
правоотношението. В случая претенцията на ищеца, предявена по реда на чл.422
иот ГПК произтича от неизплатено задължение на ответната страна за заплащане на
далекосъобщителни услуги, за което са издадени
описаните и приложени по делото
фактури – за сумата 153,97лв., както и за
неустойка за предсрочно прекратяване действието на договора – в размер
182,79лв.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 4439/2019год.
по описа на ПлРС е, че същото е
образувано на 04.07.2019год. и по
искане на здаявителя – ищец е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника - сега ответника за сумите, както следва: сумата в размер на 302,86лв.,
представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 10.11.2017г., потребени в
периода от 10.11.2017г. до 14.02.2018г., за които е издадена крайна фактура №
**********/ 15.02.2018 г., платима в срок до 02.03.2018 г.; сумата в размер на
182,79 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги, представляваща трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти на ползвания абонаментен пакет, сумата в размер на 39,29 лв. –
мораторна лихва за периода от 03.03.2018 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумите от 25.00лв. – внесена държавна такса и 180.00 – адвокатски
хонорар. В заповедта е отразено, че вземането произтича от следните
обстоятелства : неизпълнение по Договор за мобилни услуги от 10.11.2017 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на Вл В.В.
/л.105 и сл. от делото / се установява,
че размерът на претенциите на ищеца действително е такъв, какъвто се претендира
и не е извършено съответно плащане от страна на
ответницата. От приетото заключение по техническата експертиза, изговена
от ВЛ А.С. /л.130 и сл. от делото/ се установява, че мобилният оператор е
изпълнил задълженията си по сключения
договор с ответницата и е пердоставил претендираните като
незаплатени мобилни услуги.
Абонатът е ползвал същите до спиране на услугата от оператора, поради неизпълнение на задължоенията по договора от
страна на ответника.
С
оглед изложеното исковата претенция за
сумата 153,97лв. следва да се уважи
изцяло.
По иска, касаещ претенцията на
ищеца за заплащане на неустойка : същият следва да бъде отхвърлен
изцяло, като неоснователен.
Съдът намира, че неустоечната клауза
се явява нищожна на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите
във вр. с чл.143 т.14 от ЗЗП. Ответницата има качеството на потребител по
смисъла на §13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В нормата
на чл.143 от ЗЗП се съдържа примерно изброяване на неравноправни клаузи, а
разпоредбата на чл.144 посочва изключенията. За да е нищожна една клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки
някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП; да не попада в някое от
изключенията на чл.144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. Съдът намира,
че процесната клауза за неустойка осъществява фактически състав по чл.143 т.14
от ЗЗП, т.к. налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за
заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края
на първоначално уговорения срок, без доставчикът на практика да предоставя
услугите, като същевременно не попада в изключенията по чл.144 от ЗЗП. Клаузата
от процесния договор/чл.11 ал.2 от договора/, предвиждаща търсената от ищеца
неустойка не е индивидуално уговорена,
тъй като представлява част от предварително изготвен от оператора бланков
договор, в който се попълват при подписването му единствено данните
индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план/вид предоставяна
услуга. Ето защо ответникът, в качеството на потребител, не би могъл да влияе
върху съдържанието му, договаряйки със служителя на дружеството промени в
бланкетните клаузи. Противното – предоставена такава възможност при подписване
на процесните договори, не се установява от ангажираните от ищеца
доказателства. Съдът счита, че тази
неустоечна клауза е нищожна и по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. В тази
насока е формирана съдебна практика на ВКС ( Решение №110 от 21.07.2016г. на
ВКС по т.д.№1226/2015г., I т.о.), приемаща нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустоечни клаузи в договори с периодично изпълнение, които
предвиждат при прекратяване на правоотношението заплащане на неустойка в размер
на останалите периодични платежи до крайния уговорен срок на договора, т.к. позволяват едната страна по правоотношението
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получила, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя своята
насрещна престация. Така се създават условия за неоснователно обогатяване на
едната страна и позволяващата това
неустойка излиза извън присъщите й по закон функции и нарушава принципа за
справедливостта. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №1 от 15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка предвиждаща задължение за
длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на
договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо
от момента на разваляне на същия, несъмнено се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй
като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014
г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението
няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, т.е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т.3 на Тълкувателно
решение №1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява
към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението /виж решение №107/25.06.2010г. на ВКС по т.д.
№818/2009г., II т.о./. Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на
договора, определена в размер на дължимите до края на договора месечни
абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът
на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на
оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока
на договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така
уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. ответника има качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително
дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Не са основателни исканията от ищеца
при преценка, че неустойката е прекомерна, съдът да присъди неустойка в размер
на 3 месечни абонамента, какъвто размер бил приложим към настоящите договори за
мобилни услуги сключвани от него. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е
неустоечната клауза или не. Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към
датата на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за
заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на
сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26 ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Оттук следва,
че съдът не следва да разглежда налице ли са били основанията предвидени в
договора за начисляване на неустойка – неизпълнение на ответника на договорни
задължения и прекратяване на договорното правоотношение.
С оглед гореизложено претенцията за
заплащане на неустойка в раземр на сумата 182,79лв. се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът намира, че
претендираната въз основа на нищожната договорна клауза неустойка в размер на 182,79лв.
не се дължи.
По предявения осъдителен иск на основание чл.79 вр. чл.205 от ЗЗД, с цена
на иска 148,89лв.: от приетите и неоспорени от ответната страна писмени
доказателства сеустановява основателността на тази претенция на ищеца.
Дължимостта на сумата се установява и от заключението на ВЛ В.В..По делото няма
доказателства за това мобилното устройство да е върнато от страна на
ответницата , същата да го е рекламирала по някакъв начин, а видно от чл.4 на
договора за лизинг е, че със скючването му лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му
предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и
съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован
с цялата документация, вкл. гаранционна карта. С оглед изложеното и предвид
периода на задължението, за който са издадени процесните фактури, съдът приема,
че искът се явява основателен и доказан за сумата в общ размер – 148,89лв.
Следва да се пирсъди и законната лихва.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК. Предвид изхода
на делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в заповедното производство съразмерно
установеното по размер вземане, както следва: 25лв. държавна такса и 52,80лв.
разноски за един адвокат, респ. в исковото производство – разноски в общ размер
съразмерно уважаването на исковете – 564,37лв. Възражението на ответната
страна, чрез особения представител, за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение /180лв./ е неоснователно.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, че Н.Н.Е., ЕГН **********, адрес: ***,
представлявана по делото от особен представител адв.В. от ПлАК, ДЪЛЖИ на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, пълномощник адв. В.П.Г.,
САК, съдебен адрес:*** сумата 153,97лв.
- незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*** за периода от
10.11.2017г. до 14.02.2018г., ведно със законната лихва от 04.07.2019год., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4439/2019год. по описа
на Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 182,79лв. – претендирана
неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от
10.11.2017г., предсрочно прекратен на 04.01.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.79 вр. чл.205 от ЗЗД Н.Н.Е., ЕГН **********, адрес: ***,
представлявана по делото от особен представител адв.В. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, пълномощник адв. В.П.Г.,
САК, съдебен адрес:*** сумата 148,89лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.02/2018г. до
м.10/2019г. по Договор за лизинг от 10.11.2017г. за устройство *** модел ***,
взето във връзка с мобилен номер *** с абонатен номер №***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2019год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.1 вр. ал.3 от ГПК Н.Н.Е., ЕГН **********,
адрес: ***, представлявана по делото от особен представител адв.В. от
ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, пълномощник адв. В.П.Г., САК, съдебен адрес:*** сумата сумата 564,37лв. - представляваща
разноски по делото в общ размер по исковото производство, както и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 4439/2019год. по описа на ПлРС – в размер
25лв. държавна такса и 52,80лв. разноски за един
адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: