Решение по дело №1143/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20197260701143
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 869

 

26.11.2019 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                    

                                                   СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 1143 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 17, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково.

Образувано е по жалба  Ш.Х.Ю. ***, против Заповед № Н-303 от 10.09.2019г. на кмета на Община Хасково, с която на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.17, ал.2,  чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково, във връзка с чл.10, т.9 от Договор за наем на общински жилищен имот и Протокол № 13/06.09.2019г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, е прекратено наемното му правоотношение.

Оспорващият счита заповедта неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Описва фактическа обстановка, според която със заповед на заместник-кмета на община Хасково, той, съпругата му и двете им деца, били настанени в описания в оспорената заповед жилищен имот. За последния, през годините, бил сключван договор за наем. Сочи, че многократно представял изискуемите документи, удостоверяващи обстоятелствата, свързани с настаняване в общинско жилище. Цитира част от мотивите на заповедта, като твърди, че действително не притежава лично жилище или вила, годно за постоянно обитаване, или идеална част от такива, които да задоволяват жилищните нужди на четиричленното му семейство, определени в чл.11 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково. От друга страна, недоумение будил фактът, че едва сега Община Хасково приела, че към този момент лицето не отговаряло  на изискванията на Наредбата, въпреки, че разполагала с нотариален акт за част от поземлен имот и част от сграда, собственост наемателя и към момента на настаняването. Иска се отмяна на заповедта и даване на указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - Кмет на община Хасково, редовно призован, не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № Н-237 от 19.06.2018г. на заместник кметът на Община Хасково, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.15, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково и Протокол № 11/12.06.2018г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково жалбоподателя Ш.Х.Ю., заедно със съпругата му Х.А.Ю. и двете им деца Р. Ш.Х. и Х. Ш.Х. са настанени в общинско жилище от фонд “Продажби“, находящо се в гр.Х., ж.к. “О.“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с жилищна площ от 57.33 км.в., с прилежащо избено помещение №2. В заповедта е посочено, че настаняването е за срок от 1 година, считано от 01.08.2018г. Заповедта е връчена на Ш.Х.Ю. на 25.06.2018г.

На 25.06.2018г., на основание чл.15, ал.5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково и Заповед № Н-237 от 19.06.2018г. на зам.кмета на Община Хасково, между Община Хасково, в качеството ѝ на наемодател, и Ш.Х.Ю. и Х.А.Ю., в качеството им на наематели, бил сключен Договор за наем на посочения в Заповед № Н-237 от 19.06.2018г. общински жилищен имот, заведен в Община Хасково с № ОС 240/25.06.2018г., със срок на договора – една година, считано от 01.08.2018г. В договора са подробно изброени случите, в които същият се прекратява.

С формуляр рег. индекс 94 Ш-47-1 от 21.06.2019г. /л.36/ Ш.Х.Ю. *** документи във връзка с изтичане срока на договора за наем.

На 06.08.2019г. е проведено заседание на комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, резултатите от което са обективирани в  Протокол №  13 от същата дата. В т. V от протокола е посочено, че е разгледано заявлението на Ш.Х.Ю., във връзка с изтичане на договора му за наем на общинско жилище, находящо се в гр.Х., ж.к. „О.“ №** , вх. **, ет.**, ап.**. Взето е решение, което гласи, че договора за наем на лицето Ш.Х.Ю. се счита за прекратен и няма да бъде продължен, поради това, че същият притежава идеална част от жилищен имот и не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково.

На 10.09.2019г. кметът на община Хасково издава оспорената в настоящото производство Заповед № Н -303, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 17, ал.2, чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Хасково, във връзка с чл.10, т.9 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол №13/06.08.2019г.на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, прекратил наемното правоотношение с Ш.Х.Ю.  за недвижим имот, находящ се в гр.Х., ж.к. „О.“ №** , вх. **, ет.**, ап.** и постановил жилището да се освободи в срок до тридесет дни от датата на получаване на заповедта. Видно от направеното върху заповедта отбелязване, удостоверено с подписа на двама свидетели, настоящият жалбоподател е отказал да получи административния акт, след като се запознал с него.

По силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №65, том V, дело №1707/1991, настоящият жалбоподател, (тогава Ш. Х. Ю.), заедно с Х.Ю. Р., придобиват 201/414 идеални части от парцел XV, 414 кв.м., в квартал 238 по плана на гр. Хасково, отреден за имоти с планоснимачни номера 568 и 569, заедно с построената в имот с планоснимачен номер 568 жилищна сграда.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №17, том III, рег.№6202, дело №2018 от 2017г., заверен от нотариус №698 - Д. С., вписан в Служба по вписванията при РС – Хасково с вх.№9114 от 28.12.2017г., Акт №120, т.26, д.№4006/2017г., на 28.12.2017г., Х.Ш.Х. - един от синовете на жалбоподателя, (видно от Удостоверение за семейно положение изх.№ ГРАОН2-875/10.06.2019г.), е придобил поземлен имот с идентификатор 77195.715.186, с адрес гр.Х., ул. „К.“ №***, ведно с една втора идеална част от  построена в имота сграда с идентификатор 11795.715.176.1, с предназначение жилищна еднофамилна сграда, със застроена площ 93 кв.м., едноетажна.  

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Жалбоподателят е бил запознат с оспорената заповед на 13.09.2019г, при отказ да му бъде връчена. Жалбата против административния акт е подадена на 27.09.2019г., директно пред Административен съд – Хасково.

Предвид горното съдът приема, че оспорването е направено в регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес от това производство, поради което същото е допустимо. Разгледано по същество се явява основателно.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. В случая няма спор, че се касае за жилищен имот - общинска собственост, поради което компетентен да прекрати наемното правоотношение е Кметът на Община Хасково.

 Независимо от горното, настоящият състав намира оспорения акт за издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, неспазване на установената форма, в противоречие с материалния закон и неговата цел. За да достигне до горния извод, съда взе предвид следното:

Процесната заповед съдържа предвидените в чл.46, ал.2 от ЗОС реквизити. В нея е посочен срокът за опразване на жилището – до 30 дни от датата на получаване на заповедта. За издаването на заповедта административният орган се е позовал от правна страна на чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.17, ал.2, във връзка с чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково на Общински съвет – Хасково, чл.10, т.9 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол №13/06.08.2019г. на комисията по жилищно настаняване при Община Хасково.

 Цитираната Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково (Наредбата) е публично достъпна на официалната интернет страница на Община Хасково на адрес: http://www.haskovo.bg/, като според §4 от ПЗР на Наредбата, същата е издадена на основание чл.45а от ЗОС. Същата е приета с Решение № 213 от 22.07.2016 г. на Общински съвет – Хасково, посл. изм. и доп. с Решение №281 от 28.10.2016 г.,  Решение №573 от 15.12.2017 г. и Решение №834 от 22.02.2019 г. на Общински съвет – Хасково.

В чл.17, ал.1 от Наредбата са регламентирани условията, при които се прекратяват наемните правоотношения за общинско жилище. Между тях е и т.7„отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище”.

          От фактическа страна заповедта е мотивирана с това, че съгласно Договор за наем с рег. №ОС-240/25.06.2018г., Община Хасково е отдала за ползване под наем на Ш.Х.Ю. недвижим имот, общинска собственост, представляващ апартамент №**, находящ се в ж.к. “О.“ №**, вх.**, ет.**, в гр. Х.. Посочено е, че договорът за наем на общинското жилище е за срок от една година, считано от 01.08.2018г. Посочено е също, че към този момент жалбоподателя не отговаря на чл. 5, ал.1, т.1 от Наредбата, а именно:  „не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или идеална част от такива, за да задоволят техните жилищни нужди, определени в чл. 11, ал.1 от тази Наредба“. Въз основа на тези мотиви, наемното правоотношение се прекратява.

На първо място следва да се посочи, че издаването на процесната заповед се обвързва и с приетото по Протокол № 13/06.08.2019г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково. Видно от приобщения към административната преписка протокол на Комисията по чл. 9 от Наредбата, документите на Ш.Ю. са разглеждани във връзка с изтичане срока на договора за наем. Комисията е приела, че последното обстоятелство е довело до прекратяване на договора за наем и че същият няма да бъде продължен доколкото Ш.Ю. не отговаря на условията по чл. 5, ал.1, т.1 от Наредбата, предвид че притежава идеална част от жилищен имот. Последният имот не е индивидуализиран.

Така посоченото води на извод за мотивиране на оспорения акт с изтичане срока на сключения между жалбоподателя и Община Хасково договор за наем. Тези мотиви обаче са неотносими към посоченото правно основание по чл. 17, ал.1, т.7 от Наредбата. Наред с това Наредбата  предвижда в нормата на чл. 17, ал.1, т.6 прекратяването на наемното правоотношение поради изтичане на срока за настаняване, но не  предвижда прекратяване на същото поради изтичане срока на договора за наем. Последният урежда само гражданските правоотношение между страните за условията и реда за ползване на общинското жилище. 

В оспорения акт не се сочи, изтичане на срока за настаняване, каквото би могло да бъде основанието за прекратяване на наемното правоотношение. Последното буди неяснота относно възприетата от органа фактическа обстановка, мотивирала същият към издаване на процесния акт. Неяснотата относно мотивите за издаване на процесния акт се засилва и от посочване на нормата на чл. 7, ал1, т.7 от Наредбата, а не тази на т. 6 от същата, доколкото посочената в акта разпоредба касае „отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище”. Тези разпоредба е приложима при отпадане на тези условия, които са съществували към момента на издаване настанителната заповед и които са мотивирали органа да настани съответното лице в общинско жилище. Кое е условието съществувало към момента на настаняване в процесното общинско жилище и отпаднало към датата на издаване на процесния акт, не се споменава от органа.

           В оспорения акт е посочено, че жалбоподателя не отговаря на чл. 5, ал.1, т.1 от Наредбата, а именно: „не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или идеална част от такива, за да задоволят техните жилищни нужди, определени в чл. 11, ал.1 от тази Наредба“. Последното представлява буквално възпроизвеждане текста на посочената разпоредба от подзаконовия нормативен акт,  но не сочи въз основа на кой възприети от органа факти от обективната действителност е достигнал до този си извод. Единствено в Протокол № 13/06.08.2019г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково е посочено, че доколкото жалбоподателя притежава ½ от жилищен имот не отговаря на чл. 5, ал.1, т.1 от Наредбата. Този имот обаче дори и от съответната комисия не е бил индивидуализиран, което възпрепятства извършване на проверка от страна на съда, относно действителното фактическо положение, а и установяването на същото  едва в съдебното производство не би могло да запълни, допуснатата от органа празнота на мотивите в тази насока. От друга страна, притежаването на жилищен имот само по себе си не е основание да се приеме, че жалбоподателя не отговаря на условието по чл. 5, ал.1, т.1 от Наредбата, ако не е извършена преценка, относно годността на този имот за постоянно обитаване, както и възможността на същият да задоволи жилищните нужди на настаненото семейство. Такава преценка не е била извършена в хода на настоящото производство нито от административния орган, нито от Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково.

        Необосноваността на издадения административен акт и липсата на релевантни мотиви, изхожда и от издаването му при допуснатите от органа съществени процесуални нарушения.  Съгласно чл.46, ал.4 от ЗОС, при изтичане на срока на настаняване, наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Идентична е и разпоредбата на чл.17, ал.5 от Наредбата на Община Хасково. Предвид посочените разпоредби, настоящият състав намира, че за органа е съществувало задължение да изследва въпроса относно наличната към момента на издаване на оспорения акт жилищна нужда по отношение на жалбоподателя. В този смисъл /Решение № 11640 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г.; Решение № 5251 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2015 г.; Решение № 6955 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8229/2015 г.; Решение № 902 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2015 г. /

Като не е изследвал този въпрос органа е допуснал съществено нарушение в производството по прекратяване на наемното правоотношение, доколкото при изследване на тези обстоятелства и предвид здравословното, семейното и имотното състояние на жалбоподателя, същият би стигнал до различни правни изводи и би издал акт с различно съдържание от оспорения. Издаването на процесния акт при липса на пълно изясняване на всички относими и релевантни факти съставлява нарушение и на разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК.

Не следва да се подминава и обстоятелството, че документите въз основа на които е издаден процесния акт са подадени по инициатива на жалбоподателя във връзка с изтичане срока на наемното правоотношение, с оглед преценка наличието на предпоставките на чл. 17, ал.5 от Наредбата за продължаване на същото. Оспорения акт обаче е издаден, без да са изложени каквито и да било мотиви относно наличието или липсата на жилищна нужда и възможността на жилищния имот, който се твърди да се притежава от жалбоподателя да задоволи тази нужда. Това обстоятелство не е било изследвано и от назначената от органа комисия в производството по издаване на процесната заповед.

Наред с това, дори и да се предположи, че  по отношение на изложеното от органа твърдение за притежание на ½ от жилищен имот, от страна на жалбоподателя, същият е имал предвид поземлен имот с идентификатор 77195.715.186, с адрес гр.Х., ул. „К.“ №***, ведно с една втора идеална част от  построена в имота сграда с идентификатор 11795.715.176.1, с предназначение жилищна еднофамилна сграда, със застроена площ 93 кв.м., едноетажна, то видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №17, том III, рег.№6202, дело №2018 от 2017г. този имот е собственост на Х.Ш.Х. - един от синовете на жалбоподателя, пълнолетен към датата на издаване както на настанителната заповед, така и към датата на издаване на оспорения акт. Последното води на извод, че не са налице несъответствията по чл. 5, ал.1, т.1 от Наредбата за предоставяне под наем на общинско жилище по отношение на жалбоподателя.

Следва да се посочи, че в процесното общинско жилище по силата на Заповед Н – 237/19.06.2018г., издадена на основание чл. 15, ал.1 от Наредбата, наред с жалбоподателя Ш.Х.Ю. се настаняват и членовете на неговото семейство Х.А.Ю., Р. Ш.Х. и Х. Ш.Х.. Последното води на извода, че наемното правоотношение между Община Хасково е възникнало не само спрямо жалбоподателя, а и спрямо членовете на неговото семейство. Правно основание за настаняване на жалбоподателя и членовете на неговото семейство в общинското жилище се явява настанителната заповед, с характер на властническо волеизявление. Съгласно чл. 15, ал.2 от Наредбата, заповедта за настаняване действа спрямо всички членове на семейството. Предвид изложеното следва да се приеме, че прекратяване на наемното правоотношение единствено по отношение на Ш.Х.Ю., без да бъде прекратено и по отношение останалите членове на неговото семейство не би могло да породи целения правен ефект, което води до извод за издаване на процесния акт и в противоречие с целта на закона. 

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената заповед, като незаконосъобразно издадена, поради наличие на отменителни основания по чл. 146, т.2, т.3 и т.4 и т.5  от АПК, следва да бъде отменена.

При този изход на спора, съда намира че направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатената ДТ се явява основателно.

   

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл.2-ро  от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №Н-303/10.09.2019г. на Кмета на Община Хасково.  

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Ш.Х.Ю. *** сумата от 10.00(десет) лева представляваща заплатена държана такса.

Решението  е окончателно.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: