Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 182 08.05.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На осми май две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в
следния състав:
Председател: Симеон Михов
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от Симеон Михов
търговско дело номер 227 по описа за 2019 година.
Производството
по делото е по реда на глава ХХІ от ГПК, вр.чл.25 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано
е по повод жалба вх.№ 20190417163754 от „Айтос Кранове“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор и председател на Съвета на директорите
инж. Р. Ж.против отказ № 20190327190436/ 29.03.2019 г. на Агенцията по
вписвания-търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
за вписване на промяна в състава на Съвета на
директорите и представляващия дружеството.
В жалбата
се посочва, че атакуваният отказ е постановен по повод на подадено от
жалбоподателя, чрез упълномощен за целта с изричан пълномощно адвокат, заявление
с вх. № 20190327190436/ 27.03.2019 до Агенцията по вписвания-търговски регистър
и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за вписване по партидата на „Айтос Кранове“ АД, ЕИК *********, на промени – в състава на Съвета на директорите и
представляващия дружеството. Към заявлението са приложени: покана за свикване
на извънредно общо събрание на дружеството с посочен дневен ред, протокол от
извънредно общо събрание на дружеството проведено на 16.03.2019 г., списък на
акционерите на поименни акции, протокол от заседание на Съвета на директорите
проведено на 18.03.2019 г., декларации – съгласие по чл. 324, ал. 2 и ал. 3 и
по чл. 237, ал. 4 и ал. 5 от Търговския закон, констативен протокол от
16.03.2019 г. на нотариус Надежда Маркова, рег. № 409 и др. Жалбоподателят
счита за неправилен и необоснован извода на длъжностното лице по регистрацията
относно неспазване на устава на дружеството за възможността общото му събрание
да бъде свикано на място различно от седалището на дружеството. Счита, че
устава на дружеството дава свобода на избора на място за общо събрание,
включително и извън седалището му. Посочва, че изборът на мястото за провеждане
на събранието е бил свързан с гарантиране на безопасността на акционерите. Излага доводи за неоснователност на постановения
отказ, поради представянето на документ за платена държавна такса, който е бил
използван по предходно заявление. В тази връзка посочва, че длъжностното лице
по регистрацията не е отчело факта, че пълномощното на адвоката подал
предходното заявление е било невалидно, поради което длъжностното лице по
регистрацията е следвало да пренасочи внесената държавна такса към подаденото
един час по – късно заявление от надлежно упълномощен адвокат. Сходни аргументи
са изложени и по отношение на подадената от Р. Ж.декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Заявява, че не е виждал,
подписвал и представял протокол да провеждане на общо събрание на дружеството
от 21.04.2009 г. Иска отмяна на отказа и даване задължителни указания за
извършване на вписването на заявените обстоятелства.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя, представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
против отказ 20190327190436/ 29.03.2019 г. е постъпила на 17.04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.24 от ЗТРРЮЛНЦ, отказът да се впишат поисканите
промени винаги подлежи на връчване или съобщение – когато заявителят е посочил
електронен адрес, съобщаването се осъществява на този адрес, а когато не е
посочил такъв адрес, връчването става по общите правила на ГПК. Заявителят няма
задължение да следи за обявяване на отказа в регистъра. В конкретния случай
няма данни отказът да е бил връчен на адвоката с изрично пълномощно, подал
заявлението, следователно срок за обжалване не е започнал да тече. Жалбата
следва да се възприеме като подадена в срок. Внесена е и изискуемата държавна
такса.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят
е входирал в Агенция по вписванията, по електронен път, заявление с вх. №
20190327190436 от 27.03.2019 год. Към постъпилото заявление по образец съгласно
Наредба № 1/ 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, са били
приложени изискуеми документи. Било е заявено вписване на промени в
обстоятелствата по партидата на дружеството – промяна в състава на Съвета на
директорите и представляващия дружеството
Изложените
в отказа мотиви на длъжностното лице по регистрацията са съобразени с
текстовете на закона и устава на търговеца. В случая не е спазена предвидената в
закона процедура, съдържаща императивни норми, досежно свикването и
провеждането на Общо събрание на дружеството - жалбоподател. В чл. 222, ал. 1 от ТЗ
е предвидено, че Общо събрание се провежда най-малко веднъж годишно в
седалището на дружеството, освен ако в устава е предвидено друго място на
територията на Република България. Изискването на посочената норма е общо събрание на акционерите да се провежда в
седалището на дружеството, т.е. в населеното място, където е управлението на
дейността му, в случая град Айтос. Съгласно чл. 223, ал.4, т.2 ТЗ,
в поканата задължително се посочва мястото на събранието, което може да бъде
различно от адреса на управление, но нормата на чл. 222, ал. 1 от ТЗ
е императивна. Същата дава възможност за уреждане на друго място за провеждане
на общо събрание, само ако това е определено в устава, като различното място за провеждане на заседанията на Ощото събрание трябва да е конкретно посочено в устава и да се
намира на територията на България. Посочената норма брани
интересите на
всички акционери, като им гарантира
провеждане, съответно участие в Общото събрание на
място, за което те предварително са дали съгласието си, като едновременно с
това препятства възможността за последващ избор на място, което би довело до
затруднение или дори невъзможност за участие в него. В конкретния случай видно от справката в Търговския регистър, в устава на дружеството не е предвидено друго място
за провеждане на Общо събрание извън седалището на
дружеството. В цитираният от жалбоподателя чл. 15, ал. 3 от устава, не е изрично и
конкретно посочено място на провеждане на Общо събрание на юридическото лице,
различно от седалището му, с което да се приеме, че е дерогирано действието на
императивната норма на чл. 222, ал. 1 от закона. В този случай е
недопустимо направеното от жалбоподателя разширително тълкуване на редакцията
на чл. 15 ал. 3 от устава. В тази връзка неоснователни се явяват твърденията
му, че мястото на провеждане на Общо събрание на дружеството е избрано с оглед
на безопасността на акционерите. Както бе посочено по-горе, мястото за
провеждане на събранието може да е различно от адреса на управление на
дружеството, но задължително следва да се проведе по адреса на седалището му.
Търговецът е можел да определи безопасно и подходящо място за провеждане на
събрание на дружеството на територията на гр. Айтос, включително и в нотариална
кантора, но поради липсата на изрична уредба в устава не е имал правомощието да
го свиква на територията на гр. Бургас. С тези си действия е нарушил
разпоредбата както на чл. 222, ал. 1 от ТЗ, така и чл. 15 ал. 3 от
устава на дружеството, в който не е предвидено място за провеждане на общо
събрание, различно от законоустановеното.
Неоснователни
са и съжденията на жалбоподателя, че длъжностното лице по регистрация е
следвало да пренасочи и валидира платежното нареждане за 20 лв. и декларация по чл. 13 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ по
предходно представено заявление към процесното такова. Не е нито в правомощията,
нито в задълженията на длъжностното лице по регистрация, да проверява
пълномощията на адвокат по друго заявление. Не му е предоставена и законова
възможност да пренасочва документи от едно заявление към друго. Наред с
изложеното възниква и въпросът, след като жалбоподателят твърди, че правомощията
на адв. Георгиева са били прекратени на 15.03.2019 г., от къде същата се е
снабдила с платежния документ с дата 22.03.2019 г., чийно наредител е Р. Ж..
Дори да е констатирано по заявлението на адв. Георгиева, че същото е подадено
без представителна власт, то заплатената държавна такса по него не подлежи на
връщане, още по – малко на пренасочване по друго заявление.
Не следва
да бъдат обсъждани доводите на жалбоподателя, относно погрешно цитиране от
длъжностно лице по регистрацията на протокол от общо събрание на дружеството от
21.04.2009 г., тъй като те се отнасят до друго заявление, съответно до друг
отказ, който не е предмет на настоящото производство.
При това
положение, съдът приема, че правилно длъжностното лице по регистрацията е отказало
вписването в търговския регистър на заявените обстоятелства.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 20190417163754 от „Айтос Кранове“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор и председател на Съвета на директорите
инж. Р. Ж.против отказ №
20190327190436/29.03.2019 г. на Агенцията по вписвания-търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел за вписване на промяна в състава на Съвета на директорите и
представляващия „Айтос Кранове“ АД.
Решението
подлежи на обжалване от жалбоподателя в седмичен срок от съобщаването му пред
Апелативен съд-Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: