Решение по дело №1878/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 169
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330101878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

№ 169/13.3.2020 г.                                     13.03.2020 година                            град Ямбол

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                             ХV - ти граждански състав

На 10.03                                                                                                 2020 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

      Председател: Марина Христова

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 1878 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е за делба, във фазата по допускането й.

Образувано е  по предявен  от Д.Р.И. и И.Р.Н. против С.Р.Ч., Р.Д.Р. и Ж.Д.Р.   иск за делба на общо три недвижими имоти, находящи се в землището на с.Б.и с. Г., подробно описани в исковата молба, придобити по силата на наследствено правоприемство. Предвид, че ответницата С.Ч. е починала в хода на процеса, по делото са конституирани наследниците й – П.И.Р. – Д., С.С.Д. и С.Г.С..

В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици по силата на наследствено правоприемство на подробно описани недвижими имот, находящи се в с.Б.и с. Г.. Предвид, че не можели да постигнат споразумение за доброволна делба се иска да бъде допусната съдебна делба при посочени в исковата молба квоти.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от Ж.Р.. Същият счита иска за допустим, но неоснователен, т.к. той и наследникът Р.Р. били придобили имота по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, за което се излагат подробни съображения. Иска се отхвърляне на иска, алтернативно допускане на делбата при законоустановените квоти.

В съдебно заседание ищците поддържат исковата молба посредством процесуален представител.

Ответникът Р.Р.  се явява лично и изразява становище по иска.

Ответникът Ж.Р. се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва иска.

Останалите ответници, редовно уведомени,  не се явяват.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно  от представените удостоверения за наследници на Община С.от 07.11.2018 год. и от 11.10.2019 год., страните са наследници на общия  наследодател Р.И. К., поч. на 03.10.1993 год.

Към исковата молба  е приложено Решение № ***/16.03.2001  год. на ОСЗ Т. – Я. , с което на наследниците на Р. К. е възстановено правото на собственост върху следния имот -  нива от 46, 028 дка, подробно описана, в землището на с. Г.. С Решение № *** от 28.06.200 год. на наследниците на Р. К. е възстановено правото на собственост върху следния имот - дървопроизводителна горска площ от 1 дка в землището на с. Б..  С Решение № ***от 25.10.2004  год. на наследниците на Р. К. е възстановено правото на собственост върху следния имот – дървопроизводителна горска площ от 3, 600 дка, в землището на с. Б..

Представени са още скица и данъчна оценка на имота.

По искане на ответника Р. по делото е изискана и приета в цялост преписка № *** на ОСЗ – Т.- Я.

Приети са и служебни бележки от 09.01.2020 год. за получавани от двете ищци ренти от имотите, оспорени своевременно от ответника Ж. Р..

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. С. посочва, че е бил близък с наследодателя Р., който му казал, че има наследство в с. Б.и наследство върху земя, която била в г. землище. Казал му, че синът му ходел да оправя земята и, че решил да я остави на него. Не знаел какво е разпределението между наследниците.Чувал, че дал на наследниците и друга земя, но не знаел по колко. След неговата смърт тази земя Д. я дал на кооперацията в с. Г. да я обработват. Знаел, че дядо Р. имал син и 2-3 дъщери. Д. не му бил казвал да е получавал цялата рента. Не бил запознат останалите наследници да знаели, че земята ще е само на Д. и децата му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.34 ЗС, вр. чл. 69 ЗН. Съдът намира същият за допустим, т.к. е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличието на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск.

По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник (съделител).

            В процесния случай според съда от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че процесните недвижими имоти са били възстановени на общия на всички съделители наследодател Р.И. К., в съответния обем.

Основното релевирано в процеса възражение е, че част от наследниците са придобили имотите по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Посоченото възражение, съдът намира за неоснователно  и недоказано.Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че  когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници.

В процеса не бяха ангажирани доказателства имотът да се е владеел, с намерението за своене първоначално само и единствено от бащата на съделителите Р. и Ж. Р., а в последствие от последните двама. Липсват ангажирани гласни или писмени доказателства в посока само и единствено той, респ. те да са получавали гражданските плодове от имотите. Разпитаният свидетел заявява, че наследодателят Д. Д. не му е казвал да е получавал цялата рента за имотите. Не знае и останалите наследници да са били запознати с намерението на общия наследодател да предостави земите само и единствено на сина си Д. Д.. В обобщение, съдът приема,че липсват каквито и да е събрани по делото доказателства установяващи някой от сънаследниците да е упражнявал фактическа власт върху целия имот, респ. върху по-голяма от законоопределната му наследствена част, демонстрирайки намерението си да го свои пред останалите съсобственици.

За пълнота следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, по ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба. В практиката на ВКС се приема, че изтеклата придобивна давност върху възстановени земеделски земи се прекъсва с влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ на 23.11.1997 г. и от този момент започва да тече нова давност. Ако собствеността се възстановява след тази дата, то придобивната давност започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. С оглед на цитираната практика не може и да бъде прието давност да е текла след смъртта на общия наследодател през 1993 год.

            С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че имотът следва да бъде допуснат до делба при законоопределните квоти, при приложение на релевантната разпоредба на  чл. 5 от ЗН.Установява се от приетото удостоверение за наследници, че след смъртта си общият наследодател е оставил следните наследници по закон – ищците Д.И. и И.Н. – негови дъщери и наследодателите на ответниците – С.Ч. – дъщеря и Д. Д.  - син. След смъртта си първата е оставила следните наследници по закон – С.Д. – дъщеря и С.С. и П.Р. - Д.– внуци, а вторият – Р.Р. и Ж.Р.– синове.

Ето защо съдът намира, че делбата следва да бъде допусната между страните при следните квоти –по ¼ ид.ч. /или 4/16 ид.ч./ за Д.И. и И.Н., по 1/8 ид.ч. /или 2/16 ид.ч./за Р.Р. , Ж.Р. и С.Д. и  по 1/16 ид.ч. за С.С. и П.Р. - Д..

По изложените съображения , Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

ДОПУСКА ДЕЛБА на основание чл. 34 ЗС между  Д.Р.И., ЕГН **********, И.Р.Н., ЕГН **********, С.С.Д., ЕГН **********, С. Г.С., ЕГН **********, П.И.Р. – Д., ЕГН **********, Р.Д.Р., ЕГН ********** и Ж.Д.Р., ЕГН ********** на следните  недвижими имоти :

-         Нива с площ с площ 46 024 кв.м., в м.Ч. , представляваща ПИ с идентификатор № 18259.39.24, при съседи ПИ №№ 18259.16.144;18259.39.31;18259.39.143;18259.39.38;18259.39.37;18259.39.34;

-         ПИ с идентификатор № 05952.90.450, находящ се в землището на с. Б., м.“Д.“ , с площ 3 600 кв.м., с начин на трайно ползване– друг вид дървопроизводителна гора, при съседи ПИ №№ 05952.90.449;05952.90.671;05952.90.440;05952.90.441;05952.90.451;

-         ПИ с идентификатор № 05952.90.102, находящ се в землището на с. Б., м.“Д.“, с площ 1000 кв.м., начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, при съседи ПИ №№ 30956.22.59;05952.90.135;05952.90.103;05952.90.101, при квоти по ¼ ид.ч. /или 4/16 ид.ч./ за Д.И. и И.Н., по 1/8 ид.ч. /или 2/16 ид.ч./за Р.Р. , Ж.Р. и С.Д. и  по 1/16 ид.ч. за С.С. и П.Р. - Д..

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: