№ 124
гр. С., 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100627 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от М.
ЦВ. СТ. срещу СТ. ЦВ. СТ..
В молбата си молителката твърди, че ответникът е нейн брат. Дава
сведения за акт на домашно насилие, който е бил извършен от ответникът на
26.08.2021 г., около 23:00 часа, в дома им в гр. С., ул. „Х.А.“ № 23, като актът
се е изразил в удари по главата, стискане за гърлото и порезна рана с нож до
ухото.
Прави искане съдът да издаде против ответника заповед за защита
срещу домашно насилие.
Към молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката поддържа искането си за допускане на
защита по ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът не оспорва, че е брат на молителката. Оспорва да е
извършил акт на домашно насилие.
Районен съд - С., като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
1
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 6 от
ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие е
лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен
включително. По делото не се спори, че молителката е сестра на ответника.
Ето защо страните са надлежно легитимирани участници в настоящото
съдебно производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките
на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
осъществяване на твърдения акт на домашно насилие /26.08.2021 г./, поради
което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката
са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.Б.И. който е бил
пряк очевидец на инцидента, се установява, че на 26.08.2021 г. е възникнал
семеен скандал в гр. С., ул. „Х.А.“ № 23, при който ответникът е нападнал
молителката, хванал я е за косата и е опрял нож до гърлото. В резултат на
молителката е получила порезна рана до ухото, което обстоятелство се
потвърждава и от представените по делото фиш за спешна медицинска
помощ от ЦСП – С.. Сведения за възникналия семеен скандал се съдържат и
в представената по делото докладна записка от Л.Л. – полицейски служител в
РУ-С., който се отзовал на сигнал и е посетил адреса впоследствие.
Изложеното от молителката в депозираната декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН не съдържа съществени обстоятелства за случая и с нищо не допринася
за изясняване на делото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършените от ответника действия представляват физическо насилие спрямо
пострадалата и следва да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие,
установен по време, място и конкретен извършител. Ето защо следва да бъде
определена и някоя от мерките за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане или поне ограничаване на възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и
2
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на насилие - физическо, с
типичен интензитет, съдът намира, за подходяща мярката за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. В приложимия закон не е предвиден срок за налагане на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, тъй като никой няма право да нарушава
предвидените, съгласно Конституцията на Р. България и Наказателния
кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и психическа
неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя такъв. Съдът
счита за ненужно налагането на мярката забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице, доколкото по делото се установи, че
нараняването на молителката е било по-скоро резултат от необмислена
постъпка на ответника, продиктувана от възникналия семеен. Съдът намира,
че определената мярка в достатъчна степен защитава физическата
неприкосновенност на молителката и ще има възпиращо въздействие спрямо
ответника с оглед последиците от неизпълнението ѝ по смисъла на чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лева. Предвидената в тази норма глоба представлява административно
наказание /по арг. от чл. 13, б. „б“ от ЗАНН/, което съдът е длъжен да наложи
при установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде
индивидуализирано по размер в законовите предели. В настоящия случай
съдът намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той
е съзнавал и контролирал своите действия. Съдът, при преценката си относно
размера на глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на
извършеното - типична за подобни деяния, а от друга липсата на
доказателства за доходите и имущественото състояние на извършителя,
поради което намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в
минималния размер, а именно глоба в размер на 200,00 лева, която ще
осигури постигане целите на административното наказание по чл. 12 от
ЗАНН, като въздейства поправително на ответника.
При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в
тежест на ответника. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата по чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
държавна такса по делото в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
ответника, като последният бъде осъден да я заплати в полза на държавата по
сметка на Pайонен съд - С., доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се
внася предварително от молителя.
Мотивиран от горното, Районен съд - С.
РЕШИ:
3
ИЗДАВА, на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в
полза на М. ЦВ. СТ., ЕГН:**********, адрес гр. С., кв. „Д.“ 2, ***, срещу СТ.
ЦВ. СТ., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „Х.А.“ № 23, като налага
следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН СТ. ЦВ. СТ., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., ул. „Х.А.“ № 23, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие (физическо, психическо или друго) по
отношение на своята сестра – М. ЦВ. СТ., ЕГН:**********, адрес гр. С., кв.
„Д.“ 2, ***.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на СТ. ЦВ. СТ., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., ул. „Х.А.“ № 23, глоба в размер на 200,00 лева,
платима в полза на държавата по сметка на Районен съд - С..
ОСЪЖДА СТ. ЦВ. СТ., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „Х.А.“ №
23, да заплати в полза на държавата по сметка на Pайонен съд - С. сумата в
размер на 25,00 лева за държавна такса.
Последиците от неизпълнението на заповедта по смисъла на чл. 21, ал. 3
от ЗЗДН са, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
На основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира
изпълнението на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните
и да се изпратят служебно на РУ на МВР- гр. С..
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ на МВР- гр. С..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
С. в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4