Определение по дело №364/2025 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 434
Дата: 18 август 2025 г. (в сила от 16 септември 2025 г.)
Съдия: Магдалена Станчевска
Дело: 20254300200364
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 434
гр. Ловеч, 18.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно
наказателно дело № 20254300200364 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от лишения от свобода Е. Ф. М., в която моли да
бъде условно предсрочно освободен.
Упълномощеният от Началника на Затвора - Ловеч инспектор „Режимна
дейност“ Г.Д. счита, че не са налице доказателства за окончателното
поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на началника на
Затвора, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – прокурор Т. П.
изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като
лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.
Служебния защитник на М. – адв. И.К. в съдебно заседание счита, че са
налице основанията на чл. 70 от НК и моли да бъде уважена молбата на
подзащитния й. Счита, че са налице и двете необходими предпоставки за
условно предсрочно освобождаване.
В съдебно заседание лишеният от свобода Е. Ф. М. се явява лично и
моли да бъде уважена молбата му.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището
на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
В момента Е. Ф. М. изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено
с Протокол № 432/31.01.2025 година по ЧНД № 4961/2024 г. на РС – Варна,
включващо на основание чл. 25 от НК: Присъда № 226/09.10.2024 г. по НОХД
№2635/2024 година на РС – Варна и по протокол № 958/10.12.2024 година по
НОХД № 3895/2024 година на РС – Варна, с който му е наложено наказание в
размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, влязло в законна сила на
1
13.02.2025 година, от което наказание към днешна дата е изтърпял фактически
1 една година и 17 седемнадесет дни; от работа 13 тринадесет дни или всичко
1 една година и 1 един месец и има остатък към днешна дата 18.08.2025
година в размер на 3 (три) месеца.
Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода,
становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на Е. Ф. М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Действително е установено, че към датата на съдебното заседание
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за
цялостното поведение на Е. Ф. М. обосновават извод, че не са налице
предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в
нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в
оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че
първоначалната оценка на риска от рецидив е 70 точки, като актуалната
оценка на риска от рецидив се запазва в средния диапазон от 70 точки. За
периода на изтърпяно наказание в настоящата група не са отчетени
положителни или отрицателни промени. Лишеният от свобода е устроен на
работа, но за времето което е полагал труд, не следва да има промяна в
оценката. Анализът на риска от вреди за обществото е висок (многократни
осъждания, изразени криминални нагласи), по отношение на него самия –
среден към висок (не са регистрирани суицидни и автоагресивни опити,
злоупотребява с ПАВ, риск от уязвимост), към служители – нисък
(поведението му към служителите е съобразно изискванията), по отношение
на режима – опасения във връзка с въпроси на контрола.
Видно от доказателствата по делото, оценката на риска за периода на
изтърпяно наказание не е претърпяла промяна, като от 70 т. се запазва на 70
точки. Поставените задачи в корекционен план се изпълняват частично.
Липсва осъзнатост относно необходимостта от промяна в мисленето, начина
на живот, приятелското обкръжение от криминално проявени лица и вредите
които нанася на пострадалите от правонарушенията му лица, както вредите и
за самия него от употребата на ПАВ (психоактивни вещества). Податлив е на
отрицателно влияние.
Видно от социалния доклад по делото, изготвен от ИСДВР Ц.К., няма
данни за участия в специализирани програми. В ЗО „Атлант" реално е бил
2
твърде малко време, като се имат предвид периодите, през които е конвоиран
за дела и дознания. Полага труд в „Еврокварт" от 21.05.2025 г., но
действително отработени има само 22 дни. Лишеният от свобода Е. М. е
устроен на работа към фирма „Еврокварт“ ООД. Не е включван и в
професионални курсове. В настоящата група не се е включвал в културно-
масови програми, спортни или други мероприятия.
От доказателствата по делото е видно, че за периода на изтърпяно
наказание лишеният от свобода Е. М. не е допуснал дисциплинарно
наказание, не е награждаван.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Е. Ф. М. следва същият да е изтърпял
1/2 от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално
изискване е налице, тъй като Е. Ф. М. фактически е изтърпял 1 година и 17
дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата 18.08.2025 г. е
3 месеца.
Фактически изтърпяването на 1/2 от наложеното наказание не е
единствения и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за
допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
– ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на
Е. Ф. М., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част
от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна
дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода Е. Ф. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 (три) месеца от наложеното му
наказание с Протокол № 432/31.01.2025 година по ЧНД №4961/2024 г. на РС –
Варна, включващо на основание чл. 25 от НК: Присъда № 226/09.10.2024 г. по
НОХД №2635/2024 година на РС – Варна и по протокол № 958/10.12.2024
година по НОХД № 3895/2024 година на РС – Варна, с който му е наложено
наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като
3
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Ф. М. – роден на **.**.****
г. в гр. Ш., с постоянен адрес: с. С.В., общ. К., обл. Ш., ул. *** и настоящ
адрес: ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, в
момента в затвора, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на ОСТАТЪКА към 18.08.2025 г. от 3 месеца, от наложеното му
наказание с Протокол № 432/31.01.2025 година по ЧНД № 4961/2024 г. на РС
– Варна, включващо на основание чл. 25 от НК: Присъда № 226/09.10.2024 г.
по НОХД № 2635/2024 година на РС – Варна и по протокол № 958/10.12.2024
година по НОХД № 3895/2024 година на РС – Варна, с който му е наложено
наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4