Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.11.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав в закрито съдебно заседание
на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията Томова гр. д. № 1616 по описа за 2020
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила
е молба от ищеца А.В., чрез адв. Д.П., с която е заявено искане за допълване на
решението, като съдът се произнесе по претенцията за имуществени вреди, както и
за изменение на решението в частта за разноските.
В предоставения
на ответника срок не е постъпил писмен отговор.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводите на
молителя, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
И двете
искания са заявени в преклузивните срокове и при представен списък на
разноските, поради което са допустими.
По искането с правно основание чл.250
от ГПК.
Ищецът е претендирал в петитума
на исковата молба заплащане на сума в размер на 6 000лв. за причинени
неимуществени вреди и заплащане на сума в размер на 1 000лв. за причинени му
имуществени вреди.
В постановеното по делото Решение
от 07.10.2020г. съдът е обсъдил претенцията за имуществени вреди и приемайки я
за неоснователна и недоказана, с диспозитива на съдебния акт е постановил
отхвърлянето й като такава. Отразено е в диспозитива, че се отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата до
пълния претендиран размер от 6000лв. и
иска за имуществени вреди за сумата от 1000лв., като неоснователен и
недоказан.
При липса на непълнота в
съдебното решение – налице е произнасяне по всички претенции, молбата на ищеца
по чл.250 от ГПК се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли
като такава.
По искането с правно основание
чл.248, ал.1 от ГПК.
Съдът е уважил единствено част от
претенцията за неимуществени вреди, а тази за присъждане на сумата от 1000лв.
за имуществени вреди е отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
Искът за неимуществени вреди е с
цена 6 000лв., като е уважен до размера на сумата от 2 500лв., т.е.
41,67%. При съобразяване, че размера на уговореното и платено адвокатско възнаграждение
по този иск е 600лв., то дължимата за репариране сума на ищеца по правилото на
чл.78, ал.1 от ГПК се изчислява на 250лв., а съдът е присъдил по-голям
размер от 324лв. (съобразявайки
уважената част от общия сбор на двете искови претенции и съотнасяйки го към
общия сбор на платеното възнаграждение). Искът за имуществени вреди е отхвърлен
изцяло, поради което от останалата сума в размер на 300лв., платена по този иск
не е дължима никаква част. Доколкото по сочения от ищеца начин му е дължимо
по-малко от присъденото възнаграждение, предвид отхвърлянето изцяло на иска за
имуществени вреди, съдът не следва да изменя решението в частта за разноските,
т.к. това би довело до утежняване положението на молителя.
Неоснователно е и искането за
изменение на решението в частта на присъденото на адв.Н. възнаграждение в
качеството на адвокат, осъществил безплатна правна помощ. В случай на
изчисляване на възнаграждение по отделно за всеки от исковете, то на адв.Н. би
се присъдило първо възнаграждение в размер на 367,33лв. във връзка с иска за
неимуществени вреди и на следващо място възнаграждение в размер на 300лв. във
връзка с иска за имуществени вреди, който е изцяло отхвърлен. Така общия размер
на възнаграждението му би надхвърлил присъденото вече и това би утежнило
положението на ищеца, който е сезирал съда.
Предвид изложеното, съдът намира, че
заявените от ищеца искания следва да се оставят без уважение като неоснователни.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането по чл.250 от ГПК, заявено от ищеца А.И.В., чрез пълномощника
му адв.Д.П. за допълване на Решение ***от 07.10.2020г. по гр.д.№1616/2020г. по
описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането по чл.248, ал.1 от ГПК, заявено от ищеца А.И.В., чрез
пълномощника му адв.Д.П. за изменение в частта за разноските на Решение ***от
07.10.2020г. по гр.д.№1616/2020г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението,
в частта по произнасянето по искането с правно основание чл.250 от ГПК, подлежи
на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
Решението, в частта по произнасянето по чл.248 от ГПК има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните, с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :