Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на пети декември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2492 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от П.С.Х., ЕГН **********, с адрес-*** против Ревизионен акт №
Р-03000320000311-091-001/10.08.20г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение № 253/20/17.05.21г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна,
с който са му установени задължения: отговорност за КД по ЗКПО за д.п.2016г. за
задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на 3428.30лв. и лихви- 1169.52лв.,
отговорност за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2016г. за задължения на „Дейлайт бар
16“ЕООД в размер на 2554.56лв. и лихви в размер на 947.39лв., отговорност за
данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер
на общо 956.20лв.-главници и лихви в общ размер на 362.49лв. за
д.п.м.07-м.12.2016г., отговорност за ДОО- за осигурители за задължения на
„Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на общо 2055.89лв.-главници и лихви в размер на
общо 796.94лв. за д.п.м.06-м.11.2016г., отговорност за вноски за здравно
осигуряване – за осигурители за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на
общо 929.22лв.-главници и лихви в размер на общо 360.22лв. за
д.п.м.06-м.11.2016г., отговорност за ДЗПО Универсален пенсионен фонд- за осигурители за задължения на
„Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на общо 580.75лв.-главници и лихви в размер на
общо 225.11лв. за д.п.м.06-м.11.2016г.
Жалбоподателят твърди,
че обжалвания РА е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен в
нарушение изискванията на материалния и процесуален закон. Твърди, че е налице
недоказаност на фактическия състав на чл.19 ДОПК, както и противоречие с
описания доказателствен материал досежно твърденията за укриване на факти и
обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред приходната
администрация или публичния изпълнител. Неправилни са изводите на данъчните
органи за наличието на „извършени плащания в полза на свързани лица“ без да
отчетат основанието за тях. В противоречие с доказателствения материал
данъчните органи са посочили, че е бил „недобросъвестен“ и е налице умисъл за
възпрепятстване събирането на публичните задължения на дружеството. Органът по
приходите не е взел предвид своето собствено бездействие, като
незаконосъобразно не е предприел действия да събере вземанията от трети
лица-клиенти, които съгласно чл.20 от ДОПК е абсолютно задължително да бъдат
реализирани преди да се ангажира личната имуществена отговорност на П.Х., което
не е сторено. Счита, че е налице недоказаност на кумулативното наличие на предпоставките
предвидени в чл.19 от ДОПК, а именно: че физическото лице, субект на
отговорността, притежава качеството „управител“ или „член на орган на
управление“, физическото лице е укрило факти и обстоятелства, които по закон е
било длъжно да обяви пред приходната администрация. При укриването на фактите и
обстоятелствата лицето следва да е действало с умисъл, т.е. необходимо е
установяването на волево поведение на субекта на отговорността, с което
последният цели невъзможността да се съберат публичните задължения,
причинно-следствена връзка между неподаването на декларацията и несъбираемостта
на задълженията. Според разпоредбата на чл.19 от ДОПК отговорността на
ръководен орган на задължено юридическо лице е ограничена до „размера на
извършените плащания“, което не включва лихви за забава поради обстоятелството,
че задължено лице по отношение на публично-правните вземания е търговското
дружество. Твърди, че ревизиращите не са доказали фактическият състав на
отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК. Разпоредбата на чл.19 от ДОПК съдържа
две самостоятелни основания за ангажиране на солидарна отговорност на
управителния орган, като е необходимо доказването на всеки един елемент от
съдържащите се в ал. 1 или ал. 2 предпоставки от ревизиращия орган.
Отговорността му е ангажирана в качеството му на управител на фирма „Дейлайт
бар 16” ЕООД за задължения на дружеството, ведно с лихвите за забава, на
основание чл.19 ДОПК, представляващи дължим корпоративен данък за ревизирания
период; отговорност за данък добавена стойност; за данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения; за държавно обществено осигуряване
- за осигурители; вноски за здравно осигуряване - за осигурители; за
универсален пенсионен фонд - за осигурители. Счита, че не е доказано съзнателно,
волево укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е длъжно да
обяви в качеството му на орган на управление, респ. налице е скрито
разпределение на печалбата на юридическото лице, с преводите, които извършва
управителя към свързани лица. Няма доказателства от страна на ревизиращите
лица, че тези преводи са умишлени, както и че управителят е бил наясно, т.е.
съзнавал е значението на действията си, предвиждал е последиците и е искал
тяхното настъпване. Не се доказва по никакъв начин и наличието на причинна
връзка между фактите, които се твърдят за укрити и твърдяната невъзможност да
се съберат задълженията на юридическото лице. Счита, че в случая не е доказан първият
от елементите на фактическите състави - ревизираното лице да е било управител
на търговско дружество, тъй като голяма част от търговските и счетоводни
документи са подписвани от пълномощници, което е отчетено в РД, но не е взето
под внимание при определяне на солидарното /лично задължение. Твърди, че поведението
му в качеството на управител не е било недобросъвестно. Съставомерното
поведение по чл. 19, ал.1 от ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни
задължението си по обявяване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно
да направи, а да стори това умишлено - да е наясно със смисъла на действията
си, да предвижда последиците им и съзнателно да иска или да допуска
настъпването им. В случая е декларирал данъчните задължения на дружеството,
извършил е частично погасяване на публичните задължения чрез тяхното заплащане,
също така имуществото на юридическото лице, в което влизат и вземанията, които
то има към своите длъжници, надвишава дължимите данъци и осигурителни вноски. Всички
задължения на „Дейлайт бар 16” ЕООД са били надлежно декларирани. Твърди, че е
оперирал с част от сумите по банкови сметки, защото е бил управител на дружеството
и независимо от това, че са констатирали парични преводи към свързани с него
лица по смисъла на параграф 1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО, то тъй е правил преводи макар и частични за
погасяване на публичните задължения на дружеството, което сочи на извод, че не
е бил недобросъвестен в осъществяването на търговската дейност на управляваното
от него дружество. Твърди, че в преписката липсват каквито и да било мотиви и
доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания
субект и несъбраните публични вземания, като органите по приходите следва да са
предприели всичко необходимо за събиране на вземанията от основния длъжник. Счита,
че данъчните органи незаконосъобразно са приложили чл. 19 от ДОПК при
констатиране на задължение, което е единствено „трудно събираемо“, а подаването
на декларациите за дължими данъчни и осигурителни задължения изключва наличието
на умисъл. Твърди и че не са налице и предпоставките за реализиране на
отговорността и по втората хипотеза на чл.19. ал.2 ДОПК, а именно лицето да има
посоченото качество управител; да е отчуждил имущество на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; вследствие на това
отчуждаване имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази именно причина
не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Счита, че не се
установява, че управителят е отчуждил имущество на цени, значително по-ниски от
пазарните. В РД не е установено и че имуществото на дружеството е намаляло.
Доказателства и анализ на имущественото състояние на дружеството органът по
приходите не е събирал, съответно извършил. Твърди и че е налице пълно
разминаване относно посочените основания за солидарна отговорност в Ревизионния
акт и в Решението с което е потвърден. В РА се вменява солидарна отговорност по
чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК, докато в решението само на основание чл.19, ал.2, пр.
първо от ДОПК, която разпоредба изисква да бъде установено, че лицето има
качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14,
т.1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; да
е налице поведение, изразяващо се в плащане в натура или в пари от имуществото
на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент; или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; извърши действия,
свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице
за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице; недобросъвестност
в поведението на третото лице; причинно-следствена връзка между поведението и
намаленото имущество на задълженото лице и това поведение е единствената
причина за невъзможността да се съберат публичните задължения. С разпоредбата
на чл.19, ал.2 ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена
отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски
субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят. Основен длъжник е лицето
по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК и отговорността му е ограничена - до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество. В чл.19
ал.2 е предвидена отговорност за неплатени данъци или задължителни осигурителни
вноски, но не и на лихвите върху тях, поради което такава отговорност на
ревизираното лице е незаконосъобразно ангажирана. Счита, че „непогасени
задължения на задължено юридическо лице по чл. 14. т.1 и 2 от ДОПК“ по смисъла
на чл.19. ал.2 от съшия кодекс са тези публични вземания, които са установени с
влязъл в сила ревизионен акт по чл.118 от ДОПК или с влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане по чл.106 от ДОПК или по чл.107 от ДОПК, поради което отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК на управителя на дружеството
не може да бъде ангажирана въз основа на декларация обр.6 или декларация по
ЗДДС. Отговорността на физическото лице по чл.19, ал.2 ДОПК е субсидиарна и
възниква от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от лицето по чл.14,
т.1 и т.2 ДОПК, а за да бъде реализирана следва да са налице кумулативно
посочените в нея предпоставки. Тежестта на установяване на всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите.
Разпоредбата на чл.
19, ал.2 ДОПК визира две хипотези: недобросъвестно плащане в натура или в пари
от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващо скрито
разпределение на печалбата, и недобросъвестно отчуждаване на имущество на
задълженото лице безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните.
Първата хипотеза не се поддържа от органа по чл.152 ДОПК, видно от
констатациите в неговото решение. Втората хипотеза от своя страна съдържа два
различни фактически състава - недобросъвестно безвъзмездно отчуждаване на
имущество на задълженото лице и недобросъвестно отчуждаване на имущество на
задълженото лице на цени, значително по-ниски от пазарните. Решаващият орган е
приел, че жалбоподателят следва да отговаря за първия фактически състав, а
именно недобросъвестно извършени плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни
осигурителни вноски. В случая не е взето предвид, че сделки са извършвани и от
пълномощници. Не е доказана втората предпоставка - управителят да е извършил
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, действайки недобросъвестно.
Недобросъвестността е субективно състояние, което в настоящия казус предполага
знание на обстоятелството, че е налице задължение на дружеството и че плащания
в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент ще осуети погасяването му. Същата не се
презюмира, а подлежи на доказване, а в случая нищо от посочената субективна
страна в случая не е доказано. Не се установява към датата на сключване на
търговски сделки с трети дружества, задълженото дружество да има непогасени
задължения, които да не могат да бъдат събрани вследствие действията на
управителя му. Няма доказателства, че плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, е направено с цел избягването на заплащане на данъчни
задължения. Сключването на търговски сделки от страна на управителя не може
само по себе си да обоснове недобросъвестност в действията му. Не е доказана и
причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и
несъбраните публични вземания. Ревизиращият орган не е посочил в кой точно
момент е възникнала невъзможността дружеството да погасява данъчните си
задължения - дали по времето, когато е бил управител на задълженото дружество,
или когато е загубил тази си функция. Липсват доказателства, че конкретното
поведение на управителя е причината, довела до невъзможност да бъдат събрани
публичните вземания.
Твърди и че
обжалваният РА, както и предхождащия го Ревизионен доклад са издадени от
некомпетентен орган и не в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК,
както и в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Съдържанието на
първоначалната заповед за възлагане на равизия /ЗВР/, не отговаря на
изискванията на чл.113, ал.1, т.5 от ДОПК, тъй като не е конкретизирано за
каква отговорност става въпрос, не е посочена разпоредбата на чл. 19 от ДОПК,
нито коя от всичките хипотези в нея ще е предмет на ревизията. Твърди и че в РА
не е посочена точната нормативната база за ревизирания период. Моли да бъде отменен
ревизионният акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата
чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. поддържа становище, че жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли. Счита, че в хода на ревизията не са
допуснати процесуални нарушения и е спазен материалният закон, като е доказано
наличието и на двете хипотези по чл.19 ал.1 и ал.2 ДОПК. Моли в полза на
дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Обжалва се Ревизионен
акт № Р-03000320000311-091-001/10.08.20г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 253/20/17.05.21г. на Директора на дирекция
“ОДОП”-Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения: отговорност за
КД по ЗКПО за д.п.2016г. за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на
3428.30лв. и лихви- 1169.52лв., отговорност за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2016г.
за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на 2554.56лв. и лихви в размер
на 947.39лв., отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за
задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на общо 956.20лв.-главници и лихви
в общ размер на 362.49лв. за д.п.м.07-м.12.2016г., отговорност за ДОО- за
осигурители за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на общо
2055.89лв.-главници и лихви в размер на общо 796.94лв. за д.п.м.06-м.11.2016г.,
отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за задължения на
„Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на общо 929.22лв.-главници и лихви в размер на
общо 360.22лв. за д.п.м.06-м.11.2016г., отговорност за ДЗПО Универсален
пенсионен фонд- за осигурители за задължения
на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на общо 580.75лв.-главници и лихви в размер на
общо 225.11лв. за д.п.м.06-м.11.2016г.
От
Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320000311-020-001/16.01.2020г., издадена на основание чл.112 и чл.113 ДОПК от Нели Иванова Бонева-началник сектор при ТД на НАП-Варна се установява, че е възложено
извършване на ревизия
на П.С.Х. от инспектори по приходите, която да обхване
задължения
по периоди, както следва: отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; отговорност за данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от
01.07.2016г. до 31.12.2016г., отговорност за ДДС за периода от 01.11.2016г. до
30.11.2016г.; отговорност за ДОО-осигурители, отговорност за вноски за здравно
осигуряване- за осигурители и отговорност за УПФ-за осигурители за периода от 01.06.2016г. до 30.11.16г.,
която да завърши до три месеца, считано от датата на
връчване на ЗВР, връчена на 17.02.2020г. електронно, като ревизията е за установяване на отговорност по чл.19 ДОПК
за задължения за данъци и/или ЗОВ на „Дейлайт Бар 16“ЕООД. Със ЗВР № Р-03000320000311-020-002/15.05.2020г. срокът за завършване на ревизията е продължен до 18.06.2020г.
От
заповед № Д-2273/20.12.2018г. на директора на ТД на НАП Варна се установява, че ревизията е
възложена от компетентен орган, тъй като видно от същата Н.Б. е надлежно оправомощена да издава ЗВР съгласно
чл.112 от ДОПК и да упражнява правомощия като орган, възложил ревизията,
съгласно ДОПК.
За
резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад № Р-03000320000311-092-001/10.06.2020г., а въз основа на него е издаден РА № Р-03000320000311-091-001/10.08.2020г., обжалван пред директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който
с решение № 253/20/17.05.2021г.
го е потвърдил, като е обсъдил и направените възражения в жалбата до
него, които е приел за неоснователни.
В
оспорения РА органите по приходите въз основа на събраните в хода на ревизията
доказателства /и приобщените такива/ са установили, че на 03.06.2016г. в
Търговския регистър е вписано учредяването на еднолично дружество с ограничена
отговорност с наименование „Дейлайт бар 16“, капитал 100 лв. и едноличен
собственик, управляващ и представляващ П.С.Х., като на 22.02.2017г. всички
дружествени дялове са прехвърлени на Д.Г.Б. - безимотно, социално слабо лице,
притежаващо над 150 фирми със задължения и същият е вписан и като управител на дружеството,
чиято основна дейност е стопанисването на питейно заведение, находящо се в -----------.
Установено е, че за периода, през който жалбоподателят е бил управител на
„Дейлайт бар 16“ ЕООД, дружеството е формирало ликвидни изискуеми задължения,
ведно с начислените лихви до датата на издаване на РА, както следва: за
корпоративен данък общо в размер на 4 597,82 лв.; задължения по Декларация
образец 6 - ДОО общо в размер на 2 852,83 лв.; задължения по Декларация образец
6 - ЗОВ общо в размер на 1 289,44 лв.; задължения по Декларация образец 6 - ДЗПО-УПФ
общо в размер на 805,86 лв.; задължения по Декларация образец 6 - ДДФЛ общо в
размер на 1 318,69 лв.; задължения по СД за ЗДДС - ДДС общо в размер на 3
501,95 лв., които са декларирани с Годишна данъчна декларация по ЗКПО,
Декларации образец 6 и справка-декларация за ДДС, поради което органите по
приходите са направили извода, че Х. е знаел, че дружеството има задължения за
данъци и осигурителни вноски. Констатирано е, че към датата на издаване на
обжалвания ревизионен акт задълженията не са погасени. Установено е при
проверка в Търговския регистър, че жалбоподателят в различни периоди е свързано
лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК с „Дейлайт бар 16“ ЕООД - притежава 100%
от дяловете в периода от 03.06.2016г. до 22.02.2017г., когато е извършено
прехвърляне на дяловете на Д.Г.Б.; „Дейтайм“ ЕООД - притежава 100% от дяловете
от първоначалната регистрация - 11.10.2016г.; „Джи Би Тайм“ ООД - притежава 25%
от дяловете в периода от 17.10.2016г. до 15.04.2019г., когато е извършено прехвърляне
на дяловете на П.И.Л.; „Стебар“ ООД - притежава 25% от дяловете в периода от 25.09.2011г.
до 21.12.2016г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Д.Г.Б.; „Корпус
3“ООД - притежава 25% от дяловете в периода от 05.08.2009г. до 08.07.2015г.,
когато е извършено прехвърляне на дяловете на Д.Г.Б.; „Випа Дей“ ООД -
притежава 25% от дяловете в периода от 08.08.2012г. до 05.04.2017г., когато е
извършено прехвърляне на дяловете на Д.Б.; „Пин Код“ООД - притежава 34% от
дяловете в периода от 19.12.2012г. до 05.04.2017г., когато е извършено
прехвърляне на дяловете на Д.Б.; „Фортекс 10“ООД - притежава 25% от дяловете в
периода от 05.01.2010г. до 29.01.2013г., когато е извършено прехвърляне на дяловете
на Г.Г.Т.; „Формула груп“ ООД - притежава 49% от дяловете в периода от
05.03.2014г. до 05.04.2017г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Д.Б.;
„Тримекс 07“ ООД - притежава 25% от дяловете в периода от 26.11.2007г. до
13.07.2013г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Н.Д.Й.; „Юниън ПД“
ООД - притежава 50% от дяловете в периода от 21.07.2010г. до 17.01.2013г.,
когато е извършено прехвърляне на дяловете на „Фортекс 10“ ООД; „Колидж груп“ЕООД
- притежава 100% от дяловете от първоначалната регистрация - 26.06.2019г.
Дружествата осъществяват дейност в питейни заведения и такива за бързо хранене
във верига заведения от 2007г., не внасят дължимите данъци и осигурителни
вноски и в повечето случаи при предприемане на изпълнението на принудителни
мерки за събирането им или възлагането на контролни производства от страна на
администрацията, собствеността върху дяловете на дружествата се прехвърля на
безимотни лица. Дейността в обектите продължава да се осъществява с
новоучредени дружества, като фискалните устройства се пререгистрират,
персоналът се преназначава в новите дружества и се ползват същите доставчици и
наемодатели.
Установено
е, че за обект кафе-бар „Дейлайт“ /------------/ има регистрирано едно фискално
устройство № DT424258, което се пререгистрира последователно от стопанисващите
обекта дружества, а именно: за периода
от 25.01.2012г. до 18.10.2013г. е регистрирано на „Юниън ПД“ ООД, за периода от
18.10.2013г. до 16.07.2015г. - на „Корпус 3“ ООД, за периода от 17.07.2015г. до
10.06.2016г.- на „Дейлайт груп“ ЕООД, за периода от 10.06.2016г. до
29.11.2016г. – на „Дейлайт бар 16“ ЕООД, за периода от 29.11.2016г. до
21.12.2017г. - на „Дейтайм“ ЕООД и от 21.12.2017г. е регистрирано на „Макстайм“
ЕООД.
С
оглед установеното органите по приходите са приели, че действията на Х., в
качеството му на управител, са умишлени и целенасочени, като целта е
осъществяване на дейност до натрупване на неплатени задължения и предприемане
на действия от контролните органи на НАП. След направено запитване до дирекция
„Събиране“, отдел „Публични вземания“ при ТД на НАП е констатирано, че за
събиране на задълженията на „Дейлайт бар 16” ЕООД е образувано изпълнително
дело № *********/2017г., по което няма извършвани плащания, както и че дружеството
не притежава активи и банкови сметки за обезпечаване на дълга.
В
хода на ревизията органите по приходите са установили и че във връзка с връчено
му ИПДПОЗЛ жалбоподателят е дал писмени обяснения, съгласно които управлението
на „Дейлайт бар 16“ ЕООД е извършвано от него; той е извършвал търговската
дейност и е подписвал договори, фактури и протоколи, търговската, счетоводна и
финансова документация в качеството си на управител; осъществявани са от него поръчките,
приемането и подписването на документите с доставчиците, както и договорите за
наем на заведението; паричните транзакции са извършвани от него, като
управител, като плащанията са се осъществявали в брой и по банков път и при
плащане в брой той е приемал сумите; с банковите сметки на фирмата също е
боравил като управител, в т.ч. е извършвал и финансовите операции със
средствата по тях; подписвал е и трудовите договори, заповедите за
назначаването и освобождаването на персонала, като счетоводното обслужване на
„Дейлайт бар 16“ ЕООД е осъществявано от „Бултакс Варна” ЕООД и подаването на
декларации обр.1 и обр.6 е извършвано чрез електронния подпис на същото
дружество. Посочил е, че не е уведомен за задълженията на дружеството, а като
причина за продажбата на дядовете е декларирал липсата на достатъчно оборот за
покриване на разходите. Не са приложени документи поради обстоятелството, че
документацията е предадена на новия собственик с приемо- предавателен протокол,
който също не е представен в производството.
При
извършена насрещна проверка на Д.Г.Б. е изготвено ИПДПОЗЛ, за връчването на
което лицето не е намерено и не му е връчено. От приобщените с протокол за
присъединяване на документи от друго производство № Р- 03000320000311-ППД-002/15.05.2020г.
писмени обяснения от Д.Г.Б., дадени в хода на други контролни производства на П.Х.
и Христо Гаев за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на
„Стебар“ ООД и „Формула груп“ ООД, същият е потвърдил, че е собственик на
множество фирми, като не е заплащал покупката на дялове, а е получавал е пари,
за да го регистрират като собственик.
С
оглед връчване на искане за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица до „Бултакс Варна“ ЕООД /посочено като извършвало
счетоводното обслужване на „Дейлайт бар 16“ЕООД/, същото е изпратено на
електронната му поща, но не е потвърдено получаването му.
При
съвкупния анализ на писмените обяснения, представени от лицата, назначени по
трудов договор в „Дейлайт бар 16“ ЕООД /О.В., М.И., И.П. и Й.А./, както и от
тези на ревизираното лице, органите по приходите са констатирали, че жалбоподателят
е подписвал трудовите договори, давал е нареждания на персонала и е изплащал
трудовите възнаграждения. Същият в качеството си на управител е подписвал
договорите и документите с контрагентите/видно и от присъединените с протокол доказателства,
събрани при извършена проверка за обезпечаване на доказателства за прилагане
хипотезата на чл.19 от ДОПК спрямо Х. за
задълженията на „Дейлайт бар 16“ ЕООД.
В
хода на проверката е получено решение, с което е постановено разкриване на
сведения по чл.62 от Закона за кредитните институции, като от представените
банкови справки за движението по притежаваните от дружеството банкови сметки е
установено, че Х. е внасял минимални суми за захранване на сметките в рамер на 10-20
лв. и същевременно е теглил в брой постъпленията от трети лица, като не са
представени доказателства, че изтеглените суми са отразени като нарастване на
касовата наличност на дружеството.
С
оглед установеното органите по приходите са приели, че е налице намаление на
имуществото на „Дейлайт бар 16“ ЕООД чрез теглене на пари от банковите сметки,
които не са постъпили в касата на дружеството, като предвид установеното, че единствено жалбоподателят
е имал достъп до паричните средства на дружеството и е събирал оборотните
такива от дейността на обекта, регистрирани чрез ЕКАФП и не са представени
документи и доказателства, че сумите са отразени в счетоводството на дружеството
по дебита на сч. с/ка Каса, е констатирано, че лицето е отклонявало парични
средства, като по този начин имуществото на дружеството е намаляло и то е
претърпяло загуба.
От
извършеният анализ на паричните потоци на дружеството е установено, че по данни
от счетоводния баланс към 31.12.2016г. в касата на дружеството паричните
средства са били 35 хил. лв., а задълженията за данъци 7 хил. лв. и ЗОВ 4 хил.
лв.
Въз
основа на установеното органите по приходи са приели, че за П.Х. са налице
обстоятелства по смисъла на чл.19 от ДОПК за лична имуществена отговорност.
Взели са предвид това, че са налице недобросъвестни разпоредителни сделки, като
в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „Дейлайт бар
16” ЕООД при наличие на натрупани и непогасени задължения за данъци и
осигурителни вноски прехвърля дружествените си дялове на социално слабо лице с
множество фирми със задължения, като по този начин избягва плащането на задълженията.
В подкрепа на този извод са проследили и търговското поведение на П.Х. и са
установили, че в предходни периоди е продал дяловете си от пет дружества с
неплатени задължения, а именно: на 17.01.2013г. са прехвърлени дяловете на
„Юпиън ПД“ ООД с размер на задълженията 319 304,93 лв.; на 29.01.2013г. –дяловете
на „Фортекс 10“ ООД с размер на задълженията 452 324,60 лв.; на 13.07.2013г. –
на „Тримекс 07“ ООД със задължения 10 811,66 лв.; на 08.07.2015г.- дяловете на „Корпус 3“ ООД с размер на
задълженията 34 506,53 лв.; на 21.12.2016г. са прехвърлени дяловете на „Стебар“
ООД с размер на задълженията 69 034,52 лв. Констатирано е и че жалбоподателят в
качеството на управител на „Дейлайт бар 16” ЕООД не е погасявал натрупаните
задължения на дружеството от търговската дейност, нито е предприел действия за
отсрочването или разсрочването им, което е проява на бездействие, както и не е уведомил,
че дружеството е в състояние на неплатежоспособност и не открива производство
по несъстоятелност, т.е. укрива факти и обстоятелства, които по закон е бил
длъжен да декларира.
След
анализ на доказателствата, органите по приходите са приели, че е налице
фактическият състав, пораждащ отговорност по чл. 19 от ДОПК, при кумулативно
наличие на следните факти:
-жалбоподателят
е субект на отговорност по чл. 19 от ДОПК в качеството на управител на „Дейлайт
бар 16” ЕООД в периода 03.06.2016 г. - 31.12.2016 г., в който са формирани
ликвидни и изискуеми задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски,
за които лицето е знаело;
-същият
е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа
по приходите или публичния изпълнител;
-
налице са изтеглени суми от него от банковите сметки на дружеството, за които
не са представени доказателства, че са постъпили в касата на същото, с което са
отклонени парични средства и като следствие имуществото на дружеството е
намаляло;
-жалбоподателят
е съхранявал парите в брой от дейността на дружеството, които към 31.12.2016г.
двукратно превишават публичните задължения на дружеството, но не ги е погасил;
-Формирането
на неплатени задължения е целенасочено, умишлено и недобросъвестно търговско
поведение, което се проявява и при управлението на други дружества,
представлявани от Х., като впоследствие са прехвърляни дружествените им дялове
на безимотни социално слаби лица;
-като
резултат от поведението му по недобросъвестното плащане от имуществото на „Дейлайт
бар 16“ ЕООД не са погасени дължими данъци и ЗОВ;
-налице
е неуспешно проведено принудително изпълнение по изпълнителното дело спрямо
„Дейлайт бар 16“ ЕООД, поради установена липса на имущество, което да обезпечи
задълженията за данъци и осигурителни вноски.
Предвид
горното ревизиращият екип е приел, че са налице основания за прилагането на
отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК спрямо жалбоподателя за несъбраните
задължения на „Дейлайт бар 16“ ЕООД главници и лихви в общ размер на 14 366,59
лв. за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016г.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
При извършване на
задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията
е възложена от компетентен орган – изрично определен в Заповед № Д-
2273/20.12.2018г.
на
директора на ТД на НАП Варна. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи
по чл.119, ал.2 от ДОПК – органа по приходите, възложил ревизията и
ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията/отговорност по чл.19 ДОПК/, поради което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата
нищожност. Заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от
посочените в тях издатели с електронен подпис, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ.
Неоснователни са
твърденията в жалбата, че заповедта за възлагане на ревизията не отговаря на
изискванията на чл.113, ал.1, т.5 ДОПК, тъй като не е конкретизирано за каква отговорност
става въпрос.
Нормата на чл.113,
ал.1 от ДОПК предвижда, че в ЗВР следва да бъдат посочени ревизираният период
/чл. 113, ал. 1, т. 4 от ДОПК/ и видовете ревизирани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски /чл.113, ал.1, т.5 от ДОПК/. Видно от
съдържанието на ЗВР № Р-03000320000311-020-001/16.01.2020г., издадена на основание чл.112 и чл.113 ДОПК от Нели Иванова Бонева-началник сектор при ТД на НАП-Варна, със същата е възложено извършване на
ревизия на жалбоподателя за установяване на отговорността му по чл.19 ДОПК за
задължения за данъци и/или ЗОВ на „Дейлайт Бар 16“ЕООД, което изрично е
посочено в частта „Други обстоятелства, имащи значение за ревизията“. Изрично
са посочени и видовете задължения и периодите, които се ревизират, а именно: отговорност
за корпоративен данък за периода 01.01.2016г. до
31.12.2016г.;
отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периода от 01.07.2016г. до 31.12.2016г., отговорност за ДДС
за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2016г.; отговорност за ДОО-осигурители,
отговорност за вноски за здравно осигуряване- за осигурители и отговорност за
УПФ-за осигурители за периода от 01.06.16г. до 30.11.16г.,
т.е. изпълнени са изискванията на чл.113, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК.
Неоснователно е и
твърдението, че е налице съществено процесуално нарушение, водещо до
ограничаване правото на защита на ревизираното лице, тъй като не е посочена в
ревизионния акт съответната редакция на нормата на чл. 19 от ДОПК. Последната е
относима към преценката на законосъобразността на акта.
Безспорно е установено
по делото, че жалбоподателят е бил управител на „Дейлайт бар 16“ЕООД, вписано в
ТР на 03.06.2016г., считано от датата на вписването до 22.02.2017г., когато
всички дружествени дялове са прехвърлени на Д.Б.. Безспорно е установено и че за периода, през който жалбоподателят е бил управител на „Дейлайт бар 16“
ЕООД, дружеството е формирало ликвидни изискуеми задължения, декларирани с Годишна данъчна декларация по ЗКПО,
Декларации образец 6 и справка-декларация за ДДС, ведно с начислените лихви до
датата на издаване на РА, както следва: за корпоративен данък общо в размер на
4 597,82 лв.; задължения по Декларация образец 6 - ДОО общо в размер на 2
852,83 лв.; задължения по Декларация образец 6 - ЗОВ общо в размер на 1 289,44
лв.; задължения по Декларация образец 6 - ДЗПО-УПФ общо в размер на 805,86 лв.;
задължения по Декларация образец 6 - ДДФЛ общо в размер на 1 318,69 лв.; задължения
по СД за ЗДДС - ДДС общо в размер на 3 501,95 лв.
Органите по приходите
са приели, че в случая са налице хипотезите на чл.19 ал.1 и ал.2 ДОПК за
ангажиране отговорност на трето лице.
Отговорността по чл.19,
ал.1 и ал.2 от ДОПК е особен вид солидарна отговорност за физическите лица,
членове на органи на управление или управители на задължени юридически лица.
Съгласно чл.19, ал.1
от ДОПК /в приложимата за ревизираните данъчни периоди редакция/ който в качеството
си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 укрие
факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат
събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за
несъбраното задължение.
Елементите на
фактическия състав на цитираната разпоредба са: субект на отговорността е орган
на управление или управител на задълженото лице, прокурист, търговски
представител или търговски пълномощник; укриване на факти и обстоятелства,
които посоченият субект е длъжен по закон да обяви по съответния ред пред
съответния орган по приходите; наличие на непосредствена причинно-следствена
връзка между укриването на тези факти и обстоятелства от органа по приходите
или публичния изпълнител, пред който е следвало да бъдат обявени и
невъзможността да се съберат задълженията за данъци, респективно задължителни
осигурителни вноски; укриването на факти и обстоятелства предполага наличието
на умисъл /недобросъвестност/, което следва от посочената в нормата причинно -
следствена връзка между деянието и невъзможността да се съберат публичните
вземания; обективна невъзможност да се съберат задълженията за
данъци/осигурителни вноски в резултат на това поведение.
В случая от събраните
по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че през
периода от 03.06.2016г. до 22.02.2017г. жалбоподателят е бил едноличен
собственик на капитала и управител на „Дейлайт бар 16“ ЕООД, т.е. налице е първата
предпоставка за ангажиране на отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК. Установи се,
че дружеството е управлявано от П.Х. през периодите, в които са възникнали
несъбраните задълженията на дружеството, видно от представените писмени
обяснения от същия, сключените договори с контрагенти, операциите по банковите
сметки на дружеството. Изрично в писмените си обяснения е заявил, че търговската
дейност, както и подписването на договори, фактури и протоколи, са се
осъществявали от него като управител на дружеството, той като управител се е
разпореждал с финансовите средства, подписвал е платежните документи, трудовите
договори и заповедите за освобождаване. Съгласно и чл.141, ал.1 от Търговския
закон управителят организира, ръководи и представлява дейността на дружеството
съобразно закона и решенията на общото събрание.
Налице е и втората
предпоставка за реализиране на отговорност, а именно лицето да е укрило факти и
обстоятелства, които по закон е било длъжно да знае или е следвало да представи
на органите по приходите. Представляваното от жалбоподателя дружество е носител
на задължения по подадени ГДД по ЗКПО за 2016г., декларации обр. 6 и СД по ЗДДС
в периода на управлението му, като е бил запознат с размера на задълженията за
данъци и осигурителни вноски, но не е предприел никакви действия за
погасяването им.
Обстоятелството, че
дружеството декларира задължения, които не обслужва, е предпоставка за наличие
на неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ. Неплатежоспособността
се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. В случая още от
м.06.2016г., т.е. от учредяването си, дружеството не погасява задълженията си
към бюджета, което продължава до продажбата на дружествените дялове през
м.02.2017г. Предвид горното, на основание чл.626, ал.1 ТЗ като длъжник, който е
станал неплатежоспособен или свръхзадлъжнял, е бил длъжен в 15-дневен срок да
поиска откриване на производство по несъстоятелност. Молбата, съгласно чл.626,
ал.2 от ТЗ се подава от длъжника, негов наследник, управителен орган, съответно
ликвидатор на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник. Търговското
дружество е свръхзадлъжняло, ако неговото имущество не е достатъчно, за да
покрие паричните му задължения- чл.627 от ТЗ, като чл.78, ал.1 от ДОПК
задължава длъжника или негов кредитор преди внасяне на молбата в съда, в
случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност да уведоми
НАП. В случая дружеството не е погасявало задълженията си от учредяването, не
разполага с активи, които да могат да погасят задълженията му и управителят и
представляващ търговското дружество е укрил факти и обстоятелства, относно
неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на дружеството, които по закон е бил
длъжен да обяви пред приходната администрация. Като не е уведомил за действителното
финансово състояние на дружеството данъчната администрация, жалбоподателят е
препятствал събирането на натрупаните публични задължения. Той е оперирал с единствените реални активи, а
именно паричните средства на
дружеството- в брой и банковите сметки, като е отклонявал същите от
дружеството, преди прехвърлянето на дружествените дялове. За недобросъвестност свидетелства
цялостното поведение на жалбоподателя в качеството му на собственик и управител
на други дружества. Установи се по безспорен и категоричен нечин, че жалбоподателят,
заедно с други физически лица, в качеството им на управители или членове на
органи за управление на задължени юридически лица, осъществява дейност в
питейни заведения, като след натрупване на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски /и в повечето случаи при изпълнението на принудителни мерки
за събиране/, без да спази разпоредбата на чл.626, ал.1 от ТЗ, прехвърля
дружествените си дялове предимно на едно и също безимотно социално слабо лице,
притежаващо множество фирми със задължения - Д.Г.Б.. Установено е и че
жалбоподателят, заедно със същите физически лица, продължава дейността в тези заведения,
като се пререгистрират фискалните устройства, преназначава се персоналът, а
подаването на документите в НАП е по електронен път с един и същ квалифициран
електронен подпис, регистриран на „Бултакс Варна“ ЕООД. За обект кафе-бар
„Дейлайт" /------------/ се установи, че има регистрирано едно фискално
устройство, пререгистрирано на стопанисващите обекта дружества: за периода от
25.01.2012г. до 18.10.2013. „Юниън ПД“ ООД, за периода от 18.10.2013г. до
16.07.2015г. - „Корпус 3“ ООД, за периода 17.07.2015г.- 10.06.2016г. на ,„Дейлайт
груп“ ЕООД, за периода 10.06.2016г. -29.11.2016г. на „Дейлайт бар 16“ ЕООД, за периода
от 29.11.16г. до 21.12.17г.- „Дейтайм“ЕООД и от 21.12.17г.-„Макстайм“ЕООД. В
хода на ревизията е установено и че част от персонала е преназначаван
последователно с пререгистрацията на фискалния принтер в посочените дружества. За
недобросъвестност сочи и фактът, че от „Дейлайт бар 16“ ЕООД са подавани
декларации обр.1 и обр. 6 за ревизираните периоди, с които са декларирани
дължими данък върху доходите на физическите лица, задължения за ДОО, ЗО,
ДЗПО-УПФ, но същите не са платени, а като задължено лице по чл.14, т.2 от ДОПК
дружеството е удържало дължимите данък и задължителни осигурителни вноски,
които са за сметка на лицата, работещи по трудови правоотношения, но не са
внесени в бюджета, с което неправомерно се е облагодетелствало.
Именно чрез посочената
схема за натрупване на задължения от „Дейлайт бар 16“ ЕООД се реализира
недобросъвестно препятстване на последващото събиране на дължими данъци или
задължителни осигурителни вноски.
Недобросъвестността е
видна и от фактът, че жалбоподателят, който единствено оперира с паричните
активи на дружеството, е бил запознат с финансовото му състояние, както и е
знаел, че в касата на дружеството е имало парични средства, с които да бъдат
погасени всички публични задължения към бюджета, но същите не са погасени. Извършени
са тегления на парични средства от банковите сметки на дружеството, за които не
са налице доказателства да са постъпили в касата на дружеството или да са
използвани за дейността му, като не са и погасени съществуващите към съответния
момент публични задължения.
От събраните
доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят съзнателно и
целенасочено е осъществил действия, водещи до невъзможност да се съберат
публичните задължения на представляваното и управлявано от него дружество, т.е.
налице е и четвъртата предпоставка за реализиране на отговорност по чл.19 ал.1 ДОПК.
Налице е и последната
предпоставка по цитираната разпоредба, а именно невъзможността да бъдат събрани
задълженията за данъци на дружеството. От събраните в хода на ревизията
доказателства се установи, че от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна са
предприети мерки за обезпечаване на задълженията на дружеството, образувано е
изпълнително дело за събирането им, изпратено е Съобщение за доброволно изпълнение
и са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки в Банка ДСК АД и Централна Кооперативна банка. Установено е, че дружеството
не притежава активи, банковите сметки са без авоари и са служебно закрити от
ДСК АД и ЦКБ АД. Задълженията по образуваното изпълнително дело в размер на 16
839,73 лв. са приети за трудносъбираеми, т.е. същите не могат да бъдат събрани
от дружеството и следва да се предприемат действия по чл.19 от ДОПК.
Неоснователни са
твърденията на жалбоподателя, че не е взето предвид, че имуществото на дружеството,
в което влизат и вземанията, които то има от своите длъжници, надвишава размера
на дължимите данъци и осигурителни вноски. Видно от декларираните данни в
счетоводния баланс вземанията от клиенти и доставчици /7 хил. лв./ са два пъти
по-малко от дължимите публични задължения.
В хода на ревизионното
производство, в писмените си обяснения жалбоподателят е посочил, че
документацията на дружеството е предадена с приемо-предавателен протокол, но не
го е представил. Управителят на „Бултакс Варна“ ЕООД твърди, че не се пазят
архиви на счетоводните регистри и документи, а настоящият управител Д.Б. не е
намерен от органите по приходите за връчване на искане за представяне на
документи и информация. Непредставянето на търговска и счетоводна документация
на „Дейлайт бар 16“ ЕООД препятства установяването на клиентите и доставчиците му,
вземанията от които са декларирани в счетоводния баланс, като препятства и приходната
администрация да предприеме действия за обезпечаване на дълга. За събиране на
вземанията си дружеството е следвало да предприеме необходимите действия. За да
се пристъпи към принудително изпълнение на вземане от трето лице, жалбоподателят
е следвало да представи пред публичния изпълнител съответните доказателства,
удостоверяващи, че вземанията от трети лица са ликвидни и изискуеми, но такива
доказателства не са налице.
Налице е и хипотезата
на чл.19 ал.2 ДОПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.2 от ДОПК /в редакцията й за процесния период/, управител или член
на орган на управление, прокурист, търговски представител и търговски
пълномощник, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от
имуществото на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 или 2, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението
до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото.
За да е налице
хипотезата на цитираната норма следва лицето, спрямо което се ангажира
отговорността да има качеството управител, каквато хипотеза е приета в случая; да
е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или да е
отчуждило имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително
по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е
намаляло; недобросъвестност при извършване на тези действия;
причинно-следствена връзка между поведението на субекта и невъзможността за
събиране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски;
обективна невъзможност да се съберат задълженията за данъци/осигурителни
вноски. Отговорността по чл.19. ал.2 от ДОПК е ограничена до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
По безспорен и
категоричен начин се установи качеството на лицето, чиято отговорност е
ангажирана- управител на „Дейлайт бар 16” ЕООД, както и обективната
невъзможност за събиране на установените публични задължения.
За да е налице скрито
разпределение на печалбата като основание за реализиране на отговорността,
намалението на имуществото на дружеството, предизвикано от същото, следва да е
причинило невъзможността за погасяване на задълженията за данъци и осигурителни
вноски. Легални дефиниции на „скрито разпределение на печалбата“ и „дивидент“
са двете понятия са въведени за целите на ЗКПО. По отношение на термина „скрито
разпределение на печалбата“ за целите на чл.19, ал.2 и ал.3 от ДОПК, приложимо
е определението, дадено в §1, т.5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, а именно: сумите,
несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или
превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под
каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях
лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“. В случая безспорно
е установено, че жалбоподателят като управител на дружеството се е разпореждал
с паричните му средства, като е теглил от банковите сметки суми в общ размер на
4 990 лв., за които не са представени доказателства за последващото
разпореждане с тези суми и че същите са останали в патримониума му, било то под
формата на касова наличност или вземания от трети лица. Не са налице
доказателства и относно изразходването на изтеглените парични средства, поради
което и следва да се приеме, че не са разходвани за дейността на дружеството и
не са постъпили в касата. Тегленията на сумите са извършени в периоди, когато
дружеството е имало налични публични задължения, но управителят не е използвал
същите за погасяването им. С действията си управителят на „Дейлайт бар 16“ЕООД
е извършил недобросъвестно плащане в пари от имуществото на задълженото лице в
собствена полза, което представлява скрито разпределение на печалба. Не се
установи сумите да са използвани за дейността на дружеството, изплатени са му в
качеството на управител, като е и едноличен собственик на капитала, поради
което същите представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1,
т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО.
Установено е от справка
на данните от отчетите на регистрираните фискални устройства и че дружеството е
реализирало оборот в размер на 90 894,17 лв. до 29.11.2016г., когато е
пререгистрирано ЕКАФП на „Дейтайм” ЕООД - следващото дружество, стопанисващо
обекта. В счетоводният баланс на „Дейлайт бар 16” ЕООД към 31.12.2016г. са
посочени като налични в касата 35 хил. лв., но не са представени доказателства,
че паричните средства са били в касата на дружеството към датата на продажбата
или че са предадени на новия собственик Д.Б., т.е. жалбоподателят ги е отклонил в своя полза.
Поведението му обоснова
и наличието на причинно- следствената връзка между действията по отчуждаване на
имущество и неплащането на установените публични задължения.
Недобросъвестността при
приложението на нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК се свързва със знанието за
съществуващо задължение. При наличие на такова знание, извършването на действия
по намаляване на имуществото на задълженото лице, с което се избягва плащането
на задълженията, обосновава наличието на недобросъвестност. В случая като
управител жалбоподателят е знаел за съществуващите задължения му за процесните
данъчни периоди, а извършените действия по теглене на суми от банковите сметки
и разпореждането с паричните средства в брой на дружеството са недобросъвестни,
тъй като е съзнавал, че с тези действия влошава финансовото му състояние, с
което цели избягване на плащането на публичните задължения.
Поведението на
управителя, свързано с непогасяване на публичните задължения на дружеството за
ревизирания период не може да се квалифицира като добросъвестно.
Налице е хипотезата на
чл.19, ал.2 от ДОПК - недобросъвестно извършване на плащания в натура или в
пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата.
Разпоредбата на чл.19
от ДОПК изисква посоченото поведение на лицето
да е единствената причина за несъбираемостта на публичните вземания. За
наличие на солидарна отговорност не е нужно субектът съзнателно /умишлено/ и
нарочно да е целял именно избягване плащането на задълженията на управляваното
от него задължено лице, а е необходимо и достатъчно само да е знаел, че с
действията си, респективно с бездействията си, ще предизвика невъзможност за
погасяване на съществуващи или бъдещи публични задължения на задълженото лице, като
не е положил необходимата грижа на добър търговец.
Поведението на
жалбоподателя е недобросъвестно и целящо да отклони постъпления на парични
средства на дружеството, в резултат на което е препятствано събирането на
публичните вземания, тъй като „Дейлайт бар 16” ЕООД не разполага с други
активи. Налице е причинно-следствена връзка между действията на ревизираното
лице и несъбираемостта на задълженията на дружеството.
Предвид горното,
правилно и законосъобразно е вменена отговорност на жалбоподателя по чл.19.
ал.2 от ДОПК.
Безспорно се установи,
че за „Дейлайт бар 16“ЕООД са възникнали задължения по подадени декларации за дължими
данъци и ЗОВ, декларирани с ГДД по чл.92 от ЗКПО, СД по ЗДДС и декларации
образец 6, които задължения не са платени. По аргумент от чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, справка-декларацията по ЗДДС и декларациите
образец 6 са изпълнително основание, съгласно чл. 165 от ДОПК, вр. чл.85 и чл.86
от ЗДДС и чл.92 от ЗКПО, връзка чл. 40 от Закона за здравното осигуряване и
чл.5 ал.4, т.2 вр. чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, вр. чл. 50
от ЗДДФЛ, поради което и въз основа на тях е образувано изпълнително дело за
събиране на задълженията на дружеството. Съгласно чл. 105 от ДОПК задълженията
по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия
данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете,
определени в съответния закон. Декларациите са подадени през процесните периоди
и задълженията за тях не са платени. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ДОПК има
предвид установяване на отговорността на третото лице /в случая жалбоподателя
като управител/ да се установи с ревизионен акт /в случая процесния/, като не е
налице законово изискване публичните задължения на юридическото лице по чл.14,
т.1 и т.2 от ДОПК, за които се търси отговорност на управителя на това
юридическо лице по реда на чл.19 от ДОПК, да са установени с ревизионен акт по
чл.108 от ДОПК.
Съгласно чл.209. ал.2,
т.2 от ДОПК, декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски е изпълнително
основание, поради което и въз основа на подадените от „Дейлайт бар 16"
ЕООД декларации е образувано изпълнително дело за събиране на задълженията на
дружеството.
Жалбоподателят недобросъвестно
е препятствал събирането на данъци и задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/,
като се е разпореждал с имуществото на задълженото юридическо лице, така, че е
намалил това имущество до степен да не могат да се платят дължимите данъци и
ЗОВ. Недобросъвестността предполага знание на обстоятелството, че дружеството
има изискуеми задължения към бюджета и че изтеглянето на парични средства от
банковите сметки и касата на дружеството ще възпрепятства плащането на тези
задължения. Жалбоподателят като управител е знаел, че извеждането на средства
от патримониума на дружеството ще доведе до невъзможност да бъдат платени
задълженията на управляваното от него дружество. Недобросъвестното му поведение
води до намаляване имуществото на дружеството и неговата ликвидност и по тази
причина „Дейлайт бар 16“ ЕООД е поставено в невъзможност да плати данъчните и
осигурителните си задължения.
Отговорността на жалбоподателя
за невнесените и изискуеми задължения на „Дейлайт бар 16“ ЕООД е до размера на
намалението на финансовите активи на дружеството - 4 990,00 лв. изтеглени в
брой от банковите сметки, и наличните 35 хил. лв. към 31.12.2016г. Задълженията
на дружеството са в по-малък размер, т.е. налице са обстоятелства за възникване
на отговорност по смисъла на чл.19.
Упълномощаването на
други лица, които да подписват документи не променя горния извод. Упълномощаването
се извършва с цел едно лице да извърши действия от името и за сметка на друго
/в случая за сметка на жалбоподателя/, т.е. резултатите от извършените от
упълномощеното лице действия настъпват в патримониума на упълномощителя.
Неоснователно е и
възражението относно дължимите лихви.
Жалбоподателят счита,
че отговорността по чл.19 от ДОПК не включва отговорност за законовите лихви за
забава.
Задължението за лихви
е в обхвата на отговорността по чл.19 от ДОПК. Съгласно чл.16, ал.3 от ДОПК
отговорността на задълженото лице по чл.14, т.3 от ДОПК обхваща данъците и
задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им.
Отговорността по чл.19, ал. 1 и 2 от ДОПК изрично е посочена като отговорност
на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл.16, ал.1 - 3 от ДОПК. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021г., постановено по
тълкувателно дело № 7/2019 г. на ВАС, задължително за органите на съдебната
власт по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно което отговорността по
чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното
задължение за лихви на главния длъжник. В същия смисъл е и решение от 13
октомври 2022 година по дело С-1/21 на Съда на Европейския съюз, съгласно което
член 273 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент
на солидарната отговорност като описания в точка 1 от диспозитива на настоящото
решение, който обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи
поради неплащането на данъка върху добавената стойност в императивните срокове,
установени в разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно
извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че оспореният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в
хода на ревизията доказателства, поради което жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1692.99лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 и ал.2 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Х., ЕГН **********, с адрес-***
против Ревизионен акт № Р-03000320000311-091-001/10.08.20г. на органи по
приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 253/20/17.05.21г. на
Директора на дирекция “ОДОП”-Варна, с който са му установени задължения:
отговорност за КД по ЗКПО за д.п.2016г. за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в
размер на 3428.30лв. и лихви- 1169.52лв., отговорност за ДДС по ЗДДС за
д.п.м.11.2016г. за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на 2554.56лв. и
лихви в размер на 947.39лв., отговорност за данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях
правоотношения за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на общо
956.20лв.-главници и лихви в общ размер на 362.49лв. за д.п.м.07-м.12.2016г.,
отговорност за ДОО- за осигурители за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер
на общо 2055.89лв.-главници и лихви в размер на общо 796.94лв. за
д.п.м.06-м.11.2016г., отговорност за вноски за здравно осигуряване – за
осигурители за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на общо
929.22лв.-главници и лихви в размер на общо 360.22лв. за д.п.м.06-м.11.2016г.,
отговорност за ДЗПО Универсален пенсионен
фонд- за осигурители за задължения на „Дейлайт бар 16“ЕООД в размер на
общо 580.75лв.-главници и лихви в размер на общо 225.11лв. за д.п.м.06-м.11.2016г.
ОСЪЖДА П.С.Х., ЕГН **********
да заплати на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1692.99лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: