№ 1187
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Даниела Христова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502998 по описа за 2022 година
С решение № 1975 от 22.07.2022 г. по гр. д. № 6321/2021 г., СГС, І-14,
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. В. К. и Р. В. К. срещу "ЧЕЗ Разпределение
България" АД иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника
да преустанови неоснователно действие, изразяващо се в ползване на трасе за
ВЕ, 20Кv, разположено в част от собствен на ищците имот като премести
преминаващ въздушен електропровод, както и иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати разделно на ищците сума в
размер на общо 163 280, 00 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на имота, в периода от 18.05.2016 г. до 18.05.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Н. В. К. и Р. В. К..
Подчертават, че по делото не са събрани данни кога е изграден процесният
въздушен електропровод (ВЕ), поради което не може да се извърши преценка
кой е законът, който регулира неговия статут и кои строителни норми са
относими към неговата законност. Сочи се, че сервитутното право на
ответника може да възникне само ако електропровода е законно построен,
1
което не е установено по делото. Оспорват изводите на първата СТЕ, като
считат, че те са правни и не почиват на технически съждения. Изразяват
несъгласие с мотивите на съда, че се касае до „търпим строеж“. Подчертава
се, че според Решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 2770/08 г., ВКС, и
Решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр.д. № 4880 от 2013 г., ВКС, статутът на
търпимост не може да породи за собствениците на терена задължение да
търпят създаденото от незаконен строеж ограничение на правото им на
собственост. Считат, че § 16 ЗУТ не е относим към вещно правните
последици на незаконното строителство. Подчертават, че за енергийния обект
няма пълна строителна документация и нито той, нито сервитутната ивица са
предвидени или отразени в приет териториално устройствен план. Твърди се,
че наличието на ВЕ пречи на жалбоподателите да изградят складова база в
притежавания от тях имот, а така също не им позволява използване на имота
за паркинг (така както се ползват съседни такива имоти). Претендират да се
отмени решението, като се уважи иска по чл. 109 ЗС и на основание чл. 59
ЗЗД се присъди разделно исковата сума от 163 280 лв., съставляваща
обезщетение за лишаване от ползване. Претендират разноски.
Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (със старо
наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) оспорва жалбата. Намира,
че разполага с правото да държи енергиен обект в чужд имот. Твърди, че не е
променял трасето на изградената мрежа. Позовава се на § 1, т. 24, § 26 ЗЕ и
съдебна практика, както и чл. 60, ал. 2, т. 1 от отменения ЗЕЕЕ, за да
обоснове възникването на сервитутни права „ex lege“ в своя полза и
възможността да ползва безвъзмездно процесния имот. Твърди, че за строежи
на енергийни обекти, извършени преди повече от 30 години срокът за
съхранение на документите по изграждане е изтекъл. Счита, че по силата на §
21 ЗУТ инженерна структура, която е в активите на държавно предприятие
към момента на изграждането си и за която няма налични строителни книжа е
заварен строеж, а такива са законни. Позовава се на определение № 296 от
31.03.2011 г. по гр.д. № 134/2010 г., І ГО, ВКС, определение 1231 от 5.11.2015
г. по гр.д. № 3905/2015 г., ІV ГО, ВКС, според които съгласно чл. 60, ал. 2, т.
1 ЗЕЕЕ (отм.) единствената предпоставка за възникване на сервитутното
право за енергийния обект пряко, по силата на закона, е той да е съществуващ
към момента на влизане в сила на закона. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
2
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Ищците Н. В. К. и Р. В. К. твърдят, че в режим на СИО са собственици
на поземлен имот в с. Казичене, подробно описан, като по цялото протежение
на имота в северната му част преминавало трасе на въздушен електропровод
(ВЕ), част от електропреносната мрежа на ответното дружество, построен без
съгласието на ищците и техните праводатели. Твърдят, че няма учредено
договорно сервитутно право в полза на ответното дружество, а такова по
закон не било възникнало, тъй като не са спазени законовите изисквания за
изграждане на енергийния обект – той не бил изграден и въведен в
експлоатация по предвидения за това ред и не отговарял на строителните
правила и норми и технически правила за безопасност. Твърдят, че правото
им да ползват имота без ограниченията на сервитута е нарушено и
претендират да се преустанови ползването на трасето за ВЕ и преместване на
същия извън имота на ищците. Твърдят още, че ответното дружество се е
обогатило неоснователно със спестения пазарен наем за ползване на частта от
имота, поради което дължи обезщетение в размер на 163 280 лв. в периода от
18.05.2016 г. до 18.05.2021 г. (ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 18.05.2021 г.), което претендират да им бъде присъдено в равни
части, ведно с разноски по делото.
Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (със старо
наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) оспорва исковете. Твърди,
че обектът е част от актива на дружеството от преди 1992 г. Счита, че според
Закона за електрификацията от 1948 г.(отм.) и Закона за електростопанството
от 1975 г. въздушния електропровод е собственост на държавата, а след това е
станала собственост на „НЕК“ АД, след което - чрез последователно
преминаване през няколко дружества – на ответника. Поддържа, че тъй като
се касае до ВЕ, изграден преди 1999 г., то това е „съществуващ“ по смисъла
на чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ от 1999 г. (отм.) енергиен обект, за който е
възникнало сервитутно право по закон, а това позволява на
електроразпределителното дружество да го държи в чужд имот. Намира
въздушния електропровод за законно изграден, тъй като не е променяно
трасето на изградената мрежа. Поради казаното намира, че ищците не могат
да искат изместването на ВЕ (освен при техническа възможност за това и за
3
тяхна сметка, по реда на чл. 64, ал. 5 и чл. 73, ал. 1 от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от
Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи). Счита, че ползва имота правомерно по аргумент от чл. 67, ал. 1 от ЗЕ.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че ищците са собственици на
поземлен имот, в северната част от който преминава процесния въздушен
електропровод със средно напрежение 20кV. Същият е част от собствената на
ответното дружество електропреносна мрежа. Видно от счетоводна справка
от 03.09.2021 г. процесното съоръжение е включено като актив в баланса на
търговеца към 31.03.1992 г. Прието е в изслушаната пред СГС техническа
експертиза, че ВЕП е изграден преди 1999 г. т.е. при действието на ЗЕ. За
структурата няма налични книжа (срокът за съхраняване е изтекъл), но според
вещото лице тя отговаря на изискванията за търпим строеж по § 127 ЗР от
ЗУТ, изграден преди 2001 г.
Пред апелативната инстанция е изслушана служебно назначена СТЕ.
Вещото лице е установило, че в едромащабната топографска карта за района,
отпечатана през 1991 г. процесния ВЕ е нанесен. Като е съобразил колко
време отнема за изготвяне на посочената топографска карта, вещото лице е
заключило, че електропровода е изграден около три години преди издаването
на картата, или около 1988 г. Този обект не е съществувал на картата от 1950
г., ето защо периодът на изграждането му е между 1950 г. и 1988 г. След
проучване на картата на възстановените земеделски земи експертът е
установил, че ВЕ е означен на терена с условен знак № 93 от 1972 г. –
електропровод, с обозначена около него сервитутна зона. Ето защо е изведен
краен извод, че ВЕ е съществувал преди изработване на картата за
възстановяване на собствеността на земеделските земи за с. Кривина и с.
Казичане, като е посочено, че изготвянето на тези карти е започнало след
1991 г. Според вещото лице ВЕ е изграден по правилата и нормите за
въздушни електропроводи за средно напрежение 20 кV. Няма данни за
неговото деклариране пред одобряващите органи. Посочено е, че ВЕ не
попада в рамките на населеното място към момента на изграждането му,
4
теренът е бил земеделска земя.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът има право да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За
да бъде основателен иска следва да се докаже, че ищецът е собственик, че
действията на ответника са неоснователни, че същите създават пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Както се посочи, в настоящият спор няма разногласие по въпроса, че ищците
са собственици на земята, над която преминава въздушния електропровод,
собственост на ответното дружество, в очертани от СТЕ параметри. Страните
спорят относно законността на съоръжението и правото на сервитут на
ответника.
При анализ на относимата практика на ВКС относно статута на
електропроводи и сервитута за тях, се установява, че в част от решенията се
приема, че ако съоръжението датира от преди 1999 г., то собствениците на
терени, в които то се намира са длъжни да търпят сервитута. Практиката на
ВКС се е развила, като е било прието, че е необходимо да се установи дали
ВЕ е съобразен с техническите нормите към момента на изграждането му или
към сегашния момент, като е проследяван дали се касае за заварени или
новоизграждани съоръжения. В свои решения Върховният съд е приемал
също, че ако съоръжението е изградено в земеделски земи, то собствениците
им на общо основание по силата на земеделския закон са длъжни да търпят
ограниченията от неговото съществуване.
Така например в определение № 142 от 07.04.2020 г. по гр. д. №
3102/2019 г., Г. К., І Г. О., ВКС, е анализирана практиката, като е посочено, че
за електрическите съоръжения и мрежи изградени в населените места е
приложима уредбата на ЗЕлектростопанството, но когато става въпрос за
изградени електропреносни мрежи в неурегулирана територия със статут на
земеделска земя, приложима е разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗСПЗЗ. Същата
задължава собствениците да търпят ограниченията, произтичащи от
съществуващите върху земите им археологически обекти, културни
ценности, мелиоративни, електроенергийни и други съоръжения и
инсталации, както и да не пречат на другите собственици, ползуватели и
5
служебни лица да ползуват и поддържат същите, с което се признава
законност на енергийните сервитути, заварени от ЗСПЗЗ.
Отнесено към настоящият казус казаното по-горе налага извода, че
ищците не могат да претендират, че ответникът ползва неоснователно трасето
на ВЕ, попадащо върху тяхната собственост. От техническото проучване се
установява, че съоръжението е било отразено на картите по време (т.е.
съществуващо), когато то се е намирало в земеделски земи, следователно ВЕ
е бил изграден в територия, която е извън населено място и неурегулирана.
След възстановяването на земеделските земи на собствениците, последните са
задължени по силата на закона да търпят сервитута и произтичащите от това
ограничения на собствеността им. Те нямат правнопризната възможност да
претендират обезщетение от ответника за така съществуващата тежест върху
имота.
Това разрешение напълно кореспондира с нормата на чл. 60, ал. 2, т. 1
ЗЕЕЕ от 1999 г., отм. 2004 г., според която сервитутното право възниква за
съществуващите енергийни обекти по силата на този закон. Според това
правило и съгласно практиката (напр. определение № 54 от 04.02.2019 г. по
гр. д. № 2698/2018 г., Г. К., І Г. О. на ВКС) около заварения енергиен обект
възниква сервитутна зона, независимо от законността на изграждането му, а
на основание § 26, ал. 1 от действащия Закон за енергетиката, възникналите
по силата на ЗЕЕЕ (отм.) сервитутни права в полза на енергийните
предприятия, запазват действието си. След като в настоящият казус
процесният ВЕ е съществувал преди 1988 г., то съгласно правилата на
влезлия в сила ЗЕЕЕ от 1999 г. и последващия ЗЕ, е възникнало и се е
запазило сервитутно право „ex lege“ върху земята на ищците.
Предвид казаното искът по чл. 109 ЗС за преустановяване на ползването
на трасето за ВЕ и преместването на същия извън имота на ищците не може
да бъде уважен. Не се установяват и предпоставките за уважаване на
претенция по чл. 59 ЗЗД, тъй като не може да се приеме, че трасето, върху
което разпростира действието си процесния сервитут е ползвано без
основание от ответното дружество. Правата на последното да държи
съоръженията си в чужд имот са признати от закона. Отхвърляйки и двете
искови претенции първоинстанционният съд е постановил решение, което
следва да бъде изцяло потвърдено.
6
С оглед изхода на спора на жалбоподателите не се следват разноски за
въззивното производство, но такива се дължат на ответника за
юрисконсултска защита в размер на 200 лв. за въззивната инстанция.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1975 от 22.07.2022 г. по гр. д. №
6321/2021 г., СГС, І-14.
ОСЪЖДА Н. В. К. и Р. В. К. да заплатят на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7