Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Панагюрище, 17.04.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 19.03.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря
Нонка Стоянова,като разгледа докладваното от районен съдия Стоянова АНД № 326/2018
год. по описа на Панагюрския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „В.Х.“АД, представлявано от изпълнителния директор Г.С.С., ЕИК: *********
против НП № 36/26.11.2018 г. на Директора на РИОСВ гр.Пазарджик, с което на основание чл.200, ал.4 във
връзка с чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите и за нарушение на чл.46,
ал.1, т.3, б.“б“ от същия закон на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
Релевираните във въззивната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Оспорва се материалната компетентност както на актосъставителя, така и на административно наказващия орган. Твърди се, че не била посочена датата на извършване на нарушението, а само датата на неговото констатиране, което било съществено процесуално нарушение. Твърди се, че при производствената дейност, която дружеството осъществявало на кариера „Мали кладни дял“ (посочена като място на извършване на нарушението), не се използвало вода, т.е. не се формирали отпадъчни води. По тази причина дружеството нямало как да извърши вмененото му нарушение.
Санкциониранато юридическо лице се представлява от гл.юрисконсулт Д.К., надлежно упълномощена, която поддържа подадената жалба и излага съображения за нейната основателност.
АНО, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт Г.Ч., надлежно упълномощена, която оспорва основателността на жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателното постановление.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите
на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На търговското дружество „В.Х.“
АД, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 (десет хиляди)
лева, след като на 29.06.2018г. след
сигнал за бяло-кафяво оцветяване на р.Меде дере, приток на река Стрелчанска
Луда Яна, била извършена проверка на кариера „Мали кладни дял“ от находище за
пегматити „Стрелча-Мерата“, при която било констатирано нерегламентирано
заустване (като изпускане) на отпадъчни води със сиво-бяло оцветяване от кариера „Мали кладни дял“ от находище за пегматити „Стрелча-Мерата” в
повърхностен водоприемник – р.Мере дере, без съответно разрешително за
заустване. Установеното
осъществявало състав на чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от Закона за водите, поради което против
жалбоподателя бил съставен АУАН № 36 от 12.09.2018 г. Въз
основа на акта било издадено атакуваното НП, което се обжалва в срок от
законовия представител на санкционираното ЮЛ. При това положение жалбата се
явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът възприема следната фактическа обстановка:
На 29.06.2018 г. св.Т.В.,*** извършил проверка на кариера „Мали кладни дял“ от находище за
пегматити „Стрелча-Мерата“. Добивът на
неметалните полезни изкопаеми – пегматити, от находището бил предоставен на
концесия на жалбоподателя от Министерски съвет на Република България с договор,
приложен на л.18 и сл. в делото. Проверката била извършена след сигнал до
регионалната инспекция, в който се съобщавало за бяло-кафяво оцветяване на
преминаващата покрай кариерата река Меде дере, приток на река Стрелчанска Луда
Яна. На място св.В. установил производствена (добивна) дейност, изразяваща се в натрошаване на скалата чрез багер и товаренето й
в самосвали. Преди проверката в района имало проливни дъждове. Тъй като на
кариерната площадка нямало изградени отводнителни канали, които да отвеждат
водите, те неконтролируемо преминавали
през цялото тяло на кариерата, поемали замърсяванията от добивната дейност,
след което преминавайки през земно-насипен утаител (зумпф), изтичали
в реката. Непосредствено след заустването реката имала характерно сиво-бяло оцветяване, при вида на
което за св.В. не останало съмнение относно основателността на сигнала. При
това положение свидетелят взел проби от утаитела, които били подложени на
физико-химичен анализ в РЛ Пазарджик и РЛ- Пловдив. Резултатът показал
превишаване на максимално допустимите концентрации на отпадъчните води по
показател алуминий. При максимално допустима концентрация от 10
микрограма/литър, резултатът показал наличие на алуминий 2000 микрограма/литър.
Намиращите се на място служители на Басейнова дирекция Пловдив взели проби от
повърхностните (речните) води преди
и след заустването. Видно е от протокола на л.63-64 в делото, след
заустването на кариерата, концентрацията на речната вода по показател алуминий
и ортофосфати е повишена.
На базата на горните фактически констатации, св.В.
съставил на концесионера „В.х.“ АД АУАН,
с който му вменил нарушение по чл.46, ал.1, т.3, б. „б” от Закона за водите.
Съгласно цитираната разпоредба, за заустване на отпадъчни в повърхностни води
вследствие на експлоатация на съществуващи обекти е необходимо разрешително от
съответната Басейнова дирекция. Въз основа на акта по-късно било издадено и
атакуваното НП, с което на жалбоподателя е вменено по-тежко наказуемо
нарушение, без промяна на фактите, като същото е квалифицирано като повторно.
Причина за това било установеното на по-късен етап влязло в сила на 25.05.2018 г.
наказателно постановление №10/14.05.2018г. на Директора на РИОСВ Пазарджик, с
което жалбоподателят е бил наказан за нарушение от същия вид.
С оглед на така установеното съдът
намира, че административното нарушение, вменено на въззивника е правилно квалифицирано. Тук е
мястото да се посочи, че нарушението е формално, т.е. за извършването на същото
не е необходимо настъпването на резултат, в случая замърсяване на водите на
река Меде дере. Процесното нарушение е за нерегламентирано заустване (изпускане или изтичане) на отпадъчни в
повърхностни води, без необходимото по закон разрешение. За замърсяването на повърхностни (речни) води са
предвидени отделни административно наказателни състави, и предвидената в тях
санкция е значително по-висока по размер. Ето защо съдът не намира за нужно да
обсъжда детайлно резултатите от взетите проби, видни от приложените по делото
протоколи на Басейнова дирекция Пловдив, РЛ Пазарджик и РЛ Пловдив.
Според съда изтичалите се в реката на
29.06.2018г. води имат характера на отпадъчни, независимо от факта, че в
добивната дейност на полезното изкопаемо пегматит не се използва вода. В този
смисъл са показанията на св.В., от които може да се направи извод, че преминавайки
през тялото на производствената площадка и контактувайки с работещите машини,
дъждовните води са поели отделящите се
от добива вредни вещества и след като са
загубили съдържанието си на естествено преминаващи води през терен, са
се изтекли в реката. В пълен синхрон с показанията на св.В. са резултатите от
взетите проби от отпадъчните води, както и от
повърхностните преди и след заустването, видни от протоколите на л.63-64
и л.77-78 в делото.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на въззивника за липса на материална компетентност на АНО и на
актосъставителя. Материалната компетентност на АНО – Директора на РИОСВ
Пазарджик се установява от приложената на л.44 в делото заповед на Министъра на
околната среда и водите, видно от която директорите на регионалните инспекции
са оправомощени да издават наказателни постановления за извършени
административни нарушения по чл.200 във връзка с чл.151, ал.4, т.2 и т.3 от
Закона за водите. От тук следва, че макар разрешителното за заустване да се
издава от Басейновите дирекции, контролът за спазването на дейността е от
компетентността на съответната РИОСВ. Материалната компетентност на
актосъставителя св.Т.В. се установява от приложената на л.45-47 в делото
заповед на Министъра на околната среда и
водите, видно от която актосъставителят, по силата на експертното си качество е
оправомощен да съставя актове за административни нарушения по чл.200, ал.1 от
Закона за водите. Настъпилите структурни изменения в регионалната дирекция,
доказателства за което се представиха от въззивника, не са отнели материалната
компетентност на актосъставителя, след като заповедта не е отменена, още повече
че оправомощаването е поименно.
Неоснователни са твърденията на
въззивника, че в АУАН и НП не била посочена датата на извършване на нарушението, а само датата на неговото
констатиране. От
съдържанието на акта и постановлението става пределно ясно, че датата на
извършване на нарушението съвпада с датата на неговото констатиране, тъй като
точно тогава е установена производствена дейност и изтичане на отпадъчни води
от кариерното тяло в повърностните води на река Меде дере.
Съдът намира, че липсата на по-тежката
квалификация на нарушението като повторно извършено в АУАН (в акта нарушението е по основания състав) не представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените и същото не е нарушило правото на
защита на жалбоподателя. На жалбоподателя е било известно, че има влязло в сила
НП за същото нарушение. Видно е от разписката на л.62 в делото, НП, обуславящо
повторността е било получено лично от представляващия „В.х.“ АД и не е било
обжалвано, т.е той е бил наясно с този факт.
В случая става въпрос за по-тежко наказуемо нарушение, но без изменение
на фактите, т.е. въпрос за приложение на правото и прецизно квалифициране на
нарушението, след събиране на допълнителни доказателства в хода на
производството. Наказателното
постановление на л.61 в делото, посочено в обжалваното в настоящото
производство НП, е срещу същия жалбоподател, за същото нарушение, като
настоящото се явява извършено в едногодишния срок от влизане в сила на НП №
10/14.05.2018г. , т.е. напълно отговаря на дефиницията за повторност по смисъла
на Параграф 1 (1), т.22 от Закона за водите.
Съдът, като съобразява всички
обстоятелства по делото, конкретната обществена опасност на нарушението, а така
също и обстоятелствата при които е извършено - интензивните дъждове, спомогнали
за формирането на отпадъчни води, намира че при определяне размера на
имуществената санкция, АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН,
като е наложил необосновано висок размер. Съответна на извършеното според съда е санкция в размер на 2 500 лв., с
което ще се постигнат целите, преследвани от ЗАНН и специалния закон – Закона
за водите. Ето защо съдът намира, че следва да измени наказателното
постановление, като намали наложената санкцията на 2 500 лв.
По изложените съображения Панагюрският районен съд в настоящия състав, на основание
чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
НП
№ 36/26.11.2018 г. на Директора на РИОСВ гр.Пазарджик, с което на основание чл.200, ал.4 във връзка
с чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите и за нарушение на чл.46,
ал.1, т.3, б.“б“ от същия закон на „В.Х.“ АД, представлявано от изпълнителния
директор Г.С.С., ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в размер на 10
000 (десет хиляди) лева, като НАМАЛЯВА имуществената санкция на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: