№ 19
гр. Асеновград, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310100750 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М. Т. Б. твърди, че на 22.01.2020г. между нея и „Фератум
България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №846392, по
силата на който е получила в заем сумата от 4500 лева и се е задължила да я
върне, ведно с договорна лихва в размер на 23,00% годишно или 1035 лева
при ГПР от 49,11% на 12 месечни вноски в срок до 16,01,2021г. Тя изпълнила
задължението си и заплатила общо 8720 лева, но тази сума значително
надхвърляла посочената в погасителния план към договора. Ответникът не
дал обяснение защо се дължи същата. Ето защо разликата между дължимата и
платената сума от 3404,05 лева е платена без основание, поради което моли да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да върне
същата.
Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че между страните е
сключен договор, по силата на който е предоставил на ищцата сумата от 4500
лева. При кандидатстване за сключване на договора тя сама е избрала да се
възползва от допълнителна услуга, която ответното дружество не изисква и е
избрала юридическо лице за поръчител – „Фератум банк“. При избор на
същото системата веднага е показала сумата, която се дължи за тази услуга,
1
която е следвало да се заплати на това трето лице. Ето защо моли предявения
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства е
видно, че на 22.01.2020г. между ищцата и „Фератум България“ ЕООД е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставена
сумата от 4500 лева, която е следвало да бъде върната ведно с лихва от 23%
годишно или 1035 лева на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план в
срок до 16.01.2021г. Видно от представената справка за получени плащания
към 01.12.2020г., издадена от ответното дружество, заплатената от ищцата
сума е общо 8410 лева, от които 3404,05 лева са разходи за обезпечение. В
нея е отразено, че освен това има получена сума от 310 лева по вноска 12
(която не е включена в справката, касаеща първите 11 вноски), както и че
оставащата сума за доплащане по последната вноска е 440 лева. По
отношение на нея не са представени доказателства, че е заплатена, но
ответното дружество не оспорва този факт, като възражението му се отнася до
наличието на основание за получаване на тази сума.
Основанието, което се сочи за това, е договор за гаранция
(поръчителство), сключен между ищцата и „Фератум Банк“ ЕАД. От него и от
погасителния план се установява, че третото лице се е задължило да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от договор за потребителски
кредит срещу такса в размер на 3465 лева, дължима от кредитополучателя на
12 месечни вноски. От заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза се установява, че кредитополучателят е бил длъжен
да избере една от двете възможности за обезпечение – личен
гарант/поръчител или „Фератум Банк“.
Този договор съставлява основание за заплащане на уговорената в него
сума на трето лице – „Фератум Банк“ ЕАД, поради което същият не може да
се разглежда като основание за заплащане на сумата на ищеца. Липсват
доказателства, а и твърдения, че същата е предадена на гаранта. Това е
достатъчно предявеният иск да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
я върне.
По тази причина са без значение възраженията относно възможността
2
на ищцата да избере друго обезпечение. За пълнота следва да се отбележи, че
договорът за гаранция (поръчителство) е нищожен, съответно по него не се
дължи възнаграждение. Това е така, тъй като възнаграждението по договора
за поръчителство съставлява "скрито" възнаграждение за кредитора по
договора за потребителски кредит. В подкрепа на горното е фактът, че
същото произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения към кредитора, включен е в погасителната вноска, с която се
връща получената сума по договор за кредит и съгласно угвореното и общите
условия се заплаща именно на кредитодателя (а не на третото лице). Целта е
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, доколкото реалната
последица от него е оскъпяване на кредита. Всичко това би довело до
неговата нищожност по смисъла на чл.26 от ЗЗД, както и до неговата
недействителност по смисъла на ЗПК.
Като краен резултат липсва основание за получаване на сумата от
3404,05 лева от ответника, поради което същият следва да бъде осъден да я
върне на ищцата.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.04.2021г. до
окончателното й заплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените по
делото разноски в размер на 136,16 лева, заплатена държавна такса.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е
видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38,
ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от
кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на
деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда
съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 и ал. 9 от същата
определя минималния размер за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес или в случая той е 561,93 лева с ДДС,
съответно 120 лева с ДДС.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис 20, представлявано от Десислава Николова, да заплати на М. Т. Б., ЕГН
********** от гр. Асеновград, ул.“Крайречна“ №32, сумата от 3404,05 лева
(три хиляди четиристотни и четири лева и пет стотинки), получена при
начална липса на основание по договор за кредит №846392 от 22.01.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 136,16 лева
(сто тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис 20, представлявано от Десислава Николова, да заплати на Адвокатско
дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Братя
Пулиеви“ №1, представлявано от Стоимен Атанасов Гърбев, сумата от 681,93
лева (шестстотин осемдесет и един лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие на М. Т. Б., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Крайречна“
№32, по гр.д.№750/2021г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4