Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Бургас, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 494 по
описа на БОС за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от С.Г.К., ЕГН**********, с адрес ***,
представлявана от Адвокатско дружество Чаталбашев, Петкова и Иванова-гр. София, с която е предявен иск с правно
основание чл. чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗАД Армеец АД, ЕИК121076907, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа№2,
представлявано от Миролюб Панчев Иванов за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина й Г.К.К.,
ведно със законната лихва от 14.08.2019г. до окончателното плащане, в резултат
от реализирано ПТП на 06.04.2019г., на ПП I-6, 461 км., при управлението на МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, ДК№****,
управлявано от М.Х.Х., застраховано по застраховка „гражданска отговорност” при
ответника-застраховател към датата на деликта по полица№11118001557028, със
срок на покритието 28.05.2018г.-27.05.2019г.
В исковата молба се твърди, че водачът на лекия автомобил, модел „Мерцедес“ М.Х.Х. е
навлязъл в насрещното платно, при извършване на маневра „изпреварване“, където е
ударил движещия се лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 200“, управляван от сина на ищцата Г.К.К., вследствие на
което последният е починал. Ищцата поддържа, че във връзка с процесното ПТП е било образувано
досъдебно производство№97/2019г. по описа на РУП-Айтос, прокурорска
преписка№3531/2019г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас. Посочва, че
водачът на МПС марка „Мерцедес“, модел „Е220ЦДИ“, ДК№**** виновно
е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП-създал е опасност за живота и здравето на участниците в движението, чл. 20, ал.1 от ЗДвП-не е конкролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява,
чл.20, ал.2 от ЗДвП-движил се е несъобразена скорост с конкретната пътна
обстановка, с атмосферните условия, с релефа и местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство и с конкретните условия на видимост, чл.21, ал.1
от ЗДвП-движил се е със скорост, несъобразена със законовите ограничения, чл.
чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП-на ППС е забранено да застъпват и пресичат
единичната непрекъсната линия М1, чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП-предприемайки
изпреварване не се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното ППС, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя
посоката на движение и чл.43 от ЗДвП-предприел е изпреварване при ограничено разстояние на видимост. В
исковата молба се излага, че смъртта на Г.К.е била внезапна, като болката от
загубата му за ищцата е голяма, тъй като са живели в едно домакинство, той е
бил по-малкият син-галеник, много обичан и отгледан в хармонично и щастливо семейство,
имали са изключително тясна емоционална връзка. Ищцата твърди, че
смъртта на нейния син е преобърнала целия й живот, изпаднала е в депресия,
затворила се е в себе си, не иска никого да вижда и не излиза навън, не спира
да мисли за нелепия инцидент. Случилото се е довело до проблеми със съня й,
емоционална и психическа нестабилност, промени в поведението-нервност,
раздразнителност, лесна ранимост и чувствителност, шок, прераснал в тежка
депресия, остра стресова реакция и душевно разстройство. Заявява, че всяка
снимка и всеки спомен предизвикат неудържим плач и безпокойство. За
обосноваване правния си интерес от предявяване на иска ищцата съобразно изискванията по чл. 380 вр. чл. 106
от КЗ е предявила пред застрахователя претенция
за определяне и изплащане на обезщетение, като към депозиране на
исковата молба е изтекъл тримесечния срок от нейното подаване пред ответното
дружество. С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер
Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП, като прави възражение за
съпричиняване, че вредите са настъпили и поради виновното поведение на сина на
ищцата, без да се конкретизира в какво се е изразявало противоправното
поведение на пострадалия. Посочва, че е направил опит да се запознае с
доказателствата по прокуроската преписка, но му е бил отказан достъп, поради
което счита, че не е дал повод за образуване на делото, както и, че не му е
дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение по чл. 499,
ал.1 от КЗ. Твърди, че застрахованият при него водач не е отговорен за настъпилото
ПТП, като от приложените доказателства не може да се направи извод за наличието
на виновно поведение от страна на водача Х.. Възразява, че видно от
ангажираните доказателства с исковата молба ПТП е настъпило в средната лента на
пътното платно, като и двамата водачи са навлезли в насрещната за тях лента,
без да е изяснена причината за поведението им, както и последователността за
навлизане на всеки от водачите в насрещната лента. Твърди, че водачът Х. не е
имал никаква възможност да предотврати сблъсъка и настъпилия вредоносен
резултат и за него ПТП се явява случайно и непредотвратимо събитие, липсва
вина, поради което не би могло да възникне задължение за обезвреда. При
условията на евентуалност прави възражение, че е налице независимо съпричиняване
между двамата водачи, като приносът на пострадалият К.е значително по-голям от
този на застрахования водач. Оспорва иска по размер като завишен и
несъответстващ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и неотговарящ на
понятието «справедливост» по смисъла на ППВС№4/1968г., т.8. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, с
която ищцата моли да се обяви за безспорно установено в отношенията на страните
обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП отговорността на
водача на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е220ЦДИ“, ДК№**** е покрита от застраховка
„гражданска отговорност“ по застрахователна полица №11118001557028, със срок на покритието 28.05.2018г.- 27.05.2019г.,
сключена с ответника-застраховател. Оспорва възраженията на ответника относно
механизма на ПТП, както и, че пострадалият има принос при настъпване на
вредоносния резултат. Изразява становище, че искът не е завишен по размер, като
е съобразен със съдебната практика по сходни случаи, за близък период от време.
Не е депозиран
допълнителен отговор в законоустановения срок.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото констативен протокол с пострадали лица от 06.04.2019г.,
издаден от ОД на МВР-РУАйтос,
на 06.04.2019г.,
около 20,10
часа, е настъпило ПТП, при следните
обстоятелства: на ПП I-6, 461 км., по посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, при управлението на МПС марка „Мерцедес“, модел „Е
220 ЦДИ“, ДК№****, водачът М.Х.Х. е извършил
изпреварване и е навлязъл в насрещната пътна лента, при което се е блъснал челно
в движещия се в собствената си пътна лента лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, ДК****,
управляван от Г.К.К.. Посочено е в протокола за ПТП че вследствие на инцидента Г.К.е пострадал
като е получил черепно-мозъчна травма с опасност за живота.
Съгласно
представените препис – извлечение от смъртен акт и удостоверение за наследници
пострадалият от процесното ПТП Г.К.К. е починал на 06.04.2019г., като след
смъртта си е оставил за свой законен наследник ищцата С.Г.К., която е негова
майка.
В конкретния случай протоколът за
ПТП е констативен, издаден от органите на полицията при задължително посещение
на мястото на ПТП в случай, посочен в чл.125 ЗДвП, доколкото се
касае за нараняване на човек. Същият е последващо съставен след
инцидента, но се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените и пряко възприети от длъжностното лице факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието, както и, че при посещението на
органите на МВР е имало ранен човек /в този смисъл решение №71 от 16.08.2017г.
на ВКС по т.д.60343/2016г. на ВКС/.
По делото е представен протокол
за оглед на местопроизшествието от 06.04.2019г., съставен от разследващ полицай
при РУ-Айтос, съгласно който ПТП е възникнало на прав участък от ПП Е-773, в
близост до кръстовището за с. Ч., с наклон при спускане от запад на изток,
покрит с гладка асфалто-бетонна покривка, при участници лек автомобил марка
„Мерцедес“, ДК №****, управляван от М.Х.в посока от гр. Карнобат към гр. Айтос
и лек автомобил марка „Мерцедес“, ДК А1764 МС, управляван от Г.К.в посока гр. Карнобат. Посочено е, че пътното платно е с две ленти за движение,
по една за всяка посока, разделени помежду си с единична бяла прекъсната осева линия,
при ширина на пътното платно 8,10м. и ширина на лявата лента 4,10м. Според
протокола за оглед стрелката на скоростомера на лек автомобил марка „Мерцедес“,
ДК №**** показва 160 км./ч., а часовникът показва 20,13ч., като автомобилът е
обърнат по таван и предните въздушни възглавници са отворени. Посочено е, че
стрелката на скоростомера на лек автомобил марка „Мерцедес“, ДК ********е с нулево показване и двете въздушни възглавници са
отворени, на седалката на водача се вижда труп на мъж без поставен предпазен
колан. Отбелязани са следите от спиране, просукване и задиране на двата
автомобила. Приложеният по делото протокол за оглед има
характер на официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена
сила до доказване на противното, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на
органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в документа
- чл.179,ал.1 ГПК.
Пред настоящата съдебна инстанция
е изслушано заключението на комплексната съдебно авто-техническа и медицинска
експертиза на вещите лице В.Г. и П.П., неоспорено от страните, видно от което
на 06.04.2019г., около 20,10часа, на път I-6 Бургас-София в участъка Айтос-Карнобат са се движили лек автомобил Опел
Астра, ДК№****, в посока към гр. Айтос, със скорост около 90 км./ч., лек
автомобил Мерцедес, ДК № ****, в посока гр. Айтос, със скорост над 150 км./ч. и
лек автомобил Мерцедес, ДК №****, в посока гр. Карнобат, със скорост 90 км./ч.
Установява се от заключението, че лек автомобил Мерцедес, ДК № ****, управляван
от водача М.Х., бързо е настигнал лек
автомобил Опел Астра и е предприел неговото изпреварване, увеличавайки
скоростта до 174 км./ч., без водачът да съобрази, че няма достатъчно свободна
дистанция пред насрещно движещия се лек автомобил Мерцедес, ДК №***, управляван
от Г.К.. В момента на навлизане в насрещната лента дистанцията е била само
около 115 метра при сборна опасна зона на двата автомобила 252 метра. Водачът Х.,
след като е възприел невъзможността да изпревари безопасно движещия се пред
него лек автомобил Опел Астра и реалната опасност от челен сблъсък с насрещния
лек автомобил Мерцедес, модел „С 200“, е предприел опит да напусне пътното
платно отляво по посоката си на движение. На около 27 метра след предприетото
от него аварийно спиране е настъпил ексцентричен челен сблъсък – с предната
дясна част в лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 200“. След удара двата
леки автомобили са се завъртели по посока на часовниковата стрелка и са
напуснали пътното платно, като лек автомобил Мерцедес, ДК№**** е напуснал
пътното платно отляво по посоката на движение и се е преобърнал по таван, а лек
автомобил марка „Мерцедес“, ДК№**** е напуснал пътното платно отляво по
посоката си на движение. Вещото лице Г. е определило скоростта на движение на лек автомобил марка „Мерцедес“, ДК № **** преди
настъпване на ПТП 174 км./ч. и към момента на сблъсъка – 160 км./ч., както и
сборната опасна зона за спиране 252 метра. Установява се от заключението, че процесното
ПТП е било предотвратимо, в случай, че М.Х.е управлявал със скорост до 90
км./ч. и, че за водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 200“, рег.№****
Г.К.не е съществувала обективна възможност за предотвратяване на сблъсъка,
доколкото опасността е настъпила в
опасната зона и не е имало възможност за отклонение в насрещната лента, където
се е движил лек автомобил Опел Астра. Вещото лице П. е констатирало, че Г.К.е
получил вследствие на ПТП травма вътре в автомобила с разкъсване на черен дроб
и сърце, кръв в коремната и гръдната кухина, фрактура на ребра в ляво с
дислокация на фрагментите, фрактура на дясна предлакътница и десен крак под и
над коляното, както и охлузвания по лицето и гръдния кош. Претърпените травми
са несъвместими с живота увреждания на сърцето и черния дроб в резултат на
действието на твърди тъпи предмети от купето на автомобила при внезапното му
придвижване от движение към покой и са непосредствена причина за настъпване на
смъртта на пострадалия, която според вещото лице-съдебен лекар е в
пряка-причинна връзка с ПТП.
В хода на производството с влязла в сила присъда №255 от 07.10.2020г.,
постановена по НОХД№300 по описа на БОС за 2020г., изменена относно срока на
наложеното наказание и потвърдена в останалата й част с решение №62 от
25.10.2021г. по ВНОХД№102/2021г. на БАС и с решение №3 от 10.03.2022г. по КНД№1074/2021г. на ВКС, М.Х.Х. е признат
за виновен за това, че на 06.04.2019г., около 20,10 часа, по първокласен път I-6 /гр. София-гр. Бургас/, в район 462 км. при
управлението на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е220 ЦДИ, рег.№****, в
посока на движение гр. Карнобат-гр. Айтос, е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 21, ал.1 ЗДвП –при избиране на скоростта на движение
на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава за превозно
средство категория В – 90 км./час извън населеното място и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП –водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в
пътната лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречка за превозните средства, движещи се по нея, като по непредпазливост
причинил смъртта на Г.К.К.-престъпление по чл. 343, ал.1, б“в“, пр.1 вр. чл. 342,
ал.1 от НК.
Разпитан свидетелят Н.Г.- първи
братовчед на ищцата, посочва, че С.К. първо загубила съпруга си преди 5 години
и след това сина си Г., който починал при катастрофа. Свидетелства, че отношенията между майката и сина са били прекрасни,
приятелски, топли и близки и двамата са
живели в едно общо домакинство цял живот. Обяснява, че починалият К.е бил много
лъчезарно момче, обръщал се към майка си с думите „моята мама“ и „Славейче“,
никога не е имало неразбирателство между тях. Бил е по-малкият син, като
по-големия му брат е женен и живее в отделно семейство. С.К. изключително тежко
приела загубата на детето си, поведението й се променило, много страдала и не
може да превъзмогне случилото се, споделяла на свидетеля, че вече няма живот за
нея. Вместо да отпразнуват именния ден на сина й на Гергьовден и предстоящия му
годеж неговият живот бил отнет по нелеп начин.
Свидетелката С.Ч.потвърждава, че
покойният Г.К.е бил много отзивчиво и добронамерено момче и е имал изключително
силна, приятелска връзка с майка си, наричал я „Славенчето“, тя му била опора в
живота и я обожавал. След смъртта на сина й поведението на ищцата изцяло се
променило, тя вътрешно умряла с Г., в момента само съществува, преживява много
силна мъка, не иска да ходи на работа, говори само за починалото си дете, не
може да се справи, въпреки, че се опитва да бъде силна заради другия си син и
внуците си.
Свидетелят Р.Ч.посочва, че
починалия при ПТП и майка му са имали перфектни отношения. Г.не бил конфликтен,
винаги бил усмихнат и готов да помогне на всеки. С ищцата са си споделяли
всичко и взаимно са си помагали и подкрепяли, казвал, че тя го разбира, за
нея той бил незаменим, най-близкият човек в живота й.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
по делото свидетели, които са последователни, преки и непосредствени и не се
опровергават от останалите събрани по делото писмени доказателства.
Вещото лице З.Т. в прието по заключение
по назначената съдебно-психологическа експертиза, неоспорено от страните, което
съдът цени като обстойно обосновано, поддържа, че ищцата страда от
посттравматично стресово разстройство, с придружаваща го депресия и тревожност.
От заключението се установява, че при ищцата след смъртта на сина й са налице
емоционални, психологични и травматични симптоми – разсеяност,
раздразнителност, тревожност, обърканост, намалена способност за концентрация,
фрустрация, лесна и бърза уморяемост, отпуснатост, усещане за безвремие, трудно
заспиване и кошмари, напрежение в мускулите, безсъние, главоболие, тежест в
гърдите, загуба на апетит, напрежение в очите и самоизолация. При провеждане на
изследването от вещото лице – психолог С.К. мисли, че животът й няма смисъл и е
безцелен, трагедията изцяло е преобърнала живота й, проявява повтарящи се
тревожни спомени, разтърсващи кошмари, тежки емоционални страдания и физически
реакции към обекти и субекти, които й напомнят травматичното събитие, нервно
напрежение, лесно стряскане, негативни мисли за себе и за света, изкривени
чувства на вина и срам, пълна загуба на интерес към забавни дейности, чувство
на безпомощност за бъдещето, трудности при поддържане на близки
взаимоотношения. Вещото лице констатира при прегледа на ищцата много висока
ситуативна и личностна тревожност, високо ниво на възприет стрес, тежка
клинична депресия и много високо равнище на тревожност и страх, като дава
препоръки за консултации с психиатър.
По делото се доказва, че
е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП
водач при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие, видно от представената справка, със
застрахователна полица, със срок на
покритието 28.05.2018г.- 27.05.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.432
от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице
обезщетение за причинените му вреди.
Съгласно разпоредбата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Предвид това съдът
приема за безспорно установено, че нарушавайки правилата за движение - чл. 21, ал.1 ЗДвП и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП М.Х.Х. по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.К.К.. Предвид събраните в настоящото производство писмени и гласни
доказателства – влязла в сила присъда по НОХД НОХД№300 по описа на БОС за 2020г., констативен протокол за ПТП, както и изслушаното по
делото заключение на комплексната авто-техническата и медицинска експертиза
съдът приема за доказан по безспорен и несъмнен начин
фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. С оглед обвързаността на гражданския съд от присъдата на
основане чл. 300 от ГПК са неоснователни възраженията на ответника в отговора
на исковата молба, че водачът Х. не е имал възможност да предотврати сблъсъка и
настъпилия вредоносен резултат, поради което за него ПТП се явява случайно и
непредотвратимо събитие.
Съдът намира, че по делото са
доказани всички елементи от фактическия състав, включен в нормата на
чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда,
причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и
сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел
договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е
съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите. При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди от смъртта на сина й настоящият съдебен състав съобрази
следното: отношения
между ищцата и нейния починал син преди внезапната му смърт са били изпълнени с изключително голяма обич, близост
и взаимна привързаност. Починалият при ПТП Г.К.е бил по-малкият син
на С.К., с когото е имала специална силна емоционална връзка и изцяло е осмислял
живота й, особено след смъртта на нейния съпруг. Обръщал се е към нея гальовно,
разчитали са един на друг и са се подкрепяли като най-добри приятели. До смъртта му двамата са живели в едно домакинство и
никога между тях не е имало неразбирателство и конфликти. Загубата на ищцата на
любимото й дете преди именния му ден и преди предстоящия му годеж е голяма, предизвикала
е празнота, отчаяние и посттравматичен стрес
в живота й, които не може да превъзмогне. Напразни са останали очакванията й като майка
за предстоящите радостни събития в живота на детето й, което е починало нелепо
на крехката възраст от 27 години. Случилото се изцяло е съкрушило ищцата, не
открива смисъл вече в живота си, не
вижда бъдещето си без присъствието на
нейния син. Негативните емоционални преживявания от смъртта на детето й, видно
от заключението по назначената съдебно-психологична експертиза, са засегнали особено болезнено психиката на С.К.,
все още проявява симптоми на силна депресия, като това състояние продължава
необичайно дълго към прегледа от вещото лице година и два месеца след инцидента.
Дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като
вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане и с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на
защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще
продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите за в бъдеще и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата.
Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията,
следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да съобрази обществено-икономическите
условия в страната към момента на увреждането, чийто промени намират отражение
в нарасналите нива на застрахователно покритие по застраховка „гражданска
отговорност“ в чл. 492 , ал.1 от действащия КЗ.
С оглед на това, преценявайки
всички съвкупни критерии, съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществените вреди, които са претърпени от ищцата, следва да бъде определен на
180 000 лева.
Изцяло неоснователно остана по
делото възражението на ответника-застраховател за съпричиняване на вредоносния
резултат поради независимо съпричиняване от пострадалия на вредоносния
резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът с отговора на
исковата молба, нито последващо в хода на процеса след запознаване с
постъпилите материали по досъдебното производство, не излага конкретни
твърдения във връзка с така направеното
възражение. Ответникът не посочва конкретни обстоятелства относно приноса на
пострадалия, който да се изразява в извършване на определени действия или
въздържане от действия от страна на пострадалото лице.
При горните мотиви БОС приема, че
предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен до размера от 180 000
лева, като в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в посочения размер.
За горницата над този размер до предявения
размер от 200 000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По акцесорната претенция за законна
лихва, считано от датата на деликта. Доколкото лихва няма мораторен, а компенсаторен характер, претенцията за нейното присъждане не представлява
отделен иск и се дължи като последица от осъществения деликт. С
новия КЗ, заплащането на законна лихва върху обезщетението за забава е уредено по различен от отменения КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.
497, ал.1, т.2 от КЗ,
която следва да намери приложение в настоящия казус, тъй като застрахователят е
постановил отказ и неоснователно е изискал
крайния акт за приключване на досъдебното производство, , лихва се дължи след
изтичане на тримесечния срок от по чл. 496, ал.1 от КЗ от предявяване на
претенцията пред застрахователя. Заявлението на ищцата е получено от ответника на 13.05.2019г.,
поради което съдът счита, че законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди се дължи, считано от 14.08.2019г.
При горните мотиви ответникът следва да заплати законната
лихва върху главницата от 180 000 лева, считано от 14.08.2019г. до
окончателно плащане на задължението.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата ответникът следва да заплати на адв. С.Ч. сумата от 5130 лева
адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №2 от 09.07.2004г.,
съразмерно на уважената част от иска.
Съразмерно на отхвърлената част
от иска в полза на ответника следва да се присъдян направените по делото
разноски в размер на 100 лева.
Ответникът следва да заплати по
сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса
за разглеждане на иска размер на 7200
лева, както и 360 лева изплатен депозит от бюджета на съдебната власт на вещото
лице по съдебно-психологичната експертиза.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД,
ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.
Стефан Караджа№2, да заплати на С.Г.К., ЕГН**********, с адрес ***, представлявана от
Адвокатско дружество Ч.,***, сумата от 180 000 лева /сто и
осемдесет хиляди лева/-главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина й Г.К.К., настъпила в
резултат от реализирано ПТП на 06.04.2019г., на ПП I-6, 461 км., при
управлението на МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, ДК№****, управлявано
от М.Х.Х., застраховано по застраховка „гражданска отговорност” при
ответника-застраховател към датата на деликта по полица№11118001557028, със
срок на покритието 28.05.2018г.-27.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от
14.08.2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над уважения размер до размера от 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД, да заплати на адв. Стоян Чаталбашев сумата от 5130 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА С.Г.К. да заплати на ЗАД Армеец АД сумата от 100 лева,
представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД, да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт,
сумата от 7200 лева - държавна
такса върху уважената част от иска, както и сумата от 360 лева - изплатен
депозит от бюджета на съдебната власт на вещото лице по съдебно-психологичната
експертиза.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: