О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
гр. Велико Търново, 01.02.2022 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно
заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: ЙОРДАНКА МАТЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 780/2021
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 158, ал. 3
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Същото
е образувано по искова молба с вх. № 5818/31.12.2021 г. по описа на АСВТ от Т.И.М.,
понастоящем с местопребиваване в Затвора гр. Ловеч, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София.
С
молбата, с посочено правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение в размер на
7 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от 1. престоя му в ареста на
гр. Велико Търново за периодите:
От
18.05.2018 г. до 25.05.2018 г.
От
04.06.2018 г. до 05.06.2018 г.
От
13.06.2018 г. до 14.06.2018 г.
От
15.07.2018 г. до 18.07.2018 г.
От
10.09.2018 г. до 14.09.2018 г.
От
08.10.2018 г. до 09.10.2018 г.
От
26.10.2018 г. до 29.10.2018 г.
От
19.11.2018 г. до 20.11.2018 г.
От
27.09.2021 г. до 28.09.2018 г.
От
14.10.2021 г. до 15.10.2018 г.,
2.
както и за претърпени вреди от нарушено право на телефонна връзка с адвокати,
при която разговорите им не могат да бъдат слушани и записвани.
Претендира
се заплащането и на „законната компенсаторна лихва, ведно с мораторната лихва
за забава от момента на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението“.
Към
исковата молба ищецът е приложил молби, с които иска да бъде освободен от
държавна такса и да му бъде назначен за служебен защитник ***С.С., като е декларирал,
че няма имущество и доходи, с които да посрещне дължимата ДТ и разноски за
адвокат по делото.
За да
постанови освобождаване на ищеца от заплащането на държавна такса и
предоставянето на правна помощ за подготовка за делото и процесуално
представителство по смисъла на чл. 21,
т. 2 и 3 от Закона за правната помощ (каквото по същество е искането за
назначаване на служебен защитник), съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 23, ал.
3 от ЗПП съдът формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето
или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с
декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата
заетост; 6. възрастта и 7. други обстоятелства. В случая, с вх. № 283/19.01.2022
г. в изпълнение на съдебно разпореждане, от началника на Затвора-Ловеч е
постъпила Справка за получените от ищеца суми за последните 12 месеца. От
справката е видно, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. ищецът е получил
суми общо в размер на 4 855.63 лева.
Касае се за чисти приходи на лицето, доколкото същото не сочи да има семейство
и имущество (за които да дължи издръжка или данъци), а и поради пребиваването
му в затвора е освободено практически от редица обичайни разходи за издръжка и
живот на самия себе си – комунално – битови, здравни, социални и прочие
разходи, присъщи на ежедневието, извън местата на лишаване от свобода. Очевидно
е, че при този размер на чистите си доходи ищецът не попада в посочените групи
на лицата по чл. 9, ал. 3 от ППЗСП, поради което молбата за предоставяне на
правна помощ следва да бъде отхвърлена. При това положение съдът намира, че
ищецът има средства и е в състояние както да заплати държавната такса за
образуване на делото, така и да заплати адвокатско възнаграждение. Предвид това
следва да се оставят без уважение молбите за освобождаване от държавна такса по
производството и за предоставяне на правна помощ.
Тъй
като с Разпореждане от 10.01.2022 г. съдът е указал подробно на ищеца за редица
нередовности в исковата му молба, определил
му е срок за тяхното отстраняване и го е предупредил за последиците от
неизпълнението на това разпореждане, като до настоящия момент същите не са
коригирани, то производството следва да се прекрати и само на това основание,
без да се изисква иначе дължимата по мотивите изложени по-горе държавна такса за
делото. (Същевременно, именно защото съдът намира за неоснователна и молбата за
правна помощ на ищеца, то неотстраняването на констатираните нередности от
лицето лично налага съответната процесуална санкция, предвидена в чл. 158, ал.
3 от АПК, тъй като е изключена правна помощ по т. 2 от чл. 21 от ЗПП от адвокат
във връзка с отстраняване на самите посочени недостатъци).
Водим
от горното, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.И.М.,
понастоящем с местопребиваване в Затвора гр. Ловеч за освобождаване от
заплащане на държавна такса по адм. дело № 780/2021 г. по описа на АСВТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.И.М.,
понастоящем с местопребиваване в Затвора гр. Ловеч за предоставяне на правна
помощ по адм. дело № 780/2021 г. по описа на АСВТ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба с вх.
№ 5818/31.12.2021 г. по описа на АСВТ от Т.И.М., понастоящем с местопребиваване
в Затвора гр. Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 780/2021 г. по описа на Административен
съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен
срок от съобщаването му на ищеца.
Препис
от настоящото разпореждане да се изпрати на оспорващия по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: