№ 9290
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110150497 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. В. В. срещу „Фератум България“ ЕООД,
за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
потребителски кредит № *******/24.06.2022 г, на основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, поради противоречието му със закона;
при условията на евентуалност е предявен за разглеждане иск за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит, предвиждаща
задължение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank” в
полза на ответника.
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2022г. Е. В. В. е сключил договор за
потребителски кредит № ******* с ответника, сключен от разстояние, за сумата от
5000 лв., която сума следвало да бъде погасен в срок от 18 месеца, заедно с лихва от
49 % и ГПР 49,66 %. Сочи, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank” в полза на дружеството
ответник, във връзка с което изискване бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство между ищеца и “Ferratum Bank”. Твърди, че при сключването на
договора никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество, като една след като
усвоил сумата на кредита, установил, че му е начислена такса за поръчителство в
размер на 2500 лв. Сочи, че процесният договор за кредит не е подписан, нито с
квалифициран, нито с обикновен подпис, поради което липсва съгласие за
сключването му, както и че не е представян на ищеца, не отговаря на изискуемата в
ЗПК форма. Счита процесния договор за кредит за недействителен, тъй като в него не
са посочени дължимите вноски по договора за поръчителство, не е посочено, че
сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на
кредита, каквото всъщност се явява. Сочи, че договорът е недействителен и доколкото
противоречи на закона, тъй като в него не се съдържа начинът на изчисляване на ГПР,
като посоченият размер на разходите не отговаря на действително приложимия между
страните. Поддържа, че в размера на ГПР следва да се включи и дължимото
възнаграждение по договора за поръчителство, имащо характер на разход във връзка с
1
предоставянето на кредита, като в този случай същият би надхвърлил предвидения в
закона максимален праг в чл. 19, ал. 1 ЗПК, а в противен случай би се допуснало
заобикаляне на закона. Ето защо е не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10, а с
включването на таксата гарант при изчисление на ГПР. Счита, че посочването на по-
нисък ГПР в договора представлява нелоялна търговска практика. Счита, че договорът
за кредит е нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
както и че клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е
нищожна, поради това, че е неравноправна. При тези си твърдения предявява иск за
прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, а при условията на
евентуалност на клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски
кредит.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД, с който оспорва предявените
искове. Признава факта на сключен между страните договор с посоченото от ищеца
съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за
недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговореното
възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че
договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк,
поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай, както и че
сключването на договор за гаранция не е задължително. Поддържа, че клаузата на чл. 5
от договора същата не е неравноправна, тъй като ясно посочва избраната от ищеца
опция за поръчител, без задължение за сключване. Същевременно сочи, че в СЕФ и
договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и
дължимите суми към гаранта, които ищецът е приел доброволно. Ищецът сам е избрал
Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляра, като след като е бил
уведомен за дължимите такси е подал заявление за кредит. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно искове с правна
квалификация чл. чл.26 , ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, съединен с евентуален иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*******/24.06.2022 г. с посоченото в исковата съдържание, включително и клаузата на
чл. 5, предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора чрез поръчителство от
„Ferratum bnak“, както и че същият е нищожен на сочените основания, респ. че
клаузата на чл. 5 от договора е нищожна на сочените основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
възраженията си, включително, че договорът е действителен, както и че клаузите на
2
същия са индивидуално уговорени, като УКАЗВА на ответника, че за посоченото
обстоятелство не сочи доказателства.
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № *******/24.06.2022 г.,
обезпечен с договор за гаранция, сключен с „Ferratum Bank”, както и че
възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при
формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %. .
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да бъде
задължен да представи Договор за потребителски кредит № *******/24.06.2022 г.и
всички приложения към него, заедно с погасителен план и преддоговорна
информация, както и договора за гаранция, сключен с Ferratum Bank.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2025
г. от 10:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание на чл. 190 ГПК ответникът в срок до датата на
съдебното заседание да представи по делото Договор за потребителски кредит №
*******/24.06.2022 г. и всички приложения към него, заедно с погасителен план и
преддоговорна информация, както и договора за гаранция, сключен с Ferratum Bank.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на исканите документи в
указания от съда срок, СЪДЪТ на основание чл.161 ГПК, може да приеме за доказани
фактите и обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
3
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4